МОТИВИ към Присъда № 216 от 05.12.2016 година
по н.о.х.дело № 2307/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Стара Загора:
Обвинението срещу подсъдимия Ц.Д.К. – роден на *** г. в гр. Нова Загора, с
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран по
право), ЕГН **********, е за това, че на 22.10.2015 г., в село Колена, общ.
Стара Загора, причинил на П.А.С., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно
лице „Отговорник, спомагателни дейности“ (Мениджър развитие) в „Изи Асет Мениджмънт“АД,
регионален офис град Стара Загора, при изпълнение на службата му, лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване под лявата скула, кръвонасядане,
оток и разкъсноконтузна рана на лигавицата в областта
на левия устен ъгъл, с което причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във връзка с чл.130,
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора, счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага да се
наложи административно наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК, в размер на
1500.00 лева.
Упълномощеният защитник адв.В.Д. *** счита,
че в случай на осъдителна присъда следва да се наложи административно наказание
глоба по чл.78а ал.1 от НК. Сочи подробни съображения.
Подсъдимият прави самопризнания на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Делото е разгледано и решено по реда на Глава
27 от НПК по искане на подсъдимия.
Съдът, след като взе предвид доводите и
становищата на страните, събраните доказателства ведно със самопризнанията на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, приема за установено:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ц.Д.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем
живее в село Колена, община Стара Загора, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран по право), ЕГН **********.
Свидетелят П.А.С., работи като „Отговорник
спомагателни дейности“ (Мениджър развитие) в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, регионален офис град Стара Загора,
съгласно трудов договор № 90/31.03.2014 г. Видно от длъжностната му
характеристика свидетелят приема, съхранява, разходва и отчита поверените му
парични средства или материални ценности, като за неизпълнение и/или лошо
изпълнение носи имуществена и дисциплинарна отговорност. Същият пряко ръководи,
организира и контролира дейността на кредитните консултанти.
На 22.10.2015 г. свидетелят бил на работа в
офиса на дружеството в гр. Стара Загора. Свидетелят М.Н. – кредитен консултант,
помолила за съдействие, тъй като имала клиент – подсъдимият Ц.К., който не
изплащал вноски по кредита си.
През деня свидетелят С. провел телефонен
разговор с подсъдимия и си уговорили среща пред дома на последния в село
Колена, общ. Стара Загора, за да уговорят погасителен план или заплащане на
дължимата сума.
След проведения разговор, около 17:40 часа,
свидетелят С., заедно с колегите си – свидетелите Н. и Т.П. – регионален
мениджър, отишли на адреса в село Колена и паркирали пред дома на подсъдимия. В
този момент с автомобила си на място пристигнал и подсъдимият Ц.К..
Свидетелят С. бил в автомобила, когато подсъдимият
се приближил и попитал дали е разговарял с него по телефона. Свидетелят потвърдил,
представил се и отворил вратата на автомобила, за да излезе. Без никаква
причина подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на свидетеля, който
не успял да се предпази. Свидетелите Н. и П. се уплашили, но въпреки това
излезли от автомобила и се развикали на подсъдимия да спре да удря колегата им.
Изнервен подсъдимият К. започнал да крещи и да обижда свидетелите – наричал ги „мишки”,
заявявал, че има пари, но няма да им даде и една стотинка.
Свидетели на скандала между подсъдимия и
свидетелите С., Н. и П. станали съседи на подсъдимия, които ремонтирали покрива
си – свидетелите С.С. и И.С..
Свидетелят С. се опитал да се разбере с подсъдимия
К., но той бил агресивно настроен и отказвал да се постигне съгласие.
Демонстративно скъсал документите за дължими суми, които му предоставила свидетелката
Н. и отново заявил, че няма да плати. Тогава свидетелите С., Н. и П. се качили
в автомобила си и си тръгнали. Веднага свидетелят С. подал заявление в
полицията за нанесения му побой. На следващия ден, С. бил освидетелстван от
съдебен лекар и му било издадено Съдебно медицинско удостоверение №
340/23.10.2015 г.
Съгласно заключението на извършената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
36/07.02.2016 г. свидетелят П.А.С. е получил следните травматични увреждания: -
охлузване под лявата скула; кръвонасядане, оток и разкъсноконтузна рана на лигавицата в областта на левия
устен ъгъл. Описаните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите по
досъдебното производство. Тези увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (виж л.23,24 от ДП).
Действайки по гореизложения начин,
подсъдимият Ц.Д.К. ***, причинил на П.А.С., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице
„Отговорник спомагателни дейности“
(Мениджър развитие) в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, регионален офис град Стара Загора, при изпълнение на службата
му лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване под лявата скула, кръвонасядане, оток и разкъсноконтузна
рана на лигавицата в областта на левия устен ъгъл, с което причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от: - самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2
от НПК, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – постановление за образуване на досъдебно
производство от 27.01.2016 г.; докладна записка относно извършена проверка от
26.11.2015 г.; заявление от П.А.С. от 22.10.2016 г.; заверено копие на
длъжностна характеристика за длъжността „Отговорник, спомагателни дейности
/МР/; съдебно-медицинско удостоверение № 340/2015 г.; протокол за
предупреждение от 20.11.2015 г.; протокол за разпит на свидетел П.А.С. от
02.02.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Т.Г.П. от 02.02.2016 г.; протокол
за разпит на свидетел М.Г.Н. от 02.02.2016 г.; постановление за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза; заключение на съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни № 36/2016 г.; справка за съдимост, рег. № 343/02.02.2016 г.;
характеристична справка; протокол за разпит на свидетел Ц.Д.К. от 12.02.2016
г.; протокол за разпит на свидетел С.И.С. от 24.02.2016 г.; протокол за разпит
на свидетел П.А.С. от 02.02.2016 г.; протокол за разпит на свидетел И.С.С. от
24.02.2016 г.; постановление за назначаване на съдебно-медицинска експертиза на
пострадалото лице П.А.С.; заверени копия на длъжностна характеристика и трудов
договор № 90/31.03.2014 г. от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД; протокол за очна ставка
от 16.05.2016 г. между С.И.С., И.С.С., М.Г.Н. и Т.Г.П.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 22.06.2016 г.; постановление за
привличане и вземане на мярка за неотклонение от 22.06.2016 г.; протокол за
разпит на обвиняем Ц.Д.К. от 22.06.2016 г.; протокол за предявяване на
разследване от 27.06.2016 г.; заключително мнение от 20.07.2016 г.; - приетите
в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства - справка за
съдимост на подсъдимия и преписи от съдебни бюлетини към нея.
Не са ангажирани доказателства противни на
така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен
начин, че:
- подсъдимият Ц.Д.К. ***,
причинил на П.А.С., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице
„Отговорник, спомагателни дейности“ (Мениджър развитие) в „Изи
Асет Мениджмънт“АД, регионален офис град Стара
Загора, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване под лявата скула, кръвонасядане, оток и разкъсноконтузна рана на лигавицата в областта на левия
устен ъгъл, с което причинил временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК;
Подсъдимият с действията си – нанасяне на
удар с юмрук в лицето на свидетеля С., му е причинил на телесно увреждане с
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия С. е извършено от подсъдимия чрез
действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Тези действия са довели до травматични увреждания: охлузване под лявата скула; кръвонасядане, оток и разкъсноконтузна
рана на лигавицата в областта на левия устен ъгъл. Тези увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При всички тези изложени
по-горе съображения се налага извода, че действията на подсъдимия могат да бъдат квалифицирани единствено като
действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на лека телесна
повреда.
Телесната повреда е понятие с медицинско и
правно съдържание. В медицината с понятието "телесна повреда" се
означава всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите и органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи
фактори от външната среда. В медицински аспект понятието "телесна
повреда" съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и
функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния
вредоносен фактор.
Правното понятие "телесна повреда"
съдържа в себе си освен медико-биологичната характеристика на увреждането, така
и социалния, общественоопасен характер на деянието,
както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други
думи, правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по-богато на
признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето
на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК.
Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза е, че в конкретния случай се касае за временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Заключението не е оспорено от страните, а
съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
За да е налице фактическия
състав на чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК
следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека
телесна повреда, причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата му;
същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк
умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия
състав на посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно свидетелят С. вследствие на
действията на подсъдимия е претърпял увреждане имащо характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в контузия на главата -
охлузване под лявата скула; кръвонасядане, оток и разкъсноконтузна рана на лигавицата в областта на левия
устен ъгъл, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При изпълнение на служебните си задължения
свидетелят С. имал качеството на длъжностно лице, съгласно разпоредбата на
чл.93, т.1, буква “б“ от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по
неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл по
гореописания начин телесен удар и е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция
върху телесната неприкосновеност на свидетеля С. и че употребява сила, но
независимо от това е извършил това си действие добре съзнавайки, че ще последва
телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото. Подсъдимият е насочил усилията си към
осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.
Процесното деяние е извършено по
мотиви изразяващи явно неуважение към обществото, както и към човешката
личност. Такива са налице, тъй като подсъдимият съвсем безпричинно и сред
множество хора е нападнал свидетеля С.. В този аспект е налице ясно изразено
поведение от страна на извършителя, което представлява явно неуважение към С. като
длъжностно лице и пренебрежително отношение към елементарни правила на
поведение и човешката личност. В случая извършителят е целял чрез нападението
над пострадалия да покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение
към правилата на установения правов ред и морал, както и към човешката личност.
Установено е, че подсъдимият и пострадалият не се имали лични отношения на
вражда, неприязън и други подобни, което изключва личния мотив за причиняване
на телесната повреда. Подсъдимият не е бил провокиран по какъвто и да било
начин от пострадалия. Именно проявената демонстративна, провокираща
непристойност на действията на подсъдимия.
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на извършителя се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Това е така,
защото извършителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. На този
извод навежда и начина на причиняване на телесните увреждания – нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия С. е
извършено от подсъдимия чрез действия, които са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са довели до възмущението на
присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези изложени по-горе
съображения се налага извода, че действията на подсъдимия могат да бъдат квалифицирани единствено като
действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на
лека телесна повреда.
От субективна
страна деянието е извършено
виновно под формата на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването им.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от вида и размера на
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до три години, както и от наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът
отчете като:
- смекчаващи
отговорността обстоятелства - изразено критично отношение към извършеното деяние.
- отегчаващи вината обстоятелства - не са
налице.
С оглед предвиденото наказание по чл.131,
ал.1, т.1, във връзка с чл.130, ал.1 от НК - лишаване от свобода до три години,
императивният характер на разпоредбата на чл.78а от НК, чистото съдебно минало
на подсъдимия К. към датата на деянието, липсата на причинени съставомерни
имуществени вреди и липсата на отрицателни предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на подсъдимия К. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба" по чл.78а, ал.1 от НК.
На основание чл.131, ал.1,
т.1, във връзка с чл.130, ал.1 от НК, във връзка с чл.305, ал.5, предложение
последно от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна
отговорност подсъдимия К. и му наложи административно наказание ГЛОБА, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в размер на
минималния визиран в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000.00
/хиляда/ лева, съобразено и със сравнително затрудненото материално състояние съобразно
приложената на досъдебното производство декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на лист 72 от ДП.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.1 от НПК, в тежест на подсъдимия
се възложиха направените разноски.
Подсъдимият бе осъден да заплати:
- на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Стара Загора сумата от 40.00 (четиридесет)
лева, направени по делото съдебни разноски.
- по бюджетната сметка на ОД на МВР – град
Стара Загора, сума в размер на 144.75 (сто четиридесет и четири лева
и 75 ст.) лева, направени разноски
за експертиза на досъдебното
производство.
Причините и условията, способствали за
извършване на престъплението: ниска правна култура; незачитане установения
правов ред.
Водим от горните мотиви, съдът обяви присъдата си.
СЪДИЯ: