Решение по дело №314/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба с вх.№2103-28-12/01.10.2024г. в ТП на НОИ-Ямбол, постъпила в съда с вх.№1733/03.10.2024г., от П. С. П., [ЕГН], от гр. Ямбол, [улица], чрез адв.С. Г. С. от *, със съдебен адрес [населено място], [улица], против Решение №2153-28-42/12.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-86/12.08.2024г. на П. С. П. против Разпореждане №281-00-834-3/12.07.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО).Твърди се материална и процесуална незаконосъобразност на постановеното решение и потвърденото с него разпореждане като се обосновава неправилен извод на органите на ТП на НОИ-Ямбол, че Република България не е държавата на пребиваване на последната заетост на жалбоподателя, нито по пребиваване, поради което българската институция няма основание да извърши преценка за правото на парично обезщетение за безработица.Представят се писмени доказателства за доказване твърденията на жалбоподателя, че същият е с държава на пребиваване Република България, поискано е да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.Иска се да бъде отменено решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол и преписката да бъде върната на длъжностното лице за ново произнасяне с дадени задължителни указания от съда по тълкуването и прилагането на закона.Претендират се и направените разноски по производството.

В съдебно заседание жалбоподателят П. С. П., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си адв.С. Г. С. от*.Поддържа се становище, че органите от ТП на НОИ – Ямбол погрешно са направили преценката си във връзка с пребиваването на жалбоподателя П., отчитайки само и единствено неговата трудова заетост във Финландия.Посочва се, че трудовата заетост е само един от различните елементи на пребиваването, които са къде живее семейството му, къде е местно лице за данъчни цели, къде е центърът на неговите жизнени интереси, къде са социалните му контакти. Дори към настоящия момент от представената справка от ТП на НОИ за изплатено обезщетение за безработица е видно, че има два действащи административни акта от 2016 г. и 2019 г., които не са отменяни, и с които на господин П. е предоставено обезщетение за безработица по правилата на чл. 65, §2 от Регламент 883/2004г.. Териториално поделение на НОИ през 2016 г. и 2019 г. приема, че той има пребиваване в България, а към настоящия момент излага тези, че неговото пребиваване през тези периоди било някъде извън България, незнайно къде, защото той освен във Финландия, е работил в друга Скандинавска държава. През този период господин П. никога не е прекъсвал връзката със семейството си, които трайно са установени в България. Те никога не са го посещавали в страната на временната трудова заетост. Освен това е прекарал голяма част от времето си, повече от година, грижейки се за болните си родители, вместо да ги вземе при себе си, ако е имал такова пребиваване в друга европейска държава. Същият няма никаква собственост в друга държава, сменял е работодателите, работил е на срочни трудови договори, сменял е градове. При своя престой във Финландия е живял в жилища, предоставени от работодателите му, което само по себе си води до невъзможността след прекратяване и приключване на неговия трудов договор той да остане в тази държава и да се постави на разположение на местната служба по заетост, както претендира НОИ, че е било редно да го направи, а за него би било и невъзможно да намери къде да остане след прекратяване на трудовия договор. През процесния период П. всячески е показвал, че центърът на жизнените му интереси се намира в България, след като е закупувал множество имоти, правил е подобрения по семейното си жилище в [населено място]. П. е данъчно установено лице в България, съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ - има постоянен адрес и плаща данъците си в България – данък сгради, такса смет, той никога не е плащал тези данъци във Финландия.Фактът, че през ноември месец е заминал за Финландия да търси работа, се счита за напълно нормално и оправдано поведение, тъй като той три – четири месеца е бил без никакви доходи, както в България, така и във Финландия, поради отказа за изплащане на обезщетение, по който процедурата по обжалване все още не е приключила.Този факт си счита и за ирелевантен за настоящия спор, тъй като той е възникнал след издаване на индивидуалния административен акт, който се оспорва. П., като гражданин на Европейския съюз, има правото на свободно движение, възползва се от това право, работи в различни държави, но инвестира всичко заработено само и единствено в България, което му дава правото да прехвърли обезщетение за безработица в България. С тези доводи се моли съдът да уважи жалбата като присъди и сторените по делото разноски.

Ответната страна, Директора на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Р., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че според представените по делото доказателства, господин П. прекратява регистрацията си в Бюрото по труда многократно поради осигурен работодател, който не се намира в Република България. Поради това възразява срещу твърдението, че жалбоподателят има право за прехвърляне на обезщетение за безработица от държава-членка на Европейския съюз, в която е осъществявано трудовото правоотношение, към социалната система на Република България. Възразява срещу представянето на закупуване на недвижими имоти с инвестиционна цел като причина, която определя жизнените интереси на лицето, защото такива могат да бъдат придобивани навсякъде в Европейската общност от всеки един гражданин, независимо от неговата националност. Счита, че от събраните доказателства е установено безспорно, че последното трудово правоотношение на жалбоподателя в Република България е до края на 2014 година, установена е последователността на трудовите правоотношения на лицето в чужбина за период от 2014 г. до 2024 г. и центърът на неговите интереси през този продължителен период. За кратките периоди на връщане в България жалбоподателят се е регистрирал в Бюрото по труда и е получавал обезщетение за безработица повече от един път, независимо че не е внасял в социалната система на България осигурителни вноски, от които да получава обезщетение при настъпване на съставомерните последици от прекратяване на трудовото му правоотношение.Пред административния орган не са установени безспорно причините за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя – дали е по взаимно съгласие или съкращение, или друга хипотеза, поради което административният орган не е имал обективната възможност да вземе решение съобразно българското законодателство за отпускане на парично обезщетение за безработица.Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Ямбол и разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.В определения от съда срок е представил писмени бележки.

Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 27.09.2024г., в рамките на 14-дневния срок от връчване на решението(с ИД на 16.09.2024г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт съгласно изричната разпоредба на чл.118, ал.1 от КСО, подадена е от неблагоприятно засегнато лице, чрез пълномощник-адвокат с приложено пълномощно. Поради това съдът приема жалбата за редовна и допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Административната преписка е постъпила с вх.№1733/03.10.2024г. от ТП на НОИ-Ямбол.Според съдържащите се в нея писмени доказателства:

П. С. П. е подал до Директора на ТП на НОИ-Ямбол заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.№281-00-834/20.05.2024г., придружено с документи за завършени периоди на заетост във Финландия от 23.05.2022г. до 16.12.2022г. и от 16.01.2023г. до 10.05.2024г..На 23.05.2024г. е подал и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС с посочена причина за прекратяване на трудовата му дейност - съкращаване на щата, придружено с декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент(ЕО) №883/2004, с вписани данни за заетост във Финландия за същите осигурителни периоди и вписани данни относно: пребиваване на съпругата му - в Република България; деца до 18г – няма; местоживеене на преобладаващата част от роднините му(деца над 18г., родители, баба, дядо, брат, сестра) - в Република България; постоянно жилище – в държавата по последна заетост(под наем) и в Република България; през периода на последната заетост в чужбина – завръщане в България няколко пъти в годината; причини за завръщане в България през периода на последна заетост в чужбина – отпуск; има ли намерение да остане за постоянно в държавата по последната си заетост – няма вписани данни.Заявленията и придружаващите ги документи са приети със справки с вх.№ 281-00-834-1/21.05.2024г. и с вх.№ 281-00-834-2/23.05.2024г.

С разпореждане № 281-00-834-1/28.05.2024 г. издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно до получаване формуляри от структурирани електронни документи от компетентните институции на Финландия: Н006 относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65, (2) от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., U017 за удостоверяване на осигурителна заетост и U004 за удостоверяване на осигурителен доход, които са били изпратени на 27.05.2024г..

След постъпване на исканите документи чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС с Разпореждане № 281-00-834-2/12.07.2024 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено.

С последващи две разпореждания, регистрирани с идентичен номер - Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г., длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, се е произнесло по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.№281-00-834/20.05.2024г. на П. С. П., като е постановило отказ за отпускане на обезщетение за безработица.

По подадена жалба с вх.№1012-28-86/12.08.2024г. от П. С. П., против Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г., Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се е произнесъл с Решение №2153-28-42/12.09.2024г., като е оставил жалбата без уважение.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното производство, които са ограничили правото на защита на заявителя, то е постановено и при неизясняване на всички относими факти и обстоятелства към преценката за правото на обезщетение. Съображенията на съда за това са следните:

В преписката се съдържат две издадени разпореждания на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, които са с идентичен номер, но с различно съдържание на мотивите - Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.69 от делото), и Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.71 от делото), с които длъжностното лице се е произнесло по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.№281-00-834/20.05.2024г. на П. С. П.

В Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.69 от делото) са вписани следните мотиви: Съгласно чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, обезщетенията за безработица се предоставят от институцията в държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост…….В случая, продължителността на заетостта за периода от 2015г. до 2024г. е 5 години 4 месеца и 15 дни с отразени временни прекъсвания. Видно от данните в Регистъра на Агенцията по заетостта, лицето има нееднократни прекратявания на регистрацията на основание “Постъпил на работа", но до настоящият момент постъпване на работа в България не е установено…..Видно от приложената от лицето декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (Е0)№883/2004, е отразено, че разполага със собствено жилище в държавата по последна заетост Финландия, както и че данъците върху доходите са плащани в нея…..От събраните доказателства и налични данни се обосновава извода, че България не се явява нито държава по пребиваване, нито държава по последна заетост. Следователно, на основание чл.61 и по аргумент от чл.65. ал.2 и ал.5,б.„а‘" от Регламент(ЕО)№883/2004, България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

В Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.71 от делото) освен горните, са вписани и допълващи мотиви: Съгласно чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, обезщетенията за безработица се предоставят от институцията в държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост. Член 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда сумиране на периоди на осигуряване и заетост, осъществени в съответствие със законодателството на която и да е друга държава членка, ако работникът е завършил последно периоди на осигуряване или заетост в съответствие със законодателството, по силата на което се търси обезщетението за безработица. На държавите членки е позволено да изискват минимален осигурителен период, за да вземат предвид периодите в държавата по предходна заетост. Правило е, че обезщетението за безработица може да бъде търсено само в държавата на последната заетост, която е и компетентната държава. В становището си по преюдициално запитване по дело С-30/22, Европейската комисия, възприема позицията, че след изтичане на 5 години, през които лице работи в дадена държава, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явява държава по пребиваване. Регламентът предвижда възможност за изместване на тази принципна компетентност към държавата по пребиваване по време на последната заетост, когато тя е различна, по съображения, че през периода на последната заетост лицето е запазило тесни връзки с държавата по пребиваване, където се завръща след края на заетостта, съответно в тази държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. Поради тези съображения, регламентът установява критерии за определяне на държавата по пребиваване, като я определя като държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето. Основен критерий при определяне държавата на пребиваване за трудово активните лица е трудово правната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност (в този смисъл и трайната практика на СЕС, т.19, дело С-76/76). В случая, продължителността на заетостта за периода от 2015г. до 2024г. е 5 години 4 месеца и 15 дни с отразени временни прекъсвания. Видно от данните в Регистъра на Агенцията по заетостта, лицето има нееднократни прекратявания на регистрацията на основание “Постъпил на работа“, но до настоящия момент постъпване на работа в България не е установено. След направена справка в информационната система на НОИ - Регистър на осигурените лица се установи, че след 30.12.2014г., г-н П. не е осигуряван по българското законодателство т.е не е извършвана трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл.4и/ или 4а от Кодекса на социално осигуряване (КСО), както и че до настоящия момент няма принос към системата на социалното осигуряване в Република България. Видно от приложената от лицето декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (Е0)№883/2004, е отразено, че разполага със собствено жилище в държавата по последна заетост Финландия, както и че данъците върху доходите са плащани в нея. Посочено е, че причината, поради която се завръща в България е отпуск. От събраните доказателства и налични данни се обосновава извода, че България не се явява нито държава по пребиваване, нито държава по последна заетост. Следователно, на основание чл.61 и по аргумент от чл.65, ал.2 и ал.5, б.„а“ от Регламент(ЕО)№883/2004, България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

При наличието на две разпореждания с идентичен номер, но с различно съдържание на мотивите, с преписката се представя само едно известие за доставяне на Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.70 от делото). Самото издаване на две разпореждания с различно съдържание сочи на извод за допълване на първоначалните мотиви на длъжностното лице – ръководител на осигуряването за безработица, което е следвало да бъде сторено с издаване на два отделни акта, като всеки от тях бъде връчен на заявителя, което в случая не е сторено. Това препятства както защитата на жалбоподателя, така и съдебния контрол, тъй като води до неяснота на мотивите, обусловили отказа за обезщетение, и представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на обжалване. Предвид факта, че по делото са представени две издадени разпореждания на длъжностно лице – ръководител на осигуряването за безработица, които са с идентичен номер, но с различно съдържание на мотивите - Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.69 от делото), и Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.71 от делото) и само едно известие за доставяне на разпореждането с този номер, за съда не е възможно да установи кое от двете налични по делото разпореждания е връчено, не е възможно да се установи още срещу кое от двете е подадена жалбата с вх.№1012-28-86/12.08.2024г. от П. С. П., по която се е произнесъл с Решение №2153-28-42/12.09.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Ямбол.

На второ място, в жалбата на П. С. П. до Директора на ТП на НОИ, са изложени съображения за това, че в производството са били нарушени правилата на чл.35 от АПК-за издаване на акта след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованото лице, и на чл.36 от АПК – за служебното начало. Съдът намира тези доводи за основателни.

Жалбоподателят е поискал преценката за това коя е държавата му по пребиваване да бъде извършена при разграничаване на понятията „пребиваване“ и „престой“, за които легална дефиниция се съдържа в чл. 1, б. "й" и в чл. 1, б. "к" от Регламент (ЕО) № 883/2004.Поискал е да бъдат взети предвид и правилата на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 по прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 като бъде установен центъра на жизнените му интереси по критериите, които са визирани в разпоредбата.В тази връзка е посочил, че се е прибирал в Република България изключително често, социалните му контакти и семейството му са били в Република България, имал е постоянен и настоящ адрес в Република България, притежава собствено жилище в Република България, за което заплаща и дължимите данъци, като средствата от трудови доходи от Република Финландия е влагал в подобрения и ремонти в собственото си жилище в Република България, имал е личен лекар.Точно обратното - по време на престоя си в Република Финландия не е имал собствено жилище, там не са живели членове на семейството му, не е имал социални контакти.

Органът не е събрал достатъчно доказателства за изясняване на горните обстоятелства, нито е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за твърденията си.При произнасянето си по жалбата Директорът на ТП на НОИ-Ямбол е взел предвид само част от декларираните обстоятелства в приложената към заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС от П. С. П. декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент(ЕО) №883/2004.

Не могат да бъдат поставени под съмнение обстоятелствата, че П. С. П. има семейство(съпруга и дъщеря) в България – това безспорно се установява от представените удостоверение за сключен граждански брак на 12.05.1999г. между К. К. С. и П. С. П., както и от справката от НБДН, видно от която съпругата К. К. П., дъщерята А. П. П. и П. С. П. са с постоянен адрес в Република България, [населено място], [улица].Видно от справката от НБДН за дъщерята А. П. П., единствено тя след 08.10.2020г. е променила настоящия си адрес в [населено място], на [улица], *, като за причина за това съдът приема обстоятелството, че същата е била студентка в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, редовно обучение – видно от Уверение №**********, издадено от университета.

 

Органът е взел предвид, че заявителят е декларирал, че разполага с постоянно жилище в държавата по последна заетост - Финландия, същевременно не е отчел обстоятелствата, че декларираното постоянно жилище в държавата по последна заетост е жилище под наем, а заявителят е декларирал и постоянно собствено жилище в Република България.В тази връзка пред съда жалбоподателят представя: Нотариален акт от 29.03.2021г., с който му е учредено правото на пожизнено ползване върху 18/58 ид.ч. от недвижим имот-апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.540.274.3.18 по КККР на [населено място], като купувач на същия имот е дъщеря му А. П. П.; Нотариален акт от 08.02.2019г. за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] – ПИ с идентификатор №87374.543.141, ведно с построена в него жилищна сграда в [населено място], на [улица];Удостоверение за постоянен адрес № ГС/02-005914/13.08.2024г., изд. от община Ямбол, видно от което П. С. П. има регистрация на постоянен адрес в [населено място], [улица], от 30.09.2011г. ;Представя квитанции за платени данък върху недвижимите имоти и ТБО от П. С. П. и съпругата му К. К. П. за недвижимия имот в [населено място] на [улица] за недвижимия имот в [населено място], на [улица].Обстоятелството, че жалбоподателят е плащал данък върху доходите си във Финланция е обусловено единствено от правилото за избягване на международно двойно данъчно облагане, според което доходите се облагат при източника им.Същевременно за целите на облагане с местен данък върху недвижимите имоти и ТБО П. С. П. безспорно е местно физическо лице в Република България, което заплаща данък сгради и ТБО в община Ямбол за притежаваните от него в режим на СИО недвижими имоти.

Органът е взел предвид, че заявителят се е завръщал в България няколко пъти в годината и е счел като единствена причина за това ползван отпуск, същевременно не е отчел другите декларирани обстоятелства – че пребиваването на съпругата му и на преобладаващата част от роднините на заявителя е в Република България, както и декларираното обстоятелство в заявлението, че причината за прекратяване на трудовата му дейност за последния период е съкращаване на щата.

С преписката се представят доказателства за това, че през периода 2015-2024г. П. С. П. има зачетен осигурителен стаж за безработица 5 години 4 месеца и 15 дни. Пред съда органът представя доказателства, че в рамките на този период П. С. П. двукратно е бил регистриран като безработно лице и на същия двукратно е било отпускано обезщетение за безработица, като за периодите на изплащане на обезщетенията 18.12.2015г.-17.08.2016г. и 08.01.2019г.-26.03.2021г. очевидно същият е пребивавал постоянно в Република България.В подкрепа на извода, че П. С. П. е местно лице, което не само има постоянен адрес в България, но и центърът на жизнените му интереси се намира в България, са и свидетелските показания, които сочат че по време на трудовата си заетост във Финландия жалбоподателят не само, че е поддържал тесни връзки със семейството и родителите си, но и със съседи и приятели в България, закупувал е имоти в страната с цел да се грижи за дъщеря си и за родителите си, а не с инвестиционна цел, както твърди ответната страна.

Свидетелят Т. А. Т.(съсед на заявителя) дава показания за това, че семейството на П. С. П. живее на [улица]в [населено място] от около 11 години. П. С. П. има съпруга и дъщеря. В момента съпругата му живее там, а дъщеря му е студентка в Пловдив. Последните пет или шест години П. работил в Скандинавска държава в строителството, там няма собствено жилище, живее на квартири, осигурени от работодателя. През този период жена му или дъщеря му не са живели с него в чужбина, работи в чужбина поради ниското заплащане в България. Казвал му е, че с тези пари(от България) няма как да успее да издържа семейството и да закупи жилище на дъщеря си. Искал да натрупа стаж, да закупи жилище на дъщеря си, да може да я изучи. Основната причина той да работи някъде в чужбина е от финансов характер, да получава по-високо възнаграждение.Връщал се в България два пъти в годината, по време на отпуск, задължително месеците декември и януари за Коледните и Новогодишните празници, понякога и през месеците май и юни. Редовно се виждат с П. П., когато той се връща в България, говорят по вайбър, когато е в чужбина, и му помага, помагал е неведнъж на неговото семейство, помага и сега. Когато баща му бил болен, преди около две години, П. останал за по-дълъг период в страната. Първо починала майка му и той тогава прибрал баща си да живее на [улица]в [населено място].Когато бил болен, баща му живеел в тази къща, която е негова собственост. Човекът бил доста възрастен и болен, помагал да го водят по болнични заведения, помагал и на родителите на съпругата му К..

Свидетелят С. С. А.(от приятелско семейство) дава показания за това, че познава П. С. П. от 24 години. Доста години работил в чужбина, последно във Финландия, в строителството. В България пак е работил в строителството и като таксиметров шофьор. Започнал работа в чужбина за пари, за по-високи доходи, за да може семейството му да е добре. В Ямбол живее на [улица], съпругата му живее там през цялото време и той като се прибере също е там. Имат две жилища – В Пловдив и в Ямбол, и в Ямбол още едно място, което е закупил с парите, които печели в чужбина. В [населено място] живее семейството. Във Финландия П. няма собствено жилище, работодателят им осигурява квартири.Когато му свърши работата на обекта, се прибира в България. Дъщеря му А. живее в Пловдив, съпругата му К. живее в *. Не са живели във Финландия с него, когато е работил там, дори не са ходили там. Не е имал намерение трайно да се установи във Финландия. Близо година, когато родителите му не били добре- 2022 година, бил в страната. Започна да строи в двора си една стаичка за родителите си, за да ги прибере, да ги гледа, но майка му починала, и после взел баща си и се наложило да остане да го гледа. До къщата, където живеят, купили съседно място и там построили една малка къщичка, където да вземе родителите си да ги гледа, да са при тях. Първо се запознали със съпругата му в родилния дом, после се запознали с П.. Когато се прибере, се виждат, събират се семействата.Последно бил през лятото в България. Предишни години се прибирал за Коледа, към ноември – декември. По време на Ковид бил в България. Отишъл за месец и нещо във Финландия и се наложило да се върне да гледа баща си, защото баща му се разболял. Тогава бил близо година в страната.Преди Финландия е работил пак в строителството, в Норвегия. Работи в чужбина, за да осигури семейството си, дъщеря си. Съпругата му работи в Ямбол, във „Вилтон“. Отишъл да работи по финансови причини, за да получава по-високи доходи. Не знае да има друга връзка с чужбина, освен трудовата му заетост. Семейството му е тук. Няма роднини, няма придобито имущество в чужбина, живее в квартири, наети от работодателя. Тази година през цяло време си оправял апартамента, който купил в Пловдив. Не мисли, че намеренията му са да работи постоянно в чужбина, че иска да си остави семейството и да отиде на минус 40 градуса да работи - просто тук са много ниски доходите и няма как да издържа студентка, това, което получи там, го носи в България.Ако нямат работа там, стои повече в България.

Становището на Директора на ТП на НОИ за това, че Финландия е компетентната държава, която да се произнесе по правото за обезщетение за безработица на П. С. П., съдът приема за основано единствено на факта, че жалбоподателят е с последна трудова заетост във Финландия, което не е достатъчно да обоснове извод за това, че същият е с постоянно пребиваване в тази страна-членка.Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, дължима е преценка за това къде е пребиваването на жалбоподателя според центъра на жизнените му интереси според критериите по чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и според правилата по чл.4, ал.1, т.1 и т.4 и ал.4 от ЗДДФЛ- дали интересите на лицето са тясно свързани със страната, при отчитане не само на мястото на последната му трудова заетост, а и при съобразяване на обстоятелствата, че жалбоподателят има недвижимо имущество, за което е данъчно задължено лице в страната; че е инвестирал доходите си от чужбина в България, което сочи за трайна връзка със страната; че семейството и приятелския му кръг са в България, вкл. че дължи издръжка на дъщеря си, независимо че е навършила 18г., поради факта, че продължава обучението си. В тази връзка може да се формира извод, че жалбоподателят попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентната по правилата на чл. 11, § 3, б. "а" от същия регламент) върху държавата по пребиваване, за която съдът приема, че е България. Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че компетентна държава да се произнесе по искането на жалбоподателя П. за ПОБ е Република България, независимо от това, че последната му трудова заетост е била във Финландия, тъй като Финландия е държавата по временното му пребиваване, а не по обичайното му пребиваване, където е центърът на жизнените му интереси. При безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, изпълнено изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент ЕО № 883/2004, заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС.

В заключение съдът приема, че обжалваното решение не е съответстващо на събраните по делото доказателства, в тази връзка е несъответстващо и на приложението на закона– отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Като поддържа и съображенията за нарушено право на защита, изложени по-горе във връзка с издадените две разпореждания с идентичен номер, но с различно съдържание на мотивите - Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.69 от делото), и Разпореждане № 281-00-834-3/12.07.2024 г.(л.71 от делото), с които длъжностното лице се е произнесло по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.№281-00-834/20.05.2024г. на П. С. П., съдът обобщено счита, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а административната преписка следва да бъде върната за ново произнасяне по същество, при което да бъдат съобразени мотивите на съда, изложени в настоящото решение.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски , в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените за платена държавна такса в размер 10(десет) лева и за пратено адвокатско възнаграждение в размер 1200(хиляда и двеста) лева, общо възлизащи на сумата 1210(хиляда двеста и десет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Ямбол

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №2153-28-42/12.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

ОТМЕНЯ Разпореждане №281-00-834-3/12.07.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено заявление с вх.№281-00-834/20.05.2024г. на П. С. П..

ВРЪЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Ямбол за ново произнасяне по заявление с вх.№281-00-834/20.05.2024г. на П. С. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица], съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, [населено място], да заплати на П. С. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 1210(хиляда двеста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.