МОТИВИ по НОХД № 87 по описа за 2016г.на РС-Монтана
Районна прокуратура Монтана е внесла обвинителен акт срещу Ц.И.П.,с ЕГН xxxxxxxxxx
за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че в гр.Монтана, в
условията на повторност, след като е осъден с решение по гр.дело № 491/2009г.по
описа на РС-гр.Монтана, влязло в сила на 03.12.2009г.да издържа свой низходящ С.
Ц. П., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 10 месечни вноски по 60 лв., в размер общо на 600 лв., за периода от 31.01.2015г.до 03.12.2015г.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, прави подробен анализ на
доказателствения материал и излага съображения за доказаност на фактите, на
които се основава обвинението. Прокурорът счита, че от доказателствата по
делото по несъмнен начин се установява осъждане на подсъдимия да заплаща
месечна издръжка на детето си, липсата на плащане на издръжката, дължима от
подсъдимия за целия инкриминиран период, за който подсъдимият е следвало да
плати на детето си 10 месечни вноски. Прокурорът счита, че при установените по
делото факти, вкл. миналото му осъждане за същото по вид престъпление за
предходен период, следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК и
предлага да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да се наложи
наказание пробация със задължителните пробационни мерки за по-дълъг срок от
време,а именно за две години и шест месеца. Наред с него, прокурорът предлага
налагане и на кумулативно предвиденото в чл. 183, ал. 4 НК наказание обществено
порицание.
Подсъдимият Ц.П. дава обяснения на съдебното
следствие, според които той не се отрекъл от детето си и има желание да му дава
издръжка, но не я плащал за посочения в обвинителния акт период, поради това,
че получава малка заплата,а отглежда и друго дете от съжителството с друга жена.
В хода на съдебните прения подсъдимият се признава за виновен, обещава да плаща
издръжката занапред, въпреки, че има друго дете, за което трябвало да се грижи
и издържа. В дадената му последна дума, подсъдимият заявява,че има намерение да
плаща определената от съда издръжка.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ц.И.П. е роден на xxx xxx, с настоящ адрес
xxx, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен ,
работи, осъждан.
Със съдебна спогодба по гр. д. № 491/2009 г. на РС Монтана,
влязла в сила на 03.12.2009г г., подсъдимият П. е осъден да заплаща на сина си С.
Ц. П., с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител В.В.М. /свидетелката
М./ месечна издръжка в размер на 60 лв.
Въпреки това, подсъдимият не плащал редовно издръжката.Първоначално
подсъдимият дал еднократно на М. сумата от 110 лв.,след което изобщо не е
заплащал каквато и да било сума за издръжка.Подсъдимият П. е осъден общо по 4
НОХД,а именно:по НОХД № 30283/2010г.на РС-Монтана по чл.183,ал.1 от НК е осъден
на пробация,по НОХД № 30371/2011г.по описа на РС-Монтана е осъден по
чл.183,ал.4,във вр. с ал.1 от НК условно,на 8 месеца лишаване от свобода,по
НОХД № 30251/2013г.по описа на РС-Монтана е осъден по чл.183,ал.4,във вр. с
ал.1 от НК на пробация и по НОХД № 30041/2015г.по описа на РС-Монтана за
престъпление по чл.183,ал.4,във вр. с ал.1 от НК е осъден отново на пробация за
срок от две години. След влизане в сила и на тази присъда подсъдимият П.
продължил да не плаща издръжката, като за периода от 31.01.2015 г. до 03.12.2015
г. не са платени 10 месечни вноски от по 60 лева, а общият размер на издръжката
е 600 лв. През същия период детето С. П. и майка му свидетелката М. живеели в дома
на бабата на М.-свидетелката В.К.,която и до момента помага на внучката да отглежда
детето си.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия Ц.П.
/отчасти/, показанията на свидетелите В.М. и В.К. както и от прочетените и
приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства .
Съдът кредитира показанията на свидетелите досежно
липсата на плащане на дължимата от подсъдимия издръжка за инкриминирания период.
В тази им част показанията кореспондират с останалия доказателствен материал,
включително обясненията на подсъдимия.
На основата на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Подсъдимият Ц.И.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна, налице е влязло в сила решение, с
което подсъдимият е осъден да плаща издръжка на своето дете. Лицето, комуто
подсъдимият е осъден да заплаща издръжка, е негов син, т.е. низходящ и в този
смисъл е налице и другият признак от обективна страна на престъплението по чл.
183, ал. 1 НК. От друга страна именно защото е осъден за заплаща издръжка на
свой низходящ, подсъдимият притежава особеното качество, изисквано по състава
на чл. 183, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е от категорията
на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с
това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава
на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно деяние,
изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за
издръжка в размер на две или повече вноски за периода от 31.01.2015 г. до 03.12.2015
г. За съставомерността на чл. 183, ал. 1 НК не е необходимо и длъжникът да бъде канен да плаща издръжката, защото всяка
месечна вноска става изискуема с настъпването на съответния месец, предвид
алиментния характер на вземането за издръжка.
С оглед миналото осъждане на подсъдимия за същото по
вид престъпление и изрично предвиденото по-тежко наказание в чл. 183, ал. 4 НК,
съдът прие, че е налице и квалициращия признак повторност по смисъла на чл. 28 НК. Това е така, защото петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 НК, изключващ
правилата за повторността, не е изтекъл, доколкото наказанието на подсъдимия по
предишното осъждане не е изпълнено, не е платено.
От субективна страна деянието
/бездействието/ през посочения период е извършено виновно във форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на бездействието
си, че с влязло в сила решения е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ и
че не плаща повече от две вноски, като наред с това е предвиждал неизбежното
неплащане на повече от две месечни вноски от дължимата издръжка
Съдът не прие разбирането на подсъдимият,че
не е имал възможност да изпълни издръжката, тъй като бил безработен,а и
отглеждал друго дете .Подсъдимият е наясно,че въпреки затрудненото материално
положение е длъжен да заплаща определената от съда издръжка.Плащането на
присъдената издръжка е безусловно и не е обусловено от преценката на
подсъдимия,че при ниска работна заплата,не дължи издръжка.
При индивидуализацията на наказанието и наказателната
отговорност на подсъдимия за престъплението по чл. 183, ал. 4 НК съдът съобрази
следното:
Определяйки вида и размера на наказанието на
подсъдимия съдът се ръководи от правилата на чл. 57, ал. 1 и 2 НК, като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на
увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото,
както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. В тази връзка
съдът отчете, че детето не е получавало издръжка в един относително
продължителен период и че подсъдимият има и друго дете, за което следва да се
грижи и издържа. Всички тези обстоятелства характеризират конкретния случай
като не особено тежък, оправдаващ определянето на наказанието при по-леката
алтернатива от първата кумулативно дадена възможност на санкцията по чл. 183, ал.
4 НК – лишаване от свобода или пробация. След като определи вида на наказанието
/пробация/, съдът индивидуализира размера му в рамките при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като приложи правилото на чл.
54 НК. Отегчаващи вината обстоятелства съдът изведе от доказателствата по
делото относително голямата продължителност на периода, през който не е давана
издръжка, броя и размера на неплатените вноски /10 вноски от по 60 лв./, пълна
незаинтересованост на подсъдимия от детето и неговите нужди. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие наличието и на друго дете, за което
подсъдимият се грижи и издържа. Съобразявайки всички тях, съдът индивидуализира
по размер наказанието пробация, чрез определяне на следните на следните пробационни
мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес xxx–
за срок от две години и шест месеца с периодичност два пъти седмично и по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години и шест месеца. Освен него, съдът наложи на подсъдимия и
наказание обществено порицание, предвидено в санкцията на чл. 183, ал. 4 НК да
се наложи наред с някое от лишаване от свобода или пробация, като прие, че
същото следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местната радиоуредба
в с.Блатец или чрез поставянето й на табло пред кметството на селото. По този
начин на изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в чл. 36 НК,
особено генералната превенция.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: