№ 19584
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110163345 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 81616 от 12.03.2024г., подадена от ответника В. Г. Г.,
с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 2412 от
12.02.2024г. в частта за разноските във връзка с присъдения размер на разноските на
длъжника в заповедното производство и на ответника за исковото производство. В молбата
се поддържа, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно
занижено по подробно изложени съображения.
Ответникът по молбата „С. не е подал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2
ГПК.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, която е представила
списък на разноските в срока по чл. 80 ГПК и в срока за обжалване на постановеното по
делото решение (чл. 248, ал. 1 ГПК).
По същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка относно дължимия
размер на присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производство, като в решението е развил подробни мотиви във връзка с
конкретните оплаквания, цитирал е релевантна съдебна практика и е съобразил
фактическата и правна сложност на делото и обема и характера на извършените
процесуални действия на страните. С оглед принципа на договорната свобода страните по
договора за правна защита и съдействие могат да уговорят какъвто преценят размер на
дължимото от клиента на адвоката адвокатско възнаграждение, но той не обвързва съда,
който при разпределяне на отговорността за разноски по делото съобразява вида на
осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в
образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна
сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални действия, като
1
дори не е обвързан от минималните размери по НМРАВ, а е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, която противоречи на чл. 101, параграф 101 ДФЕС – в този
смисъл Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т. 1.
Съдът, при произнасянето си, е съобразил горепосочените обстоятелства и липсва
основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Ето защо, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 81616 от 12.03.2024г.,
подадена от ответника В. Г. Г., с която е направено искане за изменение на решение № 2412
от 12.02.2024г., постановено по гр.д. № 63345/2022г. по описа на СРС, 145 състав, в частта
за разноските .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2