РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 03.10.2019 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански
състав , в публично заседание на двадесет и шести септември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ЖЕНИ
СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното
от съдията Данчев в.гр.д. № 546 по
описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
1. С решение №295/18.02.2019г. ,постановено по
гр.д.№3611/2018г., Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”A***
” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от законния си
представител Н. Т. С. и М. Д. Д. ПРОТИВ П.Х.Х., ЕГН **********,***,
иск
с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл. 124 от ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД
с петитум да се признае за установено, че П.Х.Х., ЕГН **********,***,
дължи на кредитора “A***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител Н. Т. С. и М. Д. Д., сумите : главница в размер на 9032,04 лв., възнаградителна лихва: 704,16 лв. за периода от 01.03.2017
г. до 19.09.2017г.; обезщетение за забава: 289,86 лв. за периода от 01.03.2017
г. до 06.02.2018г.;ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 06.02.2018 г. до окончателното и изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 980/2018г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Това решение е
съобщено на “A***” ЕАД, с ЕИК *** на
08.03.2019г. , откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
1а .
На 20.03.2019 г. по пощата е
подадена въззивна жалба от “A***” ЕАД, с ЕИК *** срещу това решение на РС-Плевен.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е и дължимата държавна такса. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото
и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК
от насрещната въззиваема страна,чрез назначения
особен представител адв. Е.Й..
Както в жалбата
,така и в писмения отговор по нея не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
2.С допълнително решение ,постановено по реда на чл. 250 от ГПК
с № 918/20.05.2019г. , постановено по същото гр.д.№3611/2018г. Плевенски районен съд ОСЪЖДА на осн. чл. 430
,ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД П.Х.Х., ЕГН **********,*** да заплати на “A***” ЕАД,
с ЕИК *** сумите 9032,04
лв.,представляваща главница по неплатени погасителни вноски за периода
01.03.2017г.-01.01.2025г., сумата 704,16 лв.представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2017 г. до
19.09.2017г.;сумата 289,86
лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до датата
на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 06.02.2018 г. до окончателното и
изплащане.Присъдил и съответните деловодни разноски в полза на ищеца.
Това допълнително
решение е било съобщено на П.Х.Х., чрез назначения му особен представител адв.
Е.Й. на 03.06.2019г.
2а. Срещу допълнително решение № 918/20.05.2019г., постановено по
същото гр.д.№3611/2018г. на Плевенски районен съд, по пощата на
17.06.2019г. е подадена въззивна жалба от адв.Е.Й. в качеството и на особен
представител на П.Х.Х..
Тази жалба също
така е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.По нея не се дължи внасяне на държавна такса ,тъй като е подадена от
особен представител. Жалбата съдържа твърдения
в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното
решение и какво е искането, подписана е от особения представител . Представен е
бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Постъпил е писмен
отговор на тази въззивна жалба ,подаден от “A***” ЕАД,според който въззивната
жалба е неоснователна.
Както в жалбата
,така и в писмения отговор по нея не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
Плевенски окръжен съд
,като разгледа двете въззивни
жалби при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваните основно и допълнително първоинстанционни
решения в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в
жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил валидни и допустими,както и правилни по
съществото на спора решения ,които по тази причина следва да бъдат потвърдени,като
според ПлОС са налице условията на чл. 272 от ГПК за
мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на първоинстанционния съд .
І. С решение
№295/18.02.2019г. ,постановено по гр.д.№3611/2018г., Плевенски районен съд е извършил правилно обсъждане на събраните по
делото писмени доказателства в резултат на което е стигнал до верния фактически
извод ,че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК ,което е станало на 06.02.2018г. не е било извършено надлежно
уведомяване на длъжника П.Х.Х. нито за обявяване от
кредитора на предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора за кредит
,нито пък е било извършено надлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането от „У*******„ ЕАД на „A*** „ЕАД.Впрочем и самият ищец в исковата си
молба не твърди да е било извършено такова надлежно уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост ,както и на прехвърлянето на вземането
,като само сочи ,че са били изпращани 2 бр. уведомления за извършената цесия от
страна на „У****** „ ЕАД,но едното от
тях се е върнало с отбелязване ,че пратката не е потърсена от получателя „ , а
второто уведомление също е било върнато в цялост с отбелязване „не отговаря на
телефона , няма никой на адреса „.В т.см. всъщност е безспорно ,че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
,последният не е бил надлежно уведомен нито за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем ,нито за цедирането на вземането
,т.е. не е уведомен за настъпилото частно правоприемство.
Поради тази установена фактическа обстановка и изцяло в съответствие с
разрешенията ,дадени в т.18 и в т.
4г от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. , постановено по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , Плевенски
районен съд е приел ,че не е настъпила предсрочната изискуемост на цялото
вземане ,претендирано с иска по чл. 422 от ГПК ,както
и че когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия ,то следва прехвърлянето на вземането да е съобщено на
длъжника,за да има основание да се издаде заповед за изпълнение и тъй като и
двете посочени обстоятелства не са установени пред съда ,то правилно е
отхвърлил предявеният установителен иск
за вземането за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Във
въззивната си жалба „A*** „ЕАД се
позовава на това ,че е било извършено връчване на исковата молба и приложенията
към нея, сред които и уведомленията за цесия и за предсрочната изискуемост на
ответника ,който новонастъпил факт следвало да бъде
съобразен от съда ,но този факт според въззивната инстанция има значение и може
да бъде съобразен само по отношение на евентуално предявения осъдителен иск , а
не и по отношение на установителния иск по чл. 422 от ГПК за чието уважаване
,както беше посочено по-горе е необходимо надлежното уведомяване на длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост и за прехвърлянето на вземането да са
извършени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,
а не след това.
ІІ. Допълнителното решение №
918/20.05.2019г., постановено по същото
гр.д.№3611/2018г. също така правилно установява фактическата обстановка
,която е от значение за решаването на спора,като в случая от особено значение е
установяването на новонастъпилия факт на уведомяване
на длъжника както за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по
договора за кредит ,така и за цедирането на вземането,което
уведомяване е извършено с връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника .В т.см. решението на РС-Плевен е също така е съобразено
със съдебната практика ,която приема,че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договори за кредит , в исковата молба по който е обективирано изявление на ищеца-кредитор че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем ,поради осъществяване на предвидените в договора
предпоставки ,връчването на книжата на особения представител на длъжника
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник . В т.см. е Решение
№198/ 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/ 2018г. , І т.о. ,докладчик съдия К. Г..
Поради това правилно РС-Плевен, съобразявайки съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК
настъпилия след предявяване на иска факт на уведомяване на длъжника чрез
връчване на исковата молба и приложенията към нея чрез особения представител на
длъжника ,е приел че последният е уведомен както за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга по договора
за кредит ,така също и за цесията на
вземането по договора .Освен това следва да се отбележи и това ,че в
производството по делото нито пред РС-Плевен ,нито пред Окръжен съд-Плевен
длъжникът чрез особения му представител е твърдял ,че има извършени плащания по
дълга към стария кредитор в какъвто случай само възражението за ненадлежно
уведомяване за цесията би имало значение при преценка на основателността на
осъдителния иск.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че двете обжалвани решения са
правилни ,не страдат от релевираните във въззивните
жалби пороци ,поради което следва да бъдат потвърдени.
Поради това ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното от “A***” ЕАД, с ЕИК *** решение
№295/18.02.2019г.,постановено по гр.д.№3611/2018г.на Плевенски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното от П.Х.Х., ЕГН **********,***,чрез особения му
представител адв.Е.Й. допълнително решение № 918/20.05.2019г., постановено по
същото гр.д.№3611/2018г. на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :