Решение по дело №2243/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260182
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20204520202243
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

град Р у с е, 30. 03. 2021год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 04.02.2021год, в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА

                        разгледа докладваното от съдията АНД N2243

                        по описа за 2020 год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от В.Х.А., ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № ЗОП-25/20г. на Председателя на Сметната палата на Република България, с което за нарушение на чл. 2, ал.2, вр.чл.59 ал.2 от ЗОП /ДВ, бр. 13/2016 г./, на основание чл.247 ал.1 от ЗОП, му е наложена глоба в размер на 6 420,43 лв. (шест хиляди четиристотин и двадесет лева и четиридесет и три стотинки).

            В жалбата процесуалният защитник излага съображения за незаконосъобразност  на наказателното постановление, поради неправилност, както и наличие на маловажност на случая и моли същото да бъде отменено.

            Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление, като правилно и моли същото да бъде потвърдено.

            РРП не взема становище по жалбата.

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено:

            При извършен одит за съответствие при управлението на публични средства и общинските дейности на Община Сливо поле за периода 01.01.2017год – 31.12.2018год. съгласно Програмата за одитна дейност на Сметната палата за 2019 г. било установено следното:

На 30.10.2017 г., в Община Сливо поле, жпод.В. А., в качеството му на кмет на Общината и публичен възложител на обществени поръчки по см. на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки, с Решение № РД-09-984 от 30.10.2017 г. открил процедура „публично състезание" за възлагане на обществена поръчка. Последната имала за предмет „Реконструкция и рехабилитация на два пътя от общинската пътна мрежа, осъществяващи връзка между индустриална зона и път КSE II-21 Русе - Силистра, както и с път Ш-2102 /Сливо Поле - Кубрат/", със съответен подобект: „Довеждащ път до помпена станция". При откриване на процедура жпод.А. одобрил обявление за оповестяване откриването на процедурата и документация, с които  ограничил конкуренцията, чрез включване на условие, което необосновано ограничавало участието на стопански субекти в обществената поръчка и което не било съобразено с нейния предмет.

В  подписаната от жпод.А., в качеството му на възложител, документация, било посочено,  че професионалната квалификация за изпълнение на функцията „технически ръководител", нормативно регламентирана в чл. 163 а, ал.4 от ЗУТ, била стеснена, като така необосновано се ограничавали до участие стопански субекти в обществената поръчка, които разполагали с технически ръководители по смисъла на чл.163а, ал. 4 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2015 г.), но не изпълнявали поставените от възложителя изисквания:

В конкретика, разпоредбата на чл. 163 а, ал. 4 от ЗУТ предвижда техническият ръководител да може да бъде строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ, и по чл. 168, ал. 1 и по чл. 1696, ал. 1 от ЗУТ. Други технически правоспособни лица по чл. 163 а, ал. 2 от ЗУТ могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи, съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен. Съгласно разпоредбата на 163 а, ал. 2 от ЗУТ, технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование, с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника".

Поставяйки минимално изискване към участниците в процедурата в смисъл: „Участникът следва да разполага към момента на подаване на офертата и през целия

период на осъществяване на обекта на поръчката, със собствени или наети ръководни служители, които ще участват в изпълнението на обществената поръчка, включващ минимум: Технически ръководител - един, с висше образование, квалификация строителен инженер със степен „магистър" или строителен техник с четиригодишен курс на обучение или еквивалентна образователна/професионална квалификация за дипломи придобити извън Република България", възложителят въвел условие, което неоснователно ограничавало правото на участие на изпълнители, които имат назначени за технически ръководители архитекти или строителни инженери с образователно-квалификационна степен бакалавър. По този начин възложителят необосновано ограничил правото на участие на стопански субекти, които разполагали с такъв специалист и могли да изпълнят поръчката, с което нарушил разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОП, вр.чл.59 ал.2 от ЗОП, за което му бил съставен акт №ЗОП-25/27.05.2020 г., подписан и връчен на жпод.А.. Същият подал писмени възражения срещу него, които Наказващият орган не споделил и издал процесното Наказателно постановление, с което наложил горепосоченото наказание.  

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на защитника на жалбоподателя, прави следните правни изводи:

            Жалбата следва е процесуално допустима, по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            По така установените факти страните не спорят, поради което отразеното в акта и наказателното постановление съдът го приема за безспорно. Същото се установява с уличаващите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Д., които съдът кредитира с доверие, тъй като същите кореспондират и се допълват с Решение № РД-09-984/2017 г. на кмета на Община Сливо поле за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, обявление за същата, копие от Раздел III „Изисквания към участниците", съдържащо въведеното ограничение, както и от  констативен протокол за установяване на нарушението.

По делото не е спорно, че жпод.А. се явява възложител по смисъла на чл. 5 т.9 от ЗОП, с оглед специфичния му предмет на дейност  и в качеството му на такъв му е предявено обвинението по чл.247 ал.1 от ЗОП.

            Посредством въвеждането на минимално изискване към участниците в процедурата, касаещо условията на които следва да отговаря „техническия ръководител” (строителен инженер със степен „магистър" или строителен техник с четиригодишен курс на обучение или еквивалентна образователна/професионална квалификация за дипломи придобити извън Република България), жпод.А. незаконосъобразно ограничил правото на участие на изпълнители, които имат назначени за технически ръководители архитекти или строителни инженери с образователно-квалификационна степен бакалавър. Така ограничил правото на участие на онези стопански субекти, които разполагали с такъв специалист и биха могли да изпълнят поръчката, поради което правилно бил обвинен за нарушение разпоредбата на чл.2 ал.2, вр.59 ал.2 от ЗОП.

            Съдът отбелязва, че законодателят не е поставил изискване в чл. 163а ал. 4 и ал. 2 от ЗУТ технически ръководител да бъде само завършилият с квалификационна степен магистър. Нормата сочи, че всеки строителен инженер с квалификационна степен бакалавър може да осъществява функциите на технически ръководител. Законодателят преценил, че придобитите знания и умения от лицата, с професионална квалификация строителен инженер, архитект или строителен техник, са съответни на изискванията за осъществяване на техническо ръководство на строителните работи и изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ.

            Мотивите на жалбоподателя за изключване на възможността техническият ръководител да бъде архитект, съдът не споделя. След като законодателят е предвидил, че архитект може да осъществява техническо ръководство, то възложителят не може да го ограничава по своя преценка. 

            Ирелевантно за отговорността на жпод.А. е обстоятелството, кой обработвал обществената поръчка (,”СИП-2000”ООД) или фактически я предложил на възложителя (в случая св.В. Стоянов), след като отговорността по чл.247 ал.1 ЗОП е за „възложителя”. Отношенията между последния и посочените лица са вътрешни и са извън обхвата на предвидената отговорност, като законодателят ги е изключил от последната. 

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приложена е правилната санкционна разпоредба в редакцията й към момента на извършване на нарушението.

Съдът не открива белезите на чл.28 от ЗАНН. Доводът, че последния е налице тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна и липсва вредоносен резултат, съдът не приема. От една страна деянието е формално, и като такова не изисква съставомерни последици, от друга страна то засяга основни принципи на ЗОП, посочени в чл.2, ал. 1 от ЗОП, с които се засягат права на субекти които са били възпрепятствани да участват в обществената поръчка, поради въэведеното от жпод.А. ограничение.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на гл.експерт Ю.Беев, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в поискания размер от 80лв.

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЗОП-25/20г. на Председателя на Сметната палата на Република България, с което за нарушение на чл. 2, ал.2, вр.чл.59 ал.2 от ЗОП /ДВ, бр. 13/2016 г./, на основание чл.247 ал.1 от ЗОП, с което на В.Х.А., ЕГН **********,***, е наложено администранивно наказание – глоба в размер на 6 420,43 лв. (шест хиляди четиристотин и двадесет лева и четиридесет и три стотинки).

            ОСЪЖДА В.Х.А., ЕГН **********, да заплати в полза на СМЕТНАТА ПАЛАТА на Република България направените по делото разноски – 80лв. юрисконсултско възнаграждение

 

Решението подлежи на обжалване пред Русенски административен съд по  реда на АПК, в 14 –дневен срок от съобщаването му до страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………