РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Петрич, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ИВ. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „А.“ № **, ет. *, ап. **,
чрез адв. Р.Д. от САК, против Наказателно постановление № 21-0314-000753 от 13.07.2021 г.
на Началник Група към ОДМВР – Б., РУ П.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон по подробно изложени съображения. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП. Претендират се и съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Административнонаказващият орган – Началника Група към ОДМВР – Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
1
съдебно заседание на 10.03.2022 г., разпитан е свидетелят АЛ. Д. ГЛ..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят е санкциониран за това, че като водач на товарен автомобил Мерцедес Вито
110 Д, с рег. № СВ **** РТ, на 26.09.2020 г., в 10.53 часа в община П., на път Първи клас №
1, Е79 на ГКПП К. с посока към гр. С., управлява товарен автомобил Мерцедес Вито, с рег.
№ СВ **** РТ, собственост на „Р.“ ЕООД, гр. С., като е лишен от правото да управлява
МПС по административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
За констатираното, на 26.09.2020 г. ЯН. Д. П. – мл. автоконтрольор при Група Контрол на
пътното движение по главни пътища и автомагистрали Б., ОДМВР Б., в присъствието на
свидетеля А.Г., съставил АУАН Серия GА № 299504 против Д. ИВ. Т., който бил връчен на
жалбоподателя непосредствено след съставянето му. В законоустановения 3-дневен срок, на
29.09.2020 г., е депозирано възражение срещу АУАН от Д.Т., в което сочи, че към датата на
съставянето на акта не е бил лишен от правото да управлява МПС, тъй като
административното наказание лишаване от право за управление на МПС, което му било
наложено през 2016 г. вече е било изтекло.
По повод съставения акт е образувана полицейска преписка вх.№ 314р-3229/2021 г. по описа
на РУ П., по която е изготвено предложение до Районна прокуратура – Б., Териториално
отделение – П. за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 1
НК спрямо жалбоподателя Д. ИВ. Т..
С Постановление Вх. № 1294/2021 г. от 27.04.2021 г., прокурор при РП-Б., ТО-П. е отказал
да образува наказателно производство и е изпратил заверено копие от прекратената
преписка на Началника на РУ – П., получила № УРИ 314000-3700/28.04.2021 г., за сведение
и преценка за предприемане на действия по реализиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя Д.Т., приложена по делото.
На 13.07.2021 г. Началник Група към ОДМВР – Б., РУ П., издал обжалваното НП № 21-
0314-000753/13.07.2021 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП наложил на Д. ИВ. Т. глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лева.
Процесното наказателно постановление е връчено на санкционираното лице, чрез
процесуалния му представител на 13.07.2021 г. В законоустановения срок, същото е
обжалвано, като е депозирана жалба до РС – П. чрез ОДМВР – Б., РУ – П.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят по съставянето на акта АЛ. Д. ГЛ.. Същият
установява принципно реда за извършване на проверка, който предвижда справка в
автоматизираната полицейска система дали провереното лице има валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство или не, като допълва, че служителите се
2
доверяват на резултатите от извършената проверка в автоматизираната система и при
евентуална грешка в същата, те няма как да установят несъответствие в данните. За
конкретния случай не си спомня подробности, излага предположение, че е направена
проверка в автоматизираната система чрез таблет на ГКПП – К. на място, посочва, че лицето
е запознато с причината за съставяне на акта. Съдът приема показанията на посочения
свидетел, но доколкото същите са лишени от каквато и да било конкретика, съдът ги
кредитира единствено като доказателство относно авторството на АУАН, същите имат само
формален характер и не представляват гласно доказателство, подкрепящо акта.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображения:
В конкретния случай, административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 26.09.2020г. лицето е
управлявало моторно превозно средство, след като е бил лишен от това право по
административен ред.
За да се осъществи от обективна страна съставът на описаното нарушение е необходимо да
са налице две предпоставки – нарушителят да управлява МПС и да го управлява в момент,
към който същият е лишен от това право.
По делото не е спорно, а и жалбоподателят не отрича, че на процесната дата – 26.09.2020 г. е
управлявал описаното в НП МПС.
Недоказано обаче остана обстоятелството, че към същата дата, жалбоподателят – водач е
бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Видно от приобщената
към доказателствения материал по делото справка за нарушител/водач, на жалбоподателя са
налагани административни наказания за различни административни нарушения на ЗДвП.
Релевантна за конкретния случай е ЗППАМ № 16-4332-001491, издадена на 12.05.2016 г. от
Началник отдел Пътна полиция СДВР, по повод съставен АУАН № Г599707/03.05.2016 г., с
която заповед временно е отнето СУМПС на водача Д.Т. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца. В приложената по делото полицейска преписка се
съдържа цитираният АУАН, с който на основание чл. 172, ал. 3 ЗДвП от нарушителя Д. ИВ.
Т. е отнето СУМПС № *********. Въз основа на така съставения акт е издадено и НП №
16-4332-003538 от 14.05.2016 г. на Началник отдел към СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР,
3
с което Д. ИВ. Т. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца. Предвид
обстоятелството, че със съставянето на АУАН № Г599707/03.05.2016 г. от нарушителя е
иззето свидетелството му за управление на МПС, то наложеното му с НП № 16-4332-
003538/14.05.2016 г. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за 24 месеца е започнало да тече именно от дата на физическото отнемане на СУМПС от
нарушителя – 03.05.2016 г. и същото е търпяно до 03.05.2018 г. Следователно към
инкриминираната дата – 26.09.2020 г., жалбоподателят не е търпял административното
наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като фактически то вече е изтърпяно.
При тези констатации следва обоснованият извод, че в казуса изцяло липсва съставомерен
признак на нарушението, а именно - водачът - жалбоподател да е лишен от право да
управлява МПС по административен ред , поради което описаното нарушение не е
осъществено от обективна страна, което от своя страна води до пълна отмяна на атакуваното
НП.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено искане за
заплащане на разноски в размер 600 лв., искането е направено своевременно, поради което
същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОДМВР – Б., РУ П., следва да
бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
600.00 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0314-000753 от 13.07.2021 г. на
Началник Група към ОДМВР – Б., РУ П., с което на Д. ИВ. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул.
„А.“ № **, ет. *, ап. **, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП е наложено на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 ЗДвП – наказание „Глоба“, в размер на 200.00 /двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОСЪЖДА ОДМВР – Б., РУ П., да заплати на Д. ИВ. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „А.“
№ **, ет. *, ап. **, сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5