РЕШЕНИЕ
№ …………………/01.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 3923 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Н.Е.Ж. срещу „Е.П.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 986,40 лв., представляваща недължимо
изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол“ по
абонатен номер * и клиентски номер * за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана
във фактура № */25.02.2019
г., издадена за периода от 22.11.2018 г. до 19.02.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата притежава недвижим имот, находящ се в гр. * като
същият е заведен под абонатен номер * и клиентски номер *. От служители на „Е.С.” АД бил
съставен констативен протокол, въз основа на който след това ответното дружество
начислило процесната сума, чиято дължимост
ищецът изцяло оспорва. Оспорва методиката, по която е начислена сумата. Сочи,
че изпълнява задълженията си на потребител на ел. енергия, като заплаща
месечните си сметки. Поддържа, че корекционната
процедура се основава на нищожни правни норми. От потребителя не може да бъде
търсена отговорност по повод правилното измерване на ел. енергията. Моли се за
уважаване на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът
не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от 11.09.2019
г., в която ищецът, чрез адв. Маркова, поддържа предявения иск, излага подробни
съображения по същество на спора, релевира възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „* е депозирал писмен отговор, в който
се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на ел. енергия, като приетите и одобрени по
надлежния ред от КЕВР Общи условия са задължителни за потребителя. В изпълнение
на свое законово и договорно задължение „Е.С.” АД е извършило проверка на СТИ
на потребителя, при която е установено, че потребяваната
енергия не се отчита изцяло, поради неправомерно въздействие върху СТИ. Твърди
се, че извършената корекция не е санкция към потребителя. Излага се, че корекционната процедура е изцяло законосъобразна, като при
извършването й е спазен редът по чл. 34, чл. 37 и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ.
Поддържа се, че корекционните договорни клаузи от ОУ
на ДПЕЕМ не са неравноправни, защото с тяхна помощ се коригира фактическата
неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната електрическа енергия
от потребителя не е отчетена напълно или частично и съответно не е заплатена от
него. Сочи се, че процесната сума се дължи на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 39, вр. с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Моли
се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител адв. Маринова оспорва предявения иск
и моли за отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
С доклада
по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е
налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за
обект, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката на ищеца.
От представения Констативен протокол № * от 19.02.2019 г. се установява,
че на 19.02.2019
г., длъжностни лица на „* са извършили
техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния
обект. В резултат на проверката е установено наличието на неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез проводник, като консумираната по този начин ел.енергия не преминава през
СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката – * и от двама свидетели – О.К. и Мирослав Тодоров. Липсва подпис на орган
на полицията, присъствал на проверката.
Съставена
е справка за корекция от 20.02.2019 г. за начисление на електрическа енергия за
периода от 22.11.2018 г. до 19.02.2019 г.
За
стойността на това количество, възлизаща в размер на 986,40 лева, от ответното,
дружество е издадена фактура
№ */25.02.2019 г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната
фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
От
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че при проверката е констатирано наличието на неправомерно присъединение
към електрическата мрежа, което представлява неправомерно вмешателство върху
схемата на свързване на обекта с електрозахранващата мрежа. Не са налице данни
за техническа неизправност в процесния електромер. Налице
е неотчитане на консумираната ел. енергия за процесния
период. В справката за потреблението периодът е 90 дни, именно от 22.11.2018 г. до 19.02.2019 г. Отчетената
ел. енергия за същия е в рамките
на допустимото количество и може да бъде доставена. Количеството за доплащане
за 90 дни е изчислено математически точно – 4990 кв.ч., а левовата му
равностойност е 986,40 лв. В съдебно заседание пояснява, че е налице
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта с
електрозахранващата мрежа.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел – О.К.. Съобразно показанията й на проверката са присъствали
свидетели, като е установено, че има разстояние между входящия и изходящия
проводник, същите били заголени и присъединени един към друг, като по този
начин електроенергията не преминавала през електромера. След проверката
отстранили проводниците, изолирали ги и възстановили схемата на свързване на
електромера.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За
установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ОУ
условия и ред е начислена сумата от 986,40 лева (предмет на иска), като количество електроенергия е реално доставено
на ищеца в периода от 22.11.2018 г. до
19.02.2019 г.
Безспорно по делото е
обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху
въпроса налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на
ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за минал
период, в частност на посоченото в отговора на
исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изм. и доп.
с Решение ОУ-004/06.04.2009
г.
Във връзка с
горното, на първо място следва да се отбележи, че процесните правоотношения се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката, в сила от 16.11.2013 г. Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя
на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които
доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от
абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ, а те са:
липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно
измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно
констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са
отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г.), а с влязло в сила
на 08.11.2018 г. Решение №
2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване
на електромера, е извършена на 19.02.2019 г., тоест след тяхната отмяна. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието
занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в
чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, дружеството не може да се ползва от корекционната
процедура, за която към датата на проверката (19.02.2019 г.) е липсвал
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на
предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия
по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти в случая са неприложими, тъй като отношенията
между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален
закон – Закона за енергетиката, и в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон например. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно
е недопустимо чрез предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде
установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия.
С оглед на
горното и при наличието към датата на извършване на проверката на законовата
разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията
за приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в
правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание
(съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ (в този смисъл Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. №
582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение №
165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. №
885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.;
Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т.
о. и др.).
Горното
обосновава извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително
количество ел. енергия за минал период по партидата на абоната – ищец.
Доколкото ответникът е въвел като основание за начисляване на процесната сума нищожна договорна клауза, то съдът приема,
че тя не се дължи.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен установителен иск за основателен, поради което следва да се
уважи.
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в
размер на 50 лв., и заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв., съобразно
представените доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Е.Ж., ЕГН **********,***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 986,40 лв. (деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки),
представляваща недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по
Констативен протокол по абонатен номер * и клиентски номер * за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана
във фактура № */25.02.2019
г., издадена за периода от 22.11.2018 г. до 19.02.2019 г., на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.Е.Ж., ЕГН **********,***, сумата 350 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: