РЕШЕНИЕ
№ 19815
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110136695 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от „Дж за АД, ЕИК против А И АД, ЕИК ,
с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева –
частичен иск от сумата 3661,87 лева – заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 49,66 лева – частичен иск от сумата 363,70 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.08.2022 г. до 29.06.2023 г. Ищецът твърди,
че на 22.10.2021 г., при движение по АМ Тракия било реализирано ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген“ с рег. № и л.а. „Пежо 301“ с рег. №
Отговорността за настъпване на ПТП била на водача на л.а. „Фолксваген“.
Този автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към ответника, а л.а. „Пежо 301“ бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС“ към ищеца. Вследствие на ПТП на л.а. „Пежо
301“ били причинени вреди. Автомобилът не можел да се придвижва на
собствен ход, което наложило репатрирането му, за което ищецът е заплатил
сумата от 108,40 лева. Стойността за ремонта на автомобила била определена
на 19010,41 лева, поради което щетата била квалифицирана като „тотал
щета“. За разоборудването на л.а. „Пежо 301“, огледа на същия и
определянето на стойността на вредите по автомобила била издадена Фактура
с № 138673 от 01.12.2021 г. на стойност 144,00 лева, заплатена от ищеца. За
възстановяване на уврежданията по процесния автомобил било определено
обезщетение в размер на 19014,92 лева, представляващо застрахователната
сума по процесния договор в размер на 19158,92 лева, намалена с изплатените
от „Дженерали Застраховане“ АД разходи за разоборудване и определяне на
стойността на вредите по л.а. „Пежо 301“. Обезщетението било изплатено от
ищеца. След предаването на автомобила на ищеца, същият успял да го
1
продаде на скрап за сумата от 2780,00 лева. С Писмо с Изх. № ********* от
30.06.2022г. ищецът претендирал от ответника сумата от 16502,32 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със
стойността на продадените останки на автомобила, в размер на 16234,92 лева,
реализираните разходи за пътна помощ в размер на 108.40 лева,
реализираните разходи за разоборудване на л.а. „Пежо 301“ и определяне на
стойността на вредите в размер на 144.00 лева и направените обичайни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът
заплатил сумата от 12840,45 лева. Дължими останали 3661,87 лева, от които
ищецът претендира частично сумата от 500 лева. Твърди също така, че
ответникът бил изпаднал в забава, като дължал мораторна лихва за периода
от 02.08.2022г. до 29.06.2023г. в размер на 363,70 лева, от които претендира
49,66 лева. Моли съда да осъди ответника да му изплати тези суми,
претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на застрахователно обезщетение по застраховка
Гражданска отговорност между него и собственика на МПС Фолксваген,
наличието на застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на
МПС Пежо 301 по застраховка Каско, наличието на ПТП, виновното
поведение на водача на МПС Фолксваген, причинно-следствената връзка
между него и настъпилите вреди, вината на този водач, наличието на тотал
щета, изплащането от страна на ищеца на посочените в исковата молба суми,
невъзможността на МПС Пежо 301 да се придвижва на собствен ход след
ПТП, заплащането от своя страна на сумата от 12840,45 лева. Оспорва
стойността на МПС Пежо 301 да е била 19158,92 лева. Твърди, че тази сума
била завишена, а сумата от 2780,00 лева – твърде занижена. Твърди, че с
направеното от него плащане, задължението му било погасено напълно.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани.
Ищецът не изпраща представител, подава писмена молба, в която поддържа
исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също поддържа
исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на наличието на застрахователно обезщетение по застраховка
Гражданска отговорност между него и собственика на МПС Фолксваген,
наличието на застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на
МПС Пежо 301 по застраховка Каско, наличието на ПТП, виновното
поведение на водача на МПС Фолксваген, причинно-следствената връзка
между него и настъпилите вреди, вината на този водач, наличието на тотал
щета, изплащането от страна на ищеца на посочените в исковата молба суми,
невъзможността на МПС Пежо 301 да се придвижва на собствен ход след
ПТП, заплащането от страна на ответника на сумата от 12840,45 лева.
Единственият спорен въпрос е за стойността на лек автомобил Пежо 301
ремонт и обосноваността на размера на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение. За установяване на тези факти по делото беше
изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, от която се установява, че действителната пазарна стойност на
автомобила е 18678 лева, а стойността на запазените му части е 2780 лева. По
делото беше представена снимка на километраж на автомобил със засечени
изминати 92942 километра. Съдът споделя становището на ответника, че тази
снимка не може еднозначно да бъде свързана с процесния автомобил и не
2
доказва реално изминатите от него километри. Поради липсата на други
доказателства, настоящият състав приема за недоказан факта, че процесният
автомобил е бил в гаранция, поради което възприема за действителна негова
стойност, посоченият в десета задача от съдебно-техническата експертиза
размер от 15898 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Както
законовата уредба, така и съдебната практика са категорични, че
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е
ограничена до отговорността на причинителя на вредите, т.е. в случая – до
причинените на лек автомобил Пежо 301 увреждания, установени от вещото
лице на сумата от 15898 лева. Дължими са и заплатените от ищеца 108,40
лева – стойност на репатриращ автомобил, тъй като по делото е безспорно, че
процесният автомобил не е можел да се придвижва на собствен ход и 144 лева
– реализирани разходи за разоборудване, тъй като от експертизата се
установява че е налице тотална щета. Т.е. общо дължими на ищеца са
16150,40 лева. По делото е безспорно, че от ответника на ищеца са
възстановени 12840,45 лева във връзка с процесната щета. Поради това съдът
приема, че с това плащане отговорността на ответника е била погасена само
частично. Претенцията на ищеца е била основателна за сумата от 16150,40
лева, включваща заплатено обезщетение и обичайни разноски, като след
заплатените 12480,45 лева, все още остава непогасено вземане от ищеца към
ответника за сумата от 3309,45 лева. Главният иск, предявен като частичен за
сумата от 1434,95 лева е основателен в цялост и следва да бъде уважен. Искът
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. Безспорно по
делото ищцовата регресна претенция е била частично изплатена от ответника.
Тъй като претенцията не е била напълно заплатена към 01.08.2022 г. т.е. след
изтичането на 30 дни от получаването на регресната покана (л. 69 от делото)
същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за претендирания
период от 01.08.2022 г. до 29.06.2023 г. Съдът изчисли служебно размера на
мораторната лихва върху пълният размер на дължимото обезщетение и
установи, че той е 329,62 лева. Акцесорният иск, предявен като частичен за
сумата от 142,52 лева също е основателен в цялост и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха направени разноски за депозит на вещо лице – 200 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя на общо 150 лева. Заплатена е и
държавна такса в размер на общо 100 лева. Съгласно чл. 1 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
предявяване на искова молба е в размер на четири процента от цената на иска,
но не по-малко от 50 лева, като в случая е след направеното увеличение на
исковете възлиза на 63,10 лева. Като е внесъл сумата от 100 лева, вместо
63,10 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради указание на
съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено сумата от
63,10 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 36,90 лева не следва да се
присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца след
влизане на решението в сила.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ас И АД, ЕИК: , със седалище г да заплати на Д За АД,
ЕИК: 0 със седалище по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 1434,95
лева – частичен иск от пълната претендирана сума от 3661,87 лева – разлика
между пълния размер на застрахователно обезщетение от 16150,40 лева,
платено от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 22.10.2021 г., при
движение по АМ Тракия с участието на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №
и лек автомобил „Пежо 301“ с рег. № и заплатеното от ответника
обезщетение в размер на 12840,45 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от 30.06.2024 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Ас И АД, ЕИК: да заплати на Д За АД, ЕИК: 0, по иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 142,52 лева – частичен иск от
пълната претендирана сума от 329,62 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.08.2022 г. до 29.06.2023 г.
ОСЪЖДА Ас И АД, ЕИК: да заплати на Д За АД, ЕИК: 0на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 63,10 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за
вещо лице и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
СУМАТА от 36,90 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови
на Д За АД, ЕИК: 0 по посочена в исковата молба банкова сметка след
влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4