Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./…...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 391 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба с вх. № 85544/28.12.2018 г. от А.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.В. – ВАК, срещу решение №
5071/07.12.2018 г., поправено и изменено по реда на чл. 247, ал. 1 и чл. 248,
ал. 1 от ГПК с решение № 255/22.01.2019 г., постановени по гр. дело № 2477/2018
г. по описа на ВРС, 14 състав, с което е прието за установено по отношение
на длъжника А.Н.М., че съществува
вземане на кредитора „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Янош Хуняди” № 5, представлявано от Благовест Георгиев Начев, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 108/2018 г. на ВРС за следните суми: сумата 52.26 (петдесет и два лева
и 26 ст.) лева, представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация на сграда в режим на етажна
собственост, както и за услуга по
подмяна на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ и за вода за питейно-битови нужди по партида 17279 за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 6, вх. 4, ап. 88 за периода от м.12.2014 г. до м.04.2015 г.
вкл.; сумата 14.26 (четиринадесет лева и 26 ст.) лева, представляваща лихва за
забава върху главницата 52.26 лева, дължима за
периода от 01.01.2015 г. до 27.11.2017 г.; сумата от 41.12 (четиридесет
и два лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на сграда в
режим на етажна собственост, както и за услуга по подмяна на общата водоснабдителна инсталация
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за вода за питейно-битови нужди по
партида 17279 за имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 4, ап. 88, дължима за периода от м.11.2015
г. до м.04.2016 г. вкл.; сумата 7.13 (седем лева и тринадесет стотинки) лева,
представляваща лихва за забава върху главница 41.12 лева, дължима за периода от 01.01.2016 г. до 27.11.2017 г.;
сумата 395.88 (триста деветдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки) лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация на сграда в режим на етажна собственост, както и за
услуга по подмяна на общата
водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за вода за
питейно-битови нужди по партида 17279 за
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 4, ап. 88, дължима
за периода от м.09.2016 г. до м.04.2017 г. вкл.; сумата 24.87 (двадесет и
четири лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава
върху главница 395.88 лв., дължима за
периода от 01.11.2016 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърдението, че решението е неправилно и необосновано. Във връзка с приетото от
съда, че от доказателствата по делото е установено, че сградата, в която се
намира жилището на ответника е топлоснабдена, че е извършена подмяна на част от щранговете, в това число и на жилището
на ответника, както е констатирано и от вещото лице по СТЕ при извършения
оглед, въззивникът твърди, че такъв оглед в жилището не е
извършван, както и че ремонт на инсталацията е извършен частично, поради което
е отказал да заплати стойността на ремонта. Изразява несъгласие с извода на
съда, че дължимите суми в полза на ищцовото дружество по издадената от него
фактура от 30.09.2016 г. са изчислени по методиката към Общите условия,
одобрени от ДКЕВР, с които са обвързани страните, след като са били публикувани
в местен ежедневник в-к „Черно море" на 13.12.2007 г. Въззивникът оспорва
наличието на договорно правоотношение между страните, качеството си на
потребител, както и факта, че процесния имот е топлоснабден. Твърди, че от
момента на закупуване на имота до настоящия момент в него не е имало монтирани
устройства за измерване на топлинна енергия, няма монтирани отоплителни тела, а
наличните тръби са вградени в стените и не са видими. Сочи, че не ползва
топлинна енергия в процесния имот, в който никога не е била монтирана
отоплителна инсталация. На следващо място, навежда доводи, че общите части на
сградата също никога не са били обект на отопление поради липсата на монтирани
отоплителни тела в коридори и стълбищни клетки. Счита, че не е в забава, поради
липсата на отправена покана за плащане. Навежда доводи, че представените по
делото справки за месечни данни са частни документи, поради което не се ползват
с материална доказателствена сила, както и че приложените по делото Общи
условия не са приложими поради това, че на са ни били обявени. Оспорва да е
извършен в твърдяния обем ремонта през м. септември на
В
срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба не е
постъпил отговор от въззиваемата страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът А.Н.М., чрез процесуалния си представител адв. М.В., поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи като отмени обжалваното решение
на Варненския районен съд. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба от процесуалния
представител на същата адв. А.Б., с която оспорва жалбата като неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени кумулативно съединени положителни
установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането на кредитора „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Янош Хуняди” № 5, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.
№ 108/2018 г. на ВРС за следните суми: сумата
52.26 (петдесет и два лева и 26 ст.)
лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
сграда в режим на етажна собственост, както и за услуга по подмяна на общата водоснабдителна инсталация
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за вода за питейно-битови нужди по партида 17279 за имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх.
4, ап.88, дължима за периода от м.12.2014 г. до
м.04.2015 г.
вкл.; сумата 14.26
(четиринадесет
лева и 26 ст.)
лева,
представляваща лихва за забава върху главницата 52.26
лева,
дължима за периода от 01.01.2015 г. до
27.11.2017 г.; сумата от 41.12 (четиридесет и два лева и
дванадесет стотинки)
лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
сграда в режим на етажна собственост, както и за услуга по подмяна на общата водоснабдителна инсталация
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за вода за питейно-битови нужди по партида 17279 за имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх.
4, ап. 88, дължима за
периода от м.11.2015
г. до м.04.2016
г. вкл.; сумата
7.13 (седем
лева и тринадесет стотинки)
лева,
представляваща лихва за забава върху главница 41.12 лева, дължима
за периода от 01.01.2016 г. до
27.11.2017 г.; сумата 395.88 (триста деветдесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки)
лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
сграда в режим на етажна собственост, както и за услуга по подмяна на общата водоснабдителна инсталация
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за вода за питейно-битови нужди по партида 17279 за имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх.
4, ап. 88,
дължима за периода от м.09.2016 г. до
м.04.2017 г.
вкл.; сумата
24.87 (двадесет и четири лева и
осемдесет и седем стотинки)
лева,
представляваща лихва за забава върху главница 395.88 лв., дължима
за периода от 01.11.2016 г. до
27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.01.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, след частично оттегляне на
иска за периода за главница за м.11.2014 г. в размер
на 8.33 лева и за лихва за забава в размер на 2.46 лева за периода от
м.11.2014 г.
до м.04.2015 г.
вкл. и прекратяване на
производството за тази част.
Ищецът
моли ответникът да му заплати разноски за производството
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Твърденията в
молбата и уточняваща молба от 19.06.2018 г. са, че задълженията на ответника А.М.
към ищцовото дружество произтичат от задължения за потребена и незаплатена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация на сграда в режим на етажна собственост, както
и задължения за заплащане на услуга за
подмяна на общата водоснабдителна инсталация в сградата за периода от м.12.2014 г. до
м.04.2015 г.
вкл., от м.11.2015
г. до м.04.2016
г. вкл. и от м.09.2016
г. до м.04.2017
г. вкл. Ищецът е
изправна страна като доставчик на топлинна енергия и услуги, но ответникът като
абонат и получател на същите не е изпълнил задължението си да заплати тяхната
цена.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва изцяло
предявените кумулативни искове по основание и по размер, като отрича да налице договорно
правоотношение между страните за снабдяване на жилището на ответника с топлинна
енергия, доставена от ищеца, твърди, че в имота никога не е била монтирана
топлинна инсталация, твърди, че не ползва топлинна енергия в същия. Общите
части на сградата никога не са били обект на отопление, тъй като няма
монотирани отоплителни тела в коридорите и стълбищните клетки. Заявява, че не е
в забава поради липсата на отправена покана за плащане. Приложените Общи
условия не са приложими, тъй като не са му били обявени, а приложените справки
месечни данни са частни документи и не се ползват с материална доказателствена
сила. Оспорва твърдението, че в сградата е извършена подмяна на общата
водоснабдителна инсталация през м.септември
За установяване наличието на правен
интерес от предявения установителен иск
ищецът сочи, че ответникът е възразил против издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 108/2018 г. на ВРС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Предявените
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д.№ 108/2018 г. на ВРС, IХ състав.
Във въззивната
си жалба А.Н.М. е оспорил
първоинстанционното решение с доводите, че между него и „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА”
ЕАД липсва договорно правоотношение, което да определя качеството му на
потребител на топлинна енергия, както и с твърдението, че процесния имот не е
топлоснабден. Изложени са съображения, че от момента на закупуване на имота от
жалбоподателя до настоящия момент в имота не е имало монтирани устройства за
измерване на топлинна енергия, както и отоплителни тела, а наличните тръби от
сградната инсталация били вградени в стените и не са видими. Също така са
изложени съображения, че общите части на сградата никога не са били обект на
отопление поради липса на монтирани в тях отоплителни тела. Изложени са и
твърдения, че не е извършен ремонт на сградната инсталация в твърдяния от ищеца
обем, както и че жалбоподателят не е изпаднал в забава, тъй като не е получавал
покана за заплащане на задълженията.
По силата на чл. 269, изр. 2 от ГПК
въззивният съд е длъжен да се произнесе само по тези наведени в жалбата
обстоятелства, като с оглед на тях прецени и изложените от първоинстанционния
съд мотиви. При извършването на тази преценка, въззивният съд намира, че
изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни като с тях е
отговорено на всички спорни между страните въпроси по делото. Поради това
настоящият съдебен състав намира, че не следва да приповтаря тези мотиви, а на
основание чл. 272 от ГПК следва да препрати към тях, като отговори само на
направените с въззивната жалба оплаквания.
Не се спори по делото, че ответникът А.Н.М. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 88, находящ се
в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 4, както и че в самия
апартамент липсват монтирани отоплителни тела.
Видно от данните по делото,
начислените от ищеца суми за имота на ответника се отнасят само за
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация като при това не се спори, че
сградата, в която се намира процесния апартамент, е топлофицирана. В тези
случаи са приложими разпоредбите на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ, съгласно
които лицата, които са прекратили топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване за собствения си имот, се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В този случа обаче, както е
посочено в Тълкувателно решение №
2/25.05.2017 г., постановено по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, тези
собственици остават задължени за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, като в този
смисъл е и изричната правна уредба по чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. С оглед на това,
доколкото е собственик на обект в сграда етажна собственост, която е топлоснабдена,
ответникът е задължен за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
независимо от това, че неговия собствен обект не е топлоснабден. При това е без
значение дали в общите части на сградата са налице монтирани отоплителни тела.
Видно от разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, същата прави разграничение между
сградната инсталация и отоплителните тела, монтирани в общите части на сградата
- етажна собственост. Ако липсват монтирани отоплителни тела, се дължи сума
само за топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, а при положение, че
такива са монтирани, то ще се дължи сума както за отдадената от тях
топлоенергия, така и за тази, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на това, ответникът дължи на
ищеца сумите за отдадената от сградната инсталация топлоенергия за неговия
имот. По отношение на това задължение в производството пред първата инстанция е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Милена Валентинова Петрова,
която е дала отговор за размера на същото. Заключението на вещото лице е
съобразено с Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради
– етажна собственост, която е приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради което изводите на вещото лице за
дължимите от ответника суми следва да бъдат възприети.
Що се отнася до твърдението на
въззивника, че Общите условия на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД нямат действие по
отношение на него, тъй като не са му съобщени, то същото е неоснователно.
Общите условия са разгласени по предвидения в закона ред за това, като не се
изисква същите да бъдат съобщавани конкретно от всеки един от абонатите на
„ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД.
Що се отнася до оспорванията от страна
на А.Н.М., че не е извършен ремонт на сградната инсталация в твърдяния от ищеца
обем, то същото е недоказано. Ремонтът е бил извършен по договор, по който
възложител и била самата етажна собственост като цяло, а не всеки един от
етажните собственици поотделно. Извършената работа по този договор е приета с
приемо-предавателен протокол от 02.09.2016 г., който е подписан от представители
на ищеца, на третото лице-изпълнител „Салвадор ТМ” ООД и от представител на
етажната собственост. В същия е отбелязано, че всички дейности са изпълнени
като не са сменени щранговете само на ап. № 91, който не е идентичен с
апартамента на ответника. Този протокол установява приемането на предложената
от изпълнителя по договора изработка, като същата е приета без възражения от
страна на възложителя. Освен от тези доказателства, извършването на ремонта се
установява още и от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза с вещо лице Даниела Пенева Чакърова. В тази
връзка, ако ответникът е имал възражения срещу извършения ремонт, то е следвало
да ги насочи към етажната собственост, а не към ищеца по делото. Тези
възражения обаче следва да бъдат подкрепени с доказателства, доколкото при
наличието на вече приета работа по договора, доказателствената тежест за
установяване на неточно изпълнение се носи от лицето, което твърди такова.
Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, а само твърдението му,
че вещото лице не е извършвало оглед в апартамента, не е достатъчно да се
приеме, че е налице неточно изпълнение. С оглед на изложеното, така направеното
във въззивната жалба оплакване не обосновава извод за недължимост на
претендираните от ищеца суми, а оттам и за неправилност на първоинстанционното
решение.
Що се отнася до последното оплакване
във въззивната жалба, че въззивникът А.Н.М. не е изпаднал в забава и не дължи
обезщетение за същата, тъй като не е получавал покана за заплащане на
задълженията, то следва да се има предвид, че се касае за задължение, което
следва да бъде изпълнено в точно определен момент, поради което по силата на
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от изтичане на срока за
съответното плащане и дължи обезщетение за тази забава, като разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е неприложима, тъй като при точно определен ден за плащане
покана не се изисква.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв., съгласно представените списък на разноските и доказателства за извършено плащане по
фактура № **********/10.05.2019 г. /л. 22 - л. 24 от делото на ВОС/.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5071/07.12.2018 г.,
поправено и изменено по реда на чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 от ГПК с
решение № 255/22.01.2019 г., постановени по гр. дело № 2477/2018 г. по описа на
ВРС, 14 състав.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ж.к. „Възраждане”, бул. „Янош Хуняди” № 5, сумата 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.