№ 188
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000751 по описа за 2021 година
С решение 495/25.10.2017 г., постановено по т.д. № 730/2016 г.,
Пловдивски окръжен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Н.
Д. В. ЕГН **********, „Е**“ЕООД ЕИК ********* , „Е.“ЕООД ЕИК
*********, „Е.“ЕООД ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК *********, че
същите дължат солидарно на “Б. П. Б.”АД ЕИК ********* сумите:
- 15 682,58 евро (петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и две
евро и 58 е.ц.) – падежирала главница за периода от 30.12.2013 г. до
30.07.2016 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК
– 04.08.2016 г., до окончателното плащане;
- 85 549,10 евро (осемдесет и пет хиляди петстотин четиридесет
и девет евро и 10 е.ц.) – възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013 г. до
30.07.2016 г.;
- 2 140,41 евро (две хиляди сто и четиридесет евро и 41 е.ц.) –
наказателна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.;
4 804,54 евро (четири хиляди осемстотин и четири евро и 54
е.ц.) – месечни такси за управление на кредита за периода от 30.09.2015 г. до
30.07.2016 г.,
които суми са дължими по договор за жилищен кредит №*** от
22.04.2008г. и анексите към него, както следва: анекс №1 от 27.03.2012 г.;
анекс №2 от 06.06.2012 г.; анекс №3 от 06.06.2012 г.; анекс №4 от 31.10.2012
1
г.; анекс №5 от 28.02.2013 г.; анекс №6 от 10.06.2013 г.; анекс №7 от
10.06.2013 г.; анекс №8 от 27.09.2013 г.; и анекс №9 от 20.12.2013 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№10947 по описа за 2016 г. на РС Пловдив, ХVІI гр.с.,
като е ОТХВЪРЛЕН иска за установяване на вземане над
горните до пълните предявени размери – до 19 950,26 евро за главницата, 92
729,05 евро - за възнаградителна лихва, 2 953,54 евро – за наказателната
лихва, 4 907,01 евро – за таксите.
Въззивни жалби срещу решението са подадени от всички
страни.
Жалбоподателите Н. Д. В. ЕГН **********, „Е**“ЕООД ЕИК
********* , „Е.“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК ********* и „Х. Е.
П.“ЕООД ЕИК *********го обжалват в частта, с която се признава за
установено вземането за възнаградителна лихва в размер на 85 549,10
евро за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. Излагат се съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част, като се
иска в същата то да бъде отменено. Претендират се разноски.
Жалбоподателят „Ю. Б.“ АД – правоприемник на “Б. П. Б.”АД
ЕИК *********, обжалва решението в отхвърлителната му част, в която го
счита за незаконосъобразно и необосновано, като моли да се постанови
решение, с което обжалваното решение да се отмени в обжалваната му част и
вместо него се постанови друго, с което установителният иск за вземанията за
главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и месечни такси, както и
законна лихва върху главницата от 4.8.16 до окончателното изплащане, да
бъдат уважени.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която
се признава за установено съществуването на задължения за 15 682,58 евро –
падежирала главница за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 04.08.2016 г., до
окончателното плащане, ; 2 140,41 евро – наказателна лихва за периода от
30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. и 4 804,54 евро – месечни такси за управление
на кредита за периода от 30.09.2015 г. до 30.07.2016 г.
По подадените въззивни жалби е било образувано т.д. №
604/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
С решение № 60091/27.09.2021 г., постановено по т.д. №
1345/2019 г. по описа на ВКС, търговска колегия, второ отделение, е
отменено решение № 14 от 08.01.2019 г. и решение № 134 от 13.04.2020 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по в. т. д. № 604/2018
2
г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Апелативен съд Пловдив.
От фактическа страна е установено по делото, че с договор за
жилищен кредит № *** от 22.04.2008 г., сключен при действието на общи
условия, ищецът „Б. П. Б.” АД е предоставил на ответника Н. Д. В. кредит в
размер на 498 000 евро, усвоен изцяло на два транша, за рефинансиране на
отпуснат от „У. Б.” АД банков кредит за покупка на недвижим имот.
Кредитът е обезпечен с ипотека и със солидарна отговорност, поета чрез
встъпване в дълга на кредитополучателя на основание чл.101 ЗЗД
първоначално от ответниците „Е**“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, а по силата на
анекси № 2 и № 6 към договора и от ответниците „Е.“ ЕООД и „Х. Е. П.“
ЕООД. В чл.13.1 на договора е уговорено задължение за кредитополучателя
да заплаща на банката - кредитор годишна лихва в размер на 6.15 %,
формирана от базовия лихвен процент на банката по жилищни кредити в евро
(който се формира от 3-месечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.9 %), валиден
след 15.07.2007 г., намален с промоционален процент 0.25 %; Лихвата се
заплаща ежемесечно със съответната част от главницата, съгласно
погасителен план - приложение № 1. В чл.13.5 е предвидено право за банката
по време на действие на договора да променя едностранно размера на
приложимата лихва в случай, че 3-месечният ЮРИБОР достигне нива с 0.25
процентни пункта над посочените, като промяната на лихвения процент влиза
в сила от деня на приемането му от банката, за която тя уведомява
кредитополучателя чрез съобщение в банковия салон и на интернет
страницата си, и намира отражение върху погасителния план. В клаузата на
чл.14 е уговорено задължение за кредитополучателя да заплаща на банката
наказателна лихва при просрочие на която и да е вноска от главницата по
кредита в размер на сбора от определената в чл.13.1 възнаградителна лихва и
надбавка от 4 %, а в чл.15 - задължение за кредитополучателя да заплаща на
банката такси за управление на кредита, дължими еднократно в размер на 0.5
% върху размера на кредита и впоследствие ежемесечно в размер на 0.095 %
от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всеки следващ
месец. След сключване на договора е извършено увеличение на лихвения
процент от 6.15 % на 6.9 %, считано от 17.10.2008 г., на основание решение на
компетентния за това орган на банката от 17.10.2008 г., и са подписани
няколко анекса, като с анекси № 3/06.06.2012 г. и № 7/10.06.2013 г. е
уговорено кредитополучателят да заплаща за ползването на кредита годишен
лихвен процент в размер на 6.9 %, считано от 17.10.2008 г., равен на базовия
лихвен процент на банката за кредити в евро плюс надбавка 1.15 %, и
погасяване на ползваният кредит на 359 месечни вноски, респ. на 347 месечни
вноски с краен срок 30.04.2012 г.; Предоставено е право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвения процент в неговата цялост или всеки един
негов компонент в случай, че пазарните условия за привличане на финансов
ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или са налице
3
предпоставки от общите условия за извършване на промяната (чл.2, ал.3).
При подписване на анекси № 3 и № 7 страните са се съгласили, че размерът
на отпуснатия кредит се изменя на 501 932.83 евро, съответно на 516 365.41
евро, които суми се формират от дължимата по договора редовна главница с
прибавяне към нея на просрочените задължения за главница, лихви и др.
С отменителното решение на ВКС е даден отговор на въпроса:
представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД и допустима ли е
при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск (обн. ДВ бр.38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр.40/30.05.2014 г.)
уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за
преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице -
кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и
такси към размера на редовната главница.
Възприета е тезата, застъпена и в редица цитирани решения на
ВКС, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ;
преструктурирането на дълга на основание чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г.
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на Б** възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД; олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД.
Във връзка с горното са преценени като основателни доводите
на ответниците по иска, че постигнатото от страните споразумение,
обективирано в анекс № 3/06.06.2012 г. и анекс № 7/10.06.2013 г. към
договора за кредит, за увеличение на размера на дължимата главница по
кредита чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви /възнаградителни
и наказателни/ противоречи на закона и е нищожно. Изложени са мотиви, че
прибавянето на просрочени лихви към главницата с уговорка за олихвяването
им като част от дълга по кредита води до анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3
ЗЗД, който не представлява финансова отстъпка, присъща на
преструктурирането на кредита по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за
оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./; предвид
уговорения с анексите нов размер на лихвата, завишен спрямо първоначално
уговорения в договора за кредит, резултатът от капитализацията на лихвите
не е заложеният в текста на чл.13 от наредбата - намаляване на дълга и
4
облекчаване на положението на кредитополучателя посредством финансови
отстъпки, а обратен на него - увеличение на дълга и утежняване на условията
по кредита. Посочено е, че в нито една от разпоредбите на чл.13 от
цитираната наредба не се съдържа правило за начисляване на лихви върху
лихви и тази наредба не се явява наредба на Б** по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД,
установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви; уговарянето на
лихва върху лихва до приемането на наредба на Б** по чл.10, ал.3 ЗЗД е
допустимо само в отношенията между търговци по силата на изричната
разпоредба на чл.294, ал.2 ТЗ, но в конкретния случай кредитополучателят
Н.В. не е участвал в кредитното правоотношение в качеството на търговец, а е
сключил договора за кредит като физическо лице и по тази причина
разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ е неприложима. Констатирано е, че
кредитополучателят Н.В. е противопоставил възражение за нищожност
поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД на съдържащото се в анексите
споразумение с банката - кредитор за капитализиране на просрочените лихви
и за последващото им олихвяване като част от главницата по кредита, като
нищожността е релевирана и от останалите ответници, които макар да са
търговци, отговарят за изпълнението на кредитните задължения в същия обем
и при същите условия като кредитополучателя и се ползват от последиците на
предприетата от последния защита срещу нищожните уговорки в анексите.
Предвид установената нищожност, ВКС приема, че уговорките
за прибавяне към главницата по кредита на изтеклите към 06.06.2012 г. и
към 10.06.2013 г. лихви не са породили правни последици.
Възражението за нищожност на постигнатото с анексите
споразумение за прибавяне към главницата на начислени такси за управление
на кредита е преценено като неоснователно по изложените по-горе
съображения. Мотивиран е извод, че не се налага корекция на размера на
дължимата за исковия период главница, включително с оглед констатацията в
основното заключение на съдебносчетоводната експертиза, че по силата на
двата анекса за промяна на размера на кредитния дълг към главницата не са
прибавяни такси.
По отношение на възнаградителната лихва е прието, че клаузата на
чл.13.5 от договора за кредит, предвиждаща право за банката да променя
едностранно размера на възнаградителната лихва при посочени в съдържанието
на клаузата обстоятелства, има неравноправен характер, което обуславя нейната
нищожност съгласно чл.146 ЗЗП, като на тази нищожна клауза е базирано
съгласието по анекси № 3 и 7 за увеличаване на лихвения процент до размера на
годишния лихвен процент, прилаган от банката към датата на подписване на
първия анекс - 06.06.2012 г., след едностранно извършеното от нея
увеличение от 17.10.2008 г. Прието е, че подписването на анексите е резултат
от извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване от
кредитополучателя, което им придава белезите на спогодба, а съдържанието
5
им разкрива, че имат за цел едностранно извършеното от банката увеличение
на лихвения процент по кредита да се приеме от кредитополучателите и да се
счита за индивидуално уговорено, с оглед на което не е налице индивидуално
договаряне между страните. Поради това, че е основано на нищожна клауза в
договора за кредит, споразумението за промяна на лихвения процент,
намерило отражение и в погасителния план към договора, е нищожно и
не обвързва кредитополучателя, респ. солидарните длъжници, като тази
нищожност произтича от закона – чл. 366 от ЗЗД - спогодбата върху
непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно
неговата нищожност.
По отношение на наказателната лихва са мотивирани изводи, че
тъй като същата се изчислява въз основа на възнаградителната лихва съгласно чл.
14.3 от договора нищожността на клаузите за промяна на размера на
възнаградителната лихва рефлектира върху размера на дължимата за
исковия период наказателна лихва, която също следва да бъде изчислена на
база първоначално уговорения в чл.13.1 на договора за кредит лихвен процент -
6.15 %, а не на база увеличения с анексите лихвен процент - 6.9 %.
В съответствие с дадените указания в отменителното решение при
новото разглеждане на спора е назначена съдебносчетоводна експертиза със
задача да даде заключение за размера на установяваното с иска по чл.422, ал.1
ГПК вземане, изчислено съобразно първоначално уговорения в договора за
кредит годишен лихвен процент, без съобразяване на едностранно извършената от
банката промяна на лихвения процент след 17.10.2008 г. и на уговорения в анекси
№ 3/06.06.2012 г. и № 7/10.06.2012 г. лихвен процент, както и на предвиденото в
анексите увеличение на главницата с
изтекли лихви по кредита.
От приетото при първоинстанционното разглеждане на делото
заключение на ССчЕ е установено, че с анекс № 3/6.6.12 г. редовната главница е
увеличена с обща сума от 21 998.67 евро, от които 3532.48 евро – просрочена
главница, 13 016.18 евро – просрочена лихва, 2.13 евро – наказателна лихва и
5447.88 евро – дълг по кредитна карта. С анекс № 7/10.06.13 г. редовната
главница е увеличена с обща сума от 19 689.66 евро, от които 4 809.39 лв. –
просрочена главница, 14 870.08 евро – просрочена лихва и 10.19 евро-
наказателна лихва.
Нищожни са клаузите от анексите, касаещи прибавянето към
главницата на изтекли просрочени възнаградителни лихви и наказателни лихви,
т.е. по отношение на сумите : 13 016.18 евро + 2.13 евро + 14 870.08 евро + 10.19
евро.
В приетото заключение в о.з. на 19.01.22 г. вещото лице е
направило съответни изчисления, като е изключило всички суми по двата анекса,
а не само възнаградителните и наказателни лихви. В този смисъл са и дадените от
него обяснения в открито заседание, а именно, че заключението е изготвено на
6
база първоначално договорените условия и лихвен процент, без съобразяване
въобще с всички последващи анекси.
При това положение съдът намира за основателни възраженията на
банката, че така изготвеното заключение не кореспондира с поставената задача,
която изисква да бъдат изключени единствено прибавените към главницата
възнаградителни и наказателни лихви. Във връзка с това е прието допълнително
заключение на вещото лице, прието в съдебно заседание на 02.03.2022 г., в което
именно вещото лице е направило нужните изчисления в съответствие с
поставената задача и дадените от ВКС указания. Именно това заключение следва
да се възприеме като база, въз основа на която да се даде отговор по отношение
дължимия размер на процесните вземания. Това заключение не е оспорено и от
страните.
Следва да се посочи и обстоятелството, че в и двете заключения
вещото лице е използвало различна методика за изчисляване на вземанията,
спрямо тази, която е използвало при изготвяне на допълнителното заключение в
първоинстанционното производство – всички последващи вноски след 47-та /към
30.03.12 г., към който момент са били погасени всички дължими задължения/ са
отнасяни от вещото лице първо за погасяване на възнаградителни лихви, което
задължение е с най-голяма тежест. Така приложеният от вещото лице подход е в
съответствие със законоустановения ред за погасяване на вземанията /чл. 76, ал.1
от ЗЗД/. Оттук произтича и разликата по отношение установения размер на
главницата за процесния период спрямо този в заключението от първата
инстанция.
В резултат на така извършените изчисления вещото лице е дало
заключение, че:
размерът на дължимата главница е сума от вноски 62 - 99 /с падежи от
30.06.2013 до 30.07.2016 г./, равна на 21 257.76 евро;
размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013 г.
до 30.07.2016 г. се формира от вноски 68-99 и е равен на 77 657.50 евро;
размерът на дължимата наказателна лихва върху просрочена главница за
периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. възлиза на 2 344.06 евро;
размерът на дължимите месечни такси за периода 30.09.2015 –
30.07.2016 г. е 4 885.62 евро.
Следва да се направи уточнението, че предмет на исковата
претенция по отношение на главницата са непогасени вноски за главница с
падежи от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. , които са вноски с номера от 68 до
99. Посочената по-горе сума за дължима главница в заключението на вещото
лице включва и вноски 62 – 67, които не се включват в исковата претенция.
След направени съответни аритметични изчисления, се установява, че сборът
на вноски 68 – 99 съобразно данните в допълнителното заключение на вещото
лице възлиза на 18 169.72 евро, за която сума е основателен искът по
7
отношение на главницата.
При това положение обжалваното решение следва да бъде
отменено в следните му части:
с която е отхвърлен искът за разликата над 15682,58 евро до 18 169.72
евро по отношение на главницата,
с която е уважен искът за възнаградителна лихва за разликата над
77 657.50 евро до размер на 85 549,10 евро;
с която е отхвърлен искът за наказателна лихва върху просрочена главница
за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. за разликата над 2 140,41
евро до 2 344.06 евро;
с която е отхвърлен искът за месечни такси за управление на кредита за
периода от 30.09.2015 г. до 30.07.2016 г. за разликата над 4 804,54 евро
до 4 885.62 евро,
като вместо това се постанови решение, с което да се уважат
исковите претенции за главница за разликата над 15 682,58 евро до 18 169.72
евро, за възнаградителна лихва за разликата над над 77 657.50 евро до размер
на 85 549,10 евро; за месечни за разликата над 4 804,54 евро до 4 885.62 евро,
съответно да се отхвърли иска за възнаградителна лихва за разликата над
77 657.50 евро до размер на 85 549,10 евро.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
За разноските:
С първоинстанционното решение в полза на ответника Н.В. са
присъдени разноски в размер на 87.18 лв. от общо направени от същия
разноски - 850 лв., а на адв. Е.И. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2
от ЗА в размер на 1255.41 лв.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция, следва в
полза на ищеца Н.В. да се присъдят допълнително 46.10 лв. разноски за
първата инстанция, а на адв. И. – допълнително 300.40 лв.
В полза на „Б. П. Б.“ АД с обжалваното решение са присъдени
разноски в размер на 17 035.89 лв. от общо 18 982.88 лв. Съобразно изхода на
спора във въззивната инстанция в тази част решението следва да бъде
отменено за разликата над 16 229.62 лв.
Съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,
направени при първото и новото разглеждане на делото във въззивна
8
инстанция, както и в касационната инстанция:
Жалбоподателят Н.В. е направил разноски за заплащане на ДТ –
3348.39 лв. по въззивната жалба и 3 832.11 лв. – по касационната жалба, или
общо 7180.50 лв. Съразмерно на уважената част на неговата жалба в негова
полза следва да се присъдят разноски в размер на 662.76 лв.
На Н.В. е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА, при което на адв. Е.И. се дължи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗА. Същото се изчислява въз основа размера на уважената част от жалбата
на В. + отхвърлената част от жалбата на банката по правилото на чл.7, ал.2,т.4 във
връзка с чл.2, ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в
размер на 1 556 лв. за всяка инстанция, или общо 4668 лв.
„Е**“ ЕООД ЕИК *********, „Е.“ ЕООД ЕИК *********,
„Е.“ЕООД ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ ЕООД ЕИК ********* претендират
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения – 6 000 лв. за първото
разглеждане на делото от въззива инстанция, по 9 000 лв. за всеки от тях за
касационна инстанция и по 6 000 лв. – за повторното разглеждане от въззивна
инстанция.
От страна на банката е направено възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, във връзка с което съдът приема
следното: Съобразно обжалваемия интерес по двете въззивни жалби, предмет
на разглеждане, минималното адвокатско възнаграждение, определено по
правилото на чл. 7, ал.2,т.5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, е в размер на 5 460 лв. за всяка една от представляваните
страни. Във връзка с конкретната действителна сложност на делото от
фактическа и правна страна, съдът намира, че възражението за прекомерност
по отношение на платеното адвокатско възнаграждение при първото
разглеждане на делото е неоснователно, тъй като в случая от четирите
дружества е платена общо сума от 6000 лв., при което платеното
възнаграждение е в по-нисък размер от минимално определения по
Наредбата. По отношение претендираните възнаграждения за касационната
инстанция и второто разглеждане от въззивна инстанция възражението се
преценява като основателно. Вярно е, че по делото са събрани многобройни
доказателства, включително експертизи на вещи лица, наведени са множество
аргументи от правно естество, което сочи на сравнително по-висока
сложност, но същевременно следва да се има предвид и обстоятелството, че и
на петте страни, представлявани от адв. И., имат общ интерес и
осъществената защита е еднаква за всеки от тях, при което заплащане от
всеки от тях на минимално определеното адвокатско възнаграждение
съответства на действителната сложност на производството. Ето защо съдът
9
приема, че за касационната инстанция и второто разглеждане от въззивна
инстанция следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено на осн. чл.
78, ал.5 от ГПК до размера на минимално определеното – 5460 лв. за всяка
една от представляваните страни.
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция, „Ю. Б.“
АД следва да бъде осъдена да заплати на „Е**“ ЕООД, „Е.“ ЕООД,„Е.“ЕООД
и „Х. Е. П.“ ЕООД разноски в размер на 1071.34 лв. за първото разглеждане
на делото във въззивната инстанция, както и по 971.74 лв. на всяко едно от
четирите дружества за касационната инстанция, както и по 971.74 лв. на всяко
едно от четирите дружества за повторното разглеждане на делото от ПАС.
„Ю. Б.“ АД е представила списък за разноски в настоящето
производство , като претендира присъждане на 300 лв. – депозит за вещо лице
и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно уважената част от
жалбата на банката и отхвърлената част на жалбата на противната страна
претенцията следва да бъде уважена до размер на 248 лв. – разноски /депозит
за вещо лице/ и 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В касационното производство банката е направила искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Този
размер е в рамките на допустимия съгласно чл. 25, ал.2 вр. 1 от НЗПП.
Съобразно изхода на делото, както и конкретната фактическа и правна
сложност на касационното производство, на банката следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 370 лв.
Или общо в полза на банката следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 620 лв.
При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция
банката е направила разноски в размер на 2711.78 лв. Съобразно изхода на
делото във въззивната инстанция следва да й се присъдят разноски в размер
на 2227.58 лв.
Предвид изложеното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 495/25.10.2017 г., постановено по т.д. №
730/2016 г., Пловдивски окръжен съд, в следните части:
с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Н. Д. В. ЕГН
10
**********, „Е**“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК *********,
„Е.“ЕООД, ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК *********, че
същите дължат солидарно на “Б. П. Б.”АД ЕИК ********* /с
правоприемник „Ю. Б.“ АД/ възнаградителна лихва за периода от
30.12.2013 г. до 30.07.2016 г. за разликата над 77 657.50 евро до 85
549,10 евро,
с която е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от „Б. П. Б.“ АД ЕИК *********/с
правоприемник „Ю. Б.“ АД/ против Н. Д. В. ЕГН **********,
„Е**“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК *********,„Е.“ЕООД,
ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК *********, да се признае
съществуването на вземания по договор за жилищен кредит №*** от
22.04.2008г. и анексите към него за сумите:
разликата над 15 682,58 евро до 18 169.72 евро - главница за периода
30.12.2013 – 30.07.2016 г.;
разликата над 2 140,41 евро до 2 344.06 евро - н аказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.;
разликата над 4 804,54 евро до 4 885.62 евро - месечни такси за
управление на кредита за периода от 30.09.2015 г. до 30.07.2016 г.,
с която Н. Д. В. ЕГН **********, „Е**“ЕООД ЕИК *********,
„Е.“ЕООД ЕИК *********,„Е.“ЕООД, ЕИК ********* и „Х. Е.
П.“ЕООД ЕИК ********* са осъдени да заплатят на “Б. П. Б.”АД ЕИК
********* /с правоприемник „Ю. Б.“ АД направени разноски за
първата инстанция за разликата над 16 229.62 лв. до 17 035.89 лв.
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от “Б.
П. Б.”АД ЕИК ********* /с правоприемник „Ю. Б.“ АД/ против Н. Д. В. ЕГН
**********, „Е**“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК *********,
„Е.“ЕООД, ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК ********* за
съществуване на вземане по договор за жилищен кредит №*** от 22.04.2008г.
и анексите към него, за възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013 г.
до 30.07.2016 г. за разликата над 77 657.50 евро до 85 549,10 евро.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. В. ЕГН
**********, „Е**“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК *********,
„Е.“ЕООД, ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК *********, че същите
дължат солидарно на Б. П. Б.“ АД ЕИК ********* /с правоприемник „Ю. Б.“
АД/сумите:
11
разликата над 15 682,58 евро до 18 169.72 евро - главница,
падежирала за периода 30.12.2013 – 30.07.2016 г.;
разликата над 2 140,41 евро до 2 344.06 евро - н аказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.;
разликата над 4 804,54 евро до 4 885.62 евро - месечни такси за
управление на кредита за периода от 30.09.2015 г. до 30.07.2016 г.,
произтичащи от договор за жилищен кредит №*** от
22.04.2008г. и анекси към него, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10947 по описа за 2016 г. на РС Пловдив, ХVІI гр.с.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 495/25.10.2017 г., постановено по
т.д. № 730/2016 г., Пловдивски окръжен съд, в ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, а именно:
с която е отхвърлен иска, предявен от „Б. П. Б.“ АД ЕИК ********* /с
правоприемник „Ю. Б.“ АД/ против Н. Д. В. ЕГН **********,
„Е**“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК *********,„Е.“ЕООД,
ЕИК ********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК *********, да се признае
съществуването на вземания по договор за жилищен кредит №*** от
22.04.2008г. и анексите към него за сумите
разликата над 18 169.72 евро до пълния заявен размер от 19 950,26 евро
– падежирала главница за периода 30.12.2013 – 30.07.2016 г.
разликата над 85 549,10 евро до 92 729.05 евро – възнаградителна лихва
за периода 30.12.2013 – 30.07.2016 г.
разликата над 2 344.06 евро до пълния предявен размер от 2 953,54 евро
– наказателна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.07.2016 г.;
разликата над 4 885.62 евро до пълния предявен размер от 4 907,01 евро -
месечни такси за управление на кредита за периода от 30.09.2015 г. до
30.07.2016 г.
с която Н. Д. В. ЕГН **********, „Е**“ЕООД ЕИК *********,
„Е.“ЕООД ЕИК *********,„Е.“ЕООД, ЕИК ********* и „Х. Е.
П.“ЕООД ЕИК ********* са осъдени да заплатят на “Б. П. Б.”АД ЕИК
********* /с правоприемник „Ю. Б.“ АД/ направени разноски за
първата инстанция до размер на 16 229.62 лв.
с която „Б. П. Б.“ АД ЕИК ********* /с правоприемник „Ю. Б.“ АД/ да
заплати на Н. Д. В. ЕГН ********** 87.19 лв. - разноски за първата
инстанция, а на адв. Е.И. – сумата 1255.41 лв. - адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
12
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на Н. Д. В.
ЕГН ********** сумите:
- 46.10 лв. – разноски за първата инстанция /допълнително
над присъдените 87.18 лв.
- 662.76 лв. – разноски за въззивна и касационна
инстанция.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. Е.И.
на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА сумите:
300.40 лв. допълнително адвокатско възнаграждение за първата
инстанция;
4 668 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на
„Е**“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД, ЕИК
********* и „Х. Е. П.“ЕООД ЕИК ********* 1071.34 лв. - разноски в
размер на за първото разглеждане на делото във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на
„Е**“ЕООД ЕИК ********* 971.74 лв. – разноски за касационната
инстанция, както и 971.74 лв. – разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на „Е.“
ЕООД ЕИК ********* 971.74 лв. – разноски за касационната инстанция,
както и 971.74 лв. – разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на „Е.“
ЕООД ЕИК ********* 971.74 лв. – разноски за касационната инстанция,
както и 971.74 лв. – разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на „Х. Е. П.“
ЕООД ЕИК ********* 971.74 лв. – разноски за касационната инстанция,
както и 971.74 лв. – разноски по настоящето дело.
13
ОСЪЖДА Н. Д. В. ЕГН ********** , „Е**“ЕООД ЕИК
*********, „Е.“ЕООД ЕИК *********, „Е.“ЕООД, ЕИК ********* и „Х. Е.
П.“ЕООД ЕИК ********* да заплатят на „Ю. Б.“ АД ЕИК *********
сумите: 248 лв. – разноски за настоящето производство, 2227.58 лв. –
разноски за първото разглеждане на делото във въззивна инстанция и и 620
лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и
настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14