РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000333 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В.
ЕГН**, и двамата представлявани чрез своята майка и законен представител
О. П. В. с адрес: ** – чрез техния процесуален представител адв. П. К. с адрес:
** против Решение № 134 от 11.04.2024г. постановено по т.д. № 5/2024г. по
описа на ОС – С.З., с което са отхвърлени предявените от всеки от
жалбоподателите Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата
представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с адрес: **
против ЗД „Б.и.“ АД – г***, искове за заплащане на сумата от по 30 000 лева,
частично от 40 000 лева, на всеки от тях – обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на дядо им П.Б. И., починал на **г. в
резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2020 г., ведно със законната лихва от
26.08.2020 г., до окончателното изплащане и с което са осъдени
1
жалбоподателите Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата
представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с адрес: **
да заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – г*** сумата 5 280 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Иска се решението да бъде отменено като неправилно и да се присъдят
обезщетения по 15 000 лева на всеки от двамата ищци. От петитума на
жалбата следва, че решението се обжалва в отхвърлителната му част до
размер от 15 000 лева за всеки от двамата ищци.
Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на
закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че
изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение
№1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът
намира за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с
починалия им родственик. Считат, че в производството пред ОС – С.З. е била
доказана трайната и дълбока емоционална връзка на всеки от ищците с
починалия.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
ЗД „Б.и.“ АД – ** - чрез процесуалния и представител адв. М. Г., с който е
изразено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че ищците не
са от кръга лица, легитимирани да претендират обезщетение, тъй като не се
установява наличие на дълбока и трайна емоционална връзка с починалия
техен родственик, която да е идентична с тази, присъща на роднините от най-
близкия наследствен кръг. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
Ищците Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата
представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с адрес: **
твърдят, че на 19.08.2020г. в гр. К. на бул. „О.“ * е настъпило пътно –
транспортно произшествие, в резултат на което на**г. е починал П.Б. И. – дядо
на ищците. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от И.Т.Т. при
управление на лек автомобил марка „**“, с рег. **. Твърдят, че смъртта на
2
дядо им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното
произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда № 3/23.01.2023 г.,
постановена от Окръжен съд – С.З. по НОХД №1087 от 2022г. по описа на ОС
– С.З., виновният водач И.Т.Т. е бил признат за виновен в това, че е нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и чл.119 ал.1 от
ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на П. И., като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Твърдят, че всеки един от тях поотделно е бил в много близки
отношения с починалия техен дядо. Той се е грижил за тях, помагал при
приготвянето на храна, извеждал ги е на разходка и помагал на дъщеря си –
тяхната майка – при отглеждането им. Ищците твърдят, че търпят много скръб
и мъка от ненадейната смърт на обичания си дядо. Твърдят, че всеки от тях е
разчитал на неговата морална подкрепа, закрила и помощ. За тях той бил
пример за подражание. Твърдят, че между тях и дядо им са съществували
трайни и искрени отношения на обич и грижа. Твърдят, че вследствие на
причинената смърт на техния дядо са понесли /и понасят/ неимуществени
вреди – страдания, скръб, тъга, мъка. Твърдят, че към датата на ПТП за лекия
автомобил, с което е причинено пътно-транспортното произшествие е била
сключена застраховка за гражданската отговорност на причинителя на вредите
с отгветника ЗД „Б.и.“ АД. Затова считат, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на посоченото дружество.
Претендират заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ЗД „Б.и.“ АД. Молят съда да осъди ответника ЗД
„Б.и.“ АД – гр. С. да заплати поотделно на всеки един от тях обезщетение в
размер на 30 000 лева, частично от 40 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в
резултат на смъртта на техния дядо П.Б. И., настъпила на **г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие на 19.08.2020 г., причинено виновно и
противоправно от И.Т.Т. при управление на лек автомобил марка „**“, с рег.
**, за което деяние е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
3
3/23.01.2023 г., постановена от Окръжен съд – С.З. по НОХД №1087 от 2022г.
по описа на ОС – С.З., ведно със законната лихва от 26.08.2020 г., до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД – г*** оспорва предявените искове.
Счита, че ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на тях не е
налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Оспорва
наличието на особено близка връзка между ищците и починалия. Счита, че не
са налице болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за конкретната родствена връзка. Евентуално заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който
е навлязъл на пешеходната пътека внезапно, когато това не е било безопасно.
Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед установените по делото
отношения между ищците и техния починал дядо, те не попадат сред кръга от
лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.,
поради което е намерил, че болките и страданията от смъртта на дядо им не
подлежат на обезщетяване от застрахователя.
Няма спор, че за лек автомобил марка „**“, с рег. ** е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, имаща
действие към датата на ПТП – 19.08.2020г.
С влязла в сила Присъда № 3/23.01.2023 г., постановена от Окръжен съд
– С.З. по НОХД №1087 от 2022г. по описа на ОС – С.З., виновният водач И.Т.Т.
е бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство
е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и чл.119 ал.1 от ЗДвП - При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в резултат
на което по непредпазливост е причинил смъртта на П. И., като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
4
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №**г. и
удостоверения за раждаяне №*и №*, и двете от **г. починалият в резултат на
ПТП П.Б. И. е дядо на Л. В. В. и Н. В. В..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по
права линия от втора степен от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на
техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е
задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи,
съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се
установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат
право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения -
родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа
раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и
подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и
по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1.
5
физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта
на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на
понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което
живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните
от жертвата лица. Директивата съща така обаче позволява държавите-членки
да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от
правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от принципите на
Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна
доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга
лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР №
1. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от
кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е
посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно
като се имат предвид и мотивите на самото ТР за да бъде обезщетено едно
лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице
силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка
създала степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от най-
близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от
внуците на починалото лице.
6
Обичайно е между дядото и внуците му да съществуват отношения на
обич, привързаност и топлота. Нормално е така създадената връзка да
продължи да съществува и след като внуците пораснат. Тези обичайни
отношения обаче според приетото в споменатото Тълкувателно решение не са
достатъчни, за да се формира извода, че преживелите роднини по права линия
от втора степен имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Необходимо е да се установи, че тази привързаност е по-силна от обичайната и
може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица подлежащи на
обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия им дядо
са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел П.Г. П. се установява, че след
инцидента децата били разстроени, плачели и питали за дядо си. Децата били
в много близки отношения с дядо си. Той е полагал грижи за тях още от
раждането им. Когато те навършили една година, дъщеря му се върнала на
работа, а баща и поел непосредствените грижи за внуците си. Той ги е хранил
и си е водил дневник за храненията им. Това е продължило до навършването
на 3 – годишна възраст, когато са тръгнали на детска градина. Майката и
бащата на Л. и Н. са живели в дома на П. и неговата съпруга, когато децата са
се родили. Впоследствие са се преместили на друг адрес и са се разделили
около година преди пътния инцидент с П. И.. Свидетелката посочва, че децата
посещават гроба на дядо си с майка си и баба си.
От показанията на свидетелката Л.О. И.а - баба на ищците се
установява, че децата Л. и Н. са видели дядо си в болницата след инцидента, в
много тежко състояние. Много са се разстроили и разплакали. Дъщеря и О. –
майка на ищците – и нейния съпруг са живели първоначално заедно. Когато са
се родили децата, П., който тъкмо се бил пенсионирал, помагал на дъщеря си –
хранел ги, сменял памперси. Бащата на децата бил ** и се прибирал вечер
след 18 ч. След като са тръгнали на детска градина, бабата и дядото са ги
взимали вечер от там, а после са се прибирали в къщи. Година преди
инцидента, през май 2019г. са се преместили в друго жилище, а през месец
ноември майката и бащата са се разделили. Бащата се е преместил да живее
във В.Т.. Когато е починал дядо им, децата са били на 6г. и половина. Били в
отлични отношения. Децата търсят дядо си, той им липсва и искат да
7
посещават гроба му.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и техния дядо, основани на
обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено обичайни
взаимоотношения и връзки. Обстоятелството, че до навършване на една
годишна възраст на децата, той е помагал в непосредствените грижи за тях,
докато техния баща е бил на работа, както и живота им в общо домакинство за
около пет години не предполага създаване на близост по силна от обичайната
за такива роднини, още повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в
Б.. Нормалните отношения на уважение и грижа не могат да служат като
основание за изводи, че е налице близост над обичайната. Обстоятелството, че
починалият е помагал приживе на отглеждането а внуците си, не води до
извод за близост, надхвърляща обичайната. Реакцията на ищците след смъртта
на техния дядо също е нормална и естествена при загуба на роднина с такава
степен на близост и не е основание да се направи заключение за връзка между
тях по силна от обичайната. Те действително са претърпели болки и
страдания, свързани със загубата на своя дядо. Те обаче не подлежат на
обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е по-силна от
обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг
лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното Решение № 134 от
11.04.2024г. постановено по т.д. № 5/2024г. по описа на ОС – С.З., в частта, с
която са отхвърлени предявените от всеки от жалбоподателите Л. В. В. ЕГН
********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата представлявани чрез своята майка и
законен представител О. П. В. с адрес: ** против ЗД „Б.и.“ АД – г***, искове
за заплащане на сума до 15 000 лева, частично от 40 000 лева, на всеки от тях
– обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на дядо
им П.Б. И., починал на **г. в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.08.2020 г., до окончателното изплащане и с
което са осъдени жалбоподателите Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**,
и двамата представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с
8
адрес: ** да заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – г*** сумата 5 280 лева – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Поради неоснователността на жалбите, неоснователно се явява и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на по чл. 38 ал.
2 от ЗА за адв. П. К..
От страна на ЗД „Б.и.“ АД също е направено искане за присъждане на
разноски пред въззивния съд. Ангажирани са доказателства за сторени такива
в размер на 9360 лева – за адвокатско възнаграждение. От страна на
жалбоподателите е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Изразени са съображения, че то не следва да се съобразява с
минималните размери, установени в НМРАВ, а с обема на свършената работа
и с правната и фактическа сложност на делото.
Възражението е основателно. Според даденото тълкуване в решението
по дело C-438/22 на СЕС Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това
въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът определя възнаграждението
за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и
сложността на извършената работа, представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма
от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на ЕС, не следва
да се прилага. Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един
от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и
правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената
9
работа и т.н.
В случая адвокатското възнаграждение, което се претендира, надхвърля
минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г.
Съобразно обжалваемия интерес, който е общо 30 000 лева по двата
субективно съединени иска. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 3660 лева с ДДС. Като се съобрази и
обстоятелството, че по отношение и на двамата жалбоподатели се излагат
еднакви доводи и съображения, обстоятелството, че въззивното производство
е приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства,
съдът намира, че претендираното възнаграждение от 9360 лева е прекомерно.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3360 лева, а за
разликата над този размер до претендирания размер от 9360 лева искането
следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134 от 11.04.2024г. постановено по т.д. №
5/2024г. по описа на ОС – С.З., в частта, с която са отхвърлени предявените от
всеки от жалбоподателите Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и
двамата представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с
адрес: ** против ЗД „Б.и.“ АД – г***, искове за заплащане на сума до 15 000
лева, частично от 40 000 лева, на всеки от тях – обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на дядо им П.Б. И., починал на **г. в
резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2020 г., ведно със законната лихва от
26.08.2020 г., до окончателното изплащане и с което са осъдени
жалбоподателите Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата
представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с адрес: **
да заплатят на ЗД „Б.и.“ АД – г*** сумата 5 280 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
10
В останалата част – за разликата над 15 000 лева до отхвърления размер
от по 30 000 лева – частично от 40 000 лева на всеки от ищците, решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата
представлявани чрез своята майка и законен представител О. П. В. с адрес: **
да заплатят общо и по равно на ЗД „Б.и.“ АД – г*** сумата 3360 лева –
разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Б.и.“ АД – г*** за осъждане
на Л. В. В. ЕГН ********** и Н. В. В. ЕГН**, и двамата представлявани чрез
своята майка и законен представител О. П. В. за заплащане на разноски за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение за разликата над 3360
лева до претендирания размер от 9360 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11