№ 1046
гр. Варна, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
Съдия:Иваничка Д. Славкова
СъдебниГалина Стоянова Илиева
заседатели:Агнес Ганчева Керанова
Светла Неделчева Каракостова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Дияна Иванова Иванова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно
дело от общ характер № 20203100201037 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Подсъдимият Р. М. П. - води се от органите на РД „Охрана“ и с адв. А.А., приет от
преди.
Преводач Р. Р. Р. – редовно призована, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Подс. П.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.270 от НПК.
Адв. А.: Поддържам молбата. Депозирам сигнал от защитата срещу меко казано
незаконосъобразните действия на състав на Апелативен съд – Варна, касателно предходно
разглеждане на въпроса за мерките за неотклонение по отношение на моя подзащитен и
1
другия подсъдим. Същата е администрирана, има образувана проверка, имаме номера, който
не е посочен тук.
Прокурорът: Молбата е допустима, по основателността ще се изкажа по същество.
Относно представения сигнал – няма входящ номер и не е ясно дали е депозиран. Като
съдържание е добре.
Адв. А.: Депозиран е има входящ номер. Изпратена е с обратна разписка.
Подс. П.: Поддържам молбата.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представеното писмено доказателство, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото Сигнал от адв. Ал.А. до
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с копие до инспектората на ВСС, заверено за
вярност от адв. А..
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии и съдебни заседатели, за пореден път поставяме
пред Вас въпроса по чл.270 от НПК относно разглеждане на въпроса за мярка за
неотклонение касателно Р. М. П.. До настоящия момент това се явява единственото ново
обстоятелство, казвам го за прокуратурата, изтекъл е един твърде продължителен период от
време, а именно период от 3 години и половина към настоящия момент, от момента на
задържането на лицето, през което същият е поставен в пълна изолация, в условия на
Затвор, търпейки тази най-тежка мярка на процесуална принуда, ексклузивна по своя
характер, която считам, че към този момент, отдавна е изиграла своята роля. По никакъв
начин при определяне на мярка, различна от търпяната, лицето не би могло да осуети хода
на воденото наказателно производство, което е на етап вече приключване и пледоарии.
Делото към настоящия момент, както казах водено от 3 години и половина, не е
приключило не по вина на подсъдимите лица, не по вина на съдебните състави, които са го
разглеждали досега, не и по вина на настоящия почитаем съдебен състав. Делото не е
приключило само и единствено заради действията на държавното обвинение, касателно
невъзможността, неискането или неможенето да се назначи и изготви една съдебно-
оценителна експертиза на инкриминираните вещества, които никой не може да каже дали са
инкриминирани към момента на повдигане на обвинението. Причината делото да не е
приключило в този ненормален срок е само и единствено действията на прокуратурата.
Няма никакви събрани данни и доказателства по материалите както по досъдебното
2
производство, така и по съдебното такова, че при едно евентуално изменение на мярката,
търпяна от П., той би се укрил или би могъл да извърши друго престъпление. Лице с чисто
съдебно минало на територията на страната. Всички други събрани доказателства, касаещи
неговата съдимост в други страни-членки на Европейския съюз биха били приемани само и
единствено като характеристични данни; липса на други наказателни производства, други
криминални регистрации. Лицето е било осъждано, но е било реабилитирано, дори в
Холандия и Испания, откъдето бяха изискани справки, т.е. тази опасност не е налице. Не
може само и единствено на основа на предвиденото в закона относно тежестта на
престъплението, за което той е бил обвинен и предаден на съд, да се обосновава
продължаването на търпенето на тази най-тежка мярка.
Не случайно като писмено доказателство в днешното съдебно заседание приложих и
сигнала, който сме депозирали срещу действията на състав на Апелативен съд – Варна. В
никакъв случай нашата цел не е била да плашим някой или да го поставяме в някаква
зависимост. Чисто и просто информативно. Недопустимо е такива действия от страна на
Апелативен съд – Варна и не защото касае Р. М. П., или не е станало нещо в полза на
защитата или на подсъдимите лица. Както казах и преди това, на страницата на ВСС стоят
извършените проверки по отношение на идентични действия на други съдилища в България,
за които има образувани производства и наказани немалко съдии. Апелативен съд – Варна,
явно в унисон с поставената задача, се е произнесъл, без да преповтарям доводите си в
сигнала, отменил е определението на Окръжен съд – Варна, но в нарушение на закона.
Няма да преповтарям доводите, които сме излагали и преди за наличието на събрани
доказателства по семейното положение на подс. П.: това, че е баща на 4 деца, едното му
дете е родено след като е задържан и до настоящия момент, вече трета година, той не го е
виждал изобщо. Все факти и обстоятелства от социален характер, които към настоящия
момент не са били обсъждани в нито един момент.
Ето защо ще помоля да измените мярката за процесуална принуда, търпяна от П. в
друга такава, а именно или „Домашен арест“, за който има представени по делото
доказателства, че лицето притежава адрес на територията на гр. Варна, или „Парична
гаранция“ в размер, който да обезпечи явяването на лицето за продължаването на воденето
на наказателното производство, респективно – неговото приключване. Моля за Вашето
произнасяне.
Подс. П. – право на лична защита: Нямам никакво намерение да възпрепятствам и
да се крия от правосъдието. Нямам намерение да правя престъпления. За мен най-важното и
най-основен мотив, това са децата ми и семейното ми положение.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии и съдебни заседатели, считам, че молбата е
неоснователна, както казах и преди месец, пак в съдебна зала. На 07.06.2018 г., когато
спрямо подс. П. е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, до
настоящия момент няма нови обстоятелства в полза на това на същия да му бъде променена
мярката. Новите обстоятелства са в насока наличното обоснованото предположение,
3
съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а опасността същият ако
остане на свобода да се укрие или извърши друго престъпление става все по-реална с оглед
опасността от високото наказание, предвидено в закона за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, така и от самият характер на извършеното от него, фактът, че е чужд
гражданин и оставайки на свобода в тази фаза на производството, опасността да се укрие и
производството да не може да бъде приключено е голяма.
Семейното му положение, така както беше описано, е било факт към момента на
задържането му и не е новонастъпило обстоятелство, което да обосновава промяната на
мярката за неотклонение. Относно наличието на постоянен адрес: този въпрос е коментиран
много пъти. Относно договора за наем, който е подписал подс. П. и според който той би
живял там ако бъде пуснат под „Домашен арест“: този договор е предмет на дело, което е
висящо, дали този договор е истински или не, не може да каже никой в момента. Делото е
факт, не е приключило и няма да приключи скоро, въпреки изказванията в предишни
съдебни заседания на защитата, че делото било изпратено в прокуратурата за прекратяване –
нищо от това не е вярно.
Относно срока: да, той е 3 години и 6 месеца към този момент и с оглед
обстоятелствата по делото, фактическата и правна сложност и причините, поради които
същото е отлагано, това е обоснован обективен период от време, който не може да бъде
вменен във вина на нито една от страните и не знам защо защитата смята, че прокуратурата
е виновна, тъй като ние сме внесли делото през 2019 г. Оттогава не сме били причина за
отлагане на заседания, по наше искане или по наша вина. Тези твърдения на защитата са
обясними за мен. Считам, че целта на мерките за неотклонение в настоящия процес може да
бъде изпълнена единствено и само с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Не е
налице нито едно обстоятелство, което да обосновава нейното изменение.
Въпреки това, ако прецените, че молбата е основателна, то правя искане за спиране
на определението на основание чл.343 НПК до произнасяне на въззивната инстанция. Също
така, правя още едно искане: спрямо подс. П. няма наложена мярка забрана за напускане
пределите на страната, т.е. считам, че ако мярката бъде изменена, следва да бъде наложена
такава забрана. Защитата заяви предния път, че има такава мярка, но тя не е налице нито в
хода на досъдебно производство, нито на съдебното производство. Моля да потвърдите
мярката.
Адв. А. – реплика: Слушайки пледоарията на представителя на прокуратурата, не
можах да разбера налице ли са нови обстоятелства или не са налице такива. Първоначално
беше казано, че няма такива, после времевия период от 3 години и половина се явявал ново
обстоятелство. Не можах да разбера становището на прокуратурата.
На следващо място, по отношение заетата позицията относно опасността лицето да се
укрие или да извърши други престъпления: бланкетни фрази и изречения – „би могло да се
укрие“, „би могло да осуети изпълнението на евентуална присъда“ и т.н. Хипотетична
опасност, която по никакъв начин не се доближава до реалната такава. Както казах, не може
само тежестта на предвиденото в закона наказание да обосновава продължаването на
4
търпенето на този вече изключително нечовешки срок на задържането.
По отношение на прословутия договор за наем: да, разделени материали от страна на
прокуратурата, не на този прокурор, а на друг, образувано досъдебно производство,
извършен е целия обем на процесуално-следствени действия, делото е изпратено с мнение за
прекратяване, върнато за извършване на някакви допълнителни действия по разследването.
Защо не е приключило за 8-9 месеца при положение, че всички лица са разпитани? Въпросът
остава висящ.
С оглед изложените твърдения по отношение забавянето хода на досъдебно
производство и съдебното производство: да, прокуратурата не е ставала причина за отлагане
на делото в съдебна фаза. Основен проблем и основна причина делото да не е приключило е
липсата на тази съдебно-оценителна експертиза. Съдебният състав положи и полага
неимоверни грижи и усилия да свърши работата на държавното обвинение: съдът да търси
вещи лица, 4-5 до настоящия момент, които да изготвят такава експертиза вместо
прокуратурата да го свърши на досъдебното производство. Видяхме тази експертиза, която е
била изготвена на досъдебното производство още при първото разглеждане на делото пред
друг състав на ОС – Варна, резултатът е плачевен за прокуратурата. Това е причината 3
години и половина това досъдебно производство да не е приключило. Да се вменява на подс.
П. или подс. М., или защитата, или дори и на съда, макар че няма такива твърдения
отправени от страна на прокуратурата, че видите ли някой друг е причината за
неприключването на делото, а не държавното обвинение, съжалявам, но това не отговаря на
обективната истина.
По отношение искането за налагане на забрана лицето да напуска пределите на
страната, то е основателно. При евентуално изменение на мярка за неотклонение и с оглед
още повече гарантиране на възможността да се явява за приключване на наказателното
производство и с оглед свеждане до нула на опасността то да се укрие, макар че такава не е
налична, Ви моля при едно евентуално изменение на мярката за неотклонение, да уважите
искането на държавното обвинение и да наложите забрана за напускане на пределите на
страната.
Подс. П.: Прокурорът каза, че няма ново обстоятелство, но за мен такова ново е, че
ми се е родило дете, което не съм виждал.
СЪДЪТ, след като взе предвид обстоятелствата по делото и становищата на
страните, изразени в днешно съдебно заседание, за да се произнесе установи следното:
Постъпила е молба от защитника на подс. П. за изменение на мярката за
неотклонение на последния в по-лека, като се изложени аргументи за изтекъл срок от 3
години и 6 месеца от момента на задържането му към 07.12.2021 г.
Съдът, както и при предходно произнасяне имаше възможност да каже, че намира
тези аргументи за основателни. Към настоящия момент, срокът през който подс.П. е с МНО
„задържане под стража“ е повече от 3 г. и 6 месеца, а с оглед етапа на съдебното
5
производство – към приключване в настоящата инстанция, може да се направи извод, че
преминава границата на допустимия разумен срок на задържане, съгл. ЕКПЧ и практиката
на ЕС. Това според настоящия състав на съда е ново обстоятелство, което следва да се
отчете. В този смисъл продължителността на прилагането на тази МНО, не може да се
обосновава само и единствено с тежестта на повдигнатото обвинение, както сочи в
аргументите си представителя на ОП - Варна. Настоящият състав вече е имал възможност да
коментира семейното положение на подс. П., т.е. същото е известен факт, съществувал и
към момента на задържането му, и това не е новонастъпило обстоятелство.
Както е известно презумпцията за невиновност действа до влизане в сила на съдебен
акт, с който в наказателното производство се решава въпроса за авторството и вината на
обвиняемото лице. С оглед на това, независимо от тежестта на обвинението факта, че по
делото са разпитани всички свидетели и изслушани експертите, посочени в приложението
към обв. акт, както и, че предстои само изслушване на експертиза, назначена от съда,
обосновава извод, че продължаващото прилагане на най-тежката мярка за процесуална
принуда към подс. П., който се счита за невиновен до доказване на противното, се явява
необоснова тежка.
Като взе предвид гореизложеното и съобразявайки целите на мерките за
неотклонение по см. на чл.57 от НПК съдът прие, че са налице основания за изменение на
тази взета спрямо подс.П. от „Задържане под стража“ в по- лека, от предвидените в НПК.
Като адекватна да обезпечи явяването му пред съда до приключване на наказателното
производство пред настоящата и следващи инстанции, съдът счете, че е „Гаранция в пари“,
в размер на 100 хиляди лева.
По делото не се установи (въпреки твърденията на страните), че на подс. П. е
наложена забрана за напускане пределите на Република България. За това съдът счете, че
следва да наложи и такава, както и да спре изпълнението на определението до произнасяне
на въззивния съд в случай на подадени частна жалба или протест.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по ДП № 2/2017 г. по описа на Митница –
Варна, по отношение на подс. Р. М. П. – роден на ********** г. в гр. Амстердам, Кралство
Холандия, с холандско поданство, от „Задържане под стража“ в „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ ,
в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.
НАЛАГА забрана на подс. Р.П. - роден на ********** г. в гр. Амстердам, Кралство
Холандия да напуска пределите на Република България до приключване на наказателното
производство по НОХД №1037/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението може да се обжалва, в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд –
6
Варна.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определението до произнасяне на въззивния съд в
случай на подадени частна жалба или протест.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:23 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
7