Р Е Ш Е Н И Е № 260498
13.12.2021 г., гр.
Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на 24.09.2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 3346 по описа за 2020 година.
В исковата молба се твърди, че на
26.07.2018г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище гр.София /Теленор/ сключило с М.М.П.
*** Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, за срок от 24 месеца, с абонаментен план Тотал 30.99, по който му
доставя такива срещу месечна абонаментна такса от 30.99лв. Той обаче не
изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите от него суми въпреки, че за тях
ищеца издавал фактури. Поради това дължал 254.63лв. за абонаментни такси и и
използвани услуги за отчетен период 26.07.2018г.-19.10.2018г. На осн.чл.11 от договора пък дължал и
неустойка в размер на 77.46лв.
Така също, мъжа закупил-
по силата на друг договор от същата дата, мобилно устройство ХIAOMI Redmi Note 5A ...- на изплащане на 23 вноски, всяка по 2.59лв. и първоначална
лизингова вноска в размер 50лв. П. отново не изпълнявал точно задълженията си,
тъй като не заплатил три такива поредни вноски. На това основание пък-
неизпълнението, дружеството начислило „накуп“ следващите вноски- 20 на брой, за
общо 51.80лв.
Ищецът счита, че в
следствие неизпълнение на договор за мобилни услуги ответника му дължи и сумата
169.62лв., представляваща разликата между цената на мобилното устройство без
абонаментен план и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Поради пасивността на П.,
изразяваща се в липса на негови престации, Теленор се обърнало за съдействие
към съда, който му издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на мъжа да
му заплати сума в общ размер 561.28лв., ведно със законната лихва. Ответникът
обаче подал възражение, в резултат на
което дружеството предявява искове съда с решение да приеме за установено, че
той му дължи тези 561.28лв. за абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и сума за мобилно устройство, както и за неплатени лизингови вноски за него,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК.
Дружеството търси и сторените от него разноски- както в заповедното, така и в
настоящото исково.
Ответникът не подаде
писмен отговор на исковата молба. Той и не се яви, а и не изпрати процесуален
представител, на проведеното открито заседание. В него не присъства и
представител на ищцовото дружество. Чрез юрисконсулт обаче депозира писмено
изявление, с което поддържа исковете.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите в
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2448/20г., то е образувано в Сливенски
районен съд по подадено от „Теленор“ на
10.08.2020г. заявление по чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение - № 260008/ 13.08.2020г., с която на М.М.П. е
разпоредено да му заплати 561.28лв., дължима по Договор за мобилни услуги и
Договор за лизинг, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението,
както и разноски от общо 385лв. Ответникът е депозирал писмено възражение
против нея /в което всъщност не излага съображения против заповедта, а
единствено, че не може да плати ,защото няма средства/.
От други от представените
в това заповедно производство документи, които съда цени като доказателства и
по настоящото дело, предвид изрично доказателствено искане на процесуален
представител на „Теленор“ в този смисъл в исковата му молба се установяват още
значими за исковия процес факти. Сред тях са няколко фактури. В исковата си
молба „Теленор“ основава вземанията си на четири такива. Втората издадена от
тях във времето е № **********/ 20.09.2018г. От данните в нея се установява, че
тя е за задължение за таксувани, ползвани от П., услуги в периода
20.08.-19.09.2018г. на стойност 107.40лв. и абонаментна такса от 27.48лв. и
приспадане на отстъпка от 1.66лв., в резултат на което при данъчна основа от
132.86лв. задължението за периода е 159.43лв. В тази фактура е включена и
лизингова вноска от 2.59лв. и вземане за предходен период в размер 75.18лв.
Последната сума е по фактура, издадена в предходния месец август- № **********,
за отчетен период 26.07.- 19.08.21г.
Третата от фактурите, на
които се позовава ищеца е № **********/ 20.10.2018г., включваща вземане от
0.02лв.- таксувани услуги; абонаментна такса от 27.48лв., от която е
приспадната отстъпка в размер 1.66лв., в резултат на което при данъчна основа
25.84лв. задължението за периода е 31.01лв. Към него е добавена и лизингова
вноска в размер 2.59лв., както и сумарното задължение от обсъдените в
предходния абзац две фактури /237.20лв./.
Последната от фактурите,
на които се позовава ищеца е № **********/ 20.12.2018г., включваща вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор 247.08лв.; лизингови вноски от
общо 51.80лв. и задължение за предходен период от 262.40лв.
Видно от едно от приложенията на
заявлението по чл.410 от ГПК- документа, представляващ листи 11-14вкл. от
материалите по ч.гр.д.2448/20г., на 26.07.2018г. е
бил сключен Договор за мобилни услуги, по силата на който „Теленор“ да
предоставя такива на М.П. по абонаментен план 30.99, с месечна вноска, дължима
от него, в размер 30.99лв. с ДДС. В нарочна графа от този договор е предвидено
закупуването от мъжа на мобилно устройство ХIAOMI
Redmi Note 5A 16Gb Dual. За придобиването му е сключен друг договор от същата дата-
документа, представляващ л.15. От него се установява, че стойността му
/109.57лв. С ДДС/ трябва да се изплати с първоначална лизингова вноска в размер
50лв. и още 23 вноски, всяка по 2.59лв.
Част от доказателствения по делото
материал са Ценова листа на Теленор за абонаментни планове и Общите условия на
дружеството.
При така установената фактическа обстановка
съда прави следните правни изводи:
Предявени
са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за
които на ищеца е издадена, по –рано във времето, в т.н. заповедно производство
и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответникът обаче е
депозирал възражение против нея по чл.414 от ГПК, което е довело до указания на
съда да предяви процесните искове. Това дружеството е сторило в срок. Същите са
основани на договори, всъщност на неизпълнение от ответника на негови договорни
задължения- по два договора. Първият от тях е за предоставяне на мобилни услуги
по конкретна абонаментна програма, по силата на която
мъжа дължи месечна абонаментна такса от 30.99лв. с вкл.ДДС. За тях, както и
въобще за всичките си вземания, „Теленор“ се позовава в исковата си молба на
четири издадени от него фактури, за отчетен период 26.07.2018г.-19.10.2018г.Ответникът
нито оспори този иск/това твърдяно негово задължение, нито пък ангажира доказателства
да е заплатил задължения си /а в
исковете като този доказателствената тежест е негова/. Ето защо съда приема, че
той дължи на ищеца на това основание.
С тях са осчетоводени и други задължения на М.П.. Сред тях са
неустойка – за неизпълнение, която се търси от ищеца в размер на 77.46лв. и
сумата 169.62лв., представляваща разликата между цената на мобилното устройство
без абонаментен план и преференциалната му обща лизингова цена по договора за
лизинг. Такива договорни клаузи действително съществуват- в договора за мобилни
услуги- стр.втора от него, последен абзац. Видно от визирания текст обаче, се
дължат, но само когато действието на договора е прекратено предсрочно- било по
искане на потребителя/ответника по делото, било защото той не е изпълнил някое
свое договорно задължение и това е довело до предсрочно прекратяване на
договора. В случая ищеца нито се позовава в исковата молба на такова основание
за тези две вземания, нито пък ангажира доказателства да е настъпило едно от
двете договорно предвидени обстоятелства, при които възникват тези му права- не
представи доказателства, че действието на договора е прекратено преди да изтече
срока му- с отправено от него до длъжника/ответник изявление в този смисъл. А
такова е безусловно необходимо. Т.е.,
тези две суми не представляват ликвидно вземане на „Теленор“ от П. и поради
това няма да му бъдат присъдени. Те ще бъдат изключени от общото вземане по
фактура № **********/ 20.12.2018г., като по този начин дължими остават
задълженията от предходен период 262.40лв.
По вторият договор- по него на ответника е продадено мобилно
устройство, на изплащане, с вноски, предвидени в самия договор. Ответникът не оспори
нито иска, нито твърдението в исковата молба, че не е заплащал месечните
погасителни вноски. Той и не ангажира доказателства да е сторил това, а в
искове като този то е в неговата доказателствена тежест. При това положение
съда приема, че П. дължи и неплатената от него цена на мобилното устройство,
начислена му „накуп“, която по ищцово твърдение е общо 51.80лв.- за 20 на брой месечни вноски /предходните
неплатени вноски, както бе коментирано по-горе, са начислени в по-рано
издаваните във времето фактури/. Т.е., общото вземане на „Теленор“ е 314.20лв.
В края следва да се отбележи, че в заповедното производство П. е
подал писмено възражение против заповедта за изпълнение и макар, че закона не
изисква то да се мотивира, той е посочил съображение, а именно- че не е в
състояние да изпълни, поради липса на парични средства. Както е добре известно
обаче, липсата на парични средства в никой случай не освобождава длъжника от
задължението му да плати.
Основателността
само на част исковите претенции навежда на извод, че на ищеца следва да се
присъдят част от сторените от него разноски -чл.78 ал.1 от ГПК. Такива той
търси както за исковия процес, така и за заповедното производство. В исковия
процес същите са за доплатена държавна такса за образуването му -25лв. и за
адвокатско възнаграждение- 300лв. Т.е., разноските на „Теленор“ са общо 325лв.
Те са реално направен от него разход /в договора за правна защита и съдействие-
л.29 от делото, е записано, че възнаграждението е платено в брой при
подписването му/. Съразмерно уважената част от исковете, на ищеца се следват
разноски от 181.93лв.
В
заповедното производство разноските на дружеството са толкова, колкото са
записани в заповедта за изпълнение- 385лв. С оглед изхода на делото в исковия
процес, му се следват разноски от 215.52лв.
При горните съображения, Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за УСТАНОВЕНО, че М.М.П. с ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление на дейността-
ж.к.”Младост” № 4, Бизнес парк „София“, сгр.6, п.к.1766 част от сумата,
за която в заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 2448/2020 Сливенски
районен съд му е издал заповед за изпълнение - № 260008/13.08.2020г.- 314.20лв.
/триста и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, дължима по два сключени на
26.07.2018г. между страните по делото договора- Договор за мобилни услуги, по
абонаментен план 30.99 и Договор за лизинг, за закупуването на мобилно
устройство ХIAOMI Redmi Note 5A 16Gb
Dual.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата над този размер до пълния, за който
е издадена заповедта за изпълнение, респ. е предявен установителния иск-
561.28лв.
Сумата 314.20лв. се дължи ведно със законната лихва, считано то
10.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
М.М.П. с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в исковия процес, развил се в гр.д. № 3346/2020г. на СлРС,
съразмерно уважената част от предявения иск- 181.93лв. /сто осемдесет и
един лева и деветдесет и три стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането
над този размер до пълния претендиран, за който се представя списък по чл.80 от ГПК- 325лв.
ОСЪЖДА
М.М.П. с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в заповедното производство- ч.гр.д.№ 2448/2020г. на СлРС,
съразмерно уважената част от иска, разгледан в гр.д.№ 3346/2020г. на СлРС - 215.52лв.
/двеста и петнадесет лева и петдесет и две стотинки/, а отхвърля като
неоснователно искането над този размер до пълния претендиран, за който се
представя списък по чл.80 от ГПК- 385лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: