Присъда по дело №439/2018 на Районен съд - Ихтиман

 

МОТИВИ   към присъда №  41/ 11.04.2019 г. постановена по НОХД № 439/2018 г. по описа на ИРС.

 

 

          Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В.Г.Х., роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, живущ ***,  неосъждан/реабилитиран/, ЕГН **********, с обвинение за  това, че : На ………2017 г.  около ………часа в гр.И., обл.С., на пл.”С.” №….., съзнателно се ползвал, като представил пред А.С.М. и К.Г.А. – служители в сектор ”О………” – РУ И. при О………С………от неистински официален документ – свидетелство за управление на МПС № ………от ………2013 г. на негово име, на което е придаден вид, че е  издадено по установения ред и форма от компетентните за това органи на У………, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

          Производството по делото е преминало по реда на чл. 371 т.1 от НПК, като в хода на съдебното следствие е извършен допълнителен разпит на свидетеля С. Д. и е допуснат и разпитан, като свидетел К. С……….

          Подсъдимият не се признава за виновен, като дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Защитата моли за постановяване на оправдателна присъда, поради несъставомерност от субективна страна на осъщественото деяние и алтернативно поради наличие предпоставките на чл.9 ал.2 от НК.

          РП И. счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимия за така извършеното престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66 от НК.

          Съдът като прецени събраните в хода на поризводството доказателства, поотделно и в тяхнатяа съвкупност, намира за устаовено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият В.Г.Х., е роден на ***г***. Същия е българин, български гражданин, разведен, със средно образование, живее на посочен от него адрес в гр.С………, ул.“А………“ № ………,  неосъждан/реабилитиран/.

Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № ………, издадено на ………2015 г. от С….-С………със срок на валидност ………2020 г. с категории А, М, АМ, В, ВЕ, С, СЕ, ТКТ. До инкриминираната дата подсъдимият е бил наказван по административен ред за различни нарушения на норми от ЗДвП, включително и по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на ….2016г. свидетелството за управление на моторно превозно средство му било отнето и  спрямо него  с НП № ….от ….2016г. по описа на РУ-И. било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за ..………. месеца“. На ….2017г. отнетото на  Х. СУМПС било възстановено.

На ………2017г. в ранните часове подс. В.Г.Х. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка “А….”, модел “….” с рег. № С….в гр. И.. Около ………часа бил спрян  за проверка на пл. “С.” срещу № ………  от свидетелите А.С.М. и К.Г.А. – полицейски служители при РУ – И., назначени като …………….

Полицаите се представили на подсъдимия и му поискали СУМПС, лични документи и свидетелство за регистрация на МПС. Подс. Х. дал на свидетеля М. поисканите документи, между които било  Свидетелство за управление на МПС № ………с дата на издаване  ………2013г.  от Република У………, на негово име за категории “А1”, “А”, “В1”, “В”, “С1”, “С”, “D1”, “D” “BE”, “CE1”, “CE”, “D……………” и “D……”. Свидетеля М. пристъпил към извършване на проверка за употреба на алкохол  на Х., но същият отказал да бъде проверен, поради което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № …. и били иззети СУМПС № ………и СРМПС № ….. В последствие с писмо от РУ-И.  СУМПС № ……….било изпратено в Б….С………за установяване истинността му. От заключението на техническата експертиза № ………… от ………………..2018г. се установява, че  свидетелство за управление на МПС № ………на лицето В.Г.Х., издадено от република У………  е изцяло неистинско. Същото не отговаря на изискванията, съгласно които следва да бъде изготвено – задължителни реквизити и начин на отпечатване, като някои от защитните елементи са имитирани.

Направено е запитване до компетентните  власти на У………, на което И….К…………..дава отговор, че компетентните власти в У……… никога не са издавали СУМПС на В.Г.Х., роден на ***г., украинско СУМПС № ………е издадено на друго лице, през 2012г., украинските СУМПС са били в розов цвят и изискванията за  защита на украинските СУМПС са дефинирани  от украинската национална стандартизационна система – (DSTU) ………………… – R………………... V…………….G………………, която е общодостъпна в явните източници.

Видно от приложената по делото справка от О„ПП“-С…. няма данни В.Г.Х. да е подменял украинско СУМПС с българско такова.

Видно от  приложената по делото справка за пътуване на лице няма данни в периода от …………….2013г. до ……………..2013г. В.Г.Х. да е пътувал извън Р Б………………...  

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият  В.Г.Х. е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

От обективна страна Х. е осъществил състава на горепосоченото престъпление с това, че на ………2017 г.  около ………часа в гр.И., обл.С., на пл.”С.” №……………, съзнателно се ползвал, като представил пред А.С.М. и К.Г.А. – служители в сектор ”О………” – РУ И. при О………С………от неистински официален документ – свидетелство за управление на МПС № ………от ………2013г. на негово име, на което е придаден вид, че е  издадено по установения ред и форма от компетентните органи в Р…………………. У………, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

В случая, съдът не приема поддържаната от защитата версия за това, че подсъдимия „случайно“ е представил процесното СУМПС при осъществената от полицейските служители проверка. На подсъдимият, който е бил осъждан /понастоящем реабилитиран/ за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, който е бил освобождаван по реда на чл. 78а от НК за същото престъпление и който е санкциониран по административен ред за нарушения на чл. 174 ал.3 от ЗДвП е било известно, какви са правните последици при установена употреба на алкохол при управление на МПС, както и тези при отказ да бъде изпробван за такава употреба. Х. е съзнавал, че и при двете хипотези, като прин….телна административна мярка по реда на чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП ще последва отнемане на притежаваното от него свидетелство за управление, което ще бъде иззето при констатиране на нарушенията. В хода на извършената му от полицейските  служители проверка, след представяне на инкриминирания документ и при изземане на същия със съставения от св. М. АУАН с бл. № ….…./………2017 г., подсъдимият в нито един момент не е заявил, че се е объркал и не е представил притежаваното от него СУМПС № ……… издадено от С…. на ………2015 г. Момента на предявяване и подписване на акта, е бил най-късния в който обективно на подсъдимият е станало известно, кой от двата документа е представил на проверяващите и в който е могъл да удостовери правоспособността си, чрез притежаваното от него СУМПС № ………, което обаче той не е сторил.

 Що се отнася до твърденията на подсъдимият, че самия той е бил въведен в заблуждение и не му е било известно, че притежаваното от него   СУМПС № …………………, не е издадено от компетентните за това власти в У………. Съдържанието на същото, удостоверява, че то е издадено на ………2013 г. и че подсъдимия е придобил правоспособност за управление на 13 категории МПС на ………………2012 г. Същевременно, на …………...2013 г., за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е било отнето притежаваното от него към този момент СУМПС № ………….., като с влязло в сила на ……………2013 г. НП № ………………./2013 г. от …………….2013 г. на началника на РУ И. за посоченото нарушение са му наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Според обясненията му, подсъдимият се е сдобил с инкриминираното свидетелство удостоверяващо правоспособността му да управлява МПС при посещение в У………, което видно от посочената в последното дата на издаване е станало четири дни, преди отнемането на притежаваното от него СУМПС № ……………... Съдържанието на свидетелство за управление № ………обаче, удостоверява придобита правоспособност на притежателя му на …………….2012 г. - близо година преди датата посочена за такава на издаването му – ………2013 г., а липсват данни, а и Х. не твърди да е посещавал двукратно У……… във връзка със свидетелството – веднъж да придобие правоспособност и година по – късно да придобие самото свидетелство. От доказателствата по делото /справка за нарушител/водач – л. 31-34 от ДП/ е видно, че през 2012 г., подсъдимият не е придобивал правоспособност за управление на МПС на територията на РБългария, а категории D, D1, DE, D1E, каквито според инкриминирания документ притежава, никога не е придобивал. Всъщност, инкриминираният документ удостоверява единствено благоприятни за подсъдимия обстоятелства и е относим, с оглед отбелязаната в него дата на издаване, към период, в който Х. е бил лишен от право да управлява МПС, а притежаваното от него свидетелство за управление №…………………, фактически не е било налично в него/върнато му е на ………………2013 г./ . Посоченото, съпоставено с факта, че СУМПС № ……………………, не е издадено от компетентните за това власти в У………, налага несъмнения извод, че на подсъдимия последното обстоятелсто е било известно към момента, в който се е снабдил със същото. Изложеното, опровергава твърденията на Х., че у него са били създадени неверни представи от неизвестно лице при посещение в РУ………, че следва да се сдобие с нарочно свидетелство за управление, което да удостоверява правоспособността му да управлява МПС, валидно само за територията на тази държава, наред с притежаваното от него свидетелство издадено от компетентните власти в РБългария.

Колебания или съмнения в посочения извод, не се внасят нито от показанията на свидетеля С………, нито от тези на св. Д.. Според твърденията на последния, той присъствал на подаването на документите от подсъдимия за издаване на дубликат на притежаваното от него СУМПС в У………, което било сторено пред лице, в чиято принадлежност към комепетентите за това органи на власт в държавата, не е имало основание да се съмняват. Това изявление обаче, не обяснява наличието в инкриминирания документ на неверни обстоятелства – дата на придобиване на правоспособност,  вид на притежавани категории. И ако това, че същите не са съответствали на действителността, не е било известно на свидетеля, то това е било безспорно известно е на подсъдимия. Показаният на св. С………, който дава принципни разяснения на реда, по който се е придобивало и по който самия той се е сдобил със  СУМПС в У………, за периода 2012 – 2013 г., на практика подкрепят извода, че подсъдимия е бил наясно, че инкриминирания документ е неистински. Според този свидетел СУМПС в У……… се е издавало въз основа на издадено в РБългария свидетелство и е удостоверявало правоспособност за същите категории. В настоящия случай, както бе посочено и по – горе,  според свидетелство № …., подсъдмият притежава категории D, D1, DE, D1E, за каквито няма данни да е придобивал, а следователно не са и били посочени в издаденото му СУМПС ….. 

По отношение останалите аргументина защитата, следва да бъде посочено, следното. Безспорно е, че съгласно т.1 на Постановление № 3/82 г. на Пленума на ВС:  „Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение.“ Правното значение на представения при проверката от подсъдимия документ - СУМПС е това, което му придава закона, доколкото чрез него се удостоверява правоспособност за управление на МПС. Когато свидетелството е отнето от контролните органи, на някое от основанията  посочени в ЗДвП, то неговия притежател не може законосъобразно да управлява МПС. При положение, че от подсъдимия не е отнет действителния документ, то при последваща проверка за спазване изискванията за безопасност за движение по пътищата той би могъл да удостовери посочената правоспособност, каквато вече няма да притежава. Като се изключи, че материализираното в инкриминирания документ волеизявление е невярно/тъй като, както бе посочено и по – горе, придобитата от него правоспособност не се удостоверява от него/, то в случая повдигнатото обвинение е такова за използване на неистински официален документ,  в който случай, пак  цитираното ППВС № 3/82 г., в т.6, сочи че „За неистинността на документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа.“. И доколкото от фактическа страна, безспорно бе установено обстоятелството, че на свидетелство за управление на МПС № ………от ………2013г., е придаден вид, че е  издадено по установения ред и форма от компетентните за това органи на У………, а следователно е и неистински документ, то поведението на Х. осъществява, както от обективна така и от субективна страна признаците на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съставомерността на деянието, предполага и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на предвиденото в чл.316 вр. с чл. 308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода“. При липсата на предпоставките на чл. 55 от НК, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко, същото следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. При индивидуализиране размера на наказанието, като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на подсъдимия, бяха преценени лошите му характеристични данни, разкриващи се от представената справка за КП. Като смегчаващи отговорността в тази насока, бе преценено обстоятелството, че  подсъдимият е неосъждан/реабилитарн по право/. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието и при наличие на смегчаващи такива – от деянието няма настъпили несъставомерни вредни последици, съдът намира че съответно на тежестта на осъщественото се явява наказание към минимума предвиден в общата част на НК, при липса на специален такъв за престъплеинето по чл. 316 вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода. При наличие материалноправните предпоставки за това и като счете, че за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно, съдът намира че изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години на осн. чл. 66 ал.1 от НК.

          Вещественото доказателство по делото - СУМПС № …., представляващо неистински официален документ, следва да бъде отнето и унищожено.

          Признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, предпоставя и осъжгдането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски на осн. чл. 189 ал.3 НПК.

          В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ