№ 4092
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110119340 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****“ АД да заплати „****“ ЕАД сумата от 714.45 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РТ
вследствие на ПТП от 17.08.2022г., настъпило в гр. София, за което е образувана
застрахователна преписка № *** по описа на ищеца, в резултат от виновното и
противоправно поведение на Д. Д. Т. като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ ***
ТЕ, чиято деликтна отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен
със „****“ АД договор за задължителна застраховка „*** на автомобилистите, в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 21.83
лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за периода от
21.12.2022г. до 09.04.2023г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 17.08.2022г., в гр. София настъпил пътен инцидент между
застрахования при него по договор за застраховка „***“ и паркиран към този момент лек
автомобил „***“ с рег. № СА *** РТ и товарен автомобил „***“ с рег. № СВ *** ТЕ, чийто
водач не спазил достатъчно разстояние от паркираните автомобили и ударил лек автомобил
„***“ с рег. № СА *** РТ. В резултат по последния настъпили увреждания на стойност
685.45 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, а
ответникът в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за
виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и
разноските за определянето му в размер на 25.00 лева, което отказал да стори. Поради това в
настоящия процес ответникът претендира регресното си вземане, законна лихва,
обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че
1
соченият за виновен водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при него, не е
управлявал процесния товарен автомобил към момента на ПТП и в района на настъпване на
същото, с което оспорва между двете МПС изобщо да е настъпвал удар, респ. застрахованият
при него водач да е осъществил виновно противоправно поведение, което да е довело до
описания в исковата молба пътен инцидент. Оспорва в тази връзка доказателствената
стойност на протокола за ПТП. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, който при паркиране
не съобразил, че следва да спре МПС плътно вдясно и по начин, че да не затруднява
движението на останалите участници. Оспорва претенцията и по размер, поддържайки, че
същият е прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на
процесното ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен
договор за застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната)
отговорност на водача на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ *** ТЕ е била обезпечена по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „*** на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „***“
застрахователно обезщетение в размер на 685.45 лева, както и че е сторил и разноски за
определянето му в размер на 25.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват и въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена доказателствена съвкупност: застрахователна полица № **** за застраховка
„***“ и общи условия към нея, справка от поддържания от Информационния център на
Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „*** на
автомобилистите на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ *** ТЕ, фактура №
1620/11.10.2022г. за сумата от 689.45 лева, издадена от дружеството, на което е възложено
извършването на ремонта на сочения за увреден автомобил, както и преводно нареждане от
17.10.2022г., установяващо извършено от ищеца плащане на сумата по тази фактура.
Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен
констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 17.08.2022г., в гр.
София, на ул. „***“ № 135, като лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РТ бил паркиран, а
товарен автомобил „***“ с рег. № СВ *** ТЕ потеглял, като съприкосновението между двете
МПС настъпило в лявата част на лекия автомобил и в задната дясна част на товарния.
А съгласно заявление от 18.08.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение от
2
собственика на сочения за увреден лек автомобил до ищеца като застраховател по договор за
застраховка „***“ с предмет този автомобил, събитието настъпило на 17.08.2022г. в гр.
София, на ул. „***“ № 135, като лек автомобил „***“ бил паркиран на адреса, а бус с
натоварени греди извършвал маневра, за да паркира, когато „закачил“ леко с една от гредите
лявата страна на паркираното МПС, като в този смисъл е и изображението- схема,
съдържаща се в заявлението.
Съгласно показанията на свидетеля П. И. И.- собственик на увредения лек автомобил, с
последния бил претърпял две произшествия, като и при двете МПС било паркирано- едното
ПТП настъпило на ул. „Ралевица“ в гр. София, а другото- на ул. „Клокотница“ в гр. София.
При последното лекият автомобил бил паркиран на паркинг в редица от паркирани един зад
друг автомобили, а другият автомобил- бус „***“, за който свидетелят изяснява, че бил
собствен на неговото дружество, също бил паркиран, но косо спрямо редицата автомобили,
в която бил паркиран и лекият автомобил. Изяснява, че не присъствал на ПТП, респ. че
узнал за него от водача на буса, който му се обадил и му казал, че тръгнал на заден ход, за да
„изкара“ буса, който не бил натоварен към този момент, трябвало да извърши маневра, но
спирачките на автомобила не „задържали“ и бусът спрял в другия автомобил. В резултат
били увредени двете врати от шофьорската страна на лек автомобил „***“. Свидетелят
пояснява, че въпросният бус бил бордови, с платформа.
Свидетелят Д. Т.- служител на свидетеля П. И., от своя страна, твърди, че си спомня за
ПТП, което настъпило през лятото на 2022г., на паркинг в гр. София, в кв. „Банишора“, на
ул. „Клокотница“, при което управлявал служебен бус с марка „***“, чийто регистрационен
номер не си спомня. Изяснява, че предприел маневра на заден ход за излизане от паркинга,
когато със задната дясна част на буса, който не бил натоварен, ударил паркирания зад
последния, леко встрани от него лек автомобил „***“, собственост на П. И., като засегнал и
предна, и задна леви врати на последния.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така цитираните показания на
свидетелите за правдоподобни и поради това- годни да послужат при формиране на
правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора обстоятелства с
правно значение, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно, а и
взаимно непротиворечиви, а и намират опора в приобщените по делото писмени
доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Така, въз основа на възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за
безспорно установено, че на сочените в исковата молба дата и място е настъпил пътен
инцидент между управлявания от свидетеля Д. Т. товарен автомобил „***“ и паркирания и
собствен на свидетеля П. И. лек автомобил „***“, при който последният бил ударен от
лявата му страна от извършващия маневра на заден ход с цел потегляне и излизане от
паркинг товарен автомобил „***“.
Действително, между писмените доказателства, от една страна, и гласните такива, от
друга, е налице разминаване по въпроса дали процесният товарен автомобил е бил
натоварен с дървени греди, данни за каквито се съдържат в протокола за ПТП и в
уведомлението за настъпило застрахователно събитие, а същевременно, свидетелите отричат
МПС да е било натоварено. Разминаването в последния смисъл, обаче, съдът намира за
ирелевантно в случая и в този смисъл за негодно да обоснове извод за различен механизъм
на ПТП, респ. за липса на причинна връзка между последния и вредите, чието обезщетяване
се претендира. Това е така, тъй като съгласно изричните разяснения на вещото лице в
писменото заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда
на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни,
точни и обосновани отговори на възложените задачи, както и в проведеното на 11.12.2024г.
открито съдебно заседание, описаният механизъм на ПТП е правдоподобен и от техническа
3
гледна точка, доколкото уврежданията, за които по делото са приобщени и снимков
материал, и описи- заключения по претенция, е възможно да бъдат получени както при
съприкосновение с натоварени в товарния автомобил дървени греди, така и при
съприкосновение с друг твърд и грапав предмет, какъвто следва да се приеме, че е ремаркето
на процесния товарен автомобил, за който изрично свидетелят И.- собственик на
дружеството- собственик на МПС, изяснява, че е бордови, с платформа.
При така възприетото от фактическа страна съдът намира, че като е извършвал маневра
на заден ход в близост до други паркирани автомобили, водачът на товарния автомобил, е
осъществил поведение в отклонение от правно дължимото, като е нарушил нормите на чл.
40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, с което е
станал единствена причина за настъпване на удара.
Същевременно, от приобщените по делото доказателства, вкл. по искане на ответника,
не се установява соченото от последния в отговора на исковата молба поведение на водача
на лекия автомобил по паркиране на същия в нарушение на правила за движение, в частност
не най- вдясно на пътното платно. Още повече, че в случая въз основа на приобщената
доказателствена съвкупност се установява, че ПТП е настъпило на паркинг, а не на пътното
платно. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че не всяко
поведение на водача на увреденото МПС е годно да бъде преценявано като съпричиняващо
вредоносния резултат, дори и същото да е противопоравно, доколкото релевантно в тази
насока е единствено поведение, което обективно, закономерно е обусловило, довело е до
настъпване на инцидента, каквато връзка на обусловеност сама по себе си не възниква при
паркиране на МПС в противоречие с правилата за движение по пътищата при съществуващо
задължение за останалите водачи на МПС да съобразяват поведението си с обективно
съществуващата обстановка на пътя- арг. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. С оглед на изложеното
заявеното от името на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил се явява неоснователно, поради което и не е налице
основание да бъде приложена нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като отговорността на
делинквента, респ. гаранционно- обезпечителната отговорност на неговия застраховател
бъде редуцирана.
Във връзка с наведените от името на ответника в първото по делото открито съдебно
заседание доводи и твърдения за обосноваването им следва да се изясни, че ирелевантно от
правна страна е обстоятелството, че увреденият лек автомобил принадлежи на физическото
лице- собственик на капитала на дружеството- собственик на увреждащия автомобил,
доколкото основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на
застрахователя по застраховка „*** е виновното противоправно поведение на конкретно
физическо лице, управлявало автомобила, а не принадлежността на правото на собственост
върху същия към правната сфера на конкретно лице.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек автомобил „***“ се
установяват от съставения от ищеца опис- заключение по претенция, като, както бе
изяснено, съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза от
техническа гледна точка посочените в описа вреди се намират в причинна връзка с
възприетия механизъм на ПТП, поради което следва да се приеме за доказано
правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно
събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от
застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице стойността,
4
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 1351.98 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършени от застрахователя за
определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия застраховател,
възлиза на сумата от 714.45 лева, включваща стойността на реално заплатеното
застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по средни пазарни
цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло
уважен, а като законна последица от това върху установената като дължима сума следва да
бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяващата се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага.
В случая ответникът не оспорва получаването на сочената от ищеца дата- 20.12.2022г.,
на регресната покана с изх. № Л 77786/14.02.2022г., адресирана до него от ищеца и
приложена към исковата молба, като това обстоятелство се установява и от представената с
исковата молба обратна разписка, съгласно изричното отбелязване в която същата касае
връчването именно на писмо с цитирания изходящ номер. След изтичане на
законоустановения 30- дневен срок за плащане, без в него да е извършено
плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума- изцяло или частично, ответникът е
изпаднал в забава, считано от 20.01.2023г., поради което обезщетение за забава се дължи
най- рано от посочената дата. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на
електронен калкулатор, размерът на последното за периода, за който такова се дължи- от
20.01.2023г.- началната дата на забавата, до края на исковия период- 09.04.2023г., възлиза на
сумата от 18.13 лева, за които сума и период искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
Съобразно уважената част от претенциите и на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 900.45 лева, включваща части от
заплатените от ищеца държавна такса за разглеждане на исковете, депозити за
възнаграждения на вещото лице и свидетеля, както и от адвокатското възнаграждение, за
което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено.
В полза на ответника на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 2.39 лева, представляваща част от заплатените от него депозити за
5
възнаграждения на вещото лице и на свидетеля, както и от определеното от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложно на делото, която част е съответна
на отхвърлената част от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ ****“ АД,
ЕИК ***, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 714.45 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РТ вследствие на ПТП от
17.08.2022г., настъпило в гр. София, за което е образувана застрахователна преписка № ***
по описа на ищеца, в резултат от виновното и противоправно поведение на Д. Д. Т. като
водач на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ *** ТЕ, чиято деликтна отговорност в това му
качество била застрахована по силата на сключен със „****“ АД договор за задължителна
застраховка „*** на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 25.00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 18.13 лева, представляваща обезщетение за
забава върху претендираната сума за периода от 20.01.2023г. до 09.04.2023г., а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 900.45 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 21.83 лева, както и за периода от
21.12.2022г. до 19.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „****“
АД, ЕИК ***, сумата от 2.39 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6