РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Средец, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100140 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила по подсъдност искова молба от
Д. М. В., чрез пълномощника адв.А. Й., съдебен адрес гр.Бургас, ***, против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1336, Община Столична, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, представлявано от Барбара Анна Руджикс, Зорница Николова Д.рова и
Анджей Бернард Бак, с която са предявени искове, с правно основание чл.439, ал.2, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи сумата от 438,97лева –главница, сумата от
95,01лева –възнаградителна лихва върху главницата за периода от 30.06.2005г. до
30.03.2006г., сумата от 247,42лв. –неустойка за периода от 30.07.2005г. до 04.03.2009г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2009г. както и сумата от 25 лева за
разноски по делото, присъдени по изп.лист от 20.05.2009г. издаден по частно гр.д.№
1272/2009г. по описа на РС –Бургас. Претендират се разноски.
С определение № 121/03.06.2022г. РС-Средец е допуснал обезпечение на
предявения иск чрез спиране на изп.д. № 20208030400800/2020г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Намира предявените
искове за допустими, но неоснователени. Поддържа, че погасителната давност е била
прекъсвана многократно в рамките на образуваните изпълнителни дела. С оглед на
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност
на заявените от ищеца разноски. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв. Й.. Същият
поддържа исковата претенция.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено
становище, с което се поддържа отговора на исковата молба и се оспорват предявените
искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Средец е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането
на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано
срещу ищеца по искане на взискателя "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ " ЕАД за събиране
на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като
се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, а от приобщените по делото писмени доказателства
се установява, че в полза на ответника на 20.05.2009 г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от 06.03.2009г. по ч.
гр. д. № 1272/2009г.. на Районен съд- Бургас, както и че по молба на взискателя "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 16.07.2009 г. е образувано и. д. №
20098030400221/2009г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег.№ 803 в КЧСИ, прекратено
с постановление на ЧСИ от 25.05.2019г. с правно основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а на
05.05.2020 г. е образувано и. д. № 20208030400800/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
въз основа на същото изпълнително основание.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила поради неподадено възражение
от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Тъй като липсват данни кога е изтекъл този срок,
то за отправна дата следва да се вземе датата на издаване на изпълнителния лист -
2
20.05.2009г. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в
сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което релевантните факти за заявеното с иска несъществуване на
правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност са настъпилите след
тази дата.
Погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение е общата 5-годишна по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
Съгласно чл. 116, б"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС "давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. "
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да го прогласи в постановление, когато установи осъществяването на
съответните правно-релевантни факти.
В конкретния случай ако приемем , че от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение от 06.03.2009г. по ч. гр. д. № 1272/2009г.. на Районен
съд- Бургас е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за лихвоносната главница с
разноски, то този срок е прекъснат на 19.10.2011г. с изпращане на запорно съобщение до
Райфайзенбанк България ЕАД и на 03.11.2011г. до Юробанк България АД. Действието на
принудително изпълнение за събиране на паричните притезания е валидно, тъй като е
предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Молбата е редовна,
тъй като съдържа възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Междувременно на 04.11.2013 г. е изтекъл
двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Перемцията има значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност
започва да тече от прекратяването на изпълнителното дело – в този смисъл Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. Според т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК (за краткост ТР № 2), когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Със същата точка се обявява за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което
3
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. В цитираната т. 10 от ТР № 2 е дадено
противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира.
С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. е даден
отговор на въпроса "от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2, и дали тя се прилага само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди
това". Според този състав на ВКС отмяната на постановлението поражда действие от датата
на обявяването на ТР № 2, т. е. от 26.06.2015 г., като даденото с т. 10 от ТР № 2 разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В същия смисъл е
и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о.
Следователно на 03.11.2011г. давността е прекъсната, а до 04.11.2013 г., когато
изпълнително производство е било прекратено по право, давността по отношение на сумите,
които Д. В. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД , е била спряна по
силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство.
Давността продължава да тече след тази дата и отново е 5 години и следва да изтече на
04.11.2018 г.
С Определение № 60469 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2040/2020 г., II т. о. е
допуснато касационно обжалване по въпроса "Конституирането на нов взискател по
образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?". До настоящия момент няма произнасяне на
ВКС по този въпрос. Според настоящия съдебен състав искането за констиутиране на
"КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД от 15.12.2015 г. не прекъсва давността,
защото то е с правно основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, а не с правно основание чл. 456 от
ГПК. В случая не е налице присъдиняване на кредитор, а заместване на такъв поради
настъпило частно правоприемство – цесия, което не може да ползва ответника като
действие, годно да прекъсне давността.
Според решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила (на 30.03.2016 г. взискателят отправя искане ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение по отношение на движими вещи на длъжника), съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, защото той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
След като искането на кредитора е направено своевременно, макар
изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането. По изпълнителното дело няма доказателства за извършен опис на
движими вещи или за причините поради неизвършването му. Ето защо давността е
прекъсната на 30.03.2016 г. и от този момент започва да тече нова 5-годишна давност, която
отново е прекъсната с налагането на запор на 10.01.2018 г. , на 15.01.2018г., на 09.10.2018г.
с изпращането на запорни съобщения до Уникредит Булбанк АД, на 09.10.2018г. с
изпращане на запорно съобщение до Юробанк България АД, на 23.10.2018г. с изпращане на
4
запорно съобщение до трето задължено лице, а именно работодателя на длъжника, след
образуване на новото изпълнително дело- на 21.05.2020г. с изпращане на запорни
съобщения до ОДМВР –Бургас, сектор Пътна полиция, както и до работодател на длъжника,
на 10.06.2020г. с изпращане на запорни съобщения до Уникредит Булбанк АД и Юробанк
България АД, на 03.09.2021г. с искане за насрочване на опис на движими вещи и на
17.01.2022г. с изпращане на съобщение за насрочване на опис.
Ето защо вземанията на кредитора не са погасени по давност и исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По отношение възражението на ответника, че длъжникът не е надлежно уведомен
за цедирането на вземането , съдът намира следното: С договор от 15.05.2015 г. БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД в качеството му на цедент е прехвърлил на ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение (към този момент, влязла в сила) и изпълнителния лист срещу длъжника/ищеца
Д. В.. Цесията е породила действие за длъжника не по-късно от 21.09.2022 г. Тогава е
проведено откритото съдебно заседание. Тогава е извършен докладът по делото, а ищецът е
уведомен за представените от ответника писмени доказателства. Сред документите е
писменото съобщение до длъжника и пълномощното, с което БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД упълномощава новия кредитор „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да
извърши съобщението за цесията. Следователно поне към 21.09.2022 г. съобщението на
новия кредитор, с учредена надлежна представителна власт за това от цедента, е достигнало
до длъжника, и е породило действието по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което и направеното
възражение е неоснователно.
По отношение на допуснатото обезпечение съдът не дължи произнасяне с отделен
диспозитив, доколкото същото отпада по силата на закона, с влизане в сила на съдебното
решение.
По разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, които се
изчерпват с претендирано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК съдът намира за справедиво такова в размер на 150 лева, което е за сметка на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М. В., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.А. Й., съдебен адрес гр.Бургас, ***, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1336, Община Столична, район
Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от
Барбара Анна Руджикс, Зорница Николова Д.рова и Анджей Бернард Бак, искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД ЕИК *********, не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Д.М. В. за сумата от 438,97лева –главница, сумата от
95,01лева –възнаградителна лихва върху главницата за периода от 30.06.2005г. до
30.03.2006г., сумата от 247,42лв. –неустойка за периода от 30.07.2005г. до 04.03.2009г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2009г. както и сумата от 25 лева за
разноски по делото, присъдени по изп.лист от 20.05.2009г. издаден по частно гр.д.№
1272/2009г. по описа на РС –Бургас.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Димитър М. В., ЕГН ********** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150,00 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд –Бургас.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6