Решение по дело №603/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 17

 

гр. Пловдив, 07.02. 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

                                                           МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА        

 

 

при секретар Мариана Апостолова

и с участието на прокурора Ясенка Шигарминова,

разгледа внохд № 603 по описа за 2019 г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по протест на Кърджалийската  окръжна прокуратура и по жалба от С.А., Е.А., Ю.А., С.Й. и Ф.К., чрез на адв. Д.Х. срещу Присъда № 11/30.09.2019 г. по нохд № 151/19 г. на Окръжен съд – *.

 

          Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

         

 С обжалваната и протестирана присъда Кърджалийският окръжен съд е признал подсъдимия  Г.А.К. за виновен в това, че на 24.07.2018 г., на път KRZ-1104 на км. 1+200м., участъка от пътя с.*, общ.* за с.*, общ.*, обл.*, при управление на лек автомобил марка „*”, с ДК № *нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Ю.А. ***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.35 промила, след деянието е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност за това и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, 3-то и 4-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим и го оправдал по обвинението да е нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.23, ал.1 и и чл.150 ЗДвП.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Недоволен останал прокурорът и протестирал присъдата. В протеста изразил несъгласие с наложеното на подсъдимия наказание и определеният му режим. С доводи за явната му заниженост предложил увеличаване на размера му и определяне на „строг“ първоначален режим за изтърпяването му.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от частните обвинители. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон, във връзка с оправдателната част на присъдата и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Искането е насочено към увеличаване на размера му и признаване на подсъдимия за виновен по обвиненията, по които е бил оправдан.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура  не подържа протеста и оспорва подадените жалби. Намира присъдата за обоснована и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата на доверителите си. Сочи, че съдът е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства, а други неправилно е преценил и така е постановил едно явно несправедливо наказание на подсъдимия, което според жалбоподателите е занижено.

Защитата на подсъдимия намира присъдата за правилна и предлага да бъде потвърдена.

          Подсъдимият подържа казаното от защитника си.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалите от инкриминираното престъпление.

В наказателноправната доктрина е прието, че ефективното упражняване на процесуалните права на участниците в наказателното производство може да бъде реално гарантирано, само ако съдебните органи, упражняващи функцията по ръководство на процеса, ги информират за процесуалните хипотези, свързани с обезпечаване на защитата на техните права и законни интереси и им осигурят ефективна  възможност да ги упражнят /по арг. чл.15 НПК/.

Тези задължения на съда в наказателното производство изрично се подчертават и спрямо пострадалите от престъплението в чл. 15, ал. 4 НПК, като допълнително  се детайлизират в чл. 74 и особено чл. 75, чл. 76 до чл. 79 , чл. 84 и сл. НПК. Това включва и правото да се обжалва отказът по чл. 248, ал. 2 НПК и правото на отводи по чл. 274, ал. 1 НПК.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 247б, ал. 2 и ал.4 НПК, съгласно която за разпоредителното заседание по делото се съобщава на пострадалите, които в седемдневен срок може да правят искания за конституиране като частни обвинители и граждански ищци.

В конкретния случай, посочените пo-горе процесуални норми са били спазени от състава на първоинстанционния съд по отношение на пострадалите по делото С.А., Е.А., Ю.А., С.Й. и Ф.К., които са били уведомени, наред с повереника им адв. Д.Х. за правата им като пострадали.

В указания от съда срок е постъпила молба /л.39 от съд. том/ от С.А., Е.А., Ю.А., С.Й. и Ф.К., чрез повереника им адв. Д.Х., с която са манифестирали желанието си да бъдат конституирани в процеса като частни обвинители.

В разпоредителното заседание, проведено на 30.09.2019г. видно от протокола са се явили само пострадалите Е.А., Ю.А., С.Й. и повереника им адв. Х., а С.А. не се е явила. В протокола от разпоредителното заседание липсват данни, свързани с пострадалата Ф.К..

Първоинстанционният съд уважил молбата на С.А., Е.А., Ю.А. и С.Й. и ги конституирал като частни обвинители по делото.

Не така е сторил с молбата на пострадалата Ф.К.. Без да положи каквито и да било усилия за изясняване причините за неявяването  на К. и въпреки изрично заявеното от нея желание да бъде допусната до участие в процеса като частен обвинител, съдът не се произнесъл с изричен съдебен акт по нейната молба и въпросът, свързан с  процесуалното и положение останал неразрешен.

При така създалата се процедурна ситуация, първата инстанция решила делото по същество и се произнесла с атакувания съдебен акт.

Няма спор, че законодателната идея, вложена в разпоредбата на чл. 76 от НПК, е да предостави на пострадалия, респ. на най-близките му лица, възможност да вземат активно участие в наказателния процес като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора и съдействайки за осъждането на извършителя на престъплението, да получат морално възмездие за претърпените от тях вреди вследствие престъпното посегателство. Ето защо правото на едно лице да встъпи като страна в процеса винаги е функция от претърпените от него имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

В настоящия казус при Ф.К., бидейки дъщеря на починалия при ПТП М.А. очевидно е налице родствена и емоционална връзка с него. Наличието на такава юридическа и фактическа обвързаност представлява  основание да се приеме, че конституирането на Ф.К. като частен обвинител е било процесуално допустимо и първата инстанция е следвало да реши  молбата й в тази връзка, както между другото е сторила с молбите на останалите пострадали.

Разглеждайки делото без да изпълни задълженията си, свързани с решаване на молбата на пострадалата Ф.К., решаващият съд изцяло е ограничил правата й да участва в процеса, както и да се конституира като страна и да влияе на развитието на делото.

Тук е мястото да се отбележи, че принципното положение по чл. 15, ал. 4 НПК задължава съдебните органи не само да разяснят на гражданите, които участват в наказателното производство техните процесуални права, но и да им дадат възможност реално да ги упражнят. В конкретния случай именно това задължение не е изпълнил първоинстанционният съд и така е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК.

Причината за това е обяснима и тя се открива при хронологичното проследяване на развитието на делото и движението му между инстанциите.

За престъплението, в което е бил обвинен подсъдимия Г.К. е бил внесен обвинителен акт и на 30.01.19г. в Окръжен съд Кърджали е било образувано нохд № 22/19г. С разпореждане № 141/06.02.2019г. на съдията – докладчик за насрочване на разпоредителното заседание са били уведомени пострадалите С.А., Е.А., Ю.А., С.Й. и Ф.К. и повереника им адв. Х. и са били разяснени правата им, даващи им възможност да участват в процеса като частни обвинители и граждански ищци. От депозираната по делото молба от адв. Х. с вх. № 826/05.03.2019г. е видно, че желание да се конституират като частни обвинители са заявили само С.А., Е.А., Ю.А. и С.Й.. Пострадалата Ф.К. не е депозирала такова искане.

В разпоредителното заседание проведено на 18.03.2019г. е била докладвана постъпилата от четиримата пострадали молба и същите са били конституирани като частни обвинители. Докладвана била и молба с вх. № 815/05.03.2019г., с която подсъдимият К. заявявала желанието си делото да протече по реда на чл.371, т.2 НПК, като всичко това е било отразено в протокола от с.з. С оглед заявеното от подсъдимия делото приключило по предпочетения от него процесуален ред с Присъда № 4/18.03.2019г.

Присъдата била обжалвана от подсъдимия и от частните обвинители С.А., Е.А., Ю.А. и С.Й., чрез  повереника им адв. Х. и с Решение № 110/10.06.2019г. по внохд № 243/19г. на Апелативен съд Пловдив била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

След връщането на делото в Окръжен съд Кърджали било образувано нохд № 105/19г. След разясняване на правата с молба № 2421/10.07.2019г. пострадалите С.А., Е.А., Ю.А. и С.Й., вкл. вече и Ф.К., чрез повереника им адв. Х. манифестирали желанието си да бъдат допуснати до участие в процеса като частни обвинители. Молбата била докладвана в проведеното на 10.07.2019г. разпоредително заседание по делото и с определение на съда и петимата пострадали, вкл. Ф.К. били конституирани като частни обвинители. Съдебното производство по делото обаче било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и изготвяне на нов обвинителен акт.

След отстраняване на посочените от съда процедурни пороци, прокурорът внесъл нов обвинителен акт и било образувано нохд № 151/19г. Преди отпочване на разпоредителното заседание постъпила нова молба от пострадалите С.А., Е.А., Ю.А., С.Й. и Ф.К., чрез повереника им адв. Х. за конституирането им като частни обвинители.

В проведеното на 30.09.2019г. разпоредително заседание обаче липсват данни молбата на петимата пострадали да е била докладвана от съда.

Независимо, че Ф.К. не е изявила желание да участва в производството по нохд № 22/19г., както и, че вече веднъж вече е била конституирана като частен обвинител по нохд №105/19г, то в настоящия процес съдът е бил длъжен и е следвало да се произнесе по изричната й  молба за участие по настоящето  дело.

Това е така, защото съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора. За разлика от хипотезите, при които въззивната или касационната инстанция отменят присъдата и връщат делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при прекратяване на съдебното производство конституираните частни обвинители и граждански ищци не запазват процесуалното си качество, защото чл. 253 от НПК свързва качеството на страна единствено със съдебното производство.

Ето защо при повторно внасяне на делото в съда се дължи наново произнасяне по всички искания за конституиране на страни, като необходима процесуална предпоставка за встъпването на едно лице в това процесуално качество е ново изявление от негова страна, че желае да встъпи в процеса като частен обвинител и/или граждански ищец. Наличието на изрично заявена воля за участие на Ф.К. като частен обвинител след повторното образуване на съдебното производство съставлява абсолютно процесуално основание, по което съдът изрично е следвало да се произнесе, без значение положително или отрицателно, но данни съдът да е сторил това в протокола от 30.09.2019г. липсват.

   Очевидно причината за този пропуск е, че съдържанието на първите три страници на протокола от заседанието по настоящето дело е механичното пренесено чрез техническия способ „copy – paste“ на първите три страници на протокола от проведеното на 18.03.2019г. разпоредително заседание по нохд № 22/19г., в който е отразено, че съдът е докладвал молби с вх. №  815/05.03.2019г. и 826/05.03.2019г.

  Тези молби действително съществуват, но в материалите по нохд № 22/19г., като са докладвани в хода на разпоредителното заседание от 18.03.2019г. и са отразени в протокола. С прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора те обаче са изгубили процесуалното си значение и не следва да намират отражение, каквото очевидно се открива в протокола от разпоредителното заседание, проведено на 30.09.2019г. В него е следвало задължително да бъдат разгледани новите молби на страните, но това не е било  сторено от съда.

   Именно механичното пренасяне на съдържанието на протокола от проведеното на 18.03.2019г. разпоредително заседание по нохд № 22/19г. в протокола от съдебното заседание по настоящето дело поражда сериозно съмнение в достоверността на  отразеното в него и го лишава от удостоверителната му стойност, което от своя страна се приравнява на липса на протокол.

    От друга страна отчитайки, че протоколът от съдебното заседание е доказателственото средство по смисъла на чл. 131 от НПК, с което се удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са извършени и отсъствието в съдържанието му на данни за действителните действия на съда, в случая конституирането на пострадалата К. като страна в процеса обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени.

От всичко посочено по-горе следва единственият извод, че с неоправданото си процесуално бездействие Окръжният съд е нарушил процесуалните права на пострадалата Ф.К., изразяващи се във възможността  да бъде допусната до участие в съдебното производство като страна - частен обвинител и като такава да може ефективно да влияе на хода на процеса и в пълна степен да защити своите законни интереси.

   Ограничаването на процесуалните права на страните, включително и на частния обвинител, съставлява всякога съществено процесуално нарушение и по последици е приравнено на абсолютните процесуални основания за отменяване на присъдата. Това е така, защото присъдата е постановена без упражняването на тези права на страната, които обезпечават защитата на нейните интереси в процеса, което нарушава основен принцип на наказателния процес, а именно  правото на защита на гражданите.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че в случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, обхванати от диспозициите на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 НПК и изразили се на първо место в незаконосъобразно преклудиране от първоинстанционния съд на възможността на лице, участващо в наказателното производство, да защити реално своите процесуални права,  като същото незаконосъобразно е било елиминирано  от участие като страна /частен обвинител и граждански ищец/ при разглеждането на делото в съдебното производство пред първата инстанция и на следващо място в липсата на протокол от съдебно заседание.

Характерът на допуснатите нарушения уврежда основните принципи на наказателното правораздаване до такава степен, че те биха могли да се приемат като подравящи устоите на правото. Това, както и невъзможността да бъдат отстранени от настоящата инстанция изключват приложението забраната по  чл. 335, ал.3 вр. ал.2 НПК. Смисълът на закона, заложен в тази разпоредба е да се препятства, доколкото е възможно, трето по ред първоинстанционно разглеждане на делото. Това обаче не е възможно, когато са допуснати процесуални нарушения от категорията на горепосочените. Обратното означава да се даде възможност на съда, осъществяващ ново разглеждане на делото след отмяна на произнесена присъда, очевидно да нарушава основни права на гражданите, свързани с регламентираното им от Конституцията на РБ право на защита.

Не може да се поддържа, че както и да процедира решаващият съд при новото разглеждане на делото, присъдата му не може да се отмени поради процесуални нарушения, които по характера си са абсолютни, само защото е произнесена като втора по ред по същото дело. Процесуалните разпоредби са установени в НПК като взаимно допълващи се и те не могат да влизат в конфронтация с основния закон в Държавата и с постулатите на ЕКЗПЧОС, с чийто стандарти е синхронизирано националното ни законодателство.

Тук е местото да се постави въпроса доколко лишаването на незадължителна страна от право на участие в процеса е винаги съществено процесуално нарушение. Съществено ще бъде нарушението винаги, когато акцесорната страна е манифестирала изрично желанието си да упражни дадените й от закона права, но съдът незаконосъобразно я е лишил от тази възможност. Това нарушение може да бъде отстранено с провеждането на ново и цяло съдебно следствие от началото до края му, вече с нейно участие, с каквато процесуална възможност настоящата инстанция не разполага. Това означава, че коментираните процесуални нарушения не са отстраними от въззивен съд, защото не позволяват законосъобразно решаване на делото по същество и налагат за отстраняването им  да се проведе поредно пъроинстанционно разглеждане на делото.

Процесуалния изход на делото не налага да се обсъждат  останалите доводи и съображения на страните по съществото на казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

При наличието на такива процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не позволява решаването на делото по същество в настоящата инстанция, обжалваната и протестирана присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителните действия, при което да бъдат отстранени посочените пo-горе нарушения на процесуалните правила.

Предвид горното  и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 НПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 11/30.09.2019 г. по нохд № 151/19 г. на Окръжен съд – *.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителните действия.

Решението е окончателно.

 

                                     

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                   

 

 

                               2.