РЕШЕНИЕ
№ 1457
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20225300102040 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.240 от ГПК и чл. 92 от
ГПК.
Исковете са предявени от К. Я. Т. от с.*******,община ********,ул.“
*****“№****,ЕГН ********** против Х. Г. Г. от с.*******, община
***********, ул.“*****“№*, ЕГН **********.
Ищцата твърди,че на 12.09.2017г. между Н. Я. Т. и ответника по иска
е сключен договор за заем, по силата на който на последния е предоставен
заем в размер на 83 000 лева,със задължение да бъде върнат до 12.09.2018г.
Заетата сума е предадена на ответника. Вземането е цедирано и към момента
то принадлежи на ищцата в настоящото производство.
Въпреки отправените покани, ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заем и не е върнал заетата сума в размер на
83 000 лева. Ищцата посочва,че с договора е уговорена неустойка : при
неспазване на срока за връщане на заетата сума се дължи неустойка в размер
на 0,15 % от дължимата сума за всеки ден просрочие, или по 124,50 лева на
ден, а за 333 дни – 45567,00 лева.
Ищцата формулира искане ответникът да бъде осъден да й заплати
1
сумата в размер на 83 000,00 лева-дадена му заем, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на претенцията ,сумата в размер на 34 000 лева
неустойка, част от дължимата неустойка в общ размер 171 187,50 лева, за
периода 13.09.2018г.-19.06.2022г. Претендира съдебни разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава исковете.
Съдът като взе предвид изричното изявление на ответника, че
признава изцяло исковете на ищеца, както и искането на последния да бъде
постановено решение по чл. 237 ГПК, намира следното:
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а
именно признатото право да противоречи на закона и на добрите нрави и с
него да не може да се разпорежда страната. Предвид това и като съобрази
изрично направеното от ответника признание на иска, съдът намира за
основателно искането на ищеца да се постанови съдебно решение при
признание на иска. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК съдебното решение не
следва да се мотивира.
Предвид извършеното признание на исковете, съдът намира, че повод
за завеждане на делото е станал ответникът, който следва да понесе и
отговорността за разноските, сторени от ищеца, съобразно списъка по чл.80
от ГПК в общ размер от 6 965,00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. Г. от с.******, община *****, ул.“****“№*, ЕГН
********** да заплати на К. Я. Т. от с.****,община ****,ул.“ ***“№***,ЕГН
********** сумата в размер на 83 000,00 /осемдесет и три хиляди/ лева-
представляваща невърната заета сума по договор за заем от 12.09.2017г. –на
основание чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022г.
до окончателното й изплащане; сумата в размер на 34 000,00 / тридесет и
четири хиляди / лева-представляваща неустойка за периода 13.09.2018г.-
19.06.2022г. –на основание чл.92 от ЗЗД като искът е предявен частичен от
сумата в общ размер 171 187,50 лева, както и да заплати сумата в размер на
6965,00 /шест хиляди деветстотин шестдесет и пет / лева –представляваща
сторени съдебни разноски.
2
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3