Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19.07.2019 година град И.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Тринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н.Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 513
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Д.Г. против наказателно постановление № … от … г.
на началник група, сектор «ПП» при ОД на МВР С., с което за нарушение на
чл. 638 ал.3 от КЗ, на основание чл. 638 ал.3 от КЗ му е наложено
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 400,00 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като
незаконосъобразно от формална страна, като алтернативно изтъква аргументи за
наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган без
да изпраща представител в съдебно заседание, заявява становище за
неоснователност на жалбата.
И.ският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.03.2018 г. на територията на общ. И.,
по АМ „Т.“, жалбоподателят управлявал л.а. „Ауди А4“ с рег. № ...в посока гр. С.,
когато около 07,30 ч. в района на 34 км. бил спрян от органи на МВР. При последвалата проверка в масивите на „ГФ“,
полицейските служители на ОДМВР С., установили че по отношение на автомобила,
който бил собственост на К.И.Г., към този момент не бил сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“. Ето защо, за така установеното,
свидетелят И. съставил АУАН с бл. № ..,
в който отразил посочените по – горе обстоятелства, като отбелязал, че жалбоподателя
управлява МПС без сключена задължителна застраховка „ГО“ за автомобилистите за
2018 г., и дал правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 638 ал.1
от КЗ. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на
възражения. По – късно, въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП № 18-1204-000634 от 25.04.2018 г. на началник група, сектор «ПП» при ОД на МВР С., с което
отговорността на Г., била ангажирана на основание чл. 638 ал.3 от КЗ, за
нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, с налагане на административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 400 лв. В съдържанието на НП, описанието на нарушението е
идентично с описанието дадено му в АУАН, като е пресъздадена и разпоредбата на
посочения за виновно нарушен текст на чл. 638 ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“
В хода на производството, като свидетел са
разпитани актосъставителят И. и свидетеля по акта П., които с показанията си
установяват идентична с посочената в АУАН и НП фактическа обстановка. От
представената застрахователна полица на «ДЗИ – Общо застраховане» ЕАД, е видно
че по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за застраховка
«ГО» със застрахователно покритие до 23,59 ч. на .. г. Представената
застрахователна полица на ЗАД «Б. В.И. Г.», удостоверява, наличие на валидно
застрахователно покритие считано от … ч.. на .. г. В този смисъл е и съдържанието на останалите
представени по делото от жалбоподателя писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения.
С атакуваното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.Д.Г., който е
физическо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН: „Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“. Видовете
административни наказания са определени в чл.13 от Закона и те са: обществено
порицание, глоба, временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност. На жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, регламентирана с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Имуществената санкция се налага в нормативно определени случаи на юридически
лица и еднолични търговци, при неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с „имуществена
санкция“, приложима единствено по отношение на посочените в чл. 83 от ЗАНН
правни субекти, които не са физически лица, представлява нарушение на принципа
на законоустановеност на наказанието. Личната и виновна
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, не може да бъде
реализирана с налагане на „имуществена санкция“, доколкото посредством същата
се ангажира обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ и ЕТ. Разликата между двата правни институтат
„глоба“ и „имуществена санкция“ се свежда именно до субекта на отговорността.
Ето защо, невъзможно се явява реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, който е физическо лице, посредством наложената му
с атакуваното НП „имуществена санкция“.
Посоченото по – горе, представлява такъв порок на процесното
постановление, който се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна,
като незаконосъобразно от формална страна.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . от . г.
на началник група, сектор «ПП» при ОД на МВР С., с което за нарушение на
чл. 638 ал.3 от КЗ, на основание чл. 638 ал.3 от КЗ на И.Д.Г. е наложено
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС С. област в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ