№ 22633
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110145096 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от К. К. С. против К. Д.
Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2
500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.08.2019 г. в ********, в жилищен
комплекс „********“ ответникът без причина му нанесъл удар в областта на ребрата и
корема, в резултат на което му причинил травматични увреждания – счупване на 10-то
ребро в дясно. Поддържа, че във връзка с инцидента срещу ответника било образувано
и водено наказателно производство АНД № 51/2023 г. по описа на СВС, което
приключило с влязло в сила решение, с което подсъдимият – настоящ ответник е
признат за виновен за това, че по хулигански подбуди причинил на пострадалия –
настоящ ищец лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето. Ищецът поддържа, че след нанасяне на удара изпитал силна
болка и загуба на въздух. Незабавно посетил спешния кабинет към ********
„********“, където не са констатирани увреждания на черния дроб и вътрешните
органи. На следващия ден, в резултат на силна болка в ребрата, ищецът твърди, че
посетил ******** – гр.********, където след направена ренгенография, била
установена фрактура на 10-то ребро. Ищецът поддържа, че болката в областта на
ребрата продължила да пречи на нормалното му ежедневие в продължение на 3
1
месеца, през което време бил в болничен поради временна неработоспособност.
Твърди, че през първите седмици след инцидента изпитвал трудност при придвижване
и при ставане от седнало положение, поради което се наложила до приема
обезболяващи медикаменти. Поддържа, че стресът от случилото се му оказал силно
влияние – често ставал нощем, стряскал се, не контактувал със семейството си, както и
да изпитва страх, докато е на работното си място. Твърди още, че и към датата на
подаване на исковата молба в съда, при натоварване и промяна на климата, изпитва
болки в областта на травмата. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи
ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.
Претендира и сторените в хода на производството разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за допустимост на предявения иск и частична основателност на същия, доколкото са
налице предпоставките на чл.300 ГПК. Оспорват се твърдените от ищеца телесни
увреждания с доводи, че същите не са настъпили във връзка с инцидента, а
претендираното обезщетение е прекомерно. Сочи се, че в мотивите на поставеното в
наказателното производство решение, решаващият съдебен състав е приел, че се касае
за мекотъканна травма, без увреждания на костни структури, което представлява лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето. Ето
защо, твърденията на ищеца за фрактура на ребро и контузия на гръден кош били
неверни, а приложените болнични листа отразявали неверни обстоятелства и са
послужили за неправомерно получаване на суми от НОИ. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 175/2019 г.,
издадено на 13.08.2019 г. от д-р Р. В. С., на длъжност – началник на
Съдебномедицинско отделение при ********, гр.********, в което са отразени
констатации при извършения на 13.08.2019 г. от 11:00 часа преглед на ищеца К. К. С.
по повод съобщен от последния за удар с юмрук в областта на гърдите. Видно от
същото е, че при прегледа не са установени видими травматично увреждания, като е
обсъдена представената от лицето медицинска документация – лист за преглед на
пациент в спешно отделение от 07.08.2019 г. и амбулаторен лист, издаден на 08.08.2019
г. от травматолог. Съгласно заключението, от представената от освидетелствания
медицинската документация , е установено счупване на десето ребро в дясно, като
описаното увреждане е в резултат на действието на твърд тъп предмет и е възможно
да е получено по начин и време, което съобщава прегредания. Увреждането е
причинило на освидетелствания К. С. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
2
По делото са приложени четири броя болнични листове за временна
неработоспособност, от които се установява, че на ищеца е предписан домашно-
амбулаторен режим на лечение през периода от 23.08.2019 г. до 22.10.2019 г.
По делото е приложено писмо от НОИ във връзка с подаден сигнал от
пълномощника на ответника за неправомерно издадени болнични листове на ищеца К.
С., в което е отразено, че процесното събитие не е отразено като трудова злополука, а
по цитираните болнични листове е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване. От писмото не се установяват данни за
констатирани нарушения.
Видно от приложеното по делото решение № 2 от 25.08.2023 г., постановено по
АНД № 02236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, влязло в законна
сила на 18.12.2023 г. е, че К. Д. Д. /настоящ ответник/ е признат за виновен в това, че
около 21:30 часа, на 04.08.2019 г., в ********, в жилищен комплекс „********“, в
близост до бариерата на вход/изход на комплекса, по хулигански подбуди причинил на
К. К. С. /настоящ ищец/ лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето, поради което на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2
НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. П. С.а –
живуща на семейна начала с ищеца. В показанията си свидетелката разказва, че на
процесната дата, след като К. не се прибрал по обичаното време, му звъннала по
телефона, но той не отговорил веднага. След известно време й се обадил и казал, че е
бил в ********. Когато се прибрал, ищецът разказал на свидетелката, че станало
спречкване и някакъв младеж го ударил в коремната област от дясната страна. Тъй
като изпитвал болка, ищецът отишъл в ********, където му направили снимки.
Свидетелката разказва, че на следващия ден двамата с ищеца заедно тръгнали за
работа, но по пътя той казал, че много силно го боли и се върнали обратно до спешния
център в болницата в гр.********. Разказва още, че през първата седмица след
инцидента К. изпотвал силни болки, не можел да става сам и трябвало да има някой
около него. Освен физическа болка бил притеснен и шокиран от случилото се. През
втората седмица болките продължили, но не толкова силно, вече можел да става сам. В
продължение на три месеца ищецът бил в болничен, лежал вкъщи и излизал само, за
да посети лекар. Свидетелката разказва още, че и до сега ищецът изпитва болки на
същото място при промяна на времето или при вдигане на тежко.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. В заключението вещото лице посочило, че ищецът е получил контузия на
гръдния кош и на корема. Касае се за травмиране на меките тъкани с развитие на
микрохематоми и прогресиращ посттравматичен оток, довели до болки, затруднени
3
движения на гръдния кош, без нарушаване на процеса на дишане и без категорични
данни за счупване на 10-то ребро в дясно по средната аксиларна линия. Не е
установено засягане на вътрегръдните и коремните органи. Според вещото лице, този
вид травма на гръдния кош и корема, може да се получи при удар на тялото в твърд
тъп предмет. Видно от заключението е, че целта на лечението е била да се проследи
клинично развитието на травмата, да се намали и острани болковия синдром, да се
установи евентуалното наличие на посттравматични усложнения и нарушения в
процеса на дишането. Според вещото лице, в острия период, непосредствено след
травмата, болките са били много силни, свързани с развитието на посттравматичния
отокл и наличието на микрохематоми, които са създали условия за продължително
усещане на болка при всяко едно респираторно движение на гръдния кош. Постепенно
болковият синдром е намалявал, хематомите са се резорбирали и отокът е изчезнал.
Лечението е проведено в амбулаторни условия, назначени са медикаменти с
противовъзпалително и обезболяващо действие, като вещото лице приема, че периода
за лечение и възстановяване е продължил 80 дни и отговаря на използваната временна
нетрудоспособност. Съгласно заключението, не са налични данни за остатъчни
последици при пострадалия в резултат на процесното събитие, които да имат траен и
необратим характер.
Изслушано в проведеното на 03.12.2024 г. открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че има случаи, при които може да няма костна лезия /счупване в
областта на реброто/, но болките да бъдат продължителни и неприятни, тъй като се
увреждат хрущялните дъги, които не се виждат на рентген. Под тях се намира плевра,
която ако има хематом, може да даде отражение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил
другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на
противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са настъпили
вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до доказване на
противното.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В конкретния случай горепосочените обстоятелства са
безспорно установени с гореописаното решение № 2/25.08.2023 г., постановено по
АНД № 02236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, влязло в законна
сила на 18.12.2023 г., с което настоящия ответник е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 НК. С оглед предходното съдът е
4
длъжен да приеме, че ответникът е извършител на противоправно деяние –
причиняване по хулигански подбуди на лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се
в болка и страдание, без разстройство на здравето, което деяние е извършено виновно,
при условията на пряк умисъл. Предмет на настоящото производство са въпросите за
вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли причинна връзка.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установяват и другите два елемента на непозволеното увреждане –
настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и наличието на причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В тази насока е приложеното
по делото съдебно-медицинско удостоверение, което не е оспорено от ответника и от
което се установява, че на 07.08.2019 г. ищецът е посетил спешното отделение при
******** АД в гр.********, като на 08.08.2019 г. е прегледан и от травматолог. В
удостоверението е посочено, че са налице рентгенови данни за фрактура на 10-то
ребро в дясно. В тази насока е и посочената в издадените 4 броя болнични листове
диагноза „Счупване на ребро“.
Следва да се има предвид още, че съдебномедицинското удостоверение, като
официален свидетелстващ документ, издаден от съдебен лекар и удостоверяващ
здравословното състояние на прегледания, се ползва с материална доказателствена
сила. След като доказателствената сила на същото не е оборена от ответника,
последното следва да се цени с оглед разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като по
своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, удостоверени в
него. Съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар при отделение за
съдебна медицина е официален свидетелстващ документ, тъй като материализира
изявление на длъжностно лице (извършващият прегледа лекар) в това му качество, в
рамките на неговата компетентност и по установения ред и форма. Констатациите от
съдебномедицинското удостоверение, чиято доказателствена сила не е оборена, са
възпроизведени и в заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинска
експертиза по делото, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.В. С.а се
установява, че през първите две седмици след инцидента ищецът изпитвал силни
болки, не можел да става сам, имал нужда от помощ за ежедневни дейности, бил
много притеснен от случилото се и шокиран. През следващите три месеца, за които
имал болнични листове, лежал вкъщи и излизал само, когато трябвала до отиде на
лекар. Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки обстоятелството, че
живее във фактическо съжителство с ищеца, тъй като показанията й кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение,
болнични листове и доказателствени средства – заключението на СМЕ.
5
Наличието на причинно-следствена връзка между деянието на ответника и
претърпените от пострадалия неимуществени вреди се установява и от влязлото в сила
решение, което установява съставомерно деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130,
ал.2 НК, вследствие на което на пострадалия са причинени конкретни телесни
увреждания, предмет на неимуществени вреди в настоящото производство.
По отношение на приложеното по делото писмо от НОИ следва да се отбележи,
че същото не обуславя различни от гореизложените правни изводи. Това е така, тъй
като обстоятелството дали инцидентът е бил деклариран от работодателя на ищеца
като трудова злополука, съответно дали е бил приет за такава от надлежните органи,
не обуславя отпадане на отговорността на ответника. Неотносимо към предмета на
спора е и обстоятелството дали болничните листове са коректно попълнени. Видно от
приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза е, че вещото лице
– специалист по ортопедия и травматология, е извършило самостоятелна преценка
относно периода на лечение и възстановяване на ищеца от получените увреждания,
като категорично приема, че същият съвпада с използваната временна
нетрудоспособност.
В аспекта на горното съдът приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер следва да бъдат
обезщетени по справедливост. За определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази няколко групи от фактори, доколкото
в практиката си ВКС приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и
субективни фактори. Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен,
като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди,
естеството на травмите и продължителността на лечебно-възстановителния период,
възрастта, физическото и психическо състояние, както и възможностите за
възстановяване и адаптация.
С оглед предходното, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият съд на първо място съобрази, че през първите две
седмици ищецът е изпитвал силни болки, които са наложили прием на обезболяващи,
както и невъзможността през този период да се обслужва сам в ежедневието си. В тази
насока е и заключението на вещото лице, в което се сочи, че в острия период,
непосредствено след травмата, болките са били много силни, при всяко едно
респираторно движение на гръдния кош. На следващо място, съдът взе предвид
преживения от ищеца шок от случилото се – демонстративното поведение на
ответника и пренебрежително му отношение при изпълнение на служебните
задължения на ищеца.
На последно място, при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
6
практика на ВКС, че при определяне размера на същото следва да се вземат предвид и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страна, в т.ч. размерите на
минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната
издръжка на домакинство и др. икономически данни към датата на увреждането.
С оглед гореизложеното съдът намира, че справедливото обезщетение, което би
могло да репарира претърпените от ищеца болки и страдания е дори в по-висок от
претендирания размер, но доколкото е обвързан от същия, искът следва да бъде уважен
за сумата от 2 500,00 лева. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от
датата на увреждането - 04.08.2019 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, но доколкото в случая е приложима разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то
той не е направил разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Видно от приложеното по делото пълномощно и изявлението на процесуалния
представител на ищеца в хода на устните състезания е, че се претендира адвокатско
възнаграждение при предпоставките на чл.38, ал.1т.2 ЗА. С оглед предходното и на
основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в в минимален размер от
550,00 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в две открити съдебни заседания. Възражението на процесуалния
представител на ответника за необоснованост на приложението на чл.38 ЗА е
неоснователно, тъй като представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява по
силата на изявление, че лицето е материално затруднено, за което съдът не събира
доказателства.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд дължимата
държавна такса в размер на 100,00 лева, както и заплатените от бюджета на съда
разноски за съдебномедицинска експертиза - сумата от 350,00 лева, от чието
заплащане ищецът е бил освободен съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД К. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
К. К. С., ЕГН **********, сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане – нанесена
телесна повреда от страна на ответника, за което последният е бил признат за виновен
с влязло в сила решение № 2 от 25.08.2023 г., постановено по АНД № 02236100200051
7
по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 04.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат М. Б. М., член на Софийска адвокатска колегия, с личен №
**********, сумата от 550,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатно правна помощ и съдействие на ищеца по производството.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от общо 450,00 лева, представляваща държавна такса и разноски за експертиза,
от заплащането на които ищецът е бил освободен на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8