№ 4073
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110169393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. А. П. срещу ЗК „Л..“ АД, с която e предявен иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на за сумата от 15
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 25.09.2022 г., причинено от застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера“, рег. №
СВ2372СТ, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2022 г. /датата на сезиране на
застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ/до окончателното плащане на сумата.
Ищецът П. А. П. твърди, че на 25.09.2022 г. около 03:50 ч. лек автомобил марка
„Порше“, модел „Панамера“, рег. № СВ2372СТ, управляван от Д. Л. се движел по ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към ул.
„Самоковско шосе“. В района на № 196, поради движение с несъобразена скорост причинил
ПТП, като блъснал отзад попътно движещия се пред него лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“, рег. № М 3218 ВТ, управляван от П. П.. Местопроизшествието било
посетено от дежурен ПТП – О – „ПП“ – СДВР, който съставил Констативен протокол № К –
488, а по случая било образувано досъдебно производство. Ищецът твърди, че причина за
настъпване на ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на другия
автомобил, застрахован по гражданска отговорност при ответника, който нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. След произшествието ищецът бил
откаран с екип на ЦСМП във ВМА – МБАЛ – София, с оплаквания от болки в областта на
кръста, гърба и гърдите, главоболие и гадене, охлузване във фронталната област вляво. След
извършени прегледи и консултации били установени следните увреди: мозъчно
сътресение, контузия на гръден кош и лумбален сегмент от гръбначен стълб, поради което
бил приет в болничното заведение за провеждане на активно наблюдение – поставен е на
постелен режим и е проведена консервативна терапия. Получените от ПТП наранявания
причинил болки и страдания на ищеца, които през първите няколко седмици били със
значителен интензитет. С оглед характера на травмите ищецът бил поставен на щадящ
режим без натоварване, което довело до затруднения при посрещане на обикновените
1
битови потребности. Изпитвал силно главоболие, замайване и гадене. Последиците от ПТП
променили начина на живот на ищеца, тъй като водело до ограничаване на социалната,
семейната и трудовата му ангажираност. Възвръщането към активния начина на живот му
коствало време, търпение и болки. Това се отразило на емоционалното му състояние, станал
тревожен, неспокоен и напрегнат. Предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за
по доброволен ред пред ответника, но той с писмо изх. № 8016/24.10.2022 г. отговорил, че
не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетение. Поради изложеното,
ищецът предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 25.09.2022 г., причинено от застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност “лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера“, рег. №
СВ2372СТ, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л..“ АД оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното дружество.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между ТПТ и настъпилите
вреди, като твърди, че ПТП не е настъпило само по вина на водача на лекия автомобил,
застрахован при него. Посочва, че по време на престоя на ищеца в болничното заведение ме
у проведено само консервативно лечение с медикаменти, а след изписването не са дадени
указания за спазване на възстановителен режим. Оспорва да са налице психологически
последици от инцидента. Прави възражение за съпричиняване, поради липса на поставен
предпазен колан. Оспорва основателността на претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата. Поддържа, че претенцията на ищеца за имуществени вреди е силно
завишена. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника Д. Д. Л. не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността
му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние
/действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или
неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за
застраховка гражданска отговорност на виновното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят
отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите,
настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от приетата по
2
делото Претенция за изплащане на обезщетение вх.№ 9747/29.09.2022 г. Налице е отказ за
изплащане на обезщетение по предявените неимуществени вреди от ищеца с писмо изх. №
8016/24.10.2022 г. Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди и доказва.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага
разглеждането на исковите претенции по същество.
В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на
деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага,
докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по
делото факти.
По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил
марка „Порше“, модел „Панамера“, рег. № СВ2372СТ, което е посочено и в приетия по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К488 от 25.09.2022 г., който в
тази част представлява официален удостоверителен документ и притежава материална
доказателствена сила, както и досежно датата и мястото на настъпване на ПТП. С
определение от 09.10.2023 г. това обстоятелство е признато за безспорно между страните.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К488 от 25.09.2022 г. и
приетата по делото САТЕ се установява, че на 25.09.2022 г. лек автомобил марка „Порше“,
модел „Панамера“, рег. № СВ2372СТ се движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул.
„Симеоновско шосе“ към ул. „Самоковско шосе“ и в района на № 196 водачът реализира
ПТП с движещия се пред него лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № М 3218
ВТ, управляван от П. П.. По делото няма данни, от които може да се определи в коя лента за
движение е настъпило процесното ПТП, както и относно скоростта, с която са се движили
двете превозни средства преди настъпване на удара. Поради това не може да се определи и
опасната зона за спирането им. Водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“,
рег. № М 3218 ВТ не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
защото се е намирал пред лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера“, рег. №
СВ2372СТ. Според заключението на САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, при удар в задната част на
процесния лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № М 3218 ВТ, телата на
пасажерите се изместват назад към седалките. По време на това движение се погасява по-
голямата част от кинетичната енергия, придадена на телата след удара. След това тялото се
измества напред по посоката на ориентацията на автомобила, като разстоянието на
преместване зависи от скоростта на движение в момента на удара. Функцията на предпазния
автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката
на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати
контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила - арматурното табло, волана,
страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли. По този начин се
намаляват възможностите за получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната
травма в салона на автомобила. За максимален ефект от предпазният колан и неговият
обтегач, същият е необходимо да бъде поставен по указания от производителя начин, като
този колан обхваща оптимално плътно гърдите и таза. Коланите на предните и на задните
седалки се прибират и блокират посредством автоматичен механизъм. Поставен в
нормалния си режим на аварийно заключване, триточковият колан не изисква специално
нагласяне по дължината и позволява свобода на движението, когато автомобилът се движи с
постоянна скорост и не се налага рязко придвижване на тялото напред - при аварийно
спиране. Коланите са конструирани и изработени така, че да издържат човешката маса
/тегло/ при моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати нараняване главата,
лицето, гръдния кош, таза и долните крайници в: предното стъкло, арматурното табло,
3
волана, облегалките на задните седалки или други разположени пред водача и пътниците
части от автомобилния салон. Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите
задържат тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно
ускорение по направлението на движение - при челни сблъсъци /удари/. Обезопасителните
колани, монтирани в автомобилите задържат тялото на пасажера към облегалката при
наличие на отрицателно ускорение по направлението на движение - при челни (фронтални)
сблъсъци. Процесният лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е оборудван фабрично с
два триточкови инерционни колани на предните седалки. При задействане инерционните
колани се придвижват напред с около 4-7 см. сантиметра до момента на сработване на
инерционния механизъм. От техническа гледна точка, причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка „Порше“, модел
„Панамера“, рег. № СВ2372СТ, който е управлявал автомобилът със скорост и дистанция,
които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“,
рег. № М 3218 ВТ.
От представената по делото Епикриза № 29351/28.09.2022 г. на Клиниката по
неврохирургия към ВМА – МБАЛ София и заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира на
основание чл.202 ГПК, тъй като е изготвена обективно, компетентно и добросъвестно се
установява, че в резултата на процесното ПТП П. А. П., като водач на блъснатия отзад лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е получил следните травматични увреждания –
мозъчно сътресение, контузия на гръден кош и лумбален сегмент от гръбначен стълб,
охлузване в ляво на челото. Мозъчното сътресение е от лека степен, без загуба на съзнание.
Контузията на гръден кош е без травматично увреждане на сърцето и белите дробове, и без
счупени кости – ребра и гръдна кост. Контузията на лумбален сегмент от гръбначен стълб е
без установени счупвания. При изследването на урина е установено микроскопско наличие
на кръв, като при контролния преглед не е имало микроскопски кръв в урината. Вещото
лице заключава, че пациентът е с извършени достатъчни, информативни,
високотехнологични изследвания и не са установени травматични увреждания, на костите
на черепа и в мозъчната тъкан. Травматичните увреждания на гръдния кош и поясната част е
възможно да са причинили силни и продължителни болки, които се установяват от разпита
на свидетеля. На пострадалия е проведено консервативно лечение, като е изписан от
болничното заведение с подобрение и препоръка за наблюдение от общопрактикуващия
лекар. Няма медицинска документация за други медицински изследвания и допълнителни
прегледи. Предписано е медикаментозно лечение с Диклопрам. Няма клинично
проследяване и повторни консултации. Мозъчното сътресение е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и е отзвучало в срок от 15-20 дни, като няма
медицински данни за настъпили усложнения от него. Контузията на гръдния кош също е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е отзвучало в срок от
15-20 дни. Контузията на лумбален сегмент от гръбначен стълб е причинила временно
затрудняване на движенията на снагата и при липса на данни за дискални и костни
травматични увреждания, също е отзвучала в срок от 15-20 дни. Охлузването на челото е
причинило болка. Получените травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване.
Няма данни за травматично увреждане, което да е продължило за срок по-дълъг от 30 дни
или да се приеме, че ще е до края на живота на ищеца. Няма данни за забавено
възстановяване от доказаните травматични увреждания. Описаните от свидетеля оплаквания
се дължат на индивидуална реакция, която е резултат от претърпяното стресово състояние
от катастрофата. Няма медицински данни за ексцес. Вещото лице посочва, че от разпита на
свидетеля се установява наличие на кръвонасядане по предната повърхност на гърдите,
което е възможно да се получи от волана или от предпазния колан, при удар отзад. Такива
травми не са описани в медицинската документация. Вещото лице приема, че най-вероятно
4
ищецът е бил с поставен предпазен колан, поради липсата на по-тежки травматични
увреждания /счупвания и травми на вътрешни органи/. Няма данни за усложнения по време
на лечението и забавяне на оздравителния процес. Средната продължителност на
възстановителният период е около 15-20 дни.
От разпита на свидетеля Вероника Валентинова Захариева се установява, че е
съпруга на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетеля при условията на чл.172 ГПК,
като отчита възможната и заинтересованост в полза на ищеца. Спомня си за ПТП от
двадесет и пети септември, тъй като съпругът и се обадил сутринта около 04:00 ч., за да и
каже за катастрофата и че няма да може да прибере, тъй като тя била с две деца по
майчинство и сутринта била на работа. В колата съпругът и бил с техни приятели, като
мъжът починал при катастрофата, а жената била в болница. Семейството на ищеца живеело
в гр.Банско, а катастрофата станала на Околовръстното шосе на гр. София по пътя за
летището. Оплакал се от болки в главата, след което било приет в болница за три дни,
където му назначили изследвания и бил под наблюдение. Когато отишли да го приберат от
болницата, му се виел свят и го боляла главата, имал рана от лявата страна на главата. Болял
го кръста и главата, не бил общителен. Изпитвал затруднения при ставането от легло, не
можел да яде, да се грижи за малкото си дете. Наложило се свидетелката да ползва болнични
за два месеца, за да се грижи за децата. Не можел да кара до училище голямата им дъщеря,
както обичайно. Болели го гърдите, трудно дишал. И към настоящия момент при смяна на
времето изпитвал болки в главата. Имал натъртвания по гърдите и ребрата, както и синини
от колана или волана. Работел като поддръжка на хотел, но след ПТП около три месеца не
можел да изпълнява задълженията си. Много се променил емоционално, затворил се,
изпитвал страх да се вози в кола. Около година след инцидента не шофирал, но и към
настоящия момент изпитвал страх. Не искал да гледа новини и катастрофи, не искал да
празнува и да се събира с приятели.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място,
между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано пътнотранспортно
произшествие при описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради
виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил,
който е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, който се е движил
със скорост и дистанция, които не са му позволили да предотврати настъпването на
процесното ПТП на 25.09.2022 г.
По размера на иска за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
паричната престация, която делинквентът, респективно застрахователят на неговата
гражданска отговорност, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както
и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
5
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. №
1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на първо
място, че установените по делото медико-биологични признаци на увреждания на П. А. П. -
контузии на лявата теменна област, лявата лопаткова област и лявото коляно, изразени с
травматични отоци, кръвонасядания и болка, данни за контузия на опорно - мозъчно
сътресение, контузия на гръден кош и лумбален сегмент от гръбначен стълб, охлузване в
ляво на челото, по своята медико-биологичната характеристика също представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен период от един
месец.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
показания претърпени от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност,
както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
здравословното състояние на пострадалия, като не на последно място следва да се имат
предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата травма за ищеца.
Относно претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира показанията на свидетеля
Вероника Валентинова Захариева, макар и да е в близка роднинска връзка с ищеца – негова
съпруга. От показанията на свидетеля се установява една по-дълга продължителност на
болките и страданията при ищеца, която не се отрича и от изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, която го отдава на индивидуалната реакция от стресовото събитие, каквото е
ПТП. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга
връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира свидетелските
показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане
на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о.,
ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от
изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира
допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на
изнесеното от тези лица. Освен това с оглед характера на увреждането и претърпените от
него последици, житейски логично е непосредствени впечатления да имат само лица от най-
тесния семеен кръг на пострадалите.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъдат съобразени следните конкретни
обстоятелства: за период от около месец констатираното травматично увреждане е довело
до дискомфорт и въздействие върху нормалния ритъм на живот на пострадалия, с болки при
6
движение и затруднено движение на снагата. При ищеца се наблюдавали спорадични
оплаквания и след дата на ПТП до настоящия момент при смяна на времето. Към момента
на настъпване на ПТП П. А. П. е бил на 46 години, т.е. мъж на средна възраст с активен
начин на живот, на когото е разчитало цялото семейство, включително и относно грижите
за малкото им дете Павел П. П., който към датата на инцидента е бил на година и един
месец, а голямото им дете на осем години. Това обстоятелство неминуемо е повлияло на
чувството за самооценка и социална адаптация. Инцидентът е довел до накърняване на
усещането му физическата и емоционална цялост, което е довело до създаване на чувство за
страх и несигурност, че случилото се може да се повтори. Освен това самият механизъм на
настъпване на ПТП, е довел до множество негативно емоционални изживявания, още
повече, че е довел до смъртта на единия от пасажерите в купето на управлявания от ищеца
автомобил. От изслушаната САТЕ се установява, че ищецът П. А. П. не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара между двете МПС. След инцидента при
ищеца се наблюдава емоционална травма, довела да затварянето му в себе си, нежелание да
излиза и да се среща с приятели, да празнува празници със семейството си.
Установява се, че обхватът на претърпения инцидент няма само личностно
проявление, а се е отразил на цялото им семейство, тъй като съпругата е ползвала болничен,
за да полага грижи за децата. Ищецът също е бил нетрудоспособен за известен период от
време и не е можел да полага грижи за семейството си. Причинените вследствие на ПТП
физически увреждания се характеризират като такива от лека степен, като не са създали
опасност за живота на пострадалия, не е имало загуба на съзнание. Няма и данни за
настъпване на последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло в
рамките на нормалното.
Ето защо, отчитайки изложените по-горе специфики на конкретния случай – степента
и продължителността на болките и страданията, вида и характера на уврежданията,
периодът на възстановяване от травмите – около един месец, възрастта на ищеца, както и
обществено - икономическите условия за живот в страната, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
предполага искът да бъде уважен за сумата от 9000 лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият състав съобразява също така и конкретните социално-икономически
условия към датата на процесния инцидент /25.09.2022 г./, чийто ориентир се явят
нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за определяне
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД/решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013
г., ІІ Т. О. ВКС/.
Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП, законната лихва се дължи от дата различна от тази, от която се дължи
от делинквента. Безспорно е също, че по общите правила за деликта, делинквента се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в чл.409 КЗ. По делото не е спорно, че ищецът е предявил по реда на чл.
380 КЗ пред застрахователя извънсъдебно претенцията си на 29.09.2022 г. и в
законоустановения тримесечен срок по чл. 496 КЗ е налице произнасяне с отказ от
24.10.2022 г., но доколкото не е предявен самостоятелен иск за присъждане на лихва за
периода от 25.09.2022 г. до датата на исковата молба – 21.12.2022 г. с посочване на точен
размер на същия, съдът намира, че следва да се присъди законна лихва, считано от дата на
сезиране на съда 21.12.2022 г., като законна последица от уважаване на иска.
7
По възражението за съпричиняване.
Недоказано остана възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като видно от събраните по делото доказателства, уврежданията
са получени при поставен предпазен колан към момента на инцидента. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, което
посочва че тези травми могат да бъдат получени при поставен предпазен колан, в противен
случай биха били по-тежки.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. П. А. П. е направил
разноски в размер на 1400 лв., от които 600 лв. – държавна такса и 1750 лв. адвокатско
възнаграждение, определено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и 450 лв. депозит за
експертиза, от които следва да бъде присъдена сумата от 630 лв., съобразно уважения размер
на иска. В полза на адв. Д., в качеството му на процесуален представител на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 1050 лв. за осъщественото процесуално представителство по
делото. На ответника се следва сумата от общо 300 лв., разноски по производството за
депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на
чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК от съда, съобразно отхвърлената част от иска.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, ЗК „Л.." АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „С..., да заплати на П. А. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Монтана, ул. „..., сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматично увреждане на
здравето и преживян стрес, в резултат на ПТП на 25.09.2022 г., съставляващо покрит
застрахователен риск съгласно договор за застраховка "Гражданска отговорност", страна по
който е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до окончателното
изплащане, КАКТО и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 630 лева, разноски по
производството, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 15 000 лв., като
неоснователен,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗК „Л.." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „С..., да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ул. „..., ет.1, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева
за процесуално представителство на П. А. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, ул. „..., да заплати на ЗК
„Л.." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С..., на основание
чл. 78, ал.3 ГПК разноски в производството в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д. Д. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „...“, бл.27, вх.А, ет.2, ап.7, като трето лице-помагач, на страната на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9