Решение по дело №853/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 326/27.06.2024г., постановено по а.н.д. № 940/2024г., Районен съд Плевен, девети наказателен състав е отменил Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5109423 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Плевен, с който на О. С. М. с [ЕГН] и адрес [населено място], обл. Плевен, е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Осъдена е ОДМВР Плевен да заплати на О. С. М. съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ОДМВР Плевен, чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 940/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се твърди, че процесният ЕФ е издаден на 08.08.2021г., а нарушението е извършено на 30.06.2021г., поради което е спазен срока от три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, т.е. спазена е разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Сочи се, че по отношение на ЕФ не е изтекъл и абсолютния давностен срок по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК от четири години и половина, тъй като ЕФ е връчен на нарушителя на 08.04.2024г., като този срок от издаване на фиша е в размер на две години и девет месеца и не надвишава предвидения в закона срок за погасяване по давност. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и излага съображения по същество за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 30.06.2021г. в 08:39 часа, извън населено място Път II-35 (Бяла-Плевен-Ловеч), км. 2+235, с посока на движение към [населено място], О. С. М. управлявала лек автомобил Mercedes-Benz Sprinter с рег. № *******, като се е движила със скорост 92 км/ч – 32 км/ч над разрешената от 60 км/ч. Нарушението било установено с АТТС СПУКС ARN CAM S1 11743 cd., а разрешената скорост въведена с ПЗ В26. За посоченото нарушение на М. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, с електронен фиш серия К № 5109423 било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във фиша било посочено, че е отчетен толеранс от скоростта на превозното средство.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и притежава изискуемите по закон реквизити. Приел, че обжалвания ЕФ е изготвен от техническо средство/система, съответстваща на установеното в чл.189, ал.15 от ЗДвП, а описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Прие е, че мястото на нарушението е посочено ясно, като в електронният фиш е посочен точния километър и посоката на движение на МПС. По същество въззивният съд стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно в съответствие със закона е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

За да отмени ЕФ, въззивният съд приел, че административно-наказателната отговорност на М. е погасена по давност. Доводите на съдебният състав са, че в административнонаказателното производство намира субсидиарно приложение нормата на чл.81, ал.3 от НК за изключване на административнонаказателното преследване, поради изтекла абсолютна погасителна давност; при изтичане на срок, надвишаващ с ½ предвидения специален срок за образуване на административнонаказателното производство от датата на извършване на съответното административно нарушение, административнонаказателното преследване ще бъде изключено, поради изтекла давност; при липса на специална правна уредба в ЗДвП следва да се приложи общата норма на чл.34, ал.1, изр.2, предл. второ от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от извършване на нарушението; при прилагането на чл.81, ал.3 от НК във вр. с предвидения в чл.34, ал.1, изр.2 срок за образуване на административнонаказателно производство, считано от датата на извършване на нарушението, абсолютната давност за нарушение по ЗДвП следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с ½ предвидения едногодишен срок за образуване на административнонаказателното производство; в случая нарушението е извършено на 30.06.2021г., като абсолютният давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване за това нарушение по ЗДвП е изтекъл на 30.12.2022г.

Настоящата инстанция намира посочените касационни основания на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби. Касационният състав споделя изцяло фактическите констатации на районния съд и изводите за законосъобразност на оспорения ЕФ, но не и правните изводи, с които е отменен фиша.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая става въпрос за давностни срокове, първият от които започва да тече от откриване на нарушителя, а вторият започва да тече от извършване на нарушението и касаят самото образуване на административнонаказателното производство, т.е. в тези срокове следва да бъде издаден акта за установяване на административно нарушение (АУАН).

Съобразно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено по тълкувателно дело №1/2013г., съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване – „От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш“.

В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика становище, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Производството по чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Константна, последователна и непротиворечива е практиката на Административен съд Плевен относно неприложимостта на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ.

Дори и през призмата на чл.34 от ЗАНН, който предвид изложените по-горе мотиви настоящият състав намира за неприложим, то и в този случай сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени по отношение на издадения ЕФ серия К № 5109423. От представената по делото от ОДМВР Плевен разпечатка от АИС е видно, че данните от АТТС са свалени от това средство и обективирани в ЕФ на 08.08.2021г., т.е. нарушението е извършено на 30.06.2021г., ЕФ е издаден на 08.08.2021г. в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението. С издаването на ЕФ е образувано и административно наказателното производство против М..

В ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН – погасителните основания настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, като в този случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН – погасителните основания настъпват след влизането му в сила, като в този случай компетентният орган губи възможността да реализира изпълнението на наложената санкция). В ЗАНН не е уреден института на абсолютната погасителна давност, поради което на основание чл.11 от същия закон приложение намира разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, а именно уреждане на абсолютната давност относно погасяването на наказателното преследване.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съотнесено към настоящия случай, абсолютната давност, погасяваща наказателното преследване е четири години и половина. Нарушението е извършено на 30.06.2021г., като изчисленият съгласно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН срок би изтекъл на 30.12.2025г., ако наказателното преследване не е реализирано. Понастоящем административнонаказателното преследване за нарушението, за което с процесния ЕФ е ангажирана административнонаказателна отговорност на О. М., е в ход, поради което към случая не може да се приложи института на абсолютната погасителна давност относно погасяването на наказателното преследване, срока на който изтича на 30.12.2025г.

Според касационния състав и практиката на Административен съд Плевен, след установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от четири години и шест месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, който в случая не е изтекъл.

Въззивният съд неправилно е комбинирал сроковете по чл.34 от ЗАНН, касаещи самото образуване на административнонаказателното производство, с тези изключващи наказателното преследване. Не съществува нормативна уредба, която съотнася разпоредбите на НК, касаещи абсолютната давност и изключваща наказателното преследване, към давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, с изтичането на които се препятства възможността за образуване на административнонаказателно производство и за налагане на административно наказание.

Поради изложеното касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, като обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на ОД на МВР Плевен следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 326/27.06.2024г., постановено по а.н.д. № 940/2024г. по описа на Районен съд Плевен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5109423, издаден от ОД на МВР Плевен.

ОСЪЖДА О. С. М. с [ЕГН] и адрес [населено място], обл. Плевен, да заплати на ОД на МВР Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.