№ 620
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Ю. А. К., с която обжалва
решение № 260 566 от 02.09.22 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 12 състав в частта, в която е осъдена да заплати на
„Итал-текс” ЕООД, следните суми: 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.81
лв., представляващи вреди от сключване на трудов договор № 928/16.07.2018 г. с Ю. К.;
60 000 лв. по предявен частичен иск от общо 159 346.95лв., представляващи вреди от
сключване на допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г. сключено с С. Л.; 20 000 лв.
по предявен частичен иск от общо 49 346.95 лв., представляващи вреди от сключване
допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю. Ф.; 50 000 лв. по предявен частичен
иск от общо 585 199.64 лв., представляващи вреди от изпълнение по договор от 25.06.2008 г.
за посредничество при наемане на имоти; 35 000 лв., частичен иск от общо 546 432.20 лв.,
представляващи вреди от сключване на договори за наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012
г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ведно със законна лихва
върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на сумите.
В жалбата се твърди, че същото е неправилно поради нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че ако съдът приеме наличие
на съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с констатирана
недопустимост на предявеният иск, то моли решението да бъде обезсилено. Инвокира
твърдения, че при постановяване на решението съдът е обсъдил само наведените твърдения
от ищеца, като не е взел предвид възражението й за липса на пасивна процесуална
легитимация, тъй като същата не е управител на дружеството, а има сключен трудов договор
1
с дружеството. В тази връзка развива твърдения за разликата между мандатния и трудовия
договор, като твърди, че между страните е съществувало само провоотношение по трудов
такъв. По отношение на взетото решение за ангажиране на отговорността на управителя
твърди, че съдът не е взел предвид предходно решение на ОСС от 17.09.2018 г. В тази
връзка твърди, че от него е видно, че следва да носи отговорност за определен срок, като
твърди, че при отпаднала отговорност на управителя и взето единодушно решение на
съдружниците, нотариално удостоверено е недопустимо да бъде търсена отговорност на
управителя. Твърди, че аргумент в тази насока е вземането на ежегодни решения за
одобряване на отчета и приемане на ГФО.
По отношение на присъдените суми като обезщетение за претърпени вреди при
прекратяването на трудовите договори твърди, че решение е необосновано, тъй като видно
от доказателствата по делото допълнителните споразумения и трудовите договори са
сключени в период предхождащ прекратяването, а възприетото от съда по отношение на
двойния размер на обезщетението е необоснован и неподкрепен с доказателства, каквито
липсват и по отношение на приетото, че е са извършени умишлени действия.
По отношение на частта от решението, с което прието, че е нанесена вреда на
дружеството от сключения договор за посредническа дейност с „Ийст пропърти“ ЕООД
твърди, че съдът е приел за безспорно, че такива договори за наем са сключени, а ищецът не
е представил никакви доказателства за извършени умишлени действия, довели до нанасянето
на вреда на дружеството. В тази връзка сочи показанията на Св. Д. и оспорва изводите на
съда по отношение на некредитирането им.
По отношение на частта от решението, свързана с договора за наем на офис
оспорва изводите на вещото лице като твърди, че същото се е отклонило от поставената в
исковата молба задача, не се е съобразило с площа, статута и обзавеждането на офиса.
Оспорва и решението в частта за разноските. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното в осъдителните части и вместо него се постанови ново, с което да се
отхвърлят исковете., ведно с всички последици.
Въззиваемата страна „Итал-текс“ ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че
съдът е разгледал всички събрани доказателства и правилно и законосъобразно е приел, че
предявеният иск е допустим. По отношение на възражението за липса на пасивна
легитимация на ответника твърди, че съдът е обсъдил всички събраните доказателства и е
направил обоснован извод за притежаването на качеството на управител от ответника, като
се е съобразил с практиката на съдилищата. Твърди, че трудовите правоотношения не
изключват факта, че ответницата е била управител на дружеството. Оспорва направения
извод по отношение на отговорността, обоснован със съществуващото предходно решение
на общото събрание на съдружниците. Оспорва и твърденията за незаконосъобразност на
решението в частта относно обезщетенията при прекратяване на трудовите договори, като
твърди, че същите са сключени само няколко месеца преди преди освобождаването на
ответника, налице е знание у ответника за това прекратяване, както и че показанията на св.
Д. правилно не са приети и ценени, тъй като от другите доказателства (ГФО и отчет за
приходите и разходите) не се установява да е имало наети по трудов договор лица.
Поддържа и изложеното от съда по отношение на сключеният договор за наем на офис, като
твърди, че релевираните възражения във въззивната жалба са голословни. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното както правилно и законосъобразно и
претендира разноски.
С частна жалба Ю. А. К. оспорва определение от 10.01.23 г., постановено по т.
д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав. В нея се
оспорва начина на изчисление на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба „Итал-текс“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че
съдът правилно е съобразил размера на предявените искове, присъдения размер, както и
2
частта от предявените искове, която е отхвърлена и е постановил обосновано и правилно
определение. Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 265 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение №
260 566 от 02.09.22 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 12 състав, че съдът е осъдил Ю. А. К. да заплати на „Итал-текс”
ЕООД, следните суми: 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.81 лв.,
представляващи вреди от сключване на трудов договор №928/16.07.2018 г. с Ю. К.; 60 000
лв. по предявен частичен иск от общо 159 346.95лв., представляващи вреди от сключване на
допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г. сключено с С. Л.; 20 000 лв. по предявен
частичен иск от общо 49 346.95 лв., представляващи вреди от сключване допълнително
споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю. Ф.; 50 000 лв. по предявен частичен иск от общо
585 199.64 лв., представляващи вреди от изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за
посредничество при наемане на имоти; 35 000 лв., частичен иск от общо 546 432.20 лв.,
представляващи вреди от сключване на договори за наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012
г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ведно със законна лихва
върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на сумите и е отхвърлил предявените искове
с правно основание чл. 145 ТЗ за следните суми: 1 000 лв., частично предявен иск от общо
53 926.99 лв. за вреди от упражнен контрол върху трудовата дисциплина и работния процес,
поради неизготвяне на график за ползване на отпуск от служителите Ю. Ф., Ю. К., С. Л.; 2
000 лв, частично предявен иск от 6 956.81 лв., за вреди от изпълнение на задължения да
следи за редовното водене на счетоводството връзка със служебни пътувания и направени
удръжки на Д. П.; 41 000 лв., частично предявен иск от общо 486 120 лв., за вреди от
сключване на договор за охрана на обекти от 15.12.2011 г., между „Орел 300“ ООД и „Итал-
текс“ ЕООД и анексите към него; 10 000 лв., частично предявен иск от общо 11 674.97 лв., за
вреди от сключването на договор на 10.07.2018 г. между ”Итал-текс“ ЕООД и „А1 България“
ЕАД и 1 000 лв., частично предявен иск от общо 12 480.70 лв., за вреди от бракуване на
активи на дружеството по протокол от 31.08.2018 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 260 064 от 10.01.23 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 12 състав съдът е допълнил решение № 260 566 от 02.09.2022 г.,
постановено по т. д. № 1 414/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12
състав, в частта за разноските, като е осъдил „Итал-текс” ЕООД да заплати на Ю. А. К.
сумата от 1 450.62 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между
ответницата и „Итал-текс“ ЕООД е сключен безсрочен трудов договор на 01.10.2001 г., който
е прекратен на 19.07.2018 г. със сключването на трудов договор № 928/16.07.2018 г. Видно от
представеният договор, същият е подписан от упълномощения от Ю. К. - М. И. - за „Итал-
текс“ ЕООД и от Ю. К. като работник. В новия договор страните са постигнали съгласие
относно срока на предизвестието и дължимите обезщетения (т. 7 и т. 12), като срокът за
предизвестие е 3 месеца, а дължимото обезщетение при прекратяване на трудовия договор
по вина или искане на работодателя е в размер на брутното трудово възнаграждение за 12
месеца, а обезщетението при закриване на предприятието; при закриване на "част от
предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема работа включително, но
не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на срока на
предизвестието“.
Не се спори между страните, а се установява и от допълнително споразумение
3
№ 2 от 30.12.2016 г., че страните по него са постигнали съгласие за изменение на трудов
договор № 001/01.01.2001 г., сключен между тях по отношение на срока на предизвестието
за двете страни 3 (три) месеца, както и при прекратяване на трудовия договор по вина или
искане на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение в размер на
полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период от 12 месеца.
Постигнато е съгласие обезщетението при закриване на предприятието; при закриване на
част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа
включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на
срока на предизвестието.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с допълнително
споразумение № 3 от 29.12.2014 г., страните по трудов договор № 580/01.10.2011 г., сключен
между ищеца и Ю. Ф., са постигнали съгласие за неговото изменение по отношение на срока
на предизвестието за двете страни 3 (три) месеца, както и че при прекратяване на трудовия
договор по вина или искане на работодателя, той следва да заплати на служителя
обезщетение в размер на полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за
период от 12 месеца, а обезщетението при закриване на предприятието; при закриване на
част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа
включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на
срока на предизвестието.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на Ю. Ф. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 10 417.69 лв. за 19
дни неизползван годишен отпуск; на Ю. К. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от
КТ в размер на 9 869.39 лв. за 18 дни неизползван годишен отпуск; на С. Л. е изплатено
обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 33 639.91 лв. за 19 дни неизползван
годишен отпуск.
Не се спори между страните, а се установява и от представеният по делото
договор за посредничество, сключен на 25.06.2008 г. между „Итал-текс“ ЕООД, като
възложител, и „Ийст пропърти“ ЕООД, в качеството си на изпълнител, че възложителят е
възложил на изпълнителя да осъществява проучване, офериране, огледи на недвижими
имоти, находящи се в шопинг центрове и магазини на територията на РБългария, с цел на
наемането им от възложителя. Видно от представеният договор управител на дружеството
изпълнител е С. Л.. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
допълнителни споразумения към същия договор „Итал-текс“ ЕООД се е задължил и в
последствие е изплатил възнаграждения за извършени посреднически услуги за следните
магазини: за магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се в търговски център „The
Mail“, гр. София, възнаграждение в размер на левовата равностойност на 19 558.30 лв. без
ДДС; за магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се в търговски център „ЕСЕ Варна“,
56 999.18 лв. без ДДС; за магазинно помещение „Terra Nova“, находящо се в търговски
център „ЕСЕ Варна“, 79 207.40 лв. без ДДС; за магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в търговски център „Мол Плевен“ левовата равностойност на 18 258.43 евро без
ДДС или 35 710.39 лв.; за магазинно помещение „Terra Nova“, находящо се в търговски
център „Мол Плевен“, левовата равностойност на 23 152.66 евро без ДДС или 45 282.67 лв.;
за магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се в търговски център „ЕСЕ Сердика“:
левовата равностойност на 22 850.94 евро без ДДС или 44 692.55 лв.; за магазинно
помещение „Terra Nova“, находящо се в търговски център „ЕСЕ Сердика“ левовата
равностойност на 34 932.74 евро без ДДС или 68 322.50 лв.; за магазинно помещение
„CALLIOPE“, находящо се в търговски център „Бургас Плаза“ левовата равностойност на 22
486.46 евро без ДДС или 43 979.69 лв.; за магазинно помещение „Terra Nova“, находящо се в
търговски център „Бургас Плаза“ левовата равностойност на 31 505.76 евро без ДДС или
61 619.91 лв.; за магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се в „Мол Варна“ левовата
равностойност на 27 448.20 евро без ДДС или 53684.01 лв.; за магазинно помещение „Terra
4
Nova“, находящо се в „Мол Варна“ левовата равностойност на 41 215.36 евро без ДДС или
80 610.24 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 01.06.2004 г.
Ю. К. в качеството на управител на ищеца е сключила договор за наем с Н. Л. за апартамент,
находящ се в гр. ***, ул. ***“ № *, който е използван от Дружеството за офиси на
служителите, като уговорената наемна месечна цена е в размер на 2 500 евро без ДДС. Не се
спори, че след изтичането на срока на същия на 01.06.2008 г.между дружеството и Н. Л. е
подписан нов договор за наем при същите условия отново за срок от 3 г., а на 01.09.2012 г. е
сключен нов договор, в който наемната цена е 2 000.00 евро без ДДС. Не се спори, а се
установява и от доказателствата, че на 01.09.2016 г.страните са сключили договор за наем
със същото съдържание за срок от 3 години. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че след прехвърляне правото на собственост на процесния
апартамент на 21.02.2018 г. е сключен договор за наем между новите собственици имота ( Р.
В. Т. и Н. Б. Т.), при наемна цена в размер на 3 000 евро, както и че договора е прекратен на
31.10.2018 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между ищеца и
Н. Л. е подписан през 2004 г. договор за наем, като срокът е продължаван с още три договора
за наем. Неа се спори, че след отчуждаването на процесния имот е сключен договор за наем
между ищеца и Р. В. Т. и Н. Б. Т.. Бракуваните активи на дружеството, находящи се в офиса
му на ул. „***“ № *. ет. 2 са представени във владение на новите собственици Р. и Н. Т..
От събраните по делото доказателства, вкл. и от справка в ТРРЮЛНЦ се
установява, че с решение на ОСС от 17.09.2001 г. е взето решение за освобождаване на
управителите и назначаването на ответницата К. за управител на „Итал текс“ ЕООД, като
при вписването същата е представила съгласие, нотариално удостоверено на 17.09.2001 г.
В показанията си св. В. Д., управител на счетоводната фирма обслужвала „Ийст
Пропърти“ ЕООД твърди, че при осчетоводяване на изпълнението по договорите е приемала
отчетите свързани с командироването и представените оферти на двама технически
сътрудници, служители по трудов договор на „Ийст Пропърти“ ЕООД. Твърди, че е
предавала същите на управителя и е отразявала счетоводно операцията по плащане.
В заключението си вещото лице по допусната и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-оценителска експертиза твърди, че пазарния наем на
имота за периода 01.06.2004 г. – 21.02.2018 г., при съществуващите договори за наем от
01.06.2004 г.; 01.06.2008 г.; 01.09.2012 г.; 01.09.2016 г. е в размер на 220 420 евро, а платената
по договора наемна цена е 379 500 евро, като е налице разлика в размер 159 080 евро, която
е платена в повече, съобразно заключението.
От заключението на допусната и изслушана пред настоящата инстанция
съдебно-оценителска експертиза се установява, че при прилагане на усреднения наем по
записи в АВ за процесния период на действието на договорите за наем, сключени от
управителя (165 месеца) общата сума представлява сумата от 223 566 евро, като е налице
разлика между договорената и заплатена сума и тази на средния пазарен наем от 155 934
евро. В заключението си вещото лице е посочило, че при прилагане на комбиниран метод
(отчитайки липсата на доказателства за вписани договори за период от 55 месеца) общата
сума възлиза на 196 652 евро, като разликата с платения наем е 198 848 евро. В обясненията
си дадени в съдебно заседание вещото лице твърди, че при съпоставка на параметрите на
процесния имот с тези от посочените договори от АВ е съобразила местоположение, площ
на апартамента, сградата като тип строителство, без да е интересувала от обзавеждане, тъй
като за него няма данни в АВ. Твърди, че обзавеждането на един имот има значение за
определяне на неговата наемна цена, както и че в агенцията има доста нереални договори за
наем. Въз основа на своя опит вещото лице твърди, че данните от агенциите за недвижими
имоти се доближава повече до реалността, както и че в последно време агенциите правят
5
статистика, тъй като същата се базира на реални сделки.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 260 566 от 02.09.22 г., постановено по т. д. №
1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав съдът е
осъдил Ю. А. К. да заплати на „Итал-текс” ЕООД, следните суми: 20 000 лв. по предявен
частичен иск от общо 49 346.81 лв., представляващи вреди от сключване на трудов договор
№928/16.07.2018 г. с Ю. К.; 60 000 лв. по предявен частичен иск от общо 159 346.95лв.,
представляващи вреди от сключване на Допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г.
сключено с С. Л.; 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.95 лв.,
представляващи вреди от сключване допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю.
Ф.; 50 000 лв. по предявен частичен иск от общо 585 199.64 лв., представляващи вреди от
изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти; 35 000 лв.,
частичен иск от общо 546 432.20 лв., представляващи вреди от сключване на договори за
наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012 г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в гр. ***,
ул. „***“ № *, ведно със законна лихва върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на
сумите и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 145 ТЗ за следните суми: 1
000 лв., частично предявен иск от общо 53 926.99 лв. за вреди от упражнен контрол върху
трудовата дисциплина и работния процес, поради неизготвяне на график за ползване на
отпуск от служителите Ю. Ф., Ю. К., С. Л.; 2 000 лв, частично предявен иск от 6 956.81 лв.,
за вреди от изпълнение на задължения да следи за редовното водене на счетоводството
връзка със служебни пътувания и направени удръжки на Д. П.; 41 000 лв., частично предявен
иск от общо 486 120 лв., за вреди от сключване на договор за охрана на обекти от 15.12.2011
г., между „Орел 300“ ООД и „Итал-текс“ ЕООД и анексите към него; 10 000 лв., частично
предявен иск от общо 11 674.97 лв., за вреди от сключването на договор на 10.07.2018 г.
между ”Итал-текс“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД и 1 000 лв., частично предявен иск от общо
12 480.70 лв., за вреди от бракуване на активи на дружеството по протокол от 31.08.2018 г.
Решението е атакувано от ответника в осъдителната част, поради което в частта, в която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.145 от ТЗ е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира
същата за процесуално допустима, като подадена в установените срокове, от упълномощено
лице и срещу акт подлежащ на въззивен контрол.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, като
недопустимостта се основа твърдяна липса на пасивна легитимация. В тази връзка се
оспорва, че ответницата е била управител на ответното дружество, тъй като между страните
е съществувало валидно правоотношение по сключен трудов договор. По отношение на
законосъобразността на атакуваното решение се твърди, че съдът не е взел предвид
предходно решение на общото събрание на съдружниците, с което управителят е освободен
от отговорност (липса на предпоставка за основателност). Развити са доводи за липса на
знание у ответницата за предстоящото прекратяване на трудовите правоотношения,
неустановеност на приетия размерна вредата. По отношение на договорите за
посредничество твърди, че всички договори са налични, а ищецът не е ангажирал
доказателства относно недобросъвестността на ответника при сключването на тези
договори. Оспорва се приетото от съда, че не следва да се кредитират показанията на
разпитания свидетел, с оглед на липсата на доказателства за валидни трудови
правоотношения, като твърди, че за да се извършва дейността не е задължително лицата да в
трудови правоотношения. Оспорват се и изводите на вещото лице по отношение
изчисляването на средния пазарен наем.
По отношение на наведените доводи за недопустимост на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
6
Основанията за недопустимост са разяснени в т. 9 от ППВС № 1/1985 г., според
чийто текст недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които
съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос. Такъв
би бил включително случаят, когато съдът се е произнесъл при наличието на отрицателна
процесуална предпоставка или при липсата на положителна такава. Недопустимо е и
съдебно решение когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание. В конкретния
случай се оспорва пасивната материално-правна легитимация на ответника, с изложени
доводи, че между страните не съществува мандатно правоотношение (договор за възлагане
на управление).
Материално-правната легитимация предпоставя съществуващо
правоотношение между страните. При нея едната страна е носител на субективното право, а
другата на правното задължение. Изложените твърдения в отговора на исковата молба,
както и във въззивната жалба, по която е образувано настоящето производство обосновават
извод, че с тези възражения се оспорва съществуването на правоотношение, по силата на
което на ответницата е възложено управлението на ищцовото дружество. Така наведените
твърдения са неоснователни. Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че липсата на
материално-правна легитимация е въпрос по основателността, а не по допустимостта на
предявеният иск, с оглед на което съществуването или липсата на такава водят до уважаване
или отхвърляне на предявеният иск, а не до постановяването на едно недопустимо решение,
както се твърди от въззивника.
По отношение на релевираното възражение, че ответницата не е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявеният иск, с оглед липсата на сключен между
страните мандатен договор и съществуването на трудов такъв съдът в настоящия си състав
намира, че същото е неоснователно. При действието на чл. 290 ГПК е създадена
непротиворечива задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 145 ТЗ, с която са
изяснени характера на отговорността по чл. 145 ТЗ и предпоставките, при които е възможно
ангажирането й. В постановените решения решение № 41/29.04.2009 г., постановено по т. д.
№ 669/08 г. на ВКС, І т. о., решение № 70/07.06.2012 г., постановено по т. д. № 276/11 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 115/27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/11 г., решение №
177/11.08.2014 г. по т. д. № 66/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., и др., е възприето разрешението, че
отговорността по чл. 145 ТЗ е специален вид имуществена отговорност за вреди, причинени
на дружество с ограничена отговорност от неговия управител, която произтича от
съществуващите между управителя и дружеството два вида правоотношения - органно и
договорно, и се носи за неизпълнение на задълженията на управителя като орган на
дружеството. Фактическият състав на отговорността по чл. 145 ТЗ обхваща виновното,
противоправно и вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието
поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди за
дружеството. Даденото разрешение съдържа недвусмислен отговор на поставеният във
въззивната жалба въпрос дали отговорността по чл. 145 ТЗ може да бъде реализирана по
отношение на лице, което е вписано в търговския регистър като управител и което има
сключен трудов договор за изпълнение и на други, трудови функции в дружеството.
Отговорът е, че придобиването на качеството "управител" в резултат на избор от общото
събрание с последващото вписване в търговския регистър е предпоставка за носене на
отговорност по чл. 145 ТЗ. Въведеното твърдение, че ответницата е била само нает работник
по трудово правоотношение е неоснователно. Установеният по делото факт, че след избора й
за управител и нейното вписване в регистъра не е сключен договор за възлагане на
управлението, а е сключен трудов договор за изпълнение на трудови функции е ирелевантен
по отношение на ангажирането на отговорността й като орган на управление на дружество с
ограничена отговорност. Съществуващото органно правоотношение между страните през
посочения период е достатъчно основание да реализиране на специалната отговорност. Така
установената отговорност на управителя за вреди, причинени на търговското дружество от
7
неговото управление, е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за
обезщетяване в пълния им размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло
вследствие лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие
конкретни действия или бездействие - неупражнен контрол от страна на управителя на
дружеството е причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или
парични средства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въведените
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение на това основание са
неоснователни.
По отношение на частта от въззивната жалба, в която се оспорват изводите на
първоинстанционния съд по отношение на липсата на решение на общото събрание по чл.
137, ал. 1, т. 8 от ТЗ (твърди се недопустимост на процеса, поради липсата на положителна
процесуална предпоставка) съдът намира същото за неоснователно. От текста на
представеният протокол от проведено на 17.09.2018 г. общо събрание на съдружниците се
установява, че същите единодушно са взели решение, с което са освободили от длъжност
управителя (ответника). Видно от текста на същото събранието е взело решение „ ще
престане да бъде отговорна за изпълняваната от нея длъжност на управител на дружеството
само след вписването на заличаването й като управител“. В следващото изречение общото
събрание е допълнило решението си за освобождаване като е приело, че „ще продължи да
носи отговорност за всички действия и бездействия, извършени от нея в качеството й на
управител до вписването на заличаването й като управител и на новия управител в
българския търговски регистър“. С оглед на това се налага обоснован извод, че не е налице
решение, с което ответницата е освободена от отговорност. От друга страна видно от
представеното решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество от
14.07.2020 г. е взето решение за завеждане на иск по чл. 145 от ТЗ срещу ответницата.
Тълкувайки логически и граматически цитираното първо решение на общото събрание на
съдружниците настоящият състав намира, че в него не е изразена воля за освобождаване на
управителя от отговорност. Взетото решение потвърждава отговорността на управителя за
„всички действия и бездействия, извършени от нея в качеството й на управител до
вписването на заличаването й като управител“. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че така въведените твърдения за недопустимост на атакуваното решение поради
липса на положителна процесуална предпоставка е неоснователно.
По отношение на въведените възражения за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното решение в частта, в която съдът е уважил предявените
частични искове за вреди, изразяващи се в заплащането на по-висок размер на
обезщетенията при прекратяване на трудовите договори съдът намира същите за
неоснователни. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1 от КТ работодателят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, а съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. С оглед на така
установените правила, настоящият състав намира, че при сключването на допълнителните
споразумения и втория трудов договор с ответницата, в частта, в която е изменен срока на
предизвестието не е налице действие, което е неправомерно.
Със сключването на тези споразумения от името на дружеството ответницата е
предвидила по-голям размер на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 222 от КТ в
случаите на „прекратяване на трудовото правоотношение при уволнение поради закриване
на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа,
включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на
срока на предизвестието“. Дължимото обезщетение от страна на работодателя при
прекратяването на трудовото правоотношение на изрично предвидените в закона хипотези
изхожда от социален мотив – да се възложи в тежест на работодателя част от риска
8
работникът или служителят да остане без работа. Липсва спор в доктрината и съдебната
практика, че законът допуска само по-дълъг срок на обезщетението, но не е определянето на
по-голям размер. С оглед на това тълкуване, обоснован се явява извода на
първоинстанционния съд, че със сключването на тези споразумения ответницата, в
качеството на управител на търговското дружество не само е действала недобросъвестно, но
в противоречие със закона. С тези действия същата е нанесла вреда на представляваното от
нея дружество, която вреда подлежи на репариране. Вредата за ищеца е в размер на
половината от размера, изплатен на работниците при прекратяване на правоотношенията, но
с оглед на частично предявените претенции (в по-малък от действителния размер на
вредата), то предявените частични искове са основателни и доказани в предявеният частичен
размер. Релевираното възражение срещу изводите на съда относно наличието/липсата на
знание у ответницата за скорошно прекратяване на трудовите договори, вкл. и нейния е
ирелевантно с оглед изложените мотиви. С оглед на изложеното настоящият състав намира,
че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
По отношение на частта от решението, с което съдът е осъдил ответницата да
заплати 50 000 лв. по предявен частичен иск от общо 585 199.64 лв., представляващи вреди
от изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти съдът в
настоящия си състав намира следното:
Видно от подадената жалба ответникът оспорва изводите на съда като твърди,
че за безспорно по делото е прието, че са налице сключени договори за наем от ищеца за
процесните търговски обекти, оспорва некредитирането на показанията на разпитания по
делото свидетел, както и се твърди, че отношенията са се развили коректно, без наличието
на съответната счетоводна документация финансовия резултат на дружеството би бил
различен, както и се твърди, че свидетелство за коректно развитие на правоотношенията по
договора за посредничество са единодушните решения на ОСС за приемането на ГФО и
докладите към тях. Така наведените твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.
Безспорно по делото е установено, че през процесния период ищцовото
дружество е сключило договори за наем на посочените и изрично изброени търговски
обекти, както и че между ищеца и дружество „Ийст пропърти“ ЕООД е сключен договор за
посредничество, по силата на който дружество „Ийст пропърти“ ЕООД е поело
задължението да извършва „проучване, офериране, огледи на недвижими имоти, находящи
се в шопинг центрове и магазини на територията на Р България, с цел наемането им от
възложителя, включително да преговаря и съгласува условията по договорите“, а
възложителя (ищец) е поел задължението „при подписването на договор за наем в резултат
на изпълнението на настоящия договор, комисионна в размер на двукратния до шесткратния
размер на брутната наемна цена (без ДДС)“. Вредата в конкретния случай не се предпоставя
от наличието на сключени договори за наем на търговски обекти, а в изпълнението на
договора за посредничество.
По отношение на наведените твърдения за необоснованост на атакуваното
решение и свързани с некредитирането на показанията на свидетелката В. Д. съдът намира,
че същите са неоснователни. Видно от показанията дадени от свидетелката същата е
осъществявала счетоводно обслужване на изпълнителя, като в същите тя твърди, че на нея
са й предоставяни командировъчни и отчети, които същата е осчетоводявала. В показанията
си същата многократно заявява, че е водила счетоводството на дружество „Ийст пропърти“
ЕООД, както и че проучванията са извършвани от двама технически сътрудници, които са
били назначени по трудов договор в дружеството. В нейните показания липсват такива,
които да установяват отчитането на извършената работа към възложителя. Не на последно
място настоящият състав споделя изводите, че видно от показанията на свидетеля
9
извършваната дейност по изпълнение на договора е извършвана от лица, наети по трудово
правоотношение с дружеството изпълнител, а доказателства в тази насока, че за процесния
период такива лица не е имало не са ангажирани от ответницата. Настоящият състав споделя
наведеното твърдение, че дейността по намиране на обекти може да се извършва от лица,
което не са наети по трудово правоотношение, но тази възможност не обосновава извод, че
свидетелските показания следва да бъдат кредитирани. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че дори и да не съществуваше противоречие между показанията на свидетеля и
писмените доказателства, то показанията на този свидетел не могат да се приемат като годно
доказателство за отчитането и приемането на изпълнението по договора от ищцовото
дружество. Като ирелевантни и неоснователни следва да се възприемат наведените
твърдения, че изпълнението на задълженията се обосновава от счетоводната документация и
финансовия резултат на ищцовото дружество. Постигането на финансов резултат
(разбирайки положителен такъв) се определя от извършваната търговска дейност от
дружеството.
Неоснователен е и наведения довод, че свидетелство за коректно развитие на
правоотношенията по договора за посредничество са единодушните решения на ОСС за
приемането на ГФО и докладите към тях. Представеното „извлечение“ от бележки към ГФО
не съдържа данни относно изпълнението на договора за посредничество. Не на последно
място твърдението за взимане на единодушни решения от ОСС при приемането на ГФО не
могат да обосноват липсата на недобросъвестно поведение от страна на управителя при
сключването на договора за посредничество. Същите са доказателство единствено относно
действителността на договора спрямо изпълнителя. Наведеното твърдение, че ищецът не е
оспорил размера на заплащаните комисионни, поради което следва да се приеме, че същият
не е установил вредата е неоснователно. В тежест на ответника е да ангажира доказателства
както относно приемането на извършената дейност, така и по отношение на обичайната
търговска практика при намирането на обекти да се заплаща възнаграждение в размер на
шесткратния размер на уговорения наем. Ето защо настоящият състав намира, че
атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно на въведените основания за
незаконосъобразност във въззивната жалба.
По отношение на частта от решението, с което ответницата е осъдена да
заплати сумата от 35 000 лв., частичен иск от общо 546 432.20 лв., представляващи вреди от
сключване на договори за наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012 г., 01.09.2016 г. за
апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № * съдът намира, че подадената въззивна жалба
е неоснователна. Видно от обстоятелствената част на същата макар и многословно
ответницата оспорва решението като се основава на неправилност на изводите на вещото
лице, изготвило експертизата по отношение на средния пазарен наем на имота. В тази
връзка се твърди, че вещото лице се е отклонило от поставената задача, не е изготвило
заключение по действителни пазарни цени. В тази връзка настоящата инстанция допусна и
изслуша ново заключение на оценителска експертиза, което е обосновано и неоспорено от
страните, поради което съдът го кредитира. В заключението е отразено, че при прилагане на
усреднения наем по записи в АВ за процесния период на действието на договорите за наем,
сключени от управителя (165 месеца) общата сума представлява сумата от 223 566 евро, като
е налице разлика между договорената и заплатена сума и тази на средния пазарен наем от
155 934 евро. В заключението си вещото лице е посочило, че при прилагане на комбиниран
метод (отчитайки липсата на доказателства за вписани договори за период от 55 месеца)
общата сума възлиза на 196 652 евро, като разликата с платения наем е 198 848 евро.
Настоящият състав намира, че като размер на вредата следва да се приеме отразеното от
вещото лице по комбинирания метод, основаващ се и на специалните знания и практика на
експерта. С оглед обаче на частично предявеният и уважен размер на иска съдът намира, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и в тази част.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е правилно
10
и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна частна
жалба срещу определение № 260 064 от 10.01.23 г.:
По отношение на допустимостта на подадената частна жалба съдът намира, че
същата е процесуално допустима като подадена в установените срокове, от упълномощено
лице и срещу подлежащ на въззивен контрол акт. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на жалбата въззвникът е релевирал
твърдения, че начина на изчисление е неправилен. Производството по чл. 248 от ГПК е
образувано по повод постъпила молба от Ю. А. К., с която е поискано допълване на
решението. При постановяване на атакуваното решение съдът е взел предвид събраните
доказателства относно заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 6 330 лв. за
всички искове и размера на отхвърлените такива. Видно от решението съдът е отхвърлил
частично предявените претенции за сумата от 1 000 лв., 2 000 лв., 41 000 лв.,10 000 лв. и 1
000 лв. Уважената част от предявените искове общо е сумата 185 000 лв. С оглед на така
установеното ищецът следва да репарира ответника със сумата от 1 471.09 лв.
Първоинстанционния съд е присъдил сумата от 1 450.62 лв., поради което не е налице
твърдяната неправилност при изчисление на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. С оглед на ангажираните доказателства
за извършване на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение и предвид липсата на
изявление за прекомерност съдът намира, че въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 17 100 лв., на основание чл.78 от ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 566 от 02.09.22 г., постановено по т. д. № 1 414/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав в частта, в която Ю. К. е
осъдена да заплати на „Итал-текс” ЕООД, следните суми: 20 000 лв. по предявен частичен
иск от общо 49 346.81 лв., представляващи вреди от сключване на трудов договор №
928/16.07.2018 г. с Ю. К.; 60 000 лв. по предявен частичен иск от общо 159 346.95лв.,
представляващи вреди от сключване на допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г.
сключено с С. Л.; 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346.95 лв.,
представляващи вреди от сключване допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю.
Ф.; 50 000 лв. по предявен частичен иск от общо 585 199.64 лв., представляващи вреди от
изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти; 35 000 лв.,
частичен иск от общо 546 432.20 лв., представляващи вреди от сключване на договори за
наем с Н. Л. от 01.06.2004 г., 01.09.2012 г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в гр. ***,
ул. „***“ № *, ведно със законна лихва върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на
сумите, като правилно и законосъобразно.
11
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 064 от 10.01.23 г., постановено по т. д. №
1 414/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ю. А. К., ЕГН: **********, гр. ***, ул.”***” № * да заплати на
„Итал-текс” ЕООД, ЕИК:*********, с адрес на управление: гр. София, бул. ”Княз
Дондуков”, 19, ет. 1, оф. 1А сумата от 17 100 (седемнадесет хиляди и сто) лв.,
представляваща разноски за един адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12