Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.06.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 14
май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 5277 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.232 във вр. с чл.228 от ЗЗД.
Ищецът
И.Д.П. твърди в исковата си молба, че с ответника
сключили договор за наем на работно помещение – хале,
с
адрес:
гр.Стара Загора,
кв. „Зора”. От м. Януари 2015 година наемната цена била в размер на 200 лева –
месечно, договорена устно между страните, която ответникът заплатил
първоначално на 3 вноски по 200 лева и впоследствие на
31.01.2016
година, чрез майка му – М.Д. заплатил всички наеми в размер
на 2 000 лева, а от тази дата – 01.02.2016г. до 28.02.2018г. не е платил
дължимите наемни вноски, общо за 25 месеца по 200 лева
или общо 5 000 лева.
Освен това ответникът оставил своите
машини, заемащи помещението /работно хале/, в което изработвал алуминиева
дограма
и ПВЦ дограма и все още машините му заемали тяхното помещение, а ответникът
заминал на работа в Англия /в гр.Лондон – по данни на
съпругата – Боряна Бонева Андонова/.
Въпреки многократните покани – да
заплати наемните вноски, ответникът на заплатил същите и били принудени да
подадат Заявление по заповедно производство, за което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3709/2018 г. от
Районен съд – Ст. Загора.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът
- ответник
подал възражение чрез адв.Т.С., което им било връчено на 04.10.2018г., поради
което в законния срок предявява иск.
Моли съда да приеме за установено, че
ответникът дължи сумата от 5 000 лева на ищеца за неплатени наемни вноски
за периода от 01.02.2016г. до 28.02.2018г. за ползване на работно
помещение – хале в кв.Зора, гр.Стара Загора.
Претендира
за законна лихва от 01.02.2016г. до завеждане на заявлението за
издаване на заповед – 23.07.2018г. Претендира за направените разноски по
делото – настоящо и по Заповедното.
В определения
от съда срок по делото е постъпил отговор от ответника А.Д.А., в който
заявява, че така предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
Заявява, че счита иска за
неоснователен и недоказан и като такъв моли да бъде
отхвърлен.
Твърди, че между
страните никога не е бил сключван договор за
наем на работно помещение - хале,
находящо се в град Стара Загора, квартал „Зора”. Такова правоотношение е
възникнало
между „ЕКСЕЛ 99” ЕООД, с ЕИК:*********, с Управител Х.Г.Х.,
в което ответника А.А.
бил
съдружник с дялов капитал от 1 700,00 лева, който възлизал на 1/3 от дяловете
на дружеството и е упълномощен с
представителна власт, за сключване на договор за наем от името и за сметка на
„ЕКСЕЛ 99” ЕООД. Дружеството използвало помещението, като цех за алуминиева и PVC
(поливинил хлорид) дограма. Първоначално начинанието се развивало успешно, но
бързо поело по хиперболичната крива на неуспеха. Още в края на 2015г., А.
тръгнал по широкия свят в дирене на по-добро бъдеще. Дестинацията била
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. От тогава насам водел
гурбетчийски живот в столицата-гр.Лондон, а в България
се прибирал само за празници. Въпреки това не прекъсвал връзка с Попови и със
съдружниците си. В действителност на 01.02.2016г. М.М.Д.-майка
на ответника, упълномощена от Управителя на „ЕКСЕЛ 99”
ЕООД-Х.Х. заплатила на ищеца сумата от две хиляди лева.
Твърди,
че от този момент договорът бил прекратен. Ищецът не възразява на това
волеизявление, но в последствие отказва да предаде на Управителя Х. намиращите
се в помещението машини, с довода, че отношенията му са с Д., а не с
дружеството.
Счита, че предявеният иск е допустим,
но изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск, като осъди ищеца да заплати всички съдебни и
деловодни разноски направени от ответната страна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 3709/2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 2471 от 29.08.2018г.,
по силата на която ответникът И.Д.П. е осъден да заплати на И.Д.А. сумата от 5
000 лева за неизпълнено задължение по договор за наем на хале за обработка и
монтаж на алуминиева дограма, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2018г. до изплащането й, както и
разноски в размер на 200,00 лева. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено
възражение от длъжника. В указания от съда срок ищецът е предявил разглеждания по настоящото
производство иск.
В
производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
твърди, че вземането произтича от договор за наем на недвижим имот, в
това производство в тежест на ищеца – кредитор е
да установи съществуването на вземането си по
каузалното правоотношение с ответника.
Според
разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му
плати определена цена. Съгласно чл.232 ал.2 предл.І от ЗЗД, наемателят е длъжен
да плаща на наемодателя наемната цена и разходите, свързани с ползването на
вещта.
По делото не е представен договор за наем
на недвижим имот, а страните не спорят, че не са изготвяли и подписвали такъв. От
дефинитивното определяне на наемния договор в чл.228 ЗЗД следва, че страните по този
вид договор трябва да постигнат съгласие относно предоставяната за временно
ползване вещ и относно възнаграждението /цената/, която наемателят дължи за
предоставеното му ползване на вещта. Следователно наемната цена е съществен
елемент от съдържанието на този вид договор и липсата на уговорена такава е
порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде
саниран и води до нищожността и по см. на чл.26,
ал.2 ЗЗД. Поради това и волеизявлението на страните по наемния договор
относно дължимата наемна цена трябва да са обективирани по начин, който не
поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните
последици на същия.
От разпита на свидетелите Р.П., Д.П.
/родители на ищеца/ и М.Д. /майка на ответника/ се установява, че страните не
са подписвали договор за наем на хале в гр.Стара Загора, кв.“Зора“. Ищецът и
„ЕКСЕЛ 99“ ООД са постигнали устна договорка за ползване под наем на халето,
собственост на ищеца. Свидетелят П. твърди, че договора за наем бил продължен с
ответника, като майката на ответника през 2017г. донесла 2000 лева, като това
бил дължимия наем от м.април 2015г. до 31.01.2016г. и до м.февруари 2016г. Свидетелят
П. също заявява, че халето е ползвано в началото от ответника и двамата му
съдружници, а после ответникът е имал намерение да го ползва сам. Свидетелят Д.
твърди, че „ЕКСЕЛ 99“ ООД са ползвали под наем халето на ищеца въз основа на
устен договор за наем. Съдружниците заминали за чужбина и й изпратили 2000
лева, които да заплати на ищеца във връзка с договора за наем. Заявява, че
занесла парите на свидетеля Р.П., като пожелала да вземат машините, които се
намират в халето, но им било забранено, тъй като дължали още пари за наем.
Твърди, че съобщила на съдружниците за проблема, а те отговорили, че са
изработили дограма на жилището на ищеца на морето, поради което не дължат
заплащане на други наемни вноски. Според свидетеля М.Д., ответникът не е
сключвал друг договор за наем с ищеца след изтичане на договора за наем,
сключен с „ЕКСЕЛ 99“ ООД.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите имат преки впечатления от
фактите, за които са разпитани. От същите не се установяват основните клаузи на
договорно правоотношение между страните. Всички свидетели са единодушни, че
между И.Д.П. и „ЕКСЕЛ 99“ ООД е сключен
договор за наем на хале, находящо се в гр.Стара Загора, кв.“Зора“ за месечен
наем в размер на 200 лева. Не се установи срока, за който е сключен този
договор. От разпита на свидетелите не се установи да е сключван договор за наем
за същото хале между страните по делото. Установи се, че двама от съдружниците
в „ЕКСЕЛ 99“ ООД са заминали да живеят в Англия, а халето е ползвано от
ответника. По делото не се представиха други доказателства във връзка с
твърдението на ищеца, че е сключен договор за наем с ответника и предвид
противоречивите свидетелски показания, съдът счита, че това твърдение остана
недоказано.
Ето защо, съдът счита, че следва да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Неоснователен и иска за присъждане на законна лихва от
01.02.2016г. до предявяване на заявлението в съда, както и от предявяване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, предвид акцесорния
характер на този иск и неоснователността на главния иск, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за възнаграждение за адвокат съразмерно с
отхвърлената част от исковете общо в размер на
580,00 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на И.Д.П.,***4, с ЕГН **********,*** – партер, кантора № 15, чрез адвокат С.З.,
с който се претендира да бъде установено по отношение на А.Д. ***, с ЕГН **********, че му дължи
сумата от 5 000 лева за неизпълнено задължение по договор за наем на хале за
обработка и монтаж на алуминиева дограма, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.07.2018г. до изплащането й, във връзка с което е издадена Заповед № 2471 от 29.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3709/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Д.П.,***4,
с ЕГН **********,*** – партер, кантора № 15, чрез адвокат С.З. да заплати на А.Д. ***, с ЕГН **********
сумата от 580,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: