Решение по дело №415/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                 № 260002

                                           гр. Габрово, 11.01.2021г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Габровски окръжен съд в открито заседание на седемнадесети декември  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Веселина Топалова

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   Полина Пенкова

                                                                                  Галина Косева

при секретаря В. Григорова, като разгледа докладваното от съдията Косева в.гр.д.№415 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №217 от 09.07.2020г.  по гр.д. №2515/2019г. Габровският районен съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, седалище и  адрес  на управление: гр.Пловдив, ул.” Христо Г. Данов” №37,  с пълномощник- юрисконсулт  С.П., против  Е.З.  И., ЕГН**********, с  адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с които се претендира  да се признае за установено, че Е.З.  И. дължи  на „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, сумата 621.10лв.- главница, представляваща   цена за  използвана  и незаплатена електроенергия за клиентски  №********** за периода 06.02.2018г.-05.04.2018г., ведно със законната лихва  считано от 09.10.2019г. до изплащане на вземането и сумата  96.53лв.- лихва за забава за периода 21.03.2018г.- 09.10.2019г., по Заповед №6071/07.11.2019г. за  изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по ч.гр.д.№2125/2019г. на  Габровски районен съд.

         В законният срок решението е обжалвано от „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, чрез юрисконсулт  С.П., като неправилно и постановено в противоречие на приложимия материален закон. Изложени са следните основни възражения: Ответницата не е изпълнила задължението си да уведоми дружеството, че е закупила имота и следва да се открие партида на нейно име, поради което това е направено служебно, след установяване на промяна в собствеността  на обекта на потребление. Неправилно съдът приел, че дружеството нямало право да извършва смяна на партидата за процесният обект.  Предишният собственик, дори да е продължил да ползва имота, вече имал различно качество и не била открита партида на негово име като ползвател, съобразно изискванията на ОУ. За наемното правоотношение между лицата  енергодружеството било трета, неучастваща страна и нямало информация за възникване на същото. Наемодателя имал права по договора срещу наемодателя, ако последният не заплаща консумативите си.  Партидата не следвало да бъде запазена на предишният собственик на имота, тъй като това било в противоречие с Закона за енергетиката. За процесният период, за който били издадени фактурите за незаплатена консумирана ел. енергия, собственик  на имота е била ответницата по делото, която не уведомила дружеството за това, за да се промени партидата, нито го уведомила, че е сключила договор за наем и имота се ползва от друго лице.

         Претендирано е  обжалваното решение да се отмени и предявените искове да се уважат, както и да се присъдят разноските  по делото.

         В отговора на въззивната жалба се твърди, че същата е неоснователна. Излагат се съображения, че дружеството няма права, съобразно ОУ, да променя служебно партидата за имота след установяване на промяна в собствеността, а Е. И. не била подала заявление за това, след като закупила имота. Не била налице пасивна солидарност и отговорността за консумираната и незаплатена електроенергия била на клиента, на който били издадени фактурите.

         Окръжният съд, като взе предвид възраженията във въззивната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Пред районният съд е бил предявен иск с правно осн. чл. 422 вр. чл. 79 ЗЗД с цена 621,10  лева  и с правно осн. чл. 86 ЗЗД за сумата 96,53 лева от „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, против Е.З.И..

         Първата инстанция е отхвърлила претенциите със следните съображения: Ответницата, която е собственик  на процесния обект на потребление от 24.02.2014г., не е била потребител  на електроенергия през  отчетения период  от  06.02.2018г. до  05.04.2018г., тъй  като    титуляр  на партидата и ползвател  е било   лицето   С.Ц.Г.. Партидата е била  сменена  служебно от  енергийното дружество  на  07.05.2019г. на името на ответницата Е.И., което  означава, че за нея не е  възникнало задължение за плащане   на  доставена  електроенергия в  имота  преди тази  дата, тъй като не е съществувало валидно облигационно правоотношение между страните за  този минал период.

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Неравилно първата инстанция е отхвърлила предявените искове само на основание, че партидата за обекта, чийто собственик е ответницата, е била сменена служебно на нейно име след процесният период, поради което към датата на доставяне на ел. енергията не съществувало валидно облигационно правоотношение между страните. Налице е съдебна практика на ВКС на РБ - Р.№205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. ІІІ ГО, по реда на чл. 290-293 ГПК, именно по въпроса кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, след прехвърляне на собствеността върху имота, като е посочено, че  ЗЕ урежда договора за продажба на електроенергия сходно с този, който регламентира продажбата на топлинна енергия, за което е и издаденото ТР №2/17.05.2018г. т.д.№2/2017г. ОСГК, ВКС.  Спорното правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане по издадената заповед за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

След прехвърляне на собствеността  длъжник по вземането  е новият собственик на имота. При действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Законът за енергетиката свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик на електроснабдения имот. Единственото изключение от това правило касае предоставянето за ползване по силата на договорно отношение от стария, респ. новия собственик на имота, но ако между ползвателя на договорно основание и крайният снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот.

В случая, видно от данните по делото, изключението не е налице.

Процесният период, за който се претендира заплащане на потребена електроенергия, е 06.02.2018г.- 05.04.2018г., когато собственик на имота е Е.И. / нот. акт №61 от 2014г./, но патридата не е била променена след покупко- продажбата и е продължила да бъде с титуляр старият собственик- С.Ц.Г. /продавач по нот. акт №61/2014г./. Не е спорно по делото, че след закупуване на имота от Е.И. през 2014г. същата не е променила партидата за обекта в енергодружеството. Видно от данните по делото и заявеното в  с.з. на 16.06.2020г., Е.И.  не е оспорвала, че имота е електроснабден и е ползвана електроенергия. Оспорвала е претенцията само на основание, че не тя е ползвала енергията в имота си, а друго лице, което е живеело там, на което го е отдала под наем, но договорът не бил вписан, не бил деклариран и енергодружеството не било уведомено за него, не била сменяна и партидата, защото  "била на това трето лице, което е наемател".  Ответницата обаче представя договор за наем, по който страна  като наемател  не е  предишният собственик на имота С.Ц.Г. на чието име е била и партидата за електроснабдения обект, а със съвсем различно лице-  М.С.Г.. Този договор за наем е с  недостоверната дата и само страните по същия знаят за него- той не е вписван или регистриран никъде. Няма данни по делото енергодружеството да е било уведомено по някакъв начин /дори и не съгласно изискванията на ОУ/ за наемател или позвател на електроснабденият обект, различен от собственика. Но дори цитираният договор за наем да се приеме за валиден и да се цени, по делото няма данни и не се твърди  между ползвателя на договорно основание М.И. Г.и крайният снабдител- електродружеството да е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот. След като няма данни по делото  електроснабдения имот да се ползва със съгласието на собственика, от лице, което същевременно да е сключило договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик / без значение дали е битов или небитов клиент/- в случая това е  ответницата Е.И..

            Видно от данните по настоящият казус, в периода 06.02.2018г.- 05.04.2018г., енергодружеството, в качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 94а ЗЕ и в изпълнение на договора за продажба на електроенергия, визиран в чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, е доставил електроенергия в масивната жилищна сграда и имота, описани в нот. акт №61/2014г.,  находящ се в с. С., Общ. Димитровград, Обл. Хасково, ул. ***№57, за сумата, за сумата 621,10 лв., а цената не е била платена. Неправилно първата инстанция е приела, че ответникът по иска Е.И. не е длъжник по лихвоносното вземане за главница, за което е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК- №6071/07.11.2019г. по ч.гр.д.№2125/2019г. на РС- Габрово.  По делото е представен нот. акт №61/2014г. по силата на който Е. И. е получила правото на собственост върху този имот, с договор за покупко- продажба, сключен с  продавача му С.Ц.Г.. От този момент  предходният собственик на имота Г.е изгубил и  качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира бившият собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия.

         На основание гореизложеното решението на първата инстанция, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Вземането по издадената заповед за изпълнение съществува именно по отношение на новият собственик- Е.И., а искът, предвиден в чл. 422 ГПК, е основателен.

         С оглед изхода по делото Е. И. следва да бъде осъдена да заплати на „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД направените разноски пред за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 525 лева- представляваща ДТ и по 200 лева юристконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции.

         Водим от гореизложеното съдът

         Р      Е      Ш      И      :

ОТМЕНЯ решение №217 от 09.07.2020г.  по гр.д. №2515/2019г. на Габровският районен съд, вместо което ПОСТАНОВИ:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.З.И. , ЕГН:********** *** , че СЪЩЕСТВУВА вземането на „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, седалище и  адрес  на управление: гр.Пловдив, ул.” Христо Г. Данов” №37,   по заповед №6071/ 07.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2125/2019г. на РС- Габрово, като вземането е за сумата: 621,10 лева главница, ведно със законната лихва считано от 09.10.2019г.; 96,53 лева обезщетение за забава  за периода 21.03.2018г.- 09.10.2019г.

         ОСЪЖДА Е.З.И., ЕГН:********** ***,  да заплати на „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, седалище и  адрес  на управление: гр.Пловдив, ул.” Христо Г. Данов” №37,  сумата 75 лева  разноски  в заповедното производство.

         ОСЪЖДА  Е.З.И. , ЕГН:********** *** да заплати на „ЕВН  България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, седалище и  адрес  на управление: гр.Пловдив, ул.” Христо Г. Данов” №37,   сумата 525 лева  разноски за исковото производство пред двете съдебни инстанции.

         Решението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: