Р
Е Ш Е Н И Е
№456
17.12.2019 год. гр.
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на пети
декември две
хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова
в присъствието
на прокурор Константин Тачев
като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №451 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора против Решение №496/30.09.2019г.,
постановено по АНД №563/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно
постановление №24-002210/12.02.2019 год., издадено от Директор Дирекция «ИТ»
Стара Загора с наложена на «Транспортно строителство и възстановяване» ЕАД –
Поделение Пловдив имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414
ал.1 от КТ за нарушение на чл. 245 ал.1 от КТ – При добросъвестно изпълнение на
троудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Словното
фактическо обвинение е следното: за това, че до 31.12.2018г. ответника по
касация в качеството си на работодател, не е изплатил в предприятието или по
банков път на всички девет работници и сулжители по трудово правоотношение в ДП
«ТСВ» - Складова база Калояновец, трудово възнаграждение за извършената от тях
работа за м. ноември 2018г в размер на общо 4 866.82лв, представляващ 60
на сто от брутното им трудово възнаграждение , но не
по-малко от определената с Постановление №316/20.12.2017г. на МС, обн. ДВ
бр.102/22.12.2017г. минимална работна заплата за страната, в
срока, съгласно утвърдените на 21.07.2016г. от Главния Директор на Дп
«ТСВ» Вътрешни правила за организация на работната заплата, а именно «чл.4.
Работната заплата се изплаща в срок, определен съгласно действащия в ДП «ТСВ»
колективен трудов договор». Съгласно КТД в сила от 01.07.2018г. между ДП «ТСВ»,
Синдикат «ТСВ» към КНСБ и Синдикат «Подкрепа»: чл. 43. Работната заплата се
изплаща на два пъти: - до 18-то число на месеца – аванс за текущия месец, -до
30то число на месеца – заплата за предшестващия месец» т.е. до 31.12.2018г., в
нарушение от 02.01.2019г.
НП е издадено
въз основа на АУАН №24002210 от 15.01.2019г., съставен въз основа на
резултатите от извършена на място проверка на 20.12.2018г. в база Калояновец,
при която са приобщени и доказателствата, на които се основава административно
наказателното обвинение: ведомост за заплати за месец ноември 2018г., справка
за изплатени трудови възнаграждения за периода от месец май 2018г до месец
ноември 2018г., включително на работещите в Складова база за Военновременни
запаси Калояновец, Утвърдените правила за работната заплата и КТД.
За да отмени
НП, РС Стара Загора е приел, че обвинението не отговаря на изискванията на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като съгласно чл.245 ал.1 от КТ гарантирането на
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното
трудово възнагарждение или на не по-малко от минималната работна заплата за
страната, са две различни хипотези в зависимост от особеностите на конкретния
случай / например, когато 60 на сто от БТВ надхвърлят размера на МРЗ,
работодателят е длъжен да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в
размер на 60 на сто/, но в случая АНО се е позовал в НП и на двете хипотези, с
което е допуснал неяснота на фактическото обвинение. Същевременно нарушената
разпоредба визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение,
чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срока за
изплащането му. Последният е уреден от чл.128 ал.2 от КТ, имаща пряка връзка с
договерния в трудовия договор срок и датата на извършване на нарушението, но в
случая тази разпоредба не е посочена като нарушена във връзка с чл. 245 ал.1 от
КТ., с което и юридическото обвинение е непълно.
Предвид на това съдът, не разглежда делото по същество. Дори и да приеме, че е
извършено административно нарушение, то с оглед изложеното по-горе, не може да
се обоснове наличието на законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
С касационната
жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон при формиране на
решаващите правни изводи на съда относно изпълнението на изискванията на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на въззивното решение и постановяване
на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответника по
касация – ЕАД «ТСВ» - клон Пловдив с писмен отговор оспорва касационната жалба
и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Проверката, при която е установено
нарушението е извършена на 20.12.2018г. и на 15.01.2019г. въз основа на проверка на място и по представени на по-късната дата
документи – справката за изплатени трудови възнаграждения за посочения по-горе
период. От тяхното съдържание е изведено заключение, че в срок до 31.12.2018г.
работодателят е следвало да гарантира изплащането на 60 на сто от БТВ, но не по-малко
от минималната работна заплата. Посочена е сума на общия размер, представляващ
сбор от 60 на сто от БТВ за всички девет работника, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната. От Рачетно-платежна ведомост за месец
номеври 2018г. за хххе видно, че БТВ е 708.62лв, което означава, че 60 на сто
от него е равно на 425.172лв., което е по-малко от минималната работна заплата
за страната за 2018г., която е в размер на 510лв. по цитираното ПМС.
Следователно АНО е допуснал противоречие между фактическото и правно обвинение
като е приел, че в случая работодателя дължи 60 на сто
от БТВ, което е по-малко от МРЗ за 2018г., а граматичното и логично тълкуване
на чл.245 ал.1 от КТ е в противоположен смисъл. Разпоредбата е ясна – работодателят
гарантира изплащането на 60 на сто от БТВ, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната. Следователно нормата изисква изплащане поне на
минималната работна заплата за страната в случаите, в които 60 на сто от БТВ е
по-малко от този размер. Настоящия случай сочи, че 60 на сто от БТВ на посочения работник
е по-малко от 510лв., колкото е минималната работна заплата, поради което
адекватното на правната норма фактическо обвинение изисква да се установи, че
работодателят не е гарантирал изплащането на минималната работна заплата за
страната за 2018г. С нормата на чл. 245 ал.1 от КТ законодателят е уредил
публично задължение за работодателите по отношение на основните трудови
правоотношения на пълно работно време, които не могат да имат за съдържание
трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата и целта на
разпоредбата е да бъде гарантирано изплащането на нейния размер, освен когато
60 на сто от трудовото възнаграждение е по-голямо число. Обвинението не
отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото в обстоятелствената
му част липсват съставомерни факти, а именно размера на брутното трудово
възнаграждение за всеки работник за посочения месец, съответно сумата на 60 на
сто от него, както е посочено в разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ. Вярно е
посочено в касационната жалба, че нормата на чл.245 ал.1 от КТ не съдържа две
отделни хипотези в смисъл на два състава на административни нарушения, тъй
като, чрез израза « но не по-малко», законодателя
определя минимален праг на гарантирания размер. Тъкмо по аргумент от тази
законодателна техника, АНО е длъжен в изпълнение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН да
посочи конкретния размер на БТВ за всеки работник, сумата от 60 на сто от този
разме, съответно и размера на минималната работна заплата и въз основа на тези
факти да определи гарантирания размер по смисъла на чл.245 ал.1 от КТ, който е
първия съставомерен факт, наред със съставомерното бездействие на работодателя
да го плати. Само при така отправено конкретно и ясно обвинение, правото на защита е гарантирано, тъй като работодателя би могъл да
знае за кои положителни факти да представи доказателства, така че да опровергае
административното обвинение било по отношение на гарантирания размер, или по
факта за неговото изплащане. Общото посочване на сумата на гарантирания размер
за всички работници нарушава изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото
препятства не само правото на защита, но и изисква от
контролната съдебна инстанция да прецизира обвинението вместо АНО, каквито
правомощия въззивния съд няма. В този смисъл вярно се явява и заключението на
въззивния съд за противоречиво и непълно обвинение, тъй като не става ясно дали
се касае за сумата от 60 на сто от БТВ или за задължение да се гарантира
размера на минималната работна заплата за страната. Датата на нарушението е
определена правилно, съобразно посоченото в КТД и не е необходимо да се
препраща към чл.128 от КТ, доколкото тя зависи от договорните отношения между
страните. Нормата на чл.128 от КТ не е от публично правен ред, съгласно
константната практика на ВКС.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №496/30.09.2019г.,
постановено по АНД №563/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.