Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 09.09.2016 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
тридесети май през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Ж.Н.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6731 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
общия исков ред на ГПК.
Образувано е по
искова молба на Д.В.Д. срещу Г. Ф., с която са предявени обективно съединени
искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ(отм.) и по чл. 86, ал. 1 във
връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата Д.В.Д.
твърди в исковата си молба, че на 10.07.2013 г. нейният син В.К.В. загинал при
ПТП. Той пътувал на предна дясна седалка на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********,
управляван от непълнолетния М.М.И., като последният шофирал с висока скорост,
при която загубил контрол над управлението, напуснал пътното платно и се ударил
последователно в две дървета край пътя. Вината му за ПТП била призната с влязла
в сила присъда на Врачански окръжен съд по НОХД № 116/2014 г.
Сочи, че в
следствие смъртта на сина си претърпяла и ще търпи непоправими болки и
страдания и тежка психологическа травма. Тя изживяла мъка, страдание и скръб от
нелепата загуба на нейно дете.
Ищцата твърди още,
че към датата на ПТП не е било налице застрахователно правоотношение, покриващо
гражданската отговорност на виновния водач. Предвид това, ищцата поискала от
Гаранционния Ф. да й изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
нейния син, но такова било отказано. Иска Гаранционният Ф. да бъде осъден да й
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния
син в размер на 130 000 лева (първоначално предявен за сумата от 100000
лева, като при условията на чл. 214 от ГПК, в съдебно заседание на 30.05.2016
г. е допуснато увеличение на иска), ведно със законната лихва от 25.02.2015 г.
до пълното му изплащане.
В хода на съдебното
дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа изцяло заявените искови претенции
и пледира за тяхното уважаване. Претендира сторените по делото разноски, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като
представя списък по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище по делото излага
в писмени бележки, вх. № 80566/13.06.2016 г.
Ответникът – Г. Ф.
оспорва иска, като твърди, че починалият син на ищцата е съпричинил смъртта си
при ПТП като пътувал в посоченото МПС без поставен обезопасителен колан, както
и като е поел риска да пътува в лек автомобил, управляван от неправоспособен
водач, което знаел, тъй като бил в приятелски отношения с него. Оспорва размера
на претенцията като прекомерен, както и началната дата, от която се претендира
законна лихва. Сочи, че пред него е образувана щета на 05.12.2014 г., като Ф.ът
е изискал допълнителни доказателства, които не били представени от ищцата,
поради което изплащане й било отказано. Ф.ът бил в обективна невъзможност да го
определи, поради което счита, че не дължи лихва до датата на исковата молба.
В хода на съдебното
дирене, поддържа заявеното с отговора становище, като пледира за отхвърляне на
предявените искове като недоказани и неоснователни, а в случай, че съдът приеме
предявените искове за основателни да отчете приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че той не носел предпазен колан и се съгласил да пътува в автомобил,
управляван от неправоспособен водач. Претендира разноски по представен списък.
Третото лице
помагач на страната на ответника М.М.И. не взема становище по предявените
искове.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни, изслушано е заключението на комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Между страните не е
спорно настъпването на процесното ПТП, а при условията на чл. 300 от ГПК не се
нуждаят от доказване и противоправността на деянието, вината на дееца и
механизма на извършеното деяние, в това число причинната връзка между ПТП и
смъртта на В.В., явяващи се част от състава на престъплението. Същите
обстоятелства се установяват и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
Присъда № 9/10.06.2014 г., постановена по НОХД № 116/2014 г. по описа на Врачански
окръжен съд, НК, както и от Решение № 334/09.10.2014 г. по ВНОХД №764/2014 г.
по описа на САС, НО, 5 състав и Решение № 118/08.04.2015 г. по касационно дело
№ 1806/2014 г. по описа на ВКС, І НО. Видно от същите, М.М.И.-трето лице
помагач на страната на ответника, бил признат за виновен в това, че на
10.07.2013 г., около 20-20.30 часа, на път ІV-13005 - с. Р. - с. Б., община К.,
на километър 10+500, като непълнолетен, но като разбирал свойството и
значението на действията си и можел да ръководи постъпките си, при управление
на лек автомобил „Пежо 306“, с ДК № ********, собственост на Б. И. П. от с. Р.,
без да има необходимата правоспособност, в нарушение на правилото на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно – на В.К.В., роден на *** г., починал на 10.07.2013 г., и на Н.Н.С.,
роден на *** г. и починал на 16.07.2013 г., като по този начин осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение ІV, алтернатива ІІ, и
предложение VІ, б. „б“, предложение І от НК, за което му било наложено
съответно наказание. Присъдата, с която И. бил признат за виновен влязла в сила
на 08.04.2015 г. С мотивите на същата присъда било прието за установено, че И.,
който към процесната дата бил 16 годишен, бил неправоспособен като водач на
МПС. Същият имал достъп до посочения лек автомобил, собственост на Б. П.. Последната
съжителствала на съпружески начала с дядото на И. и макар да работела в гр.
София, не ползвала посоченото МПС от 2010 г., съхранявайки ключовете и
документите за него в дома на съжителя си в с. Р.-къща, находяща се на ул. „**********
В същата къща живеело и семейството на И.. През лятото на 2013 г. И. започнал
да управлява посоченото МПС, първоначално на улицата пред дома му, а
впоследствие в населеното място и извън него. На процесната дата, привечер, И.,
който вече бил шофирал посочения лек автомобил до с. Б. и обратно до с. Р.,
заедно с братовчед си Н.С. и В.В., решили да отидат до центъра на с. Б.. И.
взел ключовете от посоченото МПС, като заел мястото на водача, до него се
настанил В.В., а отзад седнал Н.С., след което го привел в движение. Около
20-20.30 часа, при сухо време и нормална видимост, на прав участък от път
ІV-13005 (с. Р.-с.Б.), покрит с износен едрозърнест асфалт, при километър
10+500, на около 200 метра преди табелата за с. Б., И. управлявал посоченото
МПС със скорост от 135 км/ч, при което автомобила напуснал пътното платно вляво
и се блъснал с предна лява част в крайпътно дърво. От удара превозното средство
се завъртяло на 900 в посока обратна на часовниковата стрелка и в
това положение колата изминала 6,5 метра. Последвал нов удар в друго крайпътно дърво
с дясната странична част, което довело до деформация, достигаща до 0,90 метра
навътре в средата на лекия автомобил. На мястото на ПТП дошли намиращите се в
района П. и Е.Д., които подали сигнал за случилото се на Национален телефон
„112“. Пристигналия малко по-късно на мястото на ПТП екип на ЦСМП В.
констатирал смъртта на В.К.В., а И. и неговия братовчед Н.С. били
транспортирани и настанени за лечение в
болницата в гр. В.. Рано сутринта на 11.07.2013 г. С. бил преведен в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където, независимо от проведено лечение починал на 16.07.2013 г. В
това производство била изслушана съдебно-медицинска експертиза на труп, чието
заключение констатирало наличието на тежка съчетана травма при В.В. (закрита
черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, счупване на тазови кости
…), довела до остра дихателна сърдечно-съдова недостатъчност. Смъртта на В.
била в пряка причинна връзка с посочените увреждания и настъпила бързо, като
уврежданията можели да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и
можели да бъдат получени при условията на пътна злополука.
Видно от
представените по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0001/11.07.2013 г.
съставен при община К., с. Б., област В., както и от удостоверение за
наследници № 81/22.07.2013 г., издадено от община К., с. Б., област В., В.К.В.,
с ЕГН **********, неженен, починал на 10.07.2013 г., като оставил за свои
наследници К.В.Д., баща, и ищцата Д.В.Д., майка.
Не е спорно по
делото също, че увреждащият лек автомобил, към датата на произшествието, бил
без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като това обстоятелство се установява и от посочените по-горе
констативен протокол за ПТП и присъда по НОХД № 116/2014 г. на ВРС, НК, както и
от приложената по делото справка (лист 20 от делото).
Видно от
неоспореното заключение на изслушаната комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно и възприема в цялост, в следствие на
пътно-транспортното произшествие синът на ищцата В.В. получил съчетана травма -
закрита мозъчно-черепна травма,
охлузвания на лицето в дясно, циркулярно счупване на черепната основа с
разкъсване в съчленението й с първи шиен прешлен, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, закрита гръдна травма :
охлузвания по гръдния кош и контузия на белите дробове, закрита коремна травма: счупване на костите на таза в дясно,
охлузвания по крайниците. Като причина за смъртта на В. се сочи гореописаната
съчетана травма с водеща черепно-мозъчна травма. Според вещите лица описаното
циркулярно счупване на черепната основа се получавало при удар с посока теменна
област-таз или при удар в задната част на главата и „отхлупването й“ от шийната
област, като се сочи, че вторият посочен
механизъм е по-вероятен в процесната хипотеза с оглед описаното и предвид
прекъсването на ставните връзки между черепната основа и първи шиен прешлен
(атлантоокципиталната става). Не били установени увреждания, които да са в
резултат на употребата на обезопасителен колан, като тялото на пострадалия В.
било намерено на предна дясна седалка - седалище и крайници затиснати от части
на интериора на автомобила, а горната част от тялото му било намерено на предна
лява седалка с увиснала глава извън лявата част на автомобила. Това според
вещите лица сочи, че пострадалият бил без поставен предпазен колан, но като
отчитат хлътването навътре с 90 см. на дясната странична част на автомобила,
заключават, че и при поставен такъв можел да настъпи смъртен изход за този
пасажер. Предпазния колан имал за цел да задържа пътника на мястото му, като лекия
автомобил бил снабден с механични инерционни предпазни колани. При първия удар,
при който скоростта на автомобила била
127 км/ч., той е политнал напред и на ляво при завъртането на автомобила
обратно на часовниковата стрелка. Тялото на пътника при този удар според вещите
лица се е преместило напред и в страни на 152 см. при липсата на поставен
колан. При втория удар скоростта на автомобила била 100 км/ч, като при този
удар е получена деформация на вратите по средата на автомобила в дясно,
навлизаща с 90 см навътре в купето.
По отношение на механизма
на настъпване на ПТП вещите лица сочат, че същото настъпило на участък от пътя
с ляв завой, при сухо пътно платно и висока скорост, като при движение в
дясната лента водача, при рязка употреба на органите на управление на
автомобила, загубил контрол върху управлението му и в резултат автомобилът
напуснал пътното платно в ляво на банкета като се удря челно, косо, с предния
ляв калник и предно ляво колело в дърво на банкета, който е затревен е неравен.
След този удар автомобила се плъзнал и отскочил напред, като извършил ротация
по вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка на 900 и се
плъзга 6,5 метра до окончателното си спиране след втори, страничен удар в друго
крайпътно дърво с дясната странична част на автомобила. При втория удар
настъпва деформация на страничната част на автомобила – хлътване до 90 см навътре
към купето. При първия удар водача и пътника политат напред и в ляво, като се
удрят във вътрешните части на купето. При ротацията на автомобила около
вертикалната му ос на 900 и при втория удар политат към дясната
странична част на автомобила. Скоростта на автомобила при първия удар била от
127 км/ч, а при втория – 100 км/ч, а като причина за ПТП сочат субективните
действия на водача – високата скорост и рязката употреба на спирачки и органите
за управление на МПС, при което водача загубил контрол върху управлението на
автомобила. Мястото на удара по дължина на пътното платно е на 200 метра преди
табелата с. Б., а по ширина на пътното платно – на около 1 метра-2,5 метра в
ляво от левия край на пътното платно по посока на движение на автомобила (извън
пътното платно).
По делото са
събрани гласни доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, чрез
разпита на свидетеля П.Т.Д., чиито показания съдът кредитира в цялост. С
показанията си свидетелят установява, че в близост до мястото на ПТП, на около
500 метра се намирала фермата на Д., който въпреки, че говорел със свои
работници, чул шума от гумите на колата, а след това и от ударите на колата в
дърветата, които определя като уникално силни. Според свидетеля, на мястото
пътната настилка е лоша, с дупки с дълбочина 20-30 см, като този участък може
да бъде преодолян нормално със скорост от 30-50 км/ч. След катастрофата,
свидетелят и работниците му отишли на мястото, като видели, че колата се била
врязала в дървото, като буквално го била заобиколила. Впоследствие се наложило
две пожарни коли да изтеглят автомобила. В колата имало три момчета. Едното,
което мърдало и било живо се намирало между двете предни седалки и те го
извадили от автомобила. Другото момче било в багажника, а третото на дясната
предна седалка, която в следствие на удара се била сгънала наполовина. Д. не
помни да е видял предпазен колан, поставен на човека, седящ на предната дясна
седалка. Преди удара нямало други автомобили на пътя, като в този участък пътя
правел лек завой на ляво.
За състоянието на ищцата
също са събрани гласни доказателства с разпита на свидетеля П.З. П.. С
показанията си, които съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в обсъдената
част, свидетелят установява, че ищцата и синът й били в добри отношения. Ищцата
3-4 години преди смъртта на детето й, работела в И., а В. живеел при нейната
майка в с. Р.. Преди това, ищцата, детето и баща му живеели в с. Б., но след
заминаването на майка си за И., В. започнал да отбягва баща си, който му се
карал и го обиждал, а след това заминал сам при свои роднини в гр. София.
Ищцата поддържала контакт със сина си по скайп и по телефон, пращала пари за
издръжката му и го поощрила да остане да живее при майка й, която се грижела за
него. Ищцата се връщала в страната два пъти годишно за по един месец, което
време прекарвала в с. Р.. Към датата на ПТП ищцата била в И.. Този свидетел,
който се самоопределя като зет на ищцата, макар семейното му положение е
„неженен“, разказва, че празнувал с приятели, когато му се обадил кмета и му съобщил
за инцидента, като подчертал че е късно да ходи на мястото. Когато разбрала за
станалото сестрата на ищцата плакала цяла нощ, а на другия ден отишли на
мястото на произшествието, колата още била врязана в дървото. Този свидетел
съобщил на ищцата за станалото, като тя се разстроила и й дали някакви хапчета.
Дошла си със самолет и два дни гледала като „препарирана“. След това Д.
постоянно плачела, трудно се справяла със ситуацията, след инцидента останала в
България и често, дори през седмицата ходела на гроба на сина си. Ищцата имала
и дъщеря, но и понастоящем още не можела да се успокои и да „преживее“ смъртта
на сина си. Непосредствено, преди разпита на свидетеля, проведен на 01.02.2016
г., двамата разговаряли и ищцата му споделила, че синът й през февруари имал
рожден ден и, че по този повод планирала да ходи на гроба му.
Между страните не е
спорно също, че с вх. № 24-01-620/05.12.2014 г. ищцата отправила искане до
ответника за изплащане на обезщетение в размер на 200000 лева за претърпените
от нея неимуществени вреди, по което искане бил постановен отказ. Този отказ на
ответника да изплати обезщетение за вреди на ищцата се обосновавал с липса на
допълнително изисканите писмени доказателства – влязла в сила присъда с мотиви,
постановена спрямо виновния за ПТП водач, копия на автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи, изготвени по досъдебното производство, писмени доказателства от
наказателното дело дали загиналият е
пътувал с поставен предпазен колан (лист 22 от делото).
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Съгласно чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), приложим в конкретния случай, безвиновната
отговорност на Гаранционния Ф. за изплащане на обезщетения на пострадали
от пътно – транспортното произшествие
лица се ангажира при наличието на следните предпоставки: 1. деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му
състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите
и деянието и вина на извършителя/; 2.
непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България и
да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач да няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 3. увреденото лице да е сезирало
Гаранционният Ф. по предвидения в чл. 288, ал. 9 от КЗ /отм./ ред и същият да
не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./,
да е отказал плащане на обезщетение или увреденият да не е съгласен с размера
на определеното обезщетение /предпоставки по чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм/. По
отношение на претендираните неимуществени вреди от ищцата са осъществени всички
горепосочени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, който дължи на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ
/отм./, във връзка с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Налице са противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП,
извършено виновно; неимуществени вреди и причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите, както и предпоставките по чл. 288, ал. 1, т.
2, б. "а" и чл. 288, ал. 11 КЗ - факти, установени с приетите по
делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен
състав намира, че предявеният иск е доказан по своето основание, а неговият
размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В настоящият случай от показанията на разпитания по делото
свидетел Петко П. се установи, че ищцата преживявала тежко загубата на сина си,
към когото била силно привързана и с когото имали близки доверителни отношения.
Както се изтъкна и по-горе съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй те
възпроизвеждат непосредствените му впечатления от живота на семейството на
ищцата. Въз основа на събраните по делото доказателства при определяне размера
на дължимото обезщетение, съдът взе предвид, че в случая се касае за най -
тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек. Безспорно
неговата смърт й е причинила мъки и страдания, тъй като ноторно известно е, че
е изключително тежко един родител, особено майка да преживее своето дете.
На основание
изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че
справедливо обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на сина й В.В. е в размер на 110 000 лв. Съдът намира
този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и
страдания и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./ Гаранционният Ф. изплаща
обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срока
за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице. Срокът не може да
бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 11 от КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако Ф.ът не се произнесе по подадената
молба в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или не е съгласно с размера
на обезщетението може да предяви претенцията си по съдебен ред. При тълкуването
системно на двете разпоредби и с оглед на житейската справедливост следва
изводът, че при отказ, ГФ дължи обезщетение за забава, от датата на поканата,
тъй като е станал повод за завеждане на делото, а оттам – дължи законна лихва и
разноски по делото. В случая няма спор, че увреденото лице е отправило искане
за обезщетение на 05.02.2014 г., поради което срокът по чл. 288, ал. 7 от КЗ
/отм./, като претендира лихва от датата на отказа на 25.02.2015 г., от който
момент, предвид диспозитивното начало ответникът дължи мораторна лихва. Предвид
това настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, че
задължението за лихва следва да е от датата на завеждане на исковата молба,
както и тези, касаещи основанията за постановения отказ и изведения от това
извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящия иск
С оглед наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице
ли е съпричиняване от пострадалото лице – наследодател на ищцата при настъпване
на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалия, като участник в движението на пътищата и
в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, ответното дружество е направило възражение
за съпричиняване като се е позовало на обстоятелството, че пострадалият при пътно
– транспортното произшествие В.В. не е бил с поставен предпазен колан, поради
което същият е получил телесни травми несъвместими с живота, както и че е поел
риска от настъпване на тези последици, приемайки да пътува в автомобил,
управляван от неправоспособно лице, което обстоятелство му било известно поради
наличието на приятелски отношения помежду им. Безспорно по делото се установи,
че починалият в момента на пътния инцидент е пътувал на дясната предна седалка
на лек автомобил „Пежо 306“. Технически всички места на този автомобил са били
снабдени с обикновени инерционни предпазни колани. Според заключението на комплексната
автотехническа и съдебно – медицинска експертиза, базирани на повредите по
лекият автомобил и получените травми, пострадалият не е бил с поставен
предпазен колан. При настъпилият челен удар между процесното превозно средство
и крайпътно дърво тялото на починалия е политнало напред и вляво, като се е
преместило в купето на автомобила с 152 см., удряйки се в части от интериора му.
Според вещите лица, ако е имало поставен предпазен колан то той би задържал тялото на пътника на
седалката и не би му позволил да полети напред. Коланът обаче не би ограничил
движенията на тялото вляво, а също така не би предпазил пострадалия при удар
отзад или страничен такъв, което обстоятелство е ноторно известно на съда и
като такова не се нуждае от доказване. Именно такъв е бил вторият удар, който
след ротация на автомобила на 900 по посока обратна на часовниковата
стрелка, настъпил между дясната му страна и друго крайпътно дърво. При този
удар скоростта на движение на автомобила била 100 км/ч и настъпила деформация
на дясната странична част на същия, проникваща до 90 см. в купето му. При този
удар тялото на пострадалия политнало надясно, като това му движение също не е
можело да се ограничи от колана. Вещите лица сочат също, че предвид наличната
деформация на автомобила, проникваща на 90 см. в купето на автомобила от
дясната му страна, където е седял и пострадалия, смъртният изход за него е бил
възможен и при наличието на правилно поставен обезопасителен колан. Извън това,
вещите лица са категорични, че водеща причина за настъпване на смъртта на
пострадалия е гореописаната
съчетана травма с водеща черепно-мозъчна травма. Според вещите лица описаното
циркулярно счупване на черепната основа се получавало при удар с посока теменна
област-таз или при удар в задната част на главата и „отхлупването й“ от шийната
област, като се сочи, че вторият посочен
механизъм е по-вероятен в процесната хипотеза с оглед описаното и предвид
прекъсването на ставните връзки между черепната основа и първи шиен прешлен
(атлантоокципиталната става). Следва да се отбележи, че посоченият по-вероятен
за настъпване на тази травма на пострадалия механизъм, предполага удар в
задната част на главата му, който би могъл да настъпи само при удар от зад или
страничен такъв, при който коланът не би имал никакво действие Съдът изцяло кредитира даденото от
експертите заключение, тъй като същото е безпротиворечиво, обективно и
безпристрастно изготвено. С оглед изложеното, даващо основание да се приеме, че
в процесната хипотеза дори и правилно поставен колан не би ограничил травмите,
и доколкото смъртния изход за пострадалия е бил възможен и в хипотезата на
правилно поставен обезопасителен колан, то съдът намира първото възражение на
ответника за неоснователно.
По отношение на второто възражение на ответника, че
пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, като съзнателно
е предприел да се вози в автомобил, управляван от неправоспособен водач, съдът
намира същото за недоказано. По делото липсват каквито и да е доказателства за
наличието на твърдените от ответника близки приятелски отношения, при които
пострадалият със сигурност знаел за липсата на правоспобосност у И. да
управлява МПС. Следва да се отбележи, че на ответника била известна носената от
него доказателствена тежест да установи, че пострадалият съзнателно е поел
риска да пътува с неправоспособен водач, респективно, че тази
неправоспособсност на И. му е била известна, доколкото същата му е указана с
определението на съда по чл. 140 от ГПК. Ответникът не е правил никакви
възражения във връзка с носената от него доказателствена тежест, но не
предприел никакви действия по установяването на тези си твърдения. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Като последица от неизпълнението
на тези задължения на ответника, съдът следва да приеме твърденията му, касаещи
наличието на знание у пострадалия за това, че И. не е правоспособен водач на
МПС за недоказани. След като фактите, от които ответникът извежда възраженията
си са недоказани, то и възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, обосновано това, че пострадалият сам се е поставил в ситуация
на повишен риск от увреждане, като съзнателно е предприел да се вози в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, се явява неоснователно.
Следователно, в конкретният случай не се установи да е налице противоправно
поведение от страна на наследодателя на ищеца, разбирано като нарушение на
посочените от ответника нормативни правила, което да е довело до вредоносен
резултат, поради което не е налице съпричиняване на този резултат и
обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалявано на това
основание.
С оглед изложеното, искът следва да
бъде уважен за сумата от 110 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 130 000 лв.
По
разноските :
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният
размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата – Р.М.П. от САК сумата от 3748,46
лв., съразмерно на уважената част от иска.
На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1022,31 лв., както и
разноски за възнаграждения за вещи лица в размер на 61,54 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска. Следва да се отбележи, че сумите, внесени от
ответника за разпит на свидетел, като неизползвани, подлежат на връщане, при
поискване от тази страна, а не следва да бъдат възлагани по реда на чл. 78 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 4400 лв., представляваща дължимата държавна
такса за уважените срещу ответника искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Д.В.Д., с ЕГН **********, на
основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата 110 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на нейният син В.К.В., настъпила в резултат от пътно –
транспортно произшествие станало на 10.07.2013 г. по вина на водача на лек автомобил „Пежо“,
модел „306“ с рег. № ******** М.М.И., ведно със законната лихва, считано от
25.02.2015 г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 110 000 лева до
пълния претендиран такъв от 130 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адвокат
Р.М.П. от САК, на основание чл. 38, ал.1 ЗА сумата 3748,46 лв. -
адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна адвокатска защита,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Г. Ф. да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
4400 лв. – държавна такса, дължима по уважения срещу ответника иск.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на М.М.И., с ЕГН **********, като трето лице –
помагач на страната на ответника Г. Ф..
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: