№ 243
гр. Разград, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против
Разпореждане № 1388/ 18. 05. 2022 г. по ч. гр. д. № 888/ 2022 г. по описа на Разградския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А.А.Х. за сумата 308, 88 лв. от
общия отхвърлен размер 561, 00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
********** /за разликата над 2 200 лв. до размера на 2761, 00 лв./. Жалбоподателят твърди,
че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане за сумата
308, 88 лв. да бъде отменено. Развива довод, че страните по договора могат свободно да
определят съдържанието му, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави, съгл. чл. 9 от ЗЗД и кредитополучателят се е съгласил и избрал тази
допълнителна услуга - застраховка.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А.А.Х. за
сумата 2 761, 00 лв. , представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********, сумата 1404, 01 лв. договорна възнаградителнао лихва за периода 05. 06. 2019 г.
– 05. 04. 2022 г.; сумата 1 336, 90 лв. обезщетение за забава за периода 05. 06. 2019 г. – 07.
04. 2022 г., сумата 110, 04 лв. разноски и 150 лв. юрисконсултско възднаграждение. Съдът е
издал Заповед № 485 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК за горните суми, но за главница в размер на 2 200 лв. За разликата за
1
претендираната главница над 2200 лв. до 2761 лв. е оставено без уважение искането с
обжалваното разпореждане. Приел е, че следва да съобрази размера на предоставения кредит
по отношение на главницата, а именно 2 200 лв.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Съдът споделя правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора
задължение на кредитополучателя за главница е в размер на 2200 лв. Включената в
заявлението като главница сума над този размер - 602, 15 лв., видно от договора за кредит,
представлява застрахователна премия и такса за оценка на риска и не се дължи на
посоченото от заявителя основание.
Следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от
потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но претендираната застрахователна премия не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. В случая,
застрахователната премия от 308, 88 лв. е включена и се претендира като главница в
договора за кредит. Застрахователната премия не представлява главница по договора за
кредит, която да се дължи на жалбоподателя. За сключване на договора за застраховка със
ЗК „Уника“ АД, жалбоподателят е действал като застрахователен посредник и не е титуляр
на вземането за застрахователната премия. Според приложената Преддоговорна
информация за застрахователя, при настъпване на застрахователно събитие жалбоподателят
като ползващо лице има право да получи застрахователно обезщетение, а не вноските по
застрахователната премия. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е
заплатена от жалбоподателя на застрахователя, за да се дължи на друго основание.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1388/ 18. 05. 2022 г. по ч. гр. д. № 888/ 2022 г. по
описа на Разградския районен съд в обжалваната част, с която е оставено без уважение
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу А.А.Х. само за сумата 308, 88 лв. – част от общия отхвърлен размер 561, 00 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № **********.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3