Р Е Ш Е Н И Е
№ 1636
гр. Пловдив, 2 август 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. БЕКИРОВ,
при секретаря Д. К., като разгледа административно дело №682 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Д.Н.М., ЕГН **********,***, представляван от адвокати К.Н.Ш.-Ш.а и Н.Х.Ш.- пълномощници, обжалва Заповед №101 от 29.01.2021г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “плътна ограда“, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №32408.39.77- за селскостопански, горски, ведомствен път, местност “Червенака“, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за неурбанизираната територия в землището на с. Извор, община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-163 от 01.08.2017г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), без административен адрес.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 139).
Ответникът- кмет на община Родопи, чрез юрисконсулт Ю.К.- пълномощник (лист 3), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лева, съгласно приетия по дело списък на разноските (лист 142). Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Заинтересуваните лица- Д.И.Л. и Н.Г.Н., представлявани от адвокати К.Н.Ш.-Ш.а и Н.Х.Ш.- пълномощници (лист 89, 90), изразяват становище за основателност на жалбата, претендират присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 141).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 8-9, 18-19, 33) е изпратено до жалбоподателя чрез пощенски оператор като приложение към писмо с Изх.№94-00-323#187 от 04.02.2021г. (лист 10, 20, 32), като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването му от жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 4-7, 14-17) е подадена чрез община Родопи на 18.02.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Родопи.
Освен това, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпоредената за премахване “плътна ограда” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и “оградата“ е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Също така, разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като същият (според оспорената по делото заповед) представлява плътна ограда с варираща височина от 0,30м. до 1,25м. спрямо терена (чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ), както и по смисъла на чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1).
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 120-136) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвен и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 10.05.2017г. в община Родопи постъпва заявление с Вх.№94-00-323#44 (лист 74) от Д.П.Ц., адресирано до кмета на общината, във връзка със заявление с Вх.№94-00-323#16 от 17.02.2016г., относно законността на оградите на имотите, граничещи с полски път №039077.
По възлагане от община Родопи е изготвено геодезическо заснемане (листи 65-69) на оградите на ПИ 41.13, УПИ-041037, жил.застр. /41.75/, 41.39, 41.51, 41.50 и УПИ I-61, жил.застр. /41.78/ към път 39.77 по КК на с. Извор общ. „Родопи“, обл. Пловдив. Геодезическото заснемане е изготвено през месец януари 2018г. от “Геопроектстрой“ ЕООД, ЕИК *********, респективно от инж. Б.В.Й., ЕГН **********, притежаващи свидетелства за правоспособност за извършване на дейности по кадастъра (лист 71, 73), съгласно разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
На 19.10.2018г. работна група от длъжностни лица при община Родопи съставя Констативен акт №11 (листи 45-47), според който констативен акт на 19.10.2018г. е извършена проверка на строеж “плътна ограда”, намиращ се в с. Извор, местност “Червенака“, Поземлен имот 32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, по КК на с. Извор, одобрена със Заповед №РД-18-163 от 01.08.2017г. Прието е за установено, че имотът е собственост на община Родопи, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС (Закон за общинската собственост). Строежът е собственост на Д.Н.М., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2010г., с №82, том II, рег.№5239, Н.дело №281/2010г. (лист 62), вписан в Служба по вписванията- Пловдив с Акт №157, том 40, дело №7412/2010г., според който нотариален акт жалбоподателят М. придобива от М.М.М.,ЕГН **********, собствеността върху ПИ №041050, находящ се в с. Извор, местност “Червенака“, с площ от 0,953 дка, представляващ нива от шеста категория.
Строежът е изпълнен от Д.Н.М., който е негов възложител и строител. За изпълнението на строежа са представени: одобрен проект на 20.08.2008г. (листи 53-61, 64) от главния архитект на община Родопи, в това число съгласувани и одобрени части на проекта на 20.08.2008г. от главния архитект на община Родопи; Разрешение за строеж №366 от 27.08.2008г. (лист 51), издадено от главния архитект на община Родопи, с което на М.М.М.,ЕГН **********, се разрешава изпълнението на строеж “ограда и подпорна стена за предпазване на полски път №039077, изцяло в имот №041050, местност “Червенака“, землище на с. Извор, съгласно одобрен проект, както следва: подпорна стена по точки 13439,13443,13445, с дължина от 60,70 л.м. За изпълнението на строежа няма съставен протокол за откриване на строителна площадка, няма протокол за определяне на строителна линия и ниво, няма заповедна книга.
Изпълнението на строежа представлява: За ПИ 041050, местност “Червенака“, землището на с. Извор е одобрен конструктивен проект за ограда и подпорна стена за предпазване на полски път №039077, изцяло в имота (ПИ 041050). Издадено е Разрешение за строеж №366/27.08.200г. от главния архитект на община Родопи. В проекта е предвидено подпорната стена да се изгради от каменна зидария, като в горната част се предвижда стоманобетонов пояс. Предвижда се по проект подпорната стена да укрепва на височина 180 см. На място, северно от ПИ 32408.41.50 е изградена стъпаловидна плътна ограда, която попада изцяло в ПИ 32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, видно от геодезическото заснемане, изготвено през януари 2018г. Изградената ограда е с приблизителна дължина 84м, като височината ѝ варира от 0,30м. до 1,25м., мерено от терена на пътното платно. Оградата е бетонова, изградена стъпаловидно, според нивото на терена. Прието е за установено, че извършеното строителство на “плътна ограда“ е направено в чужд имот, без учредено право на строеж, като не са спазени разрешението за строеж и одобрения проект. Нарушени са разпоредбите на чл.48, ал.7, чл.137, ал.3 и чл.182 от ЗУТ. Предвид приетите за установени нарушения на посочените норми на ЗУТ, съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството.
Проверката е извършена в отсъствието на Д.Н.М., като са изготвени три броя фотографски снимки от мястото на проверката (листи 48-50).
С писмо Изх.№94-00-323#99 от 07.03.2019г. (листи 44) на заместник-кмет на община Родопи се уведомява жалбоподателят, че е съставен Констативен акт №11 от 19.10.2018г. Съгласно чл.223 от ЗУТ, М. следва да се яви в 7-дневен срок от получаване на писмото в община Родопи за връчване на акта.
По делото не са ангажирани доказателства, че посоченото писмо е получено от М..
Изготвено е Съобщение №1 от 16.04.2019г. (Изх.№94-00-323#99 от 16.04.2019г., лист 40) от служители на община Родопи, с което жалбоподателят М. се уведомява, че следва в 7-дневен срок от получаване на писмото да се яви в община Родопи за връчване на Констативен акт №11 от 19.10.2018г.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна служебна бележка (лист 39 горе), Съобщение №1 от 16.04.2019г. (Изх.№94-00-323#99 от 16.04.2019г.) е залепено на плътната ограда, изградена в ПИ 32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, местност “Червенака“, както и на таблото за съобщения на община Родопи (гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански“ №1А), на 16.04.2019г., на основание §4 от ДР на ЗУТ и чл.61 от АПК. По делото са представени и фотографски заснемания на посоченото залепване на съобщението от 16.04.2019г. (лист 42, 43).
Според приетото по делото заверено копие на нарочна служебна бележка (лист 39 долу), Съобщение №1 от 16.04.2019г. (Изх.№94-00-323#99 от 16.04.2019г.) е свалено от таблото за съобщения на община Родопи (гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански“ №1А), на 30.04.2019г.
Съставен е нарочен
Констативен протокол с Изх.№94-00-323#109 от 30.04.2019г. (лист 38), според който протокол против
Констативен акт №11 от 19.10.2018г. няма постъпили възражения.
Като приложение към писмо с Изх.№94-00-323#110 от 07.05.2019г. (лист 37) на началник на Отдел “КУТ и С“ (контрол по устройство на територията и строителство) в община Родопи преписката се изпраща до Отдел “Правен“ в община Родопи “за съгласуване на заповед“.
Според приетото по делото заверено копие на писмо с Изх.№94-00-323#112 от 07.06.2019г. (лист 36) на заместник-кмет на община Родопи, адресирано до жалбоподателя М., по повод постъпило в общината негово писмо с Вх.№94-00-323#111 от 31.05.2019г. (неприложено по делото), М. се уведомява, че не е направил възражение в 7-дневен срок против Констативен акт №11 от 19.10.2018г. и преписката вече е изпратена в Отдел “Правен“ за съгласуване на заповед за премахване на незаконно строителство.
По делото не са ангажирани доказателства посоченото писмо да е получено от жалбоподателя.
Като приложение към писмо с Изх.№94-00-323#177 от 21.09.2020г. (лист 35) на началник на О“КУТ и С“ в община Родопи преписката и проект на заповед по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за строеж „Плътна ограда“, находящ се в ПИ 32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, по КК на с. Извор, се изпраща за разглеждане и съгласуване до началника на Отдел “Правен“ в община Родопи.
Междувременно, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2020г., с №31, том III, рег.№2916, Н.дело №401/2020г. (листи 11-13, 21-23, 28-31), жалбоподателят Д.Н.М. продава на заинтересуваните лица по делото Д.И.Л. и Н.Г.Н., при равни права за двамата купувачи, ПИ с идентификатор №32408.41.50 по КК и КР на с. Извор, община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-163 от 01.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 953 кв.м., представляващ нива от шеста категория, местност “Червенака“.
Освен това, със Заповед №КД-14-133 от 05.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК (обн. ДВ, бр.90 от 20.10.2020г.), на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР, е одобрено изменение на КК и КР на с. Извор, като ПИ с идентификатор №32408.39.77, площ от 3000 кв.м., за селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на община Родопи, се заличава като обект на КК. ПИ с идентификатор №32408.41.50, с площ преди промяната от 953 кв.м., се заснема с площ от 875 кв.м.
По делото не са ангажирани доказателства за неприключило съдебно производство, нито пък дори се твърди такова нещо от страните, относно оспорване на Заповед №КД-14-133 от 05.10.2020г. в частите ѝ, касаещи ПИ с идентификатор №32408.39.77 и ПИ с идентификатор №32408.41.50, поради което следва да се приеме за установено, че посочените части на заповедта са влезли в сила на 20.11.2020г.
Според приетите по делото доказателства от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив (листи 92-103), частта от бившия ПИ с идентификатор №32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, в която е изпълнена разпоредената за премахване “плътна ограда“, понастоящем попада в ПИ с идентификатор №32408.41.83 за селскостопански, горски, ведомствен път, чиято площ е 1026 кв.м.
Като приложение към писмо с Изх.№94-00-323#186 от 27.01.2021г. (лист 34) на главен юрисконсулт в община Родопи преписката се връща на главния архитект на община Родопи за последващи действия със съгласувана заповед по чл.225а от ЗУТ, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от ответника не е съобразено обстоятелството, че от 20.11.2020г. е в сила изменение на КК и КР за неурбанизираната територия в землището на с. Извор, според което изменение ПИ с идентификатор №32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, посочен като място на изпълнение на процесния незаконен строеж, не съществува като обект на кадастъра, а процесният строеж попада в ПИ с идентификатор №32408.41.83 за селскостопански, горски, ведомствен път.
Със Заповед №РД-18-163 от 01.08.2017г. (ДВ, бр.69 от 25.08.2017г., в сила от 25.08.2017г.) на изпълнителния директор на АГКК са одобрени КК и КР за неурбанизираната територия в землището на с. Извор, община Родопи, като посочените по-горе ПИ с идентификатор №32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, част от който понастоящем е ПИ с идентификатор №32408.41.83 за селскостопански, горски, ведомствен път, както и ПИ с идентификатор №32408.41.50 несъмнено попадат в неурбанизираната територия в землището на с. Извор.
Съгласно разпоредбите на чл.48, ал.1, ал.3 и ал.8 от ЗУТ, “ограда“ е строеж, който се изпълнява по регулационните линии на урегулирани поземлени имоти (УПИ) към улицата и към съседните УПИ; оградата към съседни УПИ се изпълнява с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителя; към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6м.; извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места поземлените имоти се ограждат само с леки огради.
А съгласно чл.58 от ЗУТ, в неурегулирани малки населени места и части от тях оградите се строят по съществуващи имотни граници, без да се дава строителна линия за тях.
В случая, доказателствата по делото (Констативен акт №11 от 19.10.2018г., геодезическото заснемане, изготвено през месец януари 2018г. от “Геопроектстрой“ ЕООД, както и заключението на вещото лице Р.) позволяват формирането на извод, че разпоредената за премахване “плътна ограда“ е изпълнена изцяло в ПИ с идентификатор №32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път, част от който понастоящем е ПИ с идентификатор №32408.41.83 за селскостопански, горски, ведомствен път, като същата не е изпълнена по имотната (нито пък по регулационната, каквато няма установена) граница между ПИ с идентификатор №32408.39.77 (понастоящем ПИ с идентификатор №32408.41.83) и ПИ с идентификатор №32408.41.50, поради което разпореденият за премахване строеж не представлява “ограда“ по смисъла на ЗУТ, противно на направената му квалификация в Констативен акт №11 от 19.10.2018г. и в оспорената по делото заповед.
Също така, с оспорената заповед е прието за установено, че изграденият строеж е незаконен, защото е изграден без отстъпено право на строеж и без разрешение за строеж за имота, в който е изпълнен строежа, като наред с това в заповедта се посочва, че не са спазени одобрения проект и издаденото разрешение за строеж на ограда и подпорна стена изцяло в ПИ 32408.41.50.
Посочените съществени нарушения на процесуалните правила обуславят незаконосъобразността на оспорената по делото заповед.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория се премахва, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
В случая, разпореденият за премахване строеж е изпълнен в неурбанизирана и неурегулирана територия в землището на с. Извор и съответно за ПИ с идентификатор №32408.39.77 (понастоящем ПИ с идентификатор №32408.41.83) няма действащ ПУП, поради което не е налице посочената като фактическо основание за издаването на оспорената заповед хипотеза на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ (извършено строителство в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП).
Според оспорената заповед, разпореденият за премахване строеж представлява “ограда с приблизителна дължина 84,00м., като височината ѝ варира от 0,30м. до 1,25м.“, поради което е налице хипотезата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ и за неговото изпълнение не е нужно одобряването на инвестиционен проект.
Също така, нормата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ установява, че не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6м. в рамките на поземления имот.
Според заключението на вещото лице Р. (лист 121), процесният строеж представлява “плътна ограда със стъпаловидна линия на горния ръб, оформяща 23 броя участъци, с различна височина и дължина“.
Видно от Приложение №1 (лист 131) към заключението на вещото лице, девет от участъците на процесния строеж (8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, и 16-ти) са с височина, която е по-малка от 0,6м. и за изпълнението на тези участъци не е нужно издаването на разрешение за строеж, ако се приеме за установено, че строежът е ограда.
Аналогично, ако се приеме за установено, че разпореденият за премахване строеж е “подпорна стена“, то за участъците от същия, чиято височина е от 1,20м. до 2,00м., не е нужно одобряването на инвестиционен проект (чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ), а за участъците от строежа, чиято височина е до 1,20м. (7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 21 и 23-ти), не е нужно издаването на разрешение за строеж (чл.151, ал.1, т.4, от ЗУТ).
При това положение, настоящият състав на съда намира, че като разпорежда премахването на целия строеж, ответникът по делото постановява акта си при липсата на фактическо основание за целта и в противоречие с относимите материалноправни норма на чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ.
Ето защо, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед, макар и валиден, е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на заинтересуваните лица Д.И.Л. и Н.Г.Н. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2021г. (лист 89) и съгласно приетия списък на разноските (лист 141).
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение (лист 144) за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е 900,00 лева.
По делото обаче не са ангажирани доказателства, че от жалбоподателя М. действително е заплатено адвокатско възнаграждение от 2 000,00 лв. на адвокат Н.Ш.-Ш.а и/или на адвокат Н.Ш., като представеното от жалбоподателя заверено копие на платежно нареждане от 02.02.2021г. (лист 140) настоящият състав на съда намира за неотносимо към предмета на спора.
Съответно, на жалбоподателя не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение в посочения размер, а да му бъдат присъдени само направените по делото разноски в общ размер от 634,00 лв., от които 10,00 лв.- заплатена държана такса за образуваното съдебно производство (лист 78), 500,00 лв.- заплатен хонорар за вещо лице (лист 110), както и 124,00 лв.-допълнително заплатен хонорар за вещо лице (лист 144).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №101 от 29.01.2021г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “плътна ограда“, изпълнен в ПИ с идентификатор №32408.39.77- за селскостопански, горски, ведомствен път, местност “Червенака“, по КК и КР за неурбанизираната територия в землището на с. Извор, община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-163 от 01.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, без административен адрес.
ОСЪЖДА Община Родопи, ЕИК *********, да заплати на Д.Н.М.,
ЕГН **********, сумата от общо 634,00 (шестстотин тридесет и четири)
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА община Родопи, ЕИК *********, да заплати общо
на Д.И.Л., ЕГН **********, както и на Н.Г.Н., ЕГН **********, сумата от
общо 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/