Мотиви към присъда по НОХД №853
по описа за2009г. на ШРС
На 16.06.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 177/2009г., по което на същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу А.М.А. ЕГН ********** с неизвестен към момента адрес
на живеене в чужбина, за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.316 във вр. с чл. 311 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт
е посочено, че: на 25.07.03г. в гр. Шумен съзнателно ползвал официални
документи с невярно съдържание – трудова книжка, серия И № 758431 и служебна бележка от
26.07.03г., издадени от длъжностно лице в кръга на службата му – Х.Х.С. *** в качеството му на управител на ЕТ “ХХ Х.Х.”*** с цел документите да бъдат използвани като
доказателство за обстоятелствата отразени в тях, а именно това, че А.М.А. работи по трудова правоотношение в ЕТ “ХХ Х.Х.”***, като зар9самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност от А. ***А..
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимата наказание
"глоба" в размер на 1000 лева.
Процесуалният представител на подсъдимата пледира също така за наказание “глоба”
като определянето на размера предоставя на съда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подс. А.М.А. е с неустановено
местоживеене в чужбина. Напуснал е страната на 22.06.2004г.
и към момента не се е завръщал. Обявен е за местно и общодържавно издирване с
телеграма № 70510/28.12.2007г. на Дирекция “ПОП” гр.
София с инициатор на издирването ОД на МВР – Шумен. Поради тази причина, делото
се разглежда по реда на чл. 269 ал.3 от НПК. Към м. юли 2003г. подсъдимия А. не
се е намирал в трудово правни отношения с ЕТ “ХХ Х.Х.”***. Въпреки това през м. юли 2003г. той посетил
управителя на едноличния търговец- свидетеля Х.Х.С. и
го помолил да създаде документи, в които да удостовери, че съществува трудова –
правно отношение между него и едноличния търговец. Свидетеля Х.С. се съгласил. Той в качеството си на представител и
управител на ЕТ “ХХ Х.Х.”***, попълнил бланка
съдържаща необходимите за трудов договор реквизити. Като дата на подписване на
договора свидетеля вписал датата 02.09.02г. След това С.
подписал изготвения по този начин трудов договор като работодател, а обвиняемия
– като работник. Освен това свидетеля С. изготвил трудова книжка серия И №
758431 на името на подсъдимия А.А..*** от трудовата
книжка свидетеля С. отразил, че подсъдимия по професия е шофьор, въпреки че към
тази дата той изобщо не е бил регистриран като правоспособен водач на МПС. На
страница седма от трудовата книжка свидетеля отразил като дата на започване
работа като шофьор
02.09.2002г. Свидетеля изготвил и служебна бележка на която
придал вид, че е издадена на 26.07.2003г.. В служебната бележка свидетеля
отразил, че подсъдимия А. е назначен с трудов договор от 02.09.02г.
от работодателя ЕТ “ХХ Х.Х.”***, а също и това, че
към момента на издаването на тази служебна бележка, работникът не е в период на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
На 25.07.2003г. подсъдимия
посетил офис на ТБ”Б”клон Шумен и попълнил искане за отпускане на потребителски
кредит без поръчителство и декларация за гражданско, имуществено състояние и
други задължения. В искането и в декларацията подсъдимия посочил, че се намира
в трудово правно отношение с ЕТ “ХХ Х.Х.”***. Като
доказателство за отразените в искането и декларацията обстоятелства относно
трудовата си заетост подсъдимия представил пред банковия служител следните
документи: заверено от свидетеля Х.С. копие на
трудовия договор, заверени копия на листи от първи до седми от трудовата книжка
серия И № 758431 на името на подсъдимия А.А., а също
и служебната бележка, написана и подписана от свид. Х.С.. Тези документи били приети от банковия служител и
приложени в кредитното досие на подсъдимия.
От заключението на извършената съдебно – почеркова експертиза е видно, че почеркът и подписите
положени в договора за потребителски кредит без поръчителство № 1019 от 30.07.03г. принадлежи на подсъдимия А.М.А..
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на
свидетеля Х.Х.С. дадени в съдебното производство,
както и от приложената по делото и приета от съда съдебно- почеркова
експертиза, както и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства по делото.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуеми по чл.316 от НК във вр. с чл. 311
ал1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, свързани със сигурността касателно изискванията за автентичност на
документите и правилната дейност на държавния и обществения апарат и отделни
права и интереси на организации и граждани, които имат отношение към тази
дейност;
* от
обективна страна подсъдимият чрез своите действия е ползвал неистински
официални документи “трудова книжка серия И № 758431 и служебна бележка от 26.07.03г.”;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целел настъпването на
общественоопасните последици, подсъдимия е бил със съзнанието, че използва
неистински документи и че тези документи осъществяват своята функция в живота
на обществото с оглед на установяване на някакво право което
той не притежава, без значение е конкретното съдържание на целта, за която
документът е бил използван, достатъчно е че документа е употребен;
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на нормативно установения
ред за получаване на документи удостоверяващи дадено право.
При определяне на
наказанието съдът прецени: степента на опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като невисока, степента на обществена опасност на дееца, която
преценява като невисока предвид данните за личността му, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс. А.:
* смекчаващи вината
обстоятелства – стари осъждания, които са изиграли своята превантивна
роля, отдалечеността на извършеното престъпление във времето;
* липсата на отегчаващи
вината обстоятелства;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл. 36 от НПК могат да бъдат постигнати и
като то бъде определено при наличието на констатираните по горе многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, тъй като: За
престъпление по чл.316 във
вр. чл. 311 ал.1 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” до пет години.
Съдът счита, че дори и наложено в минимален размер наказанието “лишаване от
свобода” би се оказало несъразмерно тежко за извършителя предвид констатираните
по горе смекчаващи вината обстоятелства и поради това намира, че справедливо и
съответстващо на извършеното ще бъде налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като бъде заменено предвиденото
за това престъпление наказание “лишаване от свобода” с наказанието “глоба” което
се е прилагало към момента на извършване на престъплението. По отношение на
размера на глобата съда намира, че тя следва да се наложи в максималния
предвиден размер към момента на извършване на деянието а именно 1000 лева. Определения
размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.
По този начини с тези наказания съдът счита , че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.
Водиш от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: