Решение по дело №607/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 13
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200607
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                         15.01.2020 год.                     Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                           наказателен състав

На осми януари                                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 607 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на „*** АД, ЕИК ***срещу наказателно постановление № *** г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 211 от Закон за туризма на „***“ АД, ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600,00 лева, за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Иска се цялостната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Изказват се доводи, за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподател се представлява от редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, се представлява от юрисконсулт в съдебно заседание.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя.

Царевският районен съд, като съобрази събраните доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

На 11.07.2019 г. актосъставителят, служител на КЗП РД-Бургас, съвместно със свой колега, посетили търговски обект– хотел- находящ се в гр. Царево, обл. Бургаска и стопанисвано от дружеството жалбоподател. При извършената проверка установили, че в обекта се извършва търговска дейност, но не са спазени всички изисквания на Закова за туризма, а именно, няма посочена единица мярка/грамаж, за която е обявена цена на предлаганите в обекта коктейли.

По време на проверката контролните органи съставили констативен протокол. С констативния протокол на търговеца било наредено да се яви лично или да изпрати представител в КЗП, РД- Бургас и да представи документи за стопанисвания от него обект. Жалбоподателят изпълнил указанията, като представил необходимите документи.

За приетите за установени от актосъставителя нарушения, бил издаден акт за установяване на административно нарушение № *** г. против жалбоподателя, който бил връчен на упълномощено лице.

В качеството си на наказващ орган, на 12.09.2019 г. директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия със заповед като счел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, издал обжалваното наказателно постановление. Деянието е квалифицирано по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма и санкционирано по чл. 211 от същия закон.

Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу подпис, видно от обратната разписка.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- служители на КЗП- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост.

          При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на КЗП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, оспорва фактическите констатации по акта. Поддържа се за приложение на чл. 28 от ЗАНН.  

Несъстоятелни са и възраженията за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. След внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение и атакуваното НП, са съставени съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 211 от ЗТ, където е посочено, че н ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500,00 до 2000,00 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Според настоящия състав, липсата на утежняващи вината обстоятелства, вида и характера на извършваната дейност, както и мащабите на същата, предполагат наказанието да бъде наложено в един минимален размер. Последното обуславя изменяне на атакуваното НП, в частта му досежно размера на наложената санкция, която според съда, следва да бъде в размер на 500,00 лева и потвърждаване в останалата му част.

Нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая- нарушението е формално- на просто извършване.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 211 от Закон за туризма на „***“ АД, ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600,00 лева, за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ, в частта му досежно размера на наложената с него санкция, като за извършеното нарушение по чл. 117, ал. 1 от ЗТ, НАЛАГА на „***“ АД, ЕИК ***, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :