Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 05.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в открито заседание при закрити врата, проведено пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N6034 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят С.с.Н. ООД
твърди, че има изискуеми вземания за цена на доставени стоки по договори
за търговска продажба към длъжника И.Б.2.
ЕООД, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, като длъжникът не
изпълнил доброволно задълженията си, а предприетото принудително изпълнение не
дало резултат поради липса на имущество към което да бъде насочено. По тези
съображения счита, че ответникът е неплатежоспособен, поради което моли да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Ответникът не е
депозирал отговор, не взема участие в производство и не изразява становище.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата е предпоставено от доказване по делото от страна на
молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец,
произтичащи от и/ или отнасящи се до
търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или
разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност
на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка/
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност или частни държавни вземания, като законът установява презумпция за
състоянието при спиране на плащанията на
задължения от посочения вид.
Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че
затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът по
молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно еднолично дружество с ограничена
отговорност.
По делото са представени 29 броя фактури, издадени в периода
31.07.2009 г. – 31.08.2009 г. от молителя и с получател ответното дружество, на
обща стойност 24478,99 лв., които фактури са подписани и от двете страни и
удостоверяват сключването на договори за покупко-продажба на стоките, описани в
тях.
Представени е изпълнителен лист, издаден на 08.04.2013 г. по
ч.гр.д.№ 51385/2012г. на СРС, 124 състав, с което въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение от 12.11.2012 г. по същото дело
ответникът е осъден да заплати на молителя сумата от 24 478,99 лв.,
представляваща незаплатена цена по извършени продажби на С.материали, съгласно
издадените фактури, законна лихва и разноските по делото, поради което и при
липсата на оспорване съдът приема, че тези вземания са установени с влязла в
сила заповед за изпълнение.
Следователно по делото се установява, че молителят има изискуеми
парични вземания срещу ответника, произтичащи от търговски сделки – договори за
търговска продажба на стоки, поради което е активно легитимиран да поиска откриване
на производство по несъстоятелност, което налага съдът да обсъди доказателствата,
установяващи финансовото състояние на ответника.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
От изисканите по делото справки от служба по вписванията гр.София
и СДВР-Отдел „Пътна полиция“, се установява, че ответно дружество не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства.
Последният обявен в търговския регистър годишен финансов отчет е
този за 2013 г., след което ответникът не е представял отчети за обявяване,
като от отчета за паричните потоци за 2013 г. се установява, че на практика
ответникът не е извършвал каквато и да било дейност, тъй като са посочени
нулеви стойности на паричните потоци.
От представеното
удостоверение, издадено от частен съдебен изпълнител П.М.по изпълнително дело
20138450400167 се установява, че длъжникът И.Б.2. ЕООД към 07.08.2014 г. има задължения
към Строителни с.Н. ООД и публични задължения в общ размер на 65 303,43
лв., които са предмет на изпълнителното дело.
Ответникът не е представил каквито и да
било доказателства, че разполага с краткотрайни активи, които да му позволят да
изпълни задълженията си към молителя и държавата, за които е образувано
изпълнителното производство, съответно съдът в приложение на презумпцията по
чл.608, ал.3 ТЗ приема, че ответникът е неплатежоспособен и следователно са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
По аргумент от чл.608 ал.1 от ТЗ началната
дата на неплатежоспособността е най-ранната дата, на която длъжникът не е в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка, като тази
невъзможност следва да е и трайна. Ето защо, за начална дата на
неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.08.2009 г., на която дата е настъпил падежа по последната
издадена от молителя фактура и ответникът е в забава на плащането на задължения
в общ размер 24 478,99 лв. и е налице спиране на
плащанията, тъй като не е оборена презумпцията, че се касае за временни
затруднения.
Ответното дружество не може да бъде
открито по седалище и адрес на управление и не се установява да има каквото и
да било имущество. Съответно развитието на производството е обусловено от
действителна наличност на бързоликвидно имущество, което да покрие най-малко
разноските по възнаграждение на синдика, за времето необходимо за издирването, извършването на опис и оценка на наличното имущество. Нито
длъжника, нито кредиторите са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определение по
чл.629б ТЗ/, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено
решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632,
ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на И.Б.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** 2, ***********и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.08.2009 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,
на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по
отношение на И.Б.2. ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** 2, ***********ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И.Б.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, ***********ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на И.Б.2. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ***********ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на
имуществото на И.Б.2. ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, ***********СПИРА производството по т.дело № 6034/2014 г. по описа на СГС,
VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: