РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. гр. Видин , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:В. А. В.
Членове:А. М. П.
В. Й. М.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20201300500387 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“, със
седалище и адрес на управление: гр.С. чрез процесуален представител срещу Решение №
168/13.03.2020г. по гр.д. № 2390/2019г. на Видински РС, с което въззивникът е осъден да
заплати на П. Е. С. ,с ЕГН : ********** СУМАТА от 1 716.50 лева - представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период
22.08.2016г. - 22.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1,143, 208.47 лв-мораторна лихва , ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2019 год. до окончателно
изплащане на задължението, Д.т – 118.64 лв., 90 лв. възнаграждение за в.л и 652.12 лв
адвокатско възнаграждение., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Твърди, че е налице изрична
норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда
неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3
продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Доколкото е налице специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР
разпоредбите на общото гражданско законодателство, не може да немерят приложение.
Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за
процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
1
отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е
възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч., като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР,
където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната заповед е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща
допълнително възнаграждение в размер на 25ст.Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна е депозиран
отговор, в който оспорва въззивната жалба. Претендира направени разноски пред въззивната
инстанция в размер на 700 лв., съобразно договор за правна помощ и списък на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Представя молба, в които поддържа доводите си от въззивната жалба, моли
същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК в условията на евентуалност, ако претендираното
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия надвишава минимума в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован оспорва изцяло
въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. д. „П. б. и з. на н.“ – ВМР, с
адрес гр.С., против Решение № 168/13.03.2020г. по гр.д. № 2390/2019г. на Видински РС, с
което въззивникът е осъден да заплати на П. Е. С. ,с ЕГН : ********** СУМАТА от
1 716.50 лева - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, 208.47 лв-мораторна лихва
, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска –
23.08.2019 год. до окончателно изплащане на задължението, Д.т – 118.64 лв., 90 лв.
възнаграждение за в.л и 652.12 лв адвокатско възнаграждение., на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
2
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което
ищецът П. Е. С. ,с ЕГН : ********** е полагал труд на длъжност в Р С “П. б. и з. на н.”
/РСПБЗН/ - В., която е на структурно подчинение към Главна дирекция „П. б.и з. на н.“
/ГДПБЗН/ в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства и заключение по ССЕ, неоспорено
от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило
справка за общо положения нощен труд за периода 22.08.2016г. - 22.08.2019г.,
Същия е 251 часа, преизчислени по коефициент 1.143 Общо дължимата сума за
неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за
периода22.08.2016г. - 22.08.2019г. е в размер на 1 716.50 лв.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване на
положения нощен труд през периода22.08.2016г. - 22.08.2019г., в едно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "П. б. и з. на н.“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът
по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на
държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е
служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за
периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването
на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г. , за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
3
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 22.08.2016г. - 22.08.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето
защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез
преизчисление на положения нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница, така и за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
4
ответника.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
По отношение претендираните разноски на Въззиваемия
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във
връзка с Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.,който размер Съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на Чл.36 ал.2
Закона за адвокатурата.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт няма да
подлежи на касационна проверка.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168/13.03.2020г. по гр.д. № 2390/2019г. на Видински
РС.
ОСЪЖДА Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“, със седалище и адрес на управление: гр.С., да
заплати на П. Е. С. ,с ЕГН : ********** , направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5