Р Е Ш Е Н И Е  № 23

Гр. Сливница, 02.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно  заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                                 Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 475 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.М.К., с ЕГН **********,***, с която е предявен срещу ответницата Б.М.С., с ЕГН **********, иск с който се претендира по съдебен ред да бъде разпределено ползването на съсобственият между страните недвижим имот, а именно:

УПИ № ХV-9605, в квартал № 2, по плана на град Б., целият с площ от 462 кв. метра, както и партерен етаж, включващ два гаража и две мазета и тавански етаж, включващ пет тавански помещения от построената в имота Триетажна Масивна Жилищна Сграда, състояща се от партерен етаж, първи и втори етаж и тавански етаж.

Твърди се в исковата молба процесният имот е бил съсобствен между страните по делото, като ищцата придобила право на строеж върху общинска земя за изграждане на триетажна масивна жилищна сграда. Това право било учредено на ищцата и на нейната баба К.П.В., на 17.09.1999г. С н.а. № 57, том ІІ, рег. № 14666, дело № 614/1999г. К. В.прехвърлила на ответницата правото на строеж върху първият етаж от сградата. Сградата била изградена съобразно архитектурния проект. През 2004г. ответницата закупила от Община Б. ½ идеална част от дворното място, а през 2013г. това сторила и ищцата. Т.к. ищцата преимуществено живеела извън пределите на страната, ответницата самоволно владеела и ползвала цялото дворно място, двата гаража и мазетата, както и целият тавански етаж. Въпреки отправените неколкократни призиви към ответницата да преустанови това ползване, тя не го сторила.

Представя писмени доказателства под опис и прави доказателствени искания.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, като в указания срок е постъпил отговор с който същата не оспорва иска за разпределение на ползването върху дворното място, но оспорва иска за разпределение на ползването на жилищните части, като твърди да е собственик освен на партерния етаж включващ двата гаража и мазетата, така и на таванския етаж, както и на втория етаж от сградата.

Предявява на основание чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск по 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗС, с който претендира по отношение на ищцата да бъде признато за установено, че тя е собственик на следните имоти: партерният етаж включващ двата гаража и мазетата, таванският етаж, както и на вторият жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда построена в УПИ № ХV-9605, в квартал № 2, по плана на град Б., целият с площ от 462 кв. метра, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от средата на месец декември 2005г. до образуване на настоящото производство.

Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Препис от ИУИ е връчен на ищцата по основния иск, като в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, същата е представила писмен отговор с който оспорва същия. Прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че същите са собственици на процесното дворно място. Във връзка с правата върху процесната сграда, съдът намира, че за страните е възникнал към момента на изграждането и узаконяването й, режим на етажна собственост по отношение на общите части от нея.

Основният спорен въпрос в случая е твърдението на ответника, че е придобил изключително право на собственост върху целият партерен етаж включващ двата гаража и мазетата, целият тавански етаж, както и на вторият етаж от триетажната масивна жилищна сграда построена в УПИ № ХV-9605, в квартал № 2, по плана на град Б., целият с площ от 462 кв. метра.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, както следва:

Свидетелят А. А.– кум на ответницата по основния иск и ищец по ИУИ, твърди, че през месец декември 2005г. помагал на съпруга на Б. да слагат улуци на покрива на къщата. Тогава последната казала, че са се скарали със сестра й за някакви пари. Това ядосало съпруга й Р., който се качил на втория етаж и го заключил. От тогава Б. държала цветята си там, както и складирали на този етаж различни строителни материали. Този свидетел не е виждал някой друг да ползва този етаж. Според него, Б. и съпругът й Р.се нанесли да живеят на първият етаж от къщата през 2005г., но продължавали ремонтите на втория етаж. Къщата била строена от Р.и Б., като бащата на последната им помагал.

Свидетелят В. Е.– съсед на процесните имоти е посещавал къщата само един – два пъти. Този свидетел не може да уточни на колко етажа е сградата. Твърди единствено, че през изминалата година се е качвал на втория етаж, който бил заключен с катинар и ключът се държал от съпруга на Б.. Свидетелят твърди още, че по време на строителството е виждал веднъж съпруга на ищцата М.К. на обекта, а бащата на страните почти всеки ден бил там. Той не знае кога е бил завършен строежа на къщата и споделя, че Б. и съпругът й обитавали първия етаж от нея. Други релевантни за спора факти, свидетелят Е.не навежда.

Свидетелката Е. Г.– майка на страните по делото, излага подробно, житейски правдиво и задълбочено своите непосредствени възприятия, които съдът намира за относими към настоящия правен спор. Тази свидетелка изяснява подробно кога и с какви средства е започнал строежа на жилищната сграда, както и етапите през които същият е преминал. Заявява, че грубият строеж на сградата е приключил в края на 2005г. От този момент ответницата Б. е започнала да „стяга“ нейният дял от общата между страните къща, а именно първият етаж, както и нейният гараж и мазе, които били измазани в периода след 2005г. През месец декември 2007г. /преди Коледа/, Б. и нейният съпруг се преместили да живеят в новопостроената къща, като до този момент те живеели в дома на свидетелката. Делът на ищцата М. /вторият етаж от къщата, гаража и мазето на сутеренния етаж, както и ½ идеална част от тавана/ не били измазани и пригодени за ползване съобразно предназначението им, т.к. ищцата преимуществено живеела в чужбина и рядко си идвала в България. По отношение на вторият етаж от сградата, който бил собствен на ищцата, свидетелката е категорична, че както към 2015г., така и към настоящия момент същият не е измазан и няма поставени вътрешни врати и обзавеждане. Тя потвърждава, че действително ответницата Б., през зимния период е пренасяла саксиите си с цветя на етажа, собственост на ищцата, но последната знаела за това и не се противопоставяла. Също така на втория етаж, ответницата държала и тенис – маса, за която казала на майка си, че ще бъде премахната, когато М. реши да си довърши етажа. Майката на страните по делото твърди, че идеята двамата родители била да осигурят и на двете си дъщери еднакви условия, като къщата била разпределена поравно между тях, което било оформено и документално. Още докато бил жив нейният съпруг и баща на страните, той заковал с дъски и шперплат отвора на гаража полагащ се на ищцата, т.к. там не била поставена врата и с цел да не изстива етажа на ответницата било извършено това действие. В този смисъл нейният гараж не е ползван никога по предназначение, но ответницата и съпругът й складирали на площадката пред него дърва и въглища. Г.заявява още, че отношенията между двете сестри се влошили преди около две години, когато тя заминала за Англия да помага на ищцата да отглежда детето си.

Свидетелят Г. С., познава дворното място и процесната сграда на страните по делото. Той споделя, че е участвал в строителството на къщата, още от момента на наливане на основите през 1993г., като строежът се осъществявал основно от бащата на страните по делото. Той също твърди, че през 2007г. /около Коледа/ Б. и семейството й се нанесли да живеят на своя етаж от къщата, като свидетелят свързва този факт с конкретен спомен от своя живот. Той лично е ходил със съпруга на ищцата преди около пет години да купуват гаражна врата, която да бъде монтирана на гаража полагащ се на ищцата. Такава била закупена, но не успели да я поставят, т.к. пред този гараж ответницата си била складирала дърва и въглища, което наложило вратата да бъде откарана в дома на съпруга на ищцата с цел да се постави на по – късен етап. Въпреки това и към настоящият момент същата не била поставена.

По делото е представена и приета като доказателство декларация по чл. 14 от ЗМДТ на името на съпруга на ответницата, от която е видно, че последният е декларирал в съсобственост с ответницата едно жилище на първият етаж с мазе и гараж при квоти по ½ идеална част за всеки от тях, от сградата в която се намират процесните имоти. Като година на построяване на имотите, деклараторът Р.Т. С.е посочил 2009г.

По делото е допусната, назначена и изслушана основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза с която експертът е предложил варианти за разпределение на ползването на процесното дворно място, както и на сутеренният етаж в който се намират двата гаража и две мазета и на таванският етаж. Експертът е предложил един вариант за разпределение на сутеренния и таванския етажи от сградата и три варианта за разпределение на дворното място.

Други релевантни за настоящия правен спор доказателства в хода на производството страните не са ангажирали.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът приема, че с оглед характера на производството, първо следва да се произнесе по предявеният ИУИ, с който ответницата претендира, че е придобила правото на собственост върху притежаваните по документи от страна на ищцата самостоятелни имоти и общи части от сградата. Предоставянето на търсената от ищеца по този иск защита е обусловена от установяването на правно релевантния за настоящия спор факт, а именно, че същият притежава право на собственост върху процесните недвижими имоти подробно описани и индивидуализирани в исковата молба, като правото му изключва правата на ответника по него.

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес по така предявения инцидентен установителен иск, ищеца следваше да проведе главно и пълно доказване на фактите, от който произтича правото му на собственост. Тази доказателствена тежест му е била указана в изготвения по делото доклад. Претендиращият правото за себе си, следваше да докаже фактите от които произтича това право – в конкретния случай упражняваната фактическа власт върху имота на ответника, за посочения период – от месец декември 2005 до момента на завеждане на исковата молба.

Според разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност, или по други начини определени в закона. В конкретния случай ищецът по този иск претендира собственически права на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху имотите предмет на настоящия правен спор.

За уважаване на това изключващо правата на ответника твърдение, следва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя) и определен срок от време.

Относно втория елемент, чието наличие следва да бъде доказано – срока на упражняваното владение, съдът намира, че в случая е необходимо същото да е продължило десет години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от шест месеца (арг. от чл. 81 от ЗС).

Във връзка с доказване на факта на спокойното и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота, по делото са разпитани две групи свидетели (на всяка една от страните) и са представени писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на производството доказателства не беше установен по безспорен и несъмнен начин факта на спокойно и необезпокоявано владение върху имотите предмет на спора от страна на ищеца, със съзнанието на собственик, както и периода на това владение.

На първо място, ищецът не доказа по несъмнен начин, че това негово владение е започнало от твърденият момент – месец декември 2005г. Към този момент сградата все още не е била изградена и узаконена видно от показанията на свидетелите Е. Г.– майка на страните по делото и свидетелят Г. С.. Съдът дава вяра на тези свидетели, т.к. същите свързват събитията за които свидетелстват с конкретни факти от обективната действителност. Техните показания са задълбочени, последователни, житейски логични и правдиви и в голяма степен незаинтересовани. В случая не би могло да се твърди, че свидетелката Г.е взела страна в полза на някоя от своите дъщери. От разпита на същата се установи, че тя е сериозно засегната от влошените отношения между децата си, но нейната воля е била да ги осигури равностойно независимо от различният житейски път, който е поела всяка от тях. В този смисъл тя излага напълно правдоподобно непосредствените си впечатления от техните взаимоотношения. Нещо повече, тя за разлика от всички останали свидетели е имала през целия период най – пълни и обективни виждания върху фактическото положение в къщата на своите дъщери, за разлика от всички останали свидетели и най – вече тези на ищцата по ИУИ, които излагат епизодични, несигурни и непълни данни за релевантните за спора факти. Нещо повече, очевидно свидетелят Ангелов – кум на Б. и Р.се намира в приятелски взаимоотношения с тях и този смисъл се явява заинтересован от изхода на спора. От своя страна показанията на свидетелят Е.не допринасят по никакъв начин за установяване на относими към спора обстоятелства.

Отделно от изложеното, видно от приетата по делото декларация по чл. 14 от     ЗМДТ, лично съпругът на ищцата по ИУИ е декларирал на 13.11.2013г., единствено притежаваните и придобити от съпругата му Б. съобразно неоспорените от страните легитимационни документи, имоти от сградата. В същата декларация той е декларирал, че те са били построени през 2009г., което директно опровергава твърденията на ищцата Б., че е владяла собствените на сестра й имоти от 2005г.

Следва да се отбележи, че едва с факта на изграждането и узаконяването на жилищната сграда през 2009г. за ответникът по този иск може да се приеме, че е било реализирано отстъпеното му право на строеж и от тогава същият е придобил на законно основание правото на собственост върху конкретни обекти от процесната сграда и идеални части от общите помещения при равни квоти с ищеца. Ето защо, едва от този момент би могла да тече в полза на ищеца давност по отношение на конкретни обекти от узаконената сграда и то при явна демонстрация от негова страна на това владение насочена спрямо ответника. В този смисъл и на първо място, съдът приема, че не е изтекъл предвидения в закона десет годишен срок.

На следващо място, решаващият съдебен състав приема, че не се установи твърдяното владение да е било необезпокоявано и спокойно, както и такова въобще да е било осъществявано в обем годен да легитимира ищеца като собственик. От всички събрани в хода на производството доказателства се установи, че отношенията между ищеца и ответника са се влошили през последните две години и то по конкретен повод споделен от майката на страните в разпита й като свидетел. Единствено по делото е установено, че ищцата Б. е държала през зимния период саксиите с цветята си на втория етаж от сградата който е собственост на ответницата. Това обаче е ставало с нейното знание и съгласие и по никакъв начин не би могло да се приеме, че с това си поведение ищцата е демонстрирала собственически права по отношение на този жилищен етаж. Нещо повече, тя е била наясно, че етажът е собственост на сестра й, като е заявила пред майка си готовност да изнесе находящата се там тенис – маса в момента в който М. предприеме действия свързани с пригаждането му за живеене. По отношение на останалите претендирани обекти от сградата - гараж и мазе, както и за таванският етаж не се събраха никакви доказателства за демонстрирано от страна на ищцата самостоятелно владение, още по – малко насочено спрямо ответницата по този иск. Тъкмо обратното – беше установено, че входа за гаража на ответницата е бил закован още от покойния баща на страните и то с цел да не се пречи на ползването от страна на ищцата Б., на собственият й жилищен имот. В този смисъл, гаража на другата сестра не е бил ползван и владян от никого. Същото се отнася и за прилежащото към него мазе, или обслужващо помещение.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът не е владял имотите предмет на спора явно и спокойно, със съзнанието на собственик за посочения период. Той е ползвал безспорно обособената част от къщата за която е притежавал документи за собственост, но не й тази на ответницата.

По изложените съображения предявеният инцидентен установителен иск се явява неоснователен и недоказан на посоченото правно основание и следва да бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това правни последици.

С оглед изхода от спора по предявения ИУИ, съдът дължи произнасяне по основния иск, свързан с разпределението на ползването на дворното място и общите части от сградата.

Разпределянето на ползването е дейност на съда, с която той администрира отношенията на съсобствениците по определяне на начина на ползване на съсобствен имот, когато те не могат доброволно да постигнат споразумение за това. При осъществяване на тази спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, съдът следва да съобрази както правата на съсобствениците в съсобствеността, така и целесъобразността и възможностите за разпределяне на ползването на общата вещ съобразно конкретните обстоятелства по делото – характер на вещта, брой съсобственици, техни права в общата собственост, фактическото положение до възникване на правния спор. Правомощията на съда съгласно  разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се свеждат до разпределение на ползването на общата вещ, или до назначаване на нейн управител. Съдът не може да постановява задължения за съсобствениците да извършват промени или преустройства на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква такива промени и преустройства, тоест решението на съда трябва да е съобразено със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта. (в този смисъл Решение № 3528/1981 г., І г.о., Решение № 1620/1996 г. ІV г.о.). Разпределянето на ползването, което извършва съдът по реда на  чл. 32, ал. 2 ЗС следва да е съобразено не само с квадратурата на общия имот и квотите на съсобствениците, а следва да се държи сметка и за ползите от определените дялове.

В настоящата хипотеза, решаващият съдебен състав намира, че водещ вариант за разпределяне на ползването на съсобственото дворно място следва да бъде установеното фактическо положение, констатирано при извършването на огледа на място от страна на вещото лице, както и да бъде дадено решение максимално щадящо съществуващите до момента дадености и реално ползвани от страните обекти. По изложените съображения, съдът намира, че най – справедливото разпределение на общите на страните обекти и сградата и съответните подходи от дворното място, се явява следното:

Ищцата М.М.К., следва да ползва следните части от общите на страните имоти:

А/ дворно място с площ от 136 кв. метра, съответстващо на дял Първи от допълнителното заключение на вещото лице защриховано с червен цвят на приложената скица № 5, находяща се на лист 91 от делото. Този вариант за разпределение на дворното място, според решаващия съдебен състав най – пълно отразява интересите на страните, доколкото в него са обособени площи за лично ползване от съсобствениците, находящи се непосредствено пред ползвания от всеки един от тях гараж.

Б/ Дял Първи от проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 41.00 кв. метра, включващ следните помещения: гараж с площ от 19.30 кв. метра и помещение /зимник, склад/ с площ от 21.70. кв. метра, защриховани с червен цвят на приложената скица № 3, находяща се на лист 69 от делото. Това разпределение съответства на реално ползваните от страните гаражни помещения и прилежащите към тях допълнителни такива.

В/ Дял Първи от проекта за разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 40.00 кв. метра, включващ следните помещения: стая с площ от 13.90 кв. метра, стая с площ от 11.10 кв. метра и стая с площ от 15.10 кв. метра, защриховани с червен цвят на приложената скица № 4, находяща се на лист 70 от делото.

 Ответницата, Б.М.С.,  следва да ползва следните части от общия на страните имот:

А/ дворно място с площ от 136 кв. метра, съответстващо на дял Втори от допълнителното заключение на вещото лице защриховано със син цвят на приложената скица № 5, находяща се на лист 91 от делото. Този вариант за разпределение на дворното място, според решаващия съдебен състав най – пълно отразява интересите на страните, доколкото в него са обособени площи за лично ползване от съсобствениците, находящи се непосредствено пред ползвания от всеки един от тях гараж.

Б/ Дял Втори от проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 41.00 кв. метра, включващ следните помещения: гараж с площ от 19.30 кв. метра и помещение /зимник, склад/ с площ от 21.70. кв. метра, защриховани със син цвят на приложената скица № 3, находяща се на лист 69 от делото. Това разпределение съответства на реално ползваните от страните гаражни помещения и прилежащите към тях допълнителни такива.

В/ Дял Втори от проекта за разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 39.90 кв. метра, включващ следните помещения: стая с площ от 12.20 кв. метра, стая с площ от 09.00 кв. метра, стая с площ от 13.00 кв. метра и стая с площ от 05.70 кв. метра, защриховани със син цвят на приложената скица № 4, находяща се на лист 70 от делото.

Приложените към делото цветни скици № 3,4 и 5, находящи се съответно на лист 69, 70 и 91 от делото, следва да се считат неразделна част от настоящото съдебно решение.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответницата Б.М.С., с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на ищцата М.М.К., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за защита по предявения инцидентен установителен иск, в размер на 1000 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание  чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Б.М.С., с ЕГН **********, против М.М.К., с ЕГН **********, инцидентен установителен иск по 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено, че тя е собственик на следните имоти: партерният етаж включващ двата гаража и мазетата, таванският етаж, както и вторият жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда построена в УПИ № ХV-9605, в квартал № 2, по плана на град Б., целият с площ от 462 кв. метра, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от средата на месец декември 2005г. до образуване на настоящото производство.

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на съсобствените между страните недвижими имоти, представляващи: дворно място с площ от 462 кв. метра, представляващ УПИ № ХV-9605, в квартал № 2, по плана на град Б. и партерен етаж, включващ два гаража и две мазета и тавански етаж, включващ пет тавански помещения от построената в имота Триетажна Масивна Жилищна Сграда, състояща се от партерен етаж, първи и втори етаж и тавански етаж, както следва:

1. На М.М.К., с ЕГН **********, се предоставя ползването на следните идеални части от процесните имоти:

А/ ДВОРНО МЯСТО с площ от 136 кв. метра, съответстващо на ДЯЛ ПЪРВИ от допълнителното заключение на вещото лице защриховано с червен цвят на приложената скица № 5, находяща се на лист 91 от делото.

Б/ ДЯЛ ПЪРВИ от проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 41.00 кв. метра, включващ следните помещения: гараж с площ от 19.30 кв. метра и помещение /зимник, склад/ с площ от 21.70. кв. метра, защриховани с червен цвят на приложената скица № 3, находяща се на лист 69 от делото.

В/ ДЯЛ ПЪРВИ от проекта за разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 40.00 кв. метра, включващ следните помещения: стая с площ от 13.90 кв. метра, стая с площ от 11.10 кв. метра и стая с площ от 15.10 кв. метра, защриховани с червен цвят на приложената скица № 4, находяща се на лист 70 от делото.

 

2. На Б.М.С., с ЕГН **********, се предоставя ползването на следните идеални части от процесните имоти:

А/ ДВОРНО МЯСТО с площ от 136 кв. метра, съответстващо на ДЯЛ ВТОРИ от допълнителното заключение на вещото лице защриховано със син цвят на приложената скица № 5, находяща се на лист 91 от делото.

Б/ ДЯЛ ВТОРИ от проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 41.00 кв. метра, включващ следните помещения: гараж с площ от 19.30 кв. метра и помещение /зимник, склад/ с площ от 21.70. кв. метра, защриховани със син цвят на приложената скица № 3, находяща се на лист 69 от делото.

В/ ДЯЛ ВТОРИ от проекта за разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице, с обща светла площ от 39.90 кв. метра, включващ следните помещения: стая с площ от 12.20 кв. метра, стая с площ от 09.00 кв. метра, стая с площ от 13.00 кв. метра и стая с площ от 05.70 кв. метра, защриховани със син цвят на приложената скица № 4, находяща се на лист 70 от делото.

ПРИЛОЖЕНИТЕ към делото цветни скици № 3,4 и 5, находящи се съответно на лист 69, 70 и 91 от делото, следва да се считат неразделна част от настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответницата Б.М.С., с ЕГН **********, да заплати на ищцата М.М.К., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за защита по предявения инцидентен установителен иск, в размер на 1000 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: