№ 3764
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502555 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано възоснова на частна жалба с вх. Рег. №
300040 от 13.10.2021 г. подадена от адв. П.Н. от ВАК, в качеството му на пр. представител
на Ж. Д. Н. и К. Н. КЮЧ., двете ищци по гр.д. № 201 по опис на ВРС за 2021 г. срещу
Определение № 2657921 от 28.09.2021 г., с което е оставено без уважение „искането им за
обезпечение на доказателствата, чрез назначаване на вещо лице, което да извърши опис на
всички движими вещи, намиращи се в УПИ IХ – 200 в кв. 23 по действащия ПУП на с.
Клементово, описани в депозираните уточнителни молби, включително да ги
индивидуализира по вид, количество размер, брой, цвят, сериен номер и други
идентификационно данни, които се съдържат по вещите“.
В жалбата са изложени съображения за предпоставките, които съдът съобразява в
производствата по обезпечение на иск, като вероятно се прави аналогия с предпоставките по
обезпечение на доказателствата. Пр. представител на ищците, моли за отмяна на
определението и постановяване на друго, с което съдът да уважи искането за обезпечение на
доказателствата.
Препис от въззивната жалба не е връчена на насрещната страна – ответницата по иск
с правно основание чл. 34 от ЗС.
Настоящият въззивен съд, приема жалбата като процесуално допустима тъй като е
подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице
инициирало производство по обезпечение на доказателствата, обосновало пред вззивния
съд правен интерес от обжалване.
При служебната проверка на за валидност и допустимост на обжалваното
определение, съдът констатира, че първионстанционният съд е постановил съдебен акт по
1
същество на искането за обезпечение на доказателствата, но в мотивите е приел, че молбата,
с която е сезиран е нередовна поради липса на описание и индивидуализация на движими
вещи и преждевременна, тъй като ищците не са отстранили нередовностите на исковата
молба и не са конкретизирали обективните предели на претенцията за делба на движими
вещи. Обжалваният съдебен акт е валиден – постановен е от компетентен съд.
Обжалваният съдебен акт е недопустим, но преди да бъде обезсилен, въззивният съд
трябва да изложи няколко разяснения във връзка с особеностите на исково производство
СЪЕБНА ДЕЛБА по чл. 341 – 355 от ГПК и производството по ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА чл. 207 – чл. 209 от ГПК във връзка с конкретното дело, обжалвания
съдебен акт и процесуалното поведение на първоинстанционния съд и на страните.
От прегледа на делото в неговата цялост е видно, че съдът по реда на чл. 129 от ГПК
е давал разяснения на ищеците, кои лица могат да претендират съдебна делба в зависимост
от призоваването им към наследяване според нормите на ЗН. Такива указания, не се отнасят
до редовността на искова молба за съдебна делба, тъй като въпросът между кои лица ще се
допусне съдебна делба е въпрос по същество на спора. Подсказвания, които съдът прави в
тази посока макар и съответни на нормите на ЗН, представлява предварително излагане на
неговото становище по същество и съответно може да стане основание за искане за отвод.
Правилните указания към ищците са да посочат придобивни основания към твърдението, че
е налице съсобственост и участват с в нея, и ако те твърдят наследяване, да посочат от кое
починало лице възниква качеството им на наследник. Ищците не са длъжни да посочват и
квотите в съсобствеността, нито своите нито тези на ответниците или на останалите ищци. В
исковата молба или в течение на процеса, ищецът може да посочи и друго придобвно
основание, поради което предварително разясняване на кръга от наследници, призовани към
наследяване, не представлява указание по редовността на исковата молба. Неизпълнението
на такива указания, не води до прекратяване на производството по отношение на ищеца
нито на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, нито на основание чл. 130 от ГПК. Съдът няма
право, преди да е разгледал делото да изнася съображенията си, че не приема един от
ищците като наследник с права на собственост върху делбената маса.
Производството по обезпечение на доказателствата се развива пред съда, който
разглежда делото и редовността на исковата молба няма значение за произнасяне по
същество на това искане. Преценката, която съдът прави по същество е дали поисканото
доказателство е допустимо и относимо към предмета на спора и в зависимост от тази
преценка – събира доказателството или отказва неговото събиране. Произнасянето по
същество, не може да стане без да е дадена възможност на ответната страна да изрази
становище. Ако доказателственото искане е неясно за съда и той счита, че не е достатъчно
конкретизирано, може да насочи страната към уточняване, а ако не получи такова, да
прекрати производството. В производството по редовност на молбата за обезпечение на
доказателствата, естествено не участва ответната страна, защото спорът е между съда и
страната, която иска обезпечение на доказателствата. Тогава въззивният съд, ще преценява
правилността на съдебния акт и мотивите на първоинстанционния съд към прекратяване на
производството или оставяне без разглеждане на молбата.
В настоящият случай обаче, съдът се е произнесъл по същество на искане, което е
приел като нередовно и така е постановил един недопустим съдебен акт. Този съдебен акт
следва да бъде обезсилен и делото да бъде върнато за ново произнасяне от същия съд.
Само за пълнота на изложението и предвид ясното неразбиране на производството по
обезпечение на доказателствата, с отчитане на спецификите на особеното исково
производство за делба, настоящият въззивен съд, разяснява следното: Когато се иска делба
на наследство, което включва освен недвижими имоти и движими вещи, независимо дали те
2
са покъщнина или други, обезпечение на доказателствата чрез назначаване на СТЕ и СОЕ
следва да се допусне и тогава, когато ищецът не може да индивидуализира всички движими
вещи, но посочва, тяхното местонахождение. След изготвяне на заключението ищецът може
да въвежда в обективите предели на претенцията си за делба, вещите включени в
заключението на вещото лице и в този смисъл да уточнява исковата си молба. С оглед
разпределението на тежестта на доказване и ако има оспорване, той трябва да докаже, че
тези вещи са в делбената маса, т.е., че принадлежат на наследодателя и разбира се
заключението не е титул за собственост. Затова съображенията изложени в обжалвания
съдебен акт, че исковата молба е нередовна и затова обезпечението на доказателствата
следва да бъде оставено без уважение /или без разглеждане/ е неправилно и следва да се има
предвид, при бъдещото произнасяне по същество на молбата. Ищецът не е длъжен да описва
и индивидуализира покъщнината на наследодателя, защото може да няма достъп до нея или
ако става въпрос за обикновена покъщнина, при която собствеността се предполага, тя не
може да бъде описана без помощта на вещо лице. Указанията на съда в тази посока, които
биха били правилни, ако производството се развива по общия исков ред, не могат да се
отнесат към особеното исково производство за съдебна делба. В съдебната делба
задължението за уточняване на делбените имоти не е само за ищеца и за страните, но и за
съда. В първата част на делбеното дело, той трябва служебно да уточни имотите, за да не се
среща затруднение във втората част при или постановяване на разделителния протокол,
който става титул за собственост, а още повече при изпълнението. Служебното уточняване
се извършва след СТЕ и СОЕ и след като ищецът е посочил, за кои от вещите иска делба.
Горните разяснения, дадени накратко и с предмета на произнасянето от въззивния
съд, могат да бъдат теоретично възприети от процесуалния представител на ищеца и от
съда, който разглежда делото като първа инстанция в правната теория /“Съдебна делба“,
автор Кръстю Цончев/ . Докато страните не са длъжни да я познават, за съда това е
абсолютно задължението, както е задължително, пр. представител упражняващ професията
адвокат да прави разлика между обезпечение на доказателствата и обезпечение на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 2657921 от 28.09.2021 г., с което е оставено без
уважение „искането им за обезпечение на доказателствата, чрез назначаване на вещо лице,
което да извърши опис на всички движими вещи, намиращи се в УПИ IХ – 200 в кв. 23 по
действащия ПУП на с. Клементово, описани в депозираните уточнителни молби,
включително да ги индивидуализира по вид, количество размер, брой, цвят, сериен номер и
други идентификационно данни, които се съдържат по вещите“ и ВРЪЩА делото на
първоинстационния съд за продължаване на съдопроизводстветите действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4