Решение по дело №536/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 764
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20197050700536
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2019 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV състав                   

в публично заседание на двадесет и пети март 2019 г., в състав:

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                  

С участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 536/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Класико КА“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Академик Курчатов№23, представлявано от управителя Д.Н.Н., против Заповед № 56-ФК/15.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за цвета, находящ се в гр.Варна, пазар „Левски“ маг.47 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че не са налице данни за допуснато административно нарушение и по-конкретно на чл.25 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. чл.186  ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, тъй като за извършената продажба има издаден касов бон на стойност 13 лв., който обединява покупката на проверяващия и на друго лице, за което продавача е приел, че са заедно. Твърди липса на конкретни мотиви по отношение продължителността на мярката, а също така и изобщо във връзка с необходимостта от налагането й, с оглед преследваната от закона цел. В тази връзка сочи и нарушаване принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Сочи, че мярката не съответства на визираните от закона цели – предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, тъй като не става ясно какви вредни последици се предотвратяват с нея. Напротив - счита, че от налагането й, дружеството, което няма други нарушения, ще търпи вреди, тъй като ще е лишено от възможността да упражнява търговската си дейност, респ. от постъпване на средства през този период. На изложените основания моли за отмяна на акта. В съдебно заседание и по съществото наспора, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна по мотивите изложени в нея. Сочи, че процесното нарушение е установено по несъмнен начин, което се потвърждава и от обстоятелството, че протокола за извършената проверка е подписан без възражения. Със същото безспорно е засегнат държавен интерес, а при констатирането му органа действа при условията на обвързана компетентност. Твърди, че срокът за налагането на мярката е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:

 

По допустимостта:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

 

По основателността:

На 14.02.2019 г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор „ОД“-Варна извършили проверка на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр.Варна, пазар „Левски“, стопанисван от „Класико КАООД. Резултатът е обективиран в Протокол № 0280396/14.02.2019г., съгласно който в 13.11 ч. на посочената дата в обекта е извършена контролна покупка на 1 бр. роза на стойност 6 лв., за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Извършена е разпечатка на КЛЕН от ФУ за дата 14.02.2019, при което е установена липса на запис на посочената сума. Установено било, че последната покупка отчетена в касовия апарат е на стойност 13 лв. за покупка извършена в 13.10 часа. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ, при което не е установена разлика с фактическата такава от 229,80 лв.

Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, големината на търговския обект, местоположението му – пазар със значителен поток от хора. Посочено е, че с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни обществени интереси, като се  предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

С преписката е представен и АУАН F473789 от 25.02.2019 г., за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0280396/14.02.2019 г. нарушение, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

     Между страните не се спори, че процесната заповед е издадена на основание констатациите в Протокол за извършена проверка № 0280396/14.02.2019 г. за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съгласно цитираната разпоредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Съответно чл.3, ал.1 от същата наредба въвежда задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  

 

 

 

Следва, че касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане, включително и авансово.

За този род нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”, като в конкретния случай в процесната заповед е посочена за основание разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.„а” от ЗДДС – неиздаване на касова бележка.

В тежест на административно–наказващият орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ. Доказателствената тежест изрично е указана от съда на ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай представените писмени доказателства не установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение на чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н–18/13.12.06г. на МФ – неиздаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. В оспорената заповед ответникът се е мотивирал с неиздадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, за извършена покупка на стойност 6 лв., съгласно констатациите в протокола. Последният се ползва с доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Същевременно обаче, в същия протокол са налице и констатации за установено при проверката пълно съответствие между фактическа и касова наличност. Предвид това и доколкото жалбоподателят оспорва извършването на продажба на посочената в протокола стойност, както беше посочено и по-горе, в тежест на органа е да установи фактите обуславящи извода за извършено нарушение, съгласно разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК. Указания в тази насока са изрично дадени с определение на съда.

В разглежданият случай данните и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за извършено  от търговеца в нарушение. Анализът и съпоставката на събраните от органа по приходите  доказателства не дават основание на съда да приеме за безспорно  доказано твърдението, че на 14.02.2019 г. е извършена контролна покупка на стойност от 6.00 лв.,  за която не бил издаден ФБ: Видно отпредставените с преписката доказателства, контролната покупка би следвало да е извършена в 13.11 ч. на 14.02.2019 г., проверката е започнала в 13.15 ч., а дневният отчет е изведен в 13.17 ч., като съгласно последния касовата наличност е в размер на 209.80 лв. Тази сума съответства на отразената в протокола за извършена проверка като налична в касата сума от 229,80 лв., включваща и 20 лв. въведени в касата. При тези данни, не се установява наличието на положителна разлика с твърдяната сума на покупка от 6 лв., за която да не е издадена ФБ, което от своя страна да съставлява неизпълнение на задължението по чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н–18/13.12.06г. на МФ. В този смисъл Решение № 12985/25.10.2018г. по адм.д. № 6372/2018г. но ВАС, І отд.

Обстоятелството че протокола е подписан без възражения не променя горния извод. Коментираните доказателства  водят заключението за липса на извършено от търговеца нарушение, което да обосновава  налагане на ПАМ. Не са налице законовите предпоставки за издаване на акт по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, което води до извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед и обуславя отмяна на същата. В тази връзка съдът намира за логично обосновано възражението на търговеца, че е бил издаден един общ бон за продажба на стойност 13 лв., който е „обединил“ покупката на проверяващия и на друг клиент, за който продавача е възприел, че са заедно и за това е издал общ касов бон.

Воден от горното, съдът

 

                                  Р    Е     Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 56-ФК/15.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на Класико КА“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Академик Курчатов“ №23, представлявано от управителя Д.Н.Н., е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –магазин за цвета, находящ се в гр.Варна, пазар „Левски“ маг.47 и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                     

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: