РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1910/28.10.2022 година
гр. Пловдив, 28.10. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с
участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от член-съдия
Дичева КАНД № 1155 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк.А.,
срещу Решение № 556/15.03.2022, постановено по АНД № 859/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 604846-F-608522/08.10.2021г. на
зам.-директор на ТД на НАП Пловдив.
С
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът
– „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********, чрез адвокат Н., изразява становище, с което
оспорва касационната жалба.
Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира разноски.
В
съдебно заседание се поддържа отговора по касационната жалба.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага да бъде уважена.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От
фактическа страна, въззивният съд е приел за
установено следното:
При
извършена проверка на регистрирано по ЗДДС лице „Йоана 2013“ЕООД, е установено,
че дружеството не е отразило в дневника си с покупките издадени от доставчика „Инкозметикс“АД кредитни известия най-късно до 14-то число
следващо месеца, през който е издадено кредитното известие. Това довело като
резултат до определяне и внасяне на по-малък размер ДДС с 108,33 лева. Същият е
деклариран и внесен за данъчен период м.октомври 2021 г. вместо м.септември
2021 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН, а въз основа на него
било издаденоо и обжалваното НП, с което „Йоана 2013“ЕООД е санкционирано с
имуществена санкция в размер на 250 лева за нарушение на чл.124, ал.5 вр. чл.182, ал.2 вр. чл.182, ал.1 ЗДДС.
При
така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени
всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал
получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на въззивния
съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5
от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника
за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим
елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е
фактът на получаването на известието.
В
тази връзка, задължение на административнонаказващия
орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В
случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на
кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана
законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от
дружеството на данъчен документ – кредитно известие.
Обективното
задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването
на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва
да бъде установено и което е в доказателствената
тежест на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за
получаване на кредитните известия по процесното НП.
Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив,
че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл.
124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало
да бъде установено от АНО.
От
друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м. октомври
2021 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е
коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване
на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от
дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се
дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и
Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в
случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява
обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест,
както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане
на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане.
С
оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба.
Направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено и размерът да
бъде определен в съответния минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, като
аргументите са, че е проведено едно открито съдебно заседание, делото е част от
серия дела, с един и същ характер и не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр.
с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 556/15.03.2022, постановено по АНД № 859/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Осъжда
Национална агенция по приходите да заплати на „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********
разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 300(триста) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: