№ 167
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110217877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. С. (подадена чрез адв. М.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 11-01-36 от 07.07.2023г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция (АДФИ) - гр. София, с което на основание чл.256, ал.1, вр.
чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП - обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила
от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.102 от 31.12.2019г.) и Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023г. на
Министъра на финансите, на жалбоподателя В. К. С. е наложена „глоба“ в размер на 38
786,47 лв. (тридесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и
седем стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.1, б. „б“, вр. чл.3, ал.1, т.2 от
ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.102 от
31.12.2019г.).
В подадената жалба се излагат съображения за неправилност на Наказателното
постановление, противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Според жалбоподателя НП не е издадено от компетентен
орган, тъй като в административно-наказателната преписка не била налична Заповед №
ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите, с която наказващият орган се твърди,
че е упълномощен като наказващ орган. В НП бланкетно било посочено, че възраженията
срещу Акта са взети предвид, но същите не били обсъдени. Поради това било нарушено
правото на защита на жалбоподателя. В жалбата се цитира чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-9
от 18.03.2011г. за военно-почивното дело и се заявява, че Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“ (ИА „ВКВПД“) е
второстепенен разпоредител с бюджет, но конкретните средства за хранителни продукти не
били изцяло бюджетни, тъй като се финансират и от ползващите ги лица с техни лични
средства. Възразява се, че подобен тип обществени поръчки се сключват за по-
продължителен период от време /3-5 години/, а нормалната продължителност на работа на
работната група е между 6 месеца и 1 година. Жалбоподателят се позовава и на писмо изх.
№ 12292/05.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ до АДФИ за това, че
през месец май 2019г. със Заповед на Министъра на отбраната е била сформирана съвместна
експертна работна група за разработване на техническа спецификация за доставка на
1
хранителни продукти/напитки и кетърингово хранене за нуждите на Министерство на
отбраната (МО), както и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и
българската армия. Като такава структура, ИА „ВКВПД“ била зависима от приемането на
посочената техническа спецификация, като с Доклад на ръководителя на работната група до
Министъра от 26.11.2019г. е било установено, че в нея не са включени алкохолни и
безалкохолни напитки, както и някои специфични групи хранителни продукти, необходими
за нуждите на ИА „ВКВПД“, тъй като в обхвата на обектите, стопанисвани от ИА „ВКВПД“
попадат, както почивни бази, така и детски градини, за които се прилагат завишени
изисквания. В жалбата се твърди, че след отделяне от поръчката на МО, ИА „ВКВПД“ е
предприела действия по организиране на самостоятелна работна група, която е следвало да
подготви нова техническа спецификация съобразно завишените изисквания, като били
привлечени и двама външни експерти. В жалбата се цитира и чл.23, ал.2 от актуалния
Устройствен правилник на ИА „ВКВПД“. Изтъква се, че всеки териториален отдел се
представлява от съответен началник, който е упълномощен от Директора да събира оферти,
както и да избере най-подходящата оферта за доставка на храни и напитки за нуждите на
Агенцията. Обяснява се, че към всеки отдел са определени финансови контрольори, които
отговарят за извършвани плащания, като за всеки отдел се издава отделна Заповед за
определен период и с определен стойностен лимит. Според жалбоподателя неправилно
наказващият орган е приел, че при определяне на стойността на отчетените разходи за
доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ за периода 01.01.2020г. –
31.12.2020г., извършени от различни доставчици, следва да се вземе предвид общата им
стойност, т.е. да се сумират заплатените суми по всяка отделна доставка и така да се
определи, че е надхвърлен стойностният праг по ЗОП. Жалбоподателят счита, че при много
доставчици за различни продукти не е налице една обществена поръчка на стойност, равна
на сумата от всички отделни доставки за отделните продукти и с различни изпълнители.
Според жалбоподателя колкото са субектите, извършващи доставка, толкова различни са и
обществените поръчки, които следва да има, респ. толкова са и обособените позиции.
Приема се за недопустимо различните доставки от различните доставчици да се сумират и да
се твърди, че сумата на поръчката е 1 939 323,65 лева. Следвало да се съберат отделните
доставки, извършени само от един и същ субект и така да се определи дали сумата
надхвърля стойностният праг по ЗОП. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл.6 и
чл.18 от ЗАНН, както и на т.8 от Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984г. на Върховния
съд. Прави се извод, че в НП се описвало повече от едно нарушение, но се налагала една
глоба, с което се препятствала възможността на нарушителя да разбере за кое нарушение е
санкциониран. Наред с това в жалбата се твърди, че поради усложнената епидемиологична
обстановка и големия брой Заповеди на Министерски съвет за обявяване на извънредно
положение и налагане на противоепидемиологични мерки, както и проблемите, свързани с
доставките в цялата страна, а също и промяната на експлоатационния период на някой от
обектите, до края на 2020г. не била изготвена и утвърдена документация за стартиране на
обществена поръчка за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“. При липса
на технически спецификации Изпълнителният директор нямало как да открие процедура за
обществена поръчка. Имало обективни обстоятелства, които са наложили изхранването да
става без договор поради забавяне работата на отделните звена, но били предприети
действия по предстоящо откриване на обществена поръчка. В жалбата се твърди още, че не
ставало ясно от изложеното в НП в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя – посочена била общата стойност на фактурите, обединени по неясен
признак, но не били посочени конкретни действия/бездействия, довели до ангажиране на
отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание. Поради това се
ограничавало правото на защита на В. К. С.. В жалбата се сочи, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно : усложнената ситуация по време на началото на
Ковид пандемията, което съвпадало с периода на извършване на твърдяното нарушение;
2
проблемите, свързани с огромната липса на хранителни продукти през този период;
невъзможността лицата да бъдат настанявани в почивните станции; невъзможността да бъде
създадена точна организация по време на мерките срещу пандемията. Освен това в случая
липсвала субективната страна за извършване на нарушението. Липсвал и вредоносен
резултат. Степента на обществено-опасните последици била изключително ниска. Изтъква
се, че няма вреда за фиска. Твърдяното нарушение било извършено за първи път и без
користни мотиви. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление, ведно
със законните последици. В условията на евентуалност се иска наказанието да се съобрази с
нормите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН. В случай, че съдът приеме, че е налице маловажен
случай, се иска отмяна на НП в частта, с която на жалбоподателя е наложена глоба, като
същият бъде предупреден писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. К. С. не се явява лично, но се
представлява от адв. Томова – преупълномощена от адв. М.. В съдебно заседание на
26.03.2024г. адв. Томова заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 10.07.2024г. адв. Томова моли за уважаване на жалбата и за отмяна на НП като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Подробни съображения са изложени в
писмена защита, подписана от адв. М. и представена в съдебното заседание на 10.07.2024г.
от адв. Томова. Последната иска от съда да присъди разноски съгласно представен списък.
В писмената защита, изготвена от адв. М., се твърди, че неправилно били изчислени
сумите, посочени като стойност на извършените разходи. Поради това неправилно била
определена и наложената на В. К. С. глоба. Критикува се, че никъде не било коментирано
каква част от разходите за доставка на храни и напитки в размер на 1 616 193,04 лева без
ДДС са бюджетни средства. Посочва се, че при определяне на стойността на поръчката не е
била съобразена Наредба № Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело и дали стойността
на бюджетните средства надвишава минималния праг от 271 000 лева без ДДС. Преповтарят
се доводите от жалбата и се заявява, че не е възложена обществена поръчка за доставка на
храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ при положение, че почивната база продължава
да работи. В писмената защита се заявява, че според счетоводната експертиза има издавани
фактури за четирите териториални звена, които са самостоятелно обособени и отговорни за
плащанията. Отново се заявява, че при липса на техническа спецификация Изпълнителният
директор няма как да открие процедура по обществена поръчка. Предвид забавянето от
страна на МО, ИА „ВКВПД“ е била в безизходно положение по отношение изхранването на
почиващите и на децата в детските градини. Имало обективни обстоятелства изхранването
да става без договор поради забавяне работата на отделните звена, но били предприети
действия по предстоящо откриване на обществената поръчка. Сочат се и процесуални
нарушения. Твърди се, че АУАН бил състав след 6-месечния срок по чл.261, ал.1 от ЗОП. В
АУАН и НП не било посочено дали С. е извършил нарушението виновно, т.е. не бил отразен
съставомерен елемент от субективната страна на нарушението. От изложеното в НП не
ставало ясно в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя. Посочена
била общата стойност на фактурите, които били обединени по неясен за адв. М. признак. Не
било посочено конкретно действие/бездействие, довело до ангажиране на отговорността на
жалбоподателя с налагане на административна санкция. Преповтарят се и доводите от
жалбата за множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за маловажност
на случая. Иска се съдът да отмени НП и да присъди разноски в полза на жалбоподателя,
алтернативно се моли за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Директора на АДФИ - се представлява пред СРС от юрк.
Янинска, която в съдебно заседание на 26.03.2024г. заявяват, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 10.07.2024г. тя пледира за потвърждаване на НП като
3
правилно и законосъобразно. Иска в полза на АДФИ да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В писменото становище с вх. № 234132/17.07.2024г. юрк. Янинска моли съда да
остави без уважение жалбата и да потвърди процесното Наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. В писменото становище е преповторена фактологията от
АУАН и НП. Заявява се, че са налице реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, както
и че е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Констатациите от АУАН се подкрепяли от
писмените доказателства и били правно обосновани и доказани. Посочва се, че доставката
на храни и напитки попадат сред обектите на обществени поръчки съгласно чл.3, ал.1, т.2 от
ЗОП като доставки, осъществявани чрез покупка, за които не са налице изключения от
приложното поле на ЗОП, изчерпателно изброени в чл.13 и чл.14 от ЗОП. В конкретния
случай били налице всички законови основания за възложителя да приложи процедурата по
чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП, а именно субект, обект и стойност. Посочва се, че Изпълнителният
директор на ИА „ВКВПД“ има качеството на „възложител” по чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП; за
обекта на обществената поръчка не е налице изключение от приложното поле на ЗОП;
стойността на обществената поръчка попада в стойностния праг по чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от
ЗОП. Според процесуалния представител на въззиваемата страна на 12.03.2020г. (датата, на
която е извършено плащане по фактура № 25204/27.02.2020г., издадена от „Партнерс“ ООД
за извършена доставка на храни и напитки, с което е надвишен минималният стойностен
праг от 271 000 лв. без ДДС) са били налице трите предпоставки - обект, субект и стойност,
задължаващи В. К. С. - Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ и публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП да приложи процедурите по чл.18,
ал.1, т.1-11 от ЗОП за възлагане на обществената поръчка за доставка на храни и напитки за
нуждите на ИА „ВКВПД“. Твърди се, че в НП били обсъдени част от възраженията на
жалбоподателя, като обсъждането на възраженията срещу Акта не било императивно
изискване. Определят се като неоснователни аргументите от жалбата касателно това, че част
от средствата за хранителни продукти не били изцяло бюджетни, както и позоваването на
жалбоподателя на Наредба № Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело. Определя се за
ирелевантно дали и каква част от средствата се възстановяват в последствие от лицата по
реда на цитираната Наредба. Отрича се твърдението от жалбата, че е следвало да се отчете и
обстановката около Ковид 19, тъй като нарушението било извършено на 12.03.2020г., а
пандемията била обявена на 13.03.2020г. Доколкото доставката на храни и напитки са
регулярни – предвид осъществяваната от ИА „ВКВПД“ дейност – се заявява, че е
неоснователно възражението, че работата по изготвяне на техническата спецификация
обхваща период между 6 и 12 месеца. Процесуалният представител на въззиваемата страна
се позовава и на чл.26 от ППЗОП. В писменото становище с вх. № 234132/17.07.2024г. се
посочва, че неоснователно жалбоподателят иска да се приеме, че има толкова обществени
поръчки, колкото са и доставчиците. Цитират се чл.21, ал.1 и ал.4 от ЗОП, като се твърди, че
при определяне на прогнозната стойност е релевантно не броят на доставчиците
(изпълнителите), а извършените плащания за храни и напитки. Изтъква се, че в писмо изх.
№ 15075/16.11.2022г. Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е посочил общият размер
на извършените разходи за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ за
периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г., а именно 1 616 103,04 лева без ДДС или 1 939 323,65
лева с ДДС. Същата сума била посочена и в разпечатка на сметка 4071 от счетоводната
програма на ИА „ВКВПД“. Поради това юрк. Янинска счита, че изчисленията на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза са грешни. От тази експертиза не
ставало ясно и дали от извършените плащания за периода от 01.01.2020г. до датата на
фактура № 25204/27.02.2020г. дали са изключени фактурите от 2019г. и ако да – на каква
стойност са. На следващо място юрк. Янинска твърди, че АУАН е съставен в 6-месечния
срок по чл.261, ал.1 от ЗОП. В чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН нямало установено
задължение да се посочва в Акта и в НП, че нарушението е извършено виновно, да се сочи
4
формата на вина. В тази връзка се цитират чл.6 от ЗАНН, чл.11 от ЗАНН, чл.11 от НК и чл.7
от ЗАНН. Предвид заеманата от жалбоподателя длъжност и доколкото същата предполага
познаване на законодателството, процесуалният представител на въззиваемата страна счита,
че нарушението е извършено умишлено. В края на писменото становище се казва, че
нарушението не е с ниска степен на обществена опасност, тъй като са засегнати особено
важни обществени отношения, свързани с императивни изисквания на ЗОП във връзка с
възлагане на обществени поръчки, нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо да са настъпили вредни последици. Деянието засягало съществено обществени
отношения, свързани с изразходването на публични средства, в случая в значителен размер -
1 616 103,04 лева без ДДС или 1 939 323,65 лева с ДДС. Относно наложеното наказание се
твърди, че е в законоустановения размер. Поради това се иска СРС да потвърди обжалваното
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно, с произтичащите от това
законни последици. На основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение се иска да се съобрази с действителната правна и фактическа
сложност на делото и в случай на прекомерност - да се присъди по-нисък размер. Моли се
също така на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АДФИ да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ – гр. София в периода от 23.05.2017г. до
27.07.2021г. е бил жалбоподателят В. К. С.. Със Заповед № 61 от 22.01.2020г.
Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е определил в периода 23.01.2020г. –
24.01.2020г. да бъде заместван от Н.И. – Зам. Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“. Със
Заповед № 79 от 28.01.2020г. Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е определил в
периода 29.01.2020г. – 04.02.2020г. да бъде заместван от П.А.А. – Зам. Изпълнителен
директор на ИА „ВКВПД“, вкл. и с правата да организира и провежда процедури за
възлагане на обществени поръчки и да сключва договори за тях. Със Заповед № 136 от
18.02.2020г. Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е определил в периода 19.02.2020г.
– 21.02.2020г. да бъде заместван от П.А.А. – Зам. Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“,
вкл. и като на основание чл.7, ал.2 от ЗОП организира и провежда процедури за възлагане на
обществени поръчки и да сключва договори за тях. Със Заповед № 199 от 26.02.2020г.
Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е определил в периода 27.02.2020г. –
28.02.2020г. включително да бъде заместван от П.А. – Зам. Изпълнителен директор на ИА
„ВКВПД“. Със Заповед № 307 от 20.03.2020г. Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е
определил в периода от 23.03.2020г. до 27.03.2020г. включително да бъде заместван от П.А. –
Зам. Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“, а в периода от 30.03.2020г. до 31.03.2020г.
включително да бъде заместван от Н.И. – Зам. Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“. До
края на 2020 година били издадени и други Заповеди за заместване на Изпълнителния
директор на ИА „ВКВПД“ от неговите заместници.
Със Заповед № 223/25.02.2020г. В. К. С. – Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“
бил командирован в периода 27.02.2020г. – 28.02.2020г. до градовете Дупница, Благоевград,
Гоце Делчев и обратно с цел проверка на сградния фонд. Със Заповед № 272/13.03.2020г. В.
К. С. – Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ бил командирован на 13.03.2020г. до с.
Рибарица и обратно с цел проверка на сградния фонд на ВПД Рибарица.
Със Заповед № ФК-10-811 от 26.09.2022г. на Зам. Директора на АДФИ била
възложена на В. П. Г. (главен финансов инспектор в Първи отдел на Дирекция
„Инспекционна дейност“ в АДФИ) да извърши финансова инспекция на ИА „ВКВПД“ - гр.
София като провери за законосъобразност относно спазването на нормативни актове,
уреждащи бюджетната, финансово – стопанската и отчетната дейност, както и нормативната
уредба в областта на обществените поръчки при провеждането и изпълнението на
5
процедури за възлагане на обществени поръчки с предмет : „Доставка на храни и напитки за
нуждите на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“ в периода
01.01.2019г. – 31.12.2020г., в т.ч. проверка на изпълнението на сключените договори.
Финансовата инспекция била възложена да се извърши за 40 работни дни, с начална дата
28.09.2022г. и крайна дата 23.11.2022г. включително. Със Заповед № ФК-10-36 от
11.01.2023г. на Директора на АДФИ била възобновена финансовата инспекция на ИА
„ВКВПД“ – гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-811 от 26.09.2022г. и спряна със
Заповед № ФК-10-967/21.11.2022г., считано от 12.01.2023г. Считано от 13.01.2023г. е
удължен срокът на финансовата инспекция с 5 работни дни, като е определена крайна дата за
приключване – 20.01.2023г.
Във връзка с възложената проверка от АДФИ изискали документи от ИА „ВКВПД“ -
гр. София. С писмо – отговор с изх. № 12292/05.10.2022г. на св. В. Г. били изпратени
Докладни записки и протоколи от работни срещи. С цитираното писмо, подписано от
Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“, било посочено, че в периода 01.01.2019г. –
31.12.2020г. в ИА „ВКВПД“ не била провеждана обществена поръчка с предмет : доставка
на храни и напитки за нуждите на Агенцията, нито имало сключени договори. Заплащането
на доставките на хранителни продукти и напитки се осъществявало на основание първични
счетоводни документи /фактури/.
С писмо изх. № 15075/16.11.2022г. на АДФИ били предоставени от ИА „ВКВПД“
справки за извършени разходи за доставка на храни и напитки, Заповеди на Изпълнителния
директор на ИА „ВКВПД“ за делегиране на правомощия, свързани с възлагане на
обществени поръчки и Заповеди за командироване. В цитираното писмо е посочено, че
размерът на извършените разходи за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА
„ВКВПД“ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. е 1 616 103,04 лева без ДДС или
1 939 323,65 лева с ДДС. Според представената с писмо изх. № 15075/16.11.2022г. сметка
4071 – задължения към доставчици (приход. позиция) хронологична справка за периода
01.01.2020 – 31.12.2020г. плащанията по фактури са били с оборот – дебит : 1 939 323,65 лв.
и с оборот – кредит : 1 946 415,00 лв. От ИА „ВКВПД“ изпратили на проверяващите лица от
АДФИ и таблица за извършените разходи за доставка на храни и напитки за периода
02.01.2020г. – 27.02.2020г., според която общата стойност на фактурите е 328 471,64 лева с
ДДС или 273 726,37 лева без ДДС, като последна в таблицата е посочена фактура №
25204/27.02.2020г. с изпълнител „Партнерс“ ООД за храни и напитки за хотел „Хармония“.
Фактура № 25204 от 27.02.2020г. се отнасяла за хранителни продукти на обща стойност
4228,23 лева с ДДС. Тази сума е била изплатена от ИА „ВКВПД“ на „Партнерс“ ООД с
бюджетно платежно нареждане от 12.03.2020г.
На 04.01.2023г. по телефона В. С. бил уведомен, че при извършване на финансовата
инспекция на ИА „ВКВПД“ от финансов инспектор на АДФИ е установено
административно нарушени на ЗОП, за което следва да бъде съставен и връчен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) на С. в качеството му на
Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ и възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от
ЗОП. С. бил поканен да се яви в сградата на АДФИ на 12.01.2023г. от 13.00 до 14.00 часа за
съставяне и връчване на АУАН. Лицето било изрично уведомено, че при неявяване – АУАН
ще се състави в негово отсъствие. За това уведомяване бил съставен изричен Констативен
протокол от 04.01.2023г.
На 12.01.2023г. В. К. С. не се явил в АДФИ във връзка с поканата за съставяне и
връчване на АУАН. Поради това бил изготвен Констативен протокол от 12.01.2023г.
На 12.01.2023г. свидетелят В. Г. (в присъствието на Маргарита Д.а и Весела
Тороманова) съставил срещу В. К. С. АУАН № 11-01-36/12.01.2023г. в негово отсъствие. В
Акта било прието, че на 12.03.2020г. (датата, на която е извършено плащане по фактура №
25204/27.02.2020г., издадена от „Партнерс“ ООД за извършена доставка на храни и напитки,
6
с което е надвишен минималният стойностен праг от 271 000 лева без ДДС) в гр. София, в
ИА „ВКВПД“ В. К. С. – Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ и публичен възложител
на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП не е приложил предвидения в закона ред за
възлагане на обществени поръчки за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА
„ВКВПД“ чрез някоя от процедурите по чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП, при условията и по реда
на ЗОП, въпреки наличието на законоустановените условия за това /обект, субект и стойност
на доставките/. Вместо това за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. на основание
първични платежни документи (фактури), издадени от различни доставчици за нуждите на
ИА „ВКВПД“ са извършени разходи за доставка на храни и напитки на обща стойност
1 616 103,04 лева без ДДС или 1 939 323,65 лева с ДДС, които попадат в стойностния праг
по чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП и задължават възлагане на обществена поръчка чрез някоя
от процедурите по чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.17,
ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.1, б. „б“, вр. чл.3, ал., т.2 от ЗОП (обн. ДВ бр.13/16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.102/31.12.2019г.).
Този АУАН бил връчен на В. К. С. срещу подпис на 15.02.2023г. Срещу него има
подадени от жалбоподателя писмени възражения с рег. № 11-01-36/22.02.2023г.
Въз основа на АУАН № 11-01-36 от 12.01.2023г. и при същата фактология, като
описаната в него, било издадено Наказателно постановление № 11-01-36 от 07.07.2023г., с
което Директорът на АДФИ - гр. София на основание чл.256, ал.1, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП
(обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.102 от 31.12.2019г.) и
Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023г. на Министъра на финансите, е наложил на В. К. С.
административно наказание „глоба“ в размер на 38 786,47 лева за нарушение на чл.17, ал.1,
вр. чл.20, ал.1, т.1, б. „б“, вр. чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.102 от 31.12.2019г.).
След четири опита за връчване на цитираното НП по пощата, при които пратките са
върнати като „непотърсени“ през юли, август и септември 2023г., с писмо изх. № 11-0136 от
15.11.2023г. Директорът на АДФИ изпратил процесното НП за връчване чрез структурите на
МВР. С писмо рег. № 11-01-36 от 11.12.2022г. от 06 РУ – СДВР изпратили на АДФИ
попълнена разписка за връчване на НП, според която В. К. С. е получил препис от
процесното Наказателно постановление на 30.11.2023г.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба в АДФИ на 14.12.2023г. По
повод на тази жалба на 29.12.2023г. е образувано настоящото НАХД № 17877/2023г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
В хода на производството пред СРС са постъпили писма от ИА „ВКВПД“ с вх. №
173060 от 28.05.2024г. и с вх. № 175744 от 29.05.2024г., според които последният договор за
обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни продукти и напитки“, сключен от
ИА „ВКВПД“ е изтекъл през 2015г., като има стартирали процедури през май 2022г. /спряна
- юни 2022г./, през юни 2023г. /прекратена – декември 2023г./ и през април 2024г. В същото
писмо е посочено, че заплащането на стойността на картите за почиващи се извършва
предварително, по банков път, съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011г. за
военно-почивното дело, като срокът за зимния период е до 15 октомври, а за летния период –
до 30 април. За почивките по чл.2, т.4, т.4а и т.5 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011г. за военно-
почивното дело сроковете са определени в утвърдения от Министъра на отбраната протокол
по чл.14, ал.2. Според предоставена на СРС Заповед № Р-125 от 28.05.2019г. на Министъра
на отбраната във връзка със стартиране на нова процедура за възлагане на обществена
поръчка за доставка на хранителни продукти/напитки и кетърингово хранене за нуждите на
МО, СППМО и БА е била назначена работна група за разработване до 31.10.2019г. на
технически спецификации за доставка на посочените продукти. Според справка за
продължителността на процеса по изготвяне на техническа спецификация за доставка на
хранителни продукти/напитки и кетърингово хранене за нуждите на МО, СППМО и БА –
7
след издаване на Заповед № Р-125 от 28.05.2019г. на Министъра на отбраната е имало четири
заседания на работната група през 2019г.
Според заключението на изготвената в хода на производството пред СРС съдебно-
счетоводна експертиза стойността на задълженията през 2020г. е в размер на 1 946 415 лева
без ДДС, като издадените фактури през месец декември 2019г. и платени през месец януари
2020г. са 88 бр. – на обща стойност 67 516,90 лева без ДДС. Според вещо лице М. стойността
на извършените плащания от ИА „ВКВПД“ за периода от 01.01.2020г. до 27.02.2020г. (до
фактура с № 25204 от 27.02.2020г., издадена от „Партнерс“ ООД – Смолян) вкл. е в размер
на 282 402,48 лева без ДДС. Според разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание
на 10.07.2024г., фактурите за данъчно събитие месец декември 2019г., изплатени през януари
2020г., са включени в общата стойност от 1 946 415 лв. без ДДС за целия период.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетеля В. Г., както и от приобщения по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства – писмо от 06 РУ – СДВР с рег. № 11-01-36/11.12.2023г. с плик;
разписка за връчване на НП; писмо от АДФИ до СДВР с изх. № 11-01-36/15.11.2023г.; четири
известия за доставяне на НП, върнати в цялост с плик с посочено отбелязване за
„непотърсена“ пратка; Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите;
АУАН № 11-01-36/12.01.2023г.; Заповед на Зам. директора на АДФИ с № ФК-10-811 от
26.09.2022г.; Заповед на Директора на АДФИ с № ФК-10-36 от 11.01.2023г.; справка за
отговорните длъжностни лица в ИА „ВКВПД“ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.;
фактура № 25204/27.02.2020г.; бюджетно платежно нареждане от 12.03.2020г.; писма от
Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ до АДФИ с изх. № 15075/16.11.2022г. и с изх. №
12292/05.10.2022г.; сметка 4071 – задължения към доставчици (приход. позиция)
хронологична справка за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г.; таблица за извършените разходи
за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ до 27.02.2020г.; Заповеди на
Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ от 22.01.2020г., от 28.01.2020г., от 18.02.2020г., от
26.02.2020г., от 20.03.2020г., от 10.04.2020г., от 06.07.2020г., от 29.07.2020г., от 21.08.2020г.,
от 04.09.2020г., от 21.09.2020г., от 05.10.2020г., от 13.11.2020г. и от 22.12.2020г. за
определяне на заместник; Заповеди за командироване от 25.02.2020г. и от 13.03.2020г., ведно
с Доклади за извършената работа; Констативни протоколи от 12.01.2023г. и от 04.01.2023г.;
Заповед на Директора на АДФИ с № 200/22.12.2022г.; писма от ИА „ВКВПД“ до СРС с вх.
№ 173060 от 28.05.2024г. и с вх. № 175744 от 29.05.2024г.; Заповед № Р-125 от 28.05.2019г.
на Министъра на отбраната; справка за продължителността на процеса по изготвяне на
техническа спецификация за доставка на хранителни продукти/напитки и кетърингово
хранене за нуждите на МО, СППМО и БА; съдебно-счетоводна експертиза и разяснения на
вещо лице М. в съдебно заседание пред СРС на 10.07.2024г.
Приложеното към административно – наказателната преписка (предоставена на съда
в черен класьор) възражение срещу АУАН не следва да се подлага на анализ, тъй като
съдържа становище на жалбоподателя по спора и не представлява нито писмено, нито
гласно доказателство. Поради това съдът остави извън доказателствената съвкупност
цитираното възражение на В. К. С..
Показанията на свидетеля Г. са най-общи и доколкото не се опровергават от
останалите доказателства, събрани по делото, съдът ги кредитира.
Справката за отговорните длъжностни лица в ИА „ВКВПД“ за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2020г., Заповедите от 22.01.2020г., от 28.01.2020г., от 18.02.2020г., от
26.02.2020г., от 20.03.2020г., от 10.04.2020г., от 06.07.2020г., от 29.07.2020г., от 21.08.2020г.,
от 04.09.2020г., от 21.09.2020г., от 05.10.2020г., от 13.11.2020г. и от 22.12.2020г. на
Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ за определяне на заместник, както и Заповедите
за командироване от 25.02.2020г. и 13.03.2020г., ведно с Докладите за извършената работа са
еднопосочни, непредубедени и достоверни. Поради това съдът ги кредитира и приема, че в
8
периода от 23.05.2017г. до 27.07.2021г. Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ – гр. София
е бил В. К. С., като в периода 23.01.2020г. – 24.01.2020г., в периода 29.01.2020г. –
04.02.2020г., в периода 19.02.2020г. – 21.02.2020г., в периода 27.02.2020г. – 28.02.2020г., в
периода 30.03.2020г. - 31.03.2020г., а също и в други периоди след март до края на 2022г. С. е
бил заместван от Зам. Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ с нарочно издавани за целта
Заповеди. Също така от кредитираните по-горе писмени доказателства се установява, че със
Заповед № 223/25.02.2020г. В. К. С. в качеството му на Изпълнителен директор на ИА
„ВКВПД“ е бил командирован до Дупница, Благоевград, Гоце Делчев и обратно с цел
проверка на сградния фонд в периода 27.02.2020г. – 28.02.2020г., а със Заповед №
272/13.03.2020г. той е бил командирован на 13.03.2020г. до с. Рибарица и обратно с цел
проверка на сградния фонд на ВПД Рибарица.
Писмата от Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ до АДФИ с изх. №
15075/16.11.2022г. и с изх. № 12292/05.10.2022г., както и писмата от ИА „ВКВПД“ до СРС с
вх. № 173060/28.05.2024г. и с вх. № 175744/29.05.2024г. са обективни, непротиворечиви и
достоверни. Поради това СРС ги кредитира и приема, че в периода 01.01.2019г. –
31.12.2020г. в ИА „ВКВПД“ не е била провеждана обществена поръчка с предмет : доставка
на храни и напитки за нуждите на Агенцията, нито е имало сключени договори за същия
период, като заплащането на доставените храни и напитки се осъществявало на основание
първични счетоводни документи /фактури/.
Сметка 4071 – задължения към доставчици (приход. позиция) хронологична справка
за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г., таблица за извършените разходи за доставка на храни и
напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ до 27.02.2020г., фактура № 25204/27.02.2020г. и
бюджетно платежно нареждане от 12.03.2020г. са непредубедени, достоверни и взаимно
допълващи се писмени доказателства. Поради това съдът им се доверява и приема, че
плащанията по фактури са били с оборот – дебит : 1 939 323,65 лв. и с оборот – кредит :
1 946 415,00 лв., като извършените разходи за доставка на храни и напитки от 02.01.2020г. до
27.02.2020г. са били в размер на 328 471,64 лева с ДДС или 273 726,37 лева без ДДС, като
последна в таблицата е посочена фактура № 25204/27.02.2020г. с изпълнител „Партнерс“
ООД. От приложените по делото фактура № 25204/27.02.2020г. и бюджетно платежно
нареждане е видно, че сумата по тази фактура - 4228,23 лева с ДДС е била изплатена от ИА
„ВКВПД“ на „Партнерс“ ООД на 12.03.2020г.
Съдебно-счетоводната експертиза се базира на приложените по делото и цитирани
по-горе документи, както и на счетоводни документи на ИА „ВКВПД“. Заключението е
обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено при използване на специалните знания
на вещото лице. Поради това СРС дава вяра на заключението, както и на разясненията на
вещо лице М., дадени пред СРС по време на съдебното заседание на 10.07.2024г. Според
експерта стойността на задълженията на ИА „ВКВПД“ през 2020г. са били в размер на
1 946 415,00 лева без ДДС. Този извод съответства на данните от сметка 4071 – задължения
към доставчици (приход. позиция) хронологична справка за периода 01.01.2020г. -
31.12.2020г. Видно от вписванията в справката, приложена на лист 50-494 от
административно – наказателната преписка, предоставена на съда в черен класьор, в сметка
4071 – задължения към доставчици (приход. позиция) хронологична справка за периода
01.01.2020г.-31.12.2020г. са включени и разходи от декември 2019г. Поради това съдът дава
вяра на извода на вещото лице, че има 88 бр. издадени фактури през месец декември 2019г.,
които са били платени през месец януари 2020г. – на обща стойност 67 516,90 лева без ДДС,
които са включени в разходите на общата стойност от 1 946 415 лв. без ДДС за целия
период.
В писмо изх. № 15075/16.11.2022г. е посочено, че размерът на извършените разходи за
доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ за периода 01.01.2020г. –
31.12.2020г. е 1 616 103,04 лева без ДДС или 1 939 323,65 лева с ДДС. Това твърдение
9
отговаря на данните от сметка 4071 – задължения към доставчици (приход. позиция)
хронологична справка за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., но доколкото не държи сметка на
обстоятелството, че през месец януари 2020г. са били правени разходи, касаещи данъчни
събития от декември 2019г., в случая СРС счита, че следва да се довери на съдебно-
счетоводната експертиза, а не на писмото с изх. № 15075/16.11.2022г. Поради това СРС
приема, че разходите за времето от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. следва да се определят като
от общата стойност на разходите в размер на 1 946 415 лв. без ДДС за целия период се
извадят тези, които се отнасят до разходи от декември 2019г., но платени януари 2020г., т.е.
сумата от 67 516,90 лева без ДДС. Това означава, че ИА „ВКВПД“ е направила през
календарната 2020г. разходи в размер на 1 878 898,10 лева без ДДС за доставки в периода
01.01.2020г. – 31.12.2020г.
Доколкото вещо лице М. се е запознала не само с сметка 4071 – задължения към
доставчици (приход. позиция) хронологична справка за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., но
и с счетоводните документи на ИА „ВКВПД“ касателно извършени плащания за доставки на
храни и напитки в периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г., съдът счита, че в случая следва да се
довери на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че от 01.01.2020г. до
27.02.2020г. разходите възлизат на 282 402,48 лева без ДДС. Същевременно, обаче,
доколкото експертизата установява, че по повод фактури, издадени през месец декември
2019г., през месец януари 2020г. са били платени разходи на обща стойност 67 516,90 лева
без ДДС, то този съдебен състав счита (подобно на извода, направен по-горе), че следва да
се приеме, че разходите по фактурите, издадени от 01.01.2020г. до 27.02.2020г. се равнява на
разликата между общата стойност на разходите в периода 01.01.2020г. – 27.02.2020г. в
размер на 282 402,48 лева без ДДС (до фактура № 25204/27.02.2020г.) и разходите, които се
отнасят за месец декември 2019г., но са платени януари 2020г., т.е. сумата от 67 516,90 лева
без ДДС. Това означава, че ИА „ВКВПД“ е направила разходи за храна и напитки от
началото на 2020г. до 27.02.2020г. (до фактура № 25204/27.02.2020г.) в размер на 214 885,58
лева без ДДС. Това означава, че размерът на разходите за храни и напитки, направени от ИА
„ВКВПД“ за времето след 01.01.2020г. до фактура № 25204/27.02.2020г. не надвишава
стойностния минимален праг от 271 000 лева без ДДС.
По делото пред СРС да приложени Заповед № Р-125 от 28.05.2019г. на Министъра на
отбраната и справка за продължителността на процеса по изготвяне на техническа
спецификация за доставка на хранителни продукти/напитки и кетърингово хранене за
нуждите на МО, СППМО и БА. По същество тези писмени документи са обективни и
достоверни, поради което съдът ги кредитира, макар, че същите нямат съществено значение
за предмета на доказване по делото, тъй като касаят 2019г., а и защото са налице други
писмени доказателства, от които се установява, че за доставка на храни и напитки за ИА
„ВКВПД“ през календарната 2020г. не е имало обявена обществена поръчка, респ. сключен
договор за доставка на храни и напитки по реда на ЗОП.
Констатациите от АУАН № 11-01-36/12.01.2023г. относно длъжността на В. С. и
липсата на сключен договор за обществена поръчка за доставка на храни и напитки за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. намират опора в кредитираните по – горе писмени
доказателства. Поради това в тази част съдът дава вяра и на Акта.
Констатациите от АУАН № 11-01-36/12.01.2023г. относно това, че с плащането по
фактура № 25204/27.02.2020г. е надвишен минималният стойностен праг от 217 000 лева без
ДДС се опровергава от съдебно-оценителната експертиза и направения по-горе анализ за
размера на разходите за храни и напитки, направени от ИА „ВКВПД“ за времето след
01.01.2020г. до фактура № 25204/27.02.2020г., без да се вземат предвид разходите по фактури
от месец декември 2019г., платени през месец януари 2020г. Поради това за коментираната
тук част СРС не кредитира АУАН.
Приложената към административно – наказателната преписка (предоставена на съда
10
в черен класьор) Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите, както и
приложената на 14 от делото пред СРС Заповед на Директора на АДФИ с № 200/22.12.2022г.
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. От Заповед № 200/22.12.2022г. на Директора на АДФИ се установява, че св. В. П.
Г. е „главен финансов инспектор“ в АДФИ и на основание чл.261, ал.1 от ЗОП той може да
съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. От Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра
на финансите следва, че Стефан Александров Белчев – Директор на АДФИ е оправомощен
от Министъра на финансите да изпълнява правомощията на наказващ орган по смисъла на
ЗАНН по АУАН по ЗОП и др., съставени от финансови инспектори на АДФИ. Поради това и
на основание чл.261, ал.2 от ЗОП следва да се приеме, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено от оправомощено лице. Това означава, че неоснователно в
жалбата се твърди, че НП не било издадено от компетентен орган. Не е вярно, че в
административно-наказателната преписка не е налична Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г.
на Министъра на финансите – видно от лист 20 от черния класьор.
По делото са приложени и Заповед на Зам. директора на АДФИ с № ФК-10-811 от
26.09.2022г., както и Заповед на Директора на АДФИ с № ФК-10-36 от 11.01.2023г.
Доколкото са издадени от държавен орган и не се опровергават от останалите доказателства,
събрани по делото, съдът ги кредитира. От тях се установява, че със Заповед № ФК-10-811
от 26.09.2022г. на Зам. Директора на АДФИ е възложена финансова инспекция на ИА
„ВКВПД“ - гр. София за времето от 28.09.2022г. до 23.11.2022г. включително, като със
Заповед № ФК-10-36 от 11.01.2023г. на Директора на АДФИ е била възобновена
финансовата инспекция на ИА „ВКВПД“ – гр. София, считано от 13.01.2023г. до 20.01.2023г.
От съдържанието на Заповед № ФК-10-811 от 26.09.2022г. на Зам. Директора на АДФИ е
видно, че И.А. е определен за заместващ Директора на АДФИ със Заповед № ФК-09-
137/21.09.2022г. Тази Заповед, обаче, не е предоставена от въззиваемата страна. Поради това
не е доказано, че Заместник Директорът на АДФИ е компетентен да възлага финансови
инспекции, т.е че е бил надлежно оправомощен да изпълнява правомощията на Директора на
АДФИ по чл.10, ал.1, т.3 от Закона за държавната финансова инспекция. Освен това – видно
от съдържанието на Заповед № ФК-10-36 от 11.01.2023г. на Директора на АДФИ вероятно
съществува Заповед № ФК-10-967/21.11.2022г. Такава, обаче, не е приложена към
материалите, изпратени на СРС. Поради това съдът приема, че въззиваемата страна не е
ангажирала доказателства, че финансовата инспекция на ИА „ВКВПД“ е била спряна в края
на месец ноември 2022г. Поради това не може да се направи извод дали законосъобразно е
продължила финансова инспекция на ИА „ВКВПД“ - гр. София след възлагането й за
времето от 28.09.2022г. до 23.11.2022г. включително. Поради това и извършените действие в
периода след 23.11.2022г. до 11.01.2023г. е спорно доколко са извършени законосъобразно
при условие, че въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за проверката в този
период.
Констативните протоколи от 12.01.2023г. и от 04.01.2023г. са обективно
съществуващи, относими и информативни. Поради това СРС им се доверява и приема, че по
телефона жалбоподателят е бил призован да се яви в сградата на АДФИ за съставяне и
връчване на АУАН, но той не е сторил това на 12.01.2023г и Актът е бил съставен в негово
отсъствие. Доколкото в случая В. С. е бил поканен и не се е явил на съставянето на Акта,
съдът приема, че в случая е изпълнено изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Писмото от АДФИ до СДВР с изх. № 11-01-36/15.11.2023г., писмото от 06 РУ – СДВР
с рег. № 11-01-36/11.12.2023г. с плик, разписката за връчване на НП и четирите известия за
доставяне на НП, върнати в цялост с пликове с посочено отбелязване за „непотърсена“
пратка са еднопосочни, обективни и достоверни писмени доказателства. Поради това съдът
ги кредитира и приема, че НП е връчено на С. чрез структурно звено на МВР на дата
30.11.2023г.
11
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно кредитираните по-горе Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023г. на Министъра на
финансите и Заповед № 200/22.12.2022г. на Директора на АДФИ, както и с оглед нормите на
чл.261, ал.1 и ал.2 от ЗОП, съдът прие, че конкретните АУАН и Наказателно постановление
са издадени от компетентни лица.
По отношение на срока за съставяне на АУАН следва да се посочи, че чл.261, ал.1 от
ЗОП се явява специален спрямо чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което следва да се прецени дали
АУАН е съставен в сроковете, разписани в чл.261, ал.1 от ЗОП - в срок 6 месеца от деня, в
който нарушителят е открит и не по-късно от 3 години от извършване на нарушението. От
анализа на писмените доказателства се установява, че нарушителят е бил открит и неговите
действия във връзка с конкретното деяние са станали ясни за проверяващите лица от АДФИ
едва след като от ИА „ВКВПД“ им изпращат писмо с изх. № 15075/16.11.2022г. Считано от
16.11.2022г. 6-месечният срок по чл.261, ал.1 от ЗОП изтича на 16.05.2023г., а АУАН е
съставен на 12.01.2023г. Нарушението се твърди да е извършено на 12.03.2020г., а Актът е
съставен на 12.01.2023г., т.е. и 3-годишният срок по чл.261, ал.1 от ЗОП е спазен. От
съставянето на АУАН (12.01.2023г.) до издаване на НП (07.07.2023г.) не е изтекъл срок, по-
голям от 6 месеца, поради което съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
който следва да намери приложение предвид липсата на специална норма в ЗОП относно
срока за съставяне на НП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че 1-месечният
срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването
му не е съществено процесуално нарушение.
В хода на служебната проверка СРС установи, че са налице реквизитите по чл.42, ал.1
от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН, че има съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението и че са изпълнени изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Обвинението е ясно и разбираемо описано,
поради което не са ограничени правата на санкционираното лице. Въпреки, че
актосъставителят не е посочил директно формата на вина, доколкото тя се установява от
цялостното изложение на фактите в АУАН, съдът не счита, че има неяснота по този въпрос и
че това е съществено процесуално нарушение. Не е основателно и възражението от жалбата,
че не били посочени конкретни действия/бездействия, довели до ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, тъй като и в Акта, и в НП е посочено, че В. С. е бил
Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“, което го прави и публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП, като в периода 01.01.2020г. –
31.12.2020г. не е делегирал правомощията си на друго лице, което да организира и/или да
възлага обществени поръчки. Пак в АУАН и НП е посочено, че в периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. за нуждите на ИА „ВКВПД“ са извършени доставки на храни и напитки на
обща стойност 1 616 103,04 лв. без ДДС (1 939 323,65 лв. с ДДС), която сума попада в
стойностния праг по чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП, поради което за възложителя съществува
задължение да проведе обществена поръчка. В Акта и в НП е записано още, че по фактура №
25204/27.02.2020г. е извършено плащане на 12.03.2020г., с което е надвишен минималният
12
стойностен праг от 271 000 лева без ДДС. Поради това е прието, че на 12.03.2020г. (датата,
на която е извършено плащане по фактура № 25204/27.02.2020г., издадена от „Партнерс“
ООД за извършена доставка на храни и напитки, с което е надвишен минималният
стойностен праг от 271 000 лв. без ДДС) в град София, в ИА „ВКВПД“ В. С. (като
Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ и публичен възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП) не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ чрез някоя
от процедурите по чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП. Дали това е така или не е въпрос по същество,
но доколкото такива са твърденията в Акта и в Наказателното постановление, съдът приема,
че административно – наказателното обвинение срещу В. К. С. е в достатъчна степен
описано и не е налице неяснота. Поради това СРС не счита, че има основания за отмяна на
НП на формално основание и спорът следва да се реши по същество.
Според чл.5, ал.1, т.12 от ЗОП публични възложители са Изпълнителните директори
на Изпълнителните агенции. Събраните по делото доказателства сочат, че Изпълнителен
директор на ИА „ВКВПД“ в периода от 23.05.2017г. до 27.07.2021г. е бил жалбоподателят В.
К. С.. Поради това той се явява публичен изпълнител по смисъла на чл.5, ал.1, т.12 от ЗОП.
От писмата от Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ до АДФИ с изх. №
15075/16.11.2022г. и с изх. № 12292/05.10.2022г., сметка 4071 – задължения към доставчици
(приход. позиция) хронологична справка за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., таблица за
извършените разходи за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ до
27.02.2020г., писмата от ИА „ВКВПД“ до СРС с вх. № 173060/28.05.2024г. и с вх. №
175744/29.05.2024г., както и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през
календарната 2020г. ИА „ВКВПД“ е правила разходи за доставка на храни и напитки. От
направения по-горе доказателствен анализ се установява, че за доставка на храни и напитки
за ИА „ВКВПД“ през календарната 2020г. не е имало обявена обществена поръчка, респ.
сключен договор за доставка на храни и напитки по реда на ЗОП. Това, че през 2019г. във
връзка със стартиране на нова процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на
хранителни продукти/напитки и кетърингово хранене за нуждите на МО, СППМО и БА
Министърът на отбраната е назначил работна група за разработване на технически
спецификации за доставка на посочените продукти, която работна група е имала четири
заседания през 2019г. не доказва, че е била обявена обществена поръчка за доставка на
храни и напитки, още по-малко пък, че е бил сключен договор за това.
Неоснователен е аргументът на жалбоподателя, че при липса на техническа
спецификация Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ нямало как да открие процедура
по ЗОП. Като публичен изпълнител по смисъла на чл.5, ал.1, т.12 от ЗОП, законът задължава
Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ да проведе процедура по ЗОП, ако прогнозната
стойност на доставките на храни и напитки надвишава стойностния праг по чл.20, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗОП. Във връзка с това възложителят е длъжен (съгласно чл.26 от ППЗОП) да
изготви график за възлагане на обществени поръчки като се съобрази с предвидения ред за
възлагане, вида на приложимата процедура, времето за подготовка, вкл. на документацията
и времето за провеждане на процедурата и сключването на договор. Това, че е имало
забавяне от страна на МО не означава, че Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ е бил
освободен от спазването на задълженията си по ЗОП.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите от жалбата следва да се посочи,
че неоснователно е твърдението, че средствата за храни и напитки не били изцяло
бюджетни, тъй като според чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011г. за военно-
почивното дело част от финансирането ставало от ползващите почивните бази лица.
13
Въпреки, че стойността на картите се заплаща предварително (съгласно чл.18 от Наредба №
Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело) произходът на средствата на доставка на
храни и напитки е бюджетът на ИА „ВКВПД“. Това, че в него постъпват средства от
почиващите лица по реда на цитираната Наредба не означава, че платените от ИА „ВКВПД“
суми за храни и напитки не са на Агенцията, а са на отделните физически лица, които ще
почиват в базите на ИА „ВКВПД“.
Неоснователно е и съждението на жалбоподателя, че при много доставчици за
различни продукти не е налице една обществена поръчка на стойност, равна на сумата от
всички отделни доставки и че колкото са субектите, извършващи доставки, толкова следвало
да бъдат и обществените поръчки. Правилно в тази връзка е становището на юрк. Янинска,
че при определяне на прогнозната стойност е релевантно не броят на доставчиците
(изпълнителите), а извършените плащания за храни и напитки. В тази връзка следва да се
посочи, че когато обществената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от които
е предмет на договор, стойността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всички
позиции.
Според чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП (в сила към март 2020г.) процедурите по чл.18,
ал.1, т.1-11 от ЗОП се прилагат, когато публичните възложители, както и техни обединения,
възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 271 000 лв. – за
доставки и услуги. В случая доставката на храни и напитки е именно доставки по смисъла
на чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП. За да бъде ангажирана административно – наказателната
отговорност на В. С. като Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ и публичен възложител
на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП за това, че не е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществени поръчки чрез някой от процедурите,
посочени в чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП, следва да се докаже, че прогнозната стойност в случая
на доставките на храни и напитки за ИА „ВКВПД“ е над стойностния праг по чл.20, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗОП, т.е. над 271 000 лева. Според настоящия съдебен състав прогнозната стойност
на тези доставки следва да се определи с оглед размера на разходите, направени за храни и
напитки за една календарна година, поради което от установения по делото размер на
разходи за храни и напитки за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. следва да се извадят (и да
не се имат предвид) онези разходи на храни и напитки, които макар и да са направени през
януари 2020г., касаят доставки през декември 2019г. Поради това и във връзка с направения
по-горе анализ на съдебно-счетоводната експертиза съдът прие, че по делото е доказано, че
ИА „ВКВПД“ е направила през календарната 2020г. разходи за доставка на храни и напитки
в размер на 1 878 898,10 лева без ДДС за доставки в периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. Тази
сума е над стойностния праг по чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП. Въпреки това, обаче, съдът
счита, че конкретно повдигнатото административно-наказателно обвинение срещу В. С. се
явява недоказано в рамките на зададените параметри в АУАН и НП, в границите на които
следва да е и произнасянето на съда. Мотивите на съда са следните :
Според актосъставителя и според наказващия орган нарушението по чл.17, ал.1, вр.
чл.20, ал.1, т.1, б. „б“, вр. чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП е извършено на 12.03.2020г., когато е
извършено плащането по фактура № 25204/27.02.2020г. за доставка на храни и напитки, тъй
като с тази фактура бил надвишен минималният стойностен праг от 271 000 лева без ДДС.
От направения по-горе анализ на писмените доказателства и особено на съдебно-
счетоводната експертиза, обаче, се вижда, че без разходите за доставки от декември 2019г.,
платени януари 2020г., направеният от ИА „ВКВПД“ общ размер на разходите за храна и
напитки от 01.01.2020г. до 27.02.2020г. (до фактура № 25204/27.02.2020г.) възлиза на
214 885,58 лева без ДДС, т.е. с фактура № 25204/27.02.2020г. не е надвишен стойностният
праг от 271 000 лева без ДДС. Поради това датата на плащане на сумата по фактура №
25204/27.02.2020г. (12.03.2020г.) не се явява дата на извършване на нарушението. Ясно е, че
нарушение по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.1, б. „б“, вр. чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП има извършено
– доколкото В. С. като Изпълнителен директор на ИА „ВКВПД“ и публичен възложител на
14
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП не е приложил предвидения в
закона ред за възлагане на обществени поръчки чрез някой от процедурите по чл.18, ал.1, т.1-
11 от ЗОП за доставка на храни и напитки за нуждите на ИА „ВКВПД“ за периода
01.01.2020г. – 31.12.2020г., при условие, че общата стойност на направения разход на
доставка на храни и напитки за посочения период е над 271 000 лева. Нарушението, обаче,
следва да се приеме за извършено тогава, когато размерът на разходите надвиши сумата по
чл.20, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗОП. От направения по-горе анализ във връзка със съдебно-
счетоводната експертиза се налага изводът, че размерът на разходите за храни и напитки,
направени от ИА „ВКВПД“ за времето след 01.01.2020г. до фактура № 25204/27.02.2020г. не
е преминал стойностния минимален праг от 271 000 лева без ДДС, което означава, че това е
станало, но в неустановен по делото момент - във времето след като е било реализирано
плащането по фактура № 25204/27.02.2020г. Срещу този момент няма повдигнато обвинение
и жалбоподателят не се е защитавал. Поради това за първи път той не може да узнае за това
обстоятелства с решението на съда и да получи наказание. Съдебният състав следва да се
произнесе в границите на повдигнатото с НП административно – наказателно обвинение и
доколкото в случая се опроверга тезата, че нарушението по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.1, б.
„б“, вр. чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП е извършено на 12.03.2020г., то обжалваното Наказателно
постановление следва да се отмени поради недоказаност на датата на нарушението, което е
вменено във вина на жалбоподателя С..
При повдигане на административно – наказателното обвинение и формулиране на
тезата си наказващият орган е следвало да съобрази, че през месец януари 2020г. са били
извършвани плащания за доставени през месец декември 2019г. храни и напитки и
съответно е следвало да не ги отчита (да не ги взема предвид) при съпоставката на
направените разходи от ИА „ВКВПД“ с минималния стойностен праг по чл.20, ал.1, т.1, б.
„б“ от ЗОП - 271 000 лева. Доколкото това обстоятелство не е било съобразено от
наказващия орган при формулиране на конкретното административно – наказателно
обвинение се е стигнало до недоказаност на същото в рамките, зададени в Наказателното
постановление. Наказаното лице следва да се защитава именно в тези граници. Всичко,
извън тях, не му е предявено и С. не се е защитавал. Поради това за първи път с настоящото
решение той не може да узнае, че е извършил нарушение, но не на посочената в НП дата, а
на друга дата след 12.03.2020г. Поради това единственото, което може да направи съдът е да
отмени процесното НП, тъй като датата на извършване на нарушението е част от
обективната му страна и подлежи на доказване, а в случая доказателствата сочат, че за
времето след 01.01.2020г. до момента на плащане по фактура № 25204/27.02.2020г. не е бил
надвишен стойностният минимален праг от 271 000 лева без ДДС, което означава, че не е
доказана твърдяната от АДФИ дата на извършване на процесното нарушение.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.11 от
ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо
административно-наказателните производства по отношение на изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и
давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо
място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е
предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по
отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични
разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение
намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС. В процесния случай следва да се приложи чл.11 от
15
ЗАНН, чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. административно-наказателното
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или
прекъсването й), ако са изтекли повече от четири години и шест месеца, считано от датата на
извършване на нарушението. Според административно – наказващия орган процесното
нарушение е извършено на 12.03.2020г., поради което абсолютният давностен срок за
реализиране на административно – наказателно преследване и за ангажиране на отговорност
е изтекъл съответно на 12.09.2024г. Това означава, че към датата на постановяване на
настоящия съдебен акт възможността за ангажиране на административна отговорност на В.
С. се е преклудирала, което е още едно /самостоятелно/ основание съдът да отмени
процесното НП.
Водим от изложеното СРС прие, че са налице две самостоятелни основания за отмяна
на НП – от една страна защото не са доказани параметрите на административно –
наказателното обвинение, повдигнато срещу С. (датата на извършване на твърдяното
нарушение) и от друга страна защото е изтекла абсолютната давност за реализиране на
административно – наказателна отговорност на жалбоподателя.
При отмяна на Наказателното постановление не следва да се присъждат разноски в
полза на въззиваемата страна.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в
чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 10.07.2024г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 3800 лева според Договора за правна защита и съдействие от
30.11.2023г. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – при „глоба“ от 25 000 лв. до 100 000 лв. (както в
случая – наложената „глоба“ е в размер на 38 786,47 лева) минималният размер на
адвокатското възнаграждение е „2650 лв. + 8 % за горницата над 25 000 лв.”, т.е. в случая
това е сумата от 3752,91 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. М. в случая
е малко над тази сума, а именно 3800 лева. Доколкото адв. Томова, преупълномощена от адв.
М., е взела участие и в трите заседания пред СРС, както и защото конкретният правен спор
се отличава с фактическа и правна сложност, този съдебен състав счита, че няма основания в
случая на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат в размер не на действително
направените. Не следва да се уважава възражението на юрк. Янинска по чл.63д, ал.2 от
ЗАНН не само предвид сложността на казуса, но и с оглед нормата на чл.7, ал.9 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
при повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
по 250 лв., което означава, че дължимото на адвоката на жалбоподателя възнаграждение
(определено по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) е 3752,91 лева плюс
250,00 лева или общо 4002,91 лева, което надвишава поискания от защитата размер от 3800
лева. Поради всичко това АДФИ следва да бъде осъдена да заплати на В. К. С. за направени
от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение сума в размер на 3800 лева, тъй
като това е размерът на претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
за който съдът е длъжен да се произнесе.
В производството пред СРС, НО, 10 състав са направени разноски от бюджета на
16
съда за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Тази
експертиза е от съществено значение за решаването на спора по същество. Поради това и с
оглед изхода на спора, доколкото административно-наказващият орган не е успял да докаже,
че НП следва да се потвърди, както и защото бюджетът на СРС е различен от този на
АДФИ, направените по делото разноски за експертиза в размер на 1469,00 лева следва да се
поемат от административно-наказващия орган. В този смисъл е не само чл.84 от ЗАНН, вр.
чл.190, ал.1 от НПК, но и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК. Поради това и
доколкото СРС отменя Наказателното постановление поради недоказаност на датата на
извършване на нарушението, направените по делото разноски за експертиза следва да се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Това означава, че АДФИ следва да
възстанови по сметка на СРС направените по делото разноски за вещо лице в размер на
1469,00 лева. Доколкото при липса на доброволно плащане за тази сума следва да се издаде
изпълнителен лист, то на основание чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК органът, издал отмененото НП (АДФИ) следва да плати и 5,00 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената в полза на СРС
сума за направени по делото разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-36 от 07.07.2023г., издадено от
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София, с което на основание
чл.256, ал.1, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр.13 от
16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.102 от 31.12.2019г.) и Заповед №
ЗМФ-454/21.06.2023г. на Министъра на финансите, на В. К. С. е наложена „глоба“ в размер
на 38 786,47 лв. (тридесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет
и седем стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.1, б. „б“, вр. чл.3, ал.1, т.2 от
Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и
доп. ДВ бр.102 от 31.12.2019г.).
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство, водено срещу В. К. С.
във връзка с Наказателно постановление № 11-01-36 от 07.07.2023г., издадено от Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София да заплати на В.
К. С. с ЕГН : **********, с известни по делото адреси : **** и ***** за направени по делото
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение сумата от 3800,00 лв. (три хиляди
и осемстотин лева).
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София да заплати на
СРС за направени по делото разноски за вещо лице сумата от 1469,00 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и девет лева), както и сумата от 5,00 лв. (пет лева) - държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17