Р Е Ш Е Н И Е
№ 461 / 17.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 504 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба
на Н.Т.Н.,***, против Заповед за прилагане на ПАМ №
20-0340-000050/11.04.2020 г. на началника на Районно управление – Септември към
ОДМВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Жалбоподателят – Н.Т.Н. –
претендира отмяна на оспорената заповед. Излага съображения за нарушения на относимите
материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила при
издаването ѝ. Поддържа жалбата си и в писмена молба-становище, подадена
от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – началник
на Районно управление – Септември към ОДМВР – Пазарджик – не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание. Оспорва жалбата в писменото становище, с което е изпратил на съда
жалбата, ведно с преписката. Сочи доводи за законосъобразността на оспорената
заповед и моли да бъде отхвърлена жалбата.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок
от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед. Обстоятелството, че
именно жалбоподателят е собственик на процесния автомобил е посочено в
обжалваната заповед, установява се от приложения регистрационен талон и не е
спорно между страните. Следователно безспорно жалбоподателят е засегнат от налагането
на принудителната мярка, тъй като в рамките на 1 година е лишен от
правото си да управлява собствения си лек автомобил.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Заповедта е издадена след извършена проверка от служители
на МВР и съставяне на АУАН. Като фактическо основание за издаването ѝ е
посочено обстоятелството, че процесният автомобил е управляван от жалбоподателя
на 11.01.2019 г. след употреба на алкохол в кръвта с концентрация над 1.2 на
хиляда, а именно – 1.39 на хиляда, установена с техническо
средство. Това обстоятелство е установено с редовно съставения
акт и не е спорно. Като правно основание е посочен чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП, който предвижда следното:
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51
от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2
от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Обстоятелствата, посочени като мотиви за издаване на
заповедта се установиха безспорно по делото. Жалбоподателят е собственик на
процесния автомобил и го е управлявал след употреба на алкохол. Тези
обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя. Следователно действително е
налице извършено нарушение, за което правилно на жалбоподателя е наложена
принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС.
Несъстоятелно и ирелевантно е
възражението, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, тъй
като независимо, че в нея е посочено, че е бил издаден талон за медицинско
изследване е останало неизяснено обстоятелството какъв е резултата от него.
Видно от издадения талон за медицинско изследване е, че жалбоподателят
саморъчано е записал, че приема резултата от изследването с техническо
средство. Отказът му да се подложи на медицинско изследване се установява и от
приложената по делото докладна записка. Освен това, извършеното изследване с
техническо средство представлява самостоятелен и достатъчен предвиден в закона
способ за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Неоснователно е и възражението, че непосочването на мотиви
относно определянето на размера на мярката представлява съществено нарушение.
В обжалваната заповед действително липсват изрично посочени
мотиви относно определения срок на ПАМ – 1 година, при законов диапазон от 6
месеца до 1 година. Но в заповедта е посочена установената концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя, която съвсем очевидно макар и лаконично
обосновава максималния размер на наложената принудителна мярка. Установената
концентрация на алкохол в кръвта му, в размер 1.39 на хиляда е почти с 0.2
на хиляда над максималната такава в размер на 1.2 промила, над която се
осъществява състав на престъпление. Следователно, напълно резонно и справедливо
ответникът е определил максималния законов срок на принудителната мярка, за да
бъде препятствана през по-дълъг период от време възможността жалбоподателят да
извършва нови нарушения, управлявайки автомобила си.
Предвид горното, обжалваната заповед е издадена в
законоустановената писмена форма от компетентен орган, при спазване на
относимите материалноправни разпоредби, административнопроизводствените правила
и е в съответствие с целта на закона. Затова като неоснователна жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.Т.Н.,***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0340-000050/11.04.2020 г. на началника на Районно управление – Септември към ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия:/П/