Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1408 25.11.2022
година град Бургас
Административен
съд – град Бургас, дванадесети състав,
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й.Б., като разгледа докладваното
от съдия Ганева административно дело №
1237 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалбата на М.Т.К. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Н.А., против Заповед №
Л-2449/15.06.2022г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието гл.комисар И.Й., с която на К.,
заемащ длъжността надзирател І-ва степен в затворническо общежитие Дебелт към Затвора в гр. Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
поради нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Отбелязано е, че жалбоподателят не е извършил нарушението,
за което е наказан. Акцентира се на обстоятелството, че при извършената
проверка К. е тестван с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, като техническото средство не е отчело наличие на концентрация на
алкохол в кръвта, но този факт не е взет
под внимание от органа. Изложени са аргументи, че дисциплинарно – разследващия
орган не е взел под внимание обясненията и възраженията, които е дал К. по
повод дисциплинарното производство, а именно, че лицето, което е било с него в
автомобила - Т.Д.Ч., употребява и съхранява наркотици, като жалбоподателят
единствено е направил услуга на това лице като е закарал с колата си до
с.Драчево. Изложени са аргументи, че оспорената заповед не съдържа мотиви,
което е съществено нарушение и е основание за отмяна на атакувания акт.
Отбелязано е, че ответника не е съобразил цялостното поведение на К. като
служител, това, че не е наказван, а дори е предложен за повишение. Наведени са също доводи за
незаконосъобразност на заповедта, поради несъответствието и с целта на закона. По
същество се иска отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В
съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.А.
и Б., които поддържат жалбата. В първото по делото съдебно заседание като
допълнителен аргумент за отмяна на заповедта
е посочено, че не е спазен срока, предвиден в разпоредбата на чл.195,
ал.1 от ЗМВР. Адвокат Б.
излага доводи, че дисциплинарното наказание не е
наложено в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл.
195, ал. 1 по ЗМВР, съгласно която
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението, поради което и заповедта следва да бъде отменена. Ангажират доказателства.
Процесуалният
представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата.
Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноските по делото.
Административен
съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред надлежен съд, от активно легитимирана страна, чиито права и законни
интереси са пряко засегнати от оспорената заповед, в законоустановения по чл. 149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.
При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Със
заповед № Л-1657/20.04.2022 г., издадена от главния директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието (л.26-28 от делото), е
образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор М.К.–надзирател І
степен в затворническо общежитие Дебелт, І-ва категория към Затвора Бургас. Заповедта,
с която е образувано дисциплинарното производство, е издадена въз основа на
предложение с изх. № 919/18.04.2022 г. от началника на Затвора Бургас (л.29-30
от делото), съдържащо данни за извършено от К. нарушение - отказ да бъде
проверен за употреба на наркотични вещества по време на управление на собствения
си лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“, с рег. ****. Определен е дисциплинарно- разследващ орган и
срок за приключване на производството. Заповедта е връчена на К. на 24.04.2022
г. в 9.20 часа (л.39).
В
хода на производството е установено, че на 14.04.2022 г. около 19.00 ч., във
връзка с провеждането на специализирана полицейска акция на територията на РУ
Средец, при управление на личния си лек автомобил „БМВ“, модел „525Д“, жалбоподателят
е спрян за проверка от служители на РУ- Средец. Проверката е извършена в
рамките на специализирана полицейска операция за ефективно противодействие,
предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с разпространението,
притежаването и употребата на наркотични вещества и управление на МПС след
употреба на наркотици на територията обслужвана от РУ- Средец. В автомобила заедно
с жалбоподателя пътувало и лицето Т.Д.Ч.. При извършената проверка в автомобила
полицейските служители открити свивки с
наркотични вещества. На К. е направена проверка за употреба на алкохол.
Проверката е извършена с техническо средство „Дрегер алкотест“ 7510/0062, като
са отчетени 0.00 промила алкохол в издишания въздух. След това жалбоподателят
бил поканен да бъде проверен за
наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с № ARAM 0005. Поради заявен отказ (докладна записка №269р-3292),
на същия е връчено предписание за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване във Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМД) гр. Средец.
Поради неявяването му в медицинското заведение в определения срок, е съставен
АУАН № 82 от 14.04.2022 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (л.60) и са
издадени две заповеди, както следва: Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0269-000025/14.04.2022 г. (л.63), с която на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за
управление на МПС до решаване въпроса за отговорността. С втората Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0269-000026/14.04.2022 г.
(л.64), на К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от
14.04.2022 г. К. е задържан за срок от 24 часа, като за случая е уведомена Окръжна прокуратура - Бургас (л.59).
Пред
дисциплинарно – разследващия орган К. е дал писмени обяснения с рег.№
3055/10.05.2022г. (л.54), в които потвърждава, че като водач на МПС е спрян за
проверка от органите на МВР, но е отказал да му бъде направен тест за
употребата на наркотични вещества. Причината за отказа е, че лицето, което е пътувало с него, е пушило
марихуана в автомобила непосредствено преди проверката.
Видно от изготвената химическа експертиза, в
намерените и иззети „свивки“ от автомобила на младши инспектор М.К., представляващи
бяло кристално вещество с тегло 0,215 гр., има наличие метамфетамин със
съдържание на активно вещество метамфетамин – 69,10%. Веществото метамфетамин е
поставено под контрол (забрана) съгласно Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите – чл. 3, ал. 2 и 3.
Комисията е приела, че младши инспектор М.К.,
съзнателно е отказал да бъде тестван от органите на МВР за употреба на
наркотични вещества и техните аналози.
Формиран
е извод, че е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, несъвместимо с етичните правила на поведение на
държавните служители в ГДИН и уронващо престижа на службата. Прието е също, че
с деянието са нарушени следните разпоредби от Етичния кодекс на поведение на
държавните служители от ГДИН: чл. 6 „Стриктното спазване на закона от страна на
държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на
гражданите и авторитета на институциите в Република България“; чл. 15
„Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; чл.
17 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си.“; чл. 27,
ал. 3 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на
участник в пътното движение се подчинява: ... 3) на разпорежданията на
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество“. В справката
е отбелязано, че К. е запознат с Етичния кодекс на поведение на държавните
служители от ГДИН на 09.01.2018 г.
На
27.05.2022 г. в 16:15 ч. (л.51) жалбоподателят се е запознал с обобщената
справка изх. № 1200/26.05.2022 г., изготвена от дисциплинарно- разследващия
орган, където собственоръчно е посочил, че се е запознал с всички материали,
приложени към нея и не желае да получи копие от представените документи.
След оценка на събраните в хода на
производството доказателства, е издадена обжалваната в настоящото производство
Заповед Л-2449/15.06.2022г., с която на К. на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и
чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Прието е от дисциплинарнонаказващия орган, че на
14.04.2022 г., около 19.00 часа, при управление на личния си лек автомобил „БМВ“, модел „525Д“,
с рег.****, младши инспектор К. е спрян за проверка от служители на РУ Средец,
като същият е отказал да бъде тестван за наркотични вещества. Отбелязано е, че поведението на
служителя е довело до уронване престижа на ГДИН, тъй като случаят е станал
достояние на външни институции (РУ - Средец, ФСМД - гр. Средец и Окръжна
прокуратура- Бургас) и се отразява негативно върху авторитета на всички
служители, работещи в ГДИН и териториалните ѝ служби. При
индивидуализиране на наказанието са отчетени тежестта на нарушението, формата
на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Формиран е
извод, че с деянието са нарушени норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители от
ГДИН, както следва: чл. 6 „Стриктното спазване на закона от страна на държавния
служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите и
авторитета на институциите в Република България“; чл. 15 „Държавният служител
пази доброто име на институцията, която представлява“; чл. 17 „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си.“; чл. 27, ал. 3 „Държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: ... 3) на
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на
моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо
вещество“. Отбелязано е също, че държавните служители имат задължение да
насърчават хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си,
и да не допускат неморални модели на поведение не само във връзка с изпълнение
на служебните им задължения, а и в обществения живот, в работно и извънработно
време.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят представя писмо (л.105), издадено от РП- Средец, видно от което
срещу К. няма неприключили досъдебни производство, като досъдебно производство
е образувано срещу лицето Тодор Ч.. По искане на процесуалните представители на
жалбоподателя е представена и кадрова справка (л.102), видно от която със
Заповед №406/18.06. 2019г. на началника на Затвора Бургас на К. е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“. В справката е отбелязано, че в последната
направена карта за оценка на постигнатите резултати оценката е две, като е
посочено, че изпълнението на служебните дейности и компетентността на К. са със
съществени пропуски.
При
тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите,
изискуеми с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Нормата на
чл. 197, ал. 1 от ЗМВР регламентира видовете дисциплинарни наказания, които
могат да бъдат налагани, като в т. 6 е предвидено наказанието
"уволнение", каквото е и наказанието, наложено на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснати в хода на дисциплинарното
производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания
за издаване. Описани са фактите, на които се е позовал дисциплинарнонаказващият
орган като е приел, че така установеното от фактическа страна деяние
осъществява състав на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като същото е в явно противоречие с установените
в чл. 6, 15, 17, 27, ал.3 от Етичния кодекс норми на поведение, задължителни за
държавните служители в ГДИН, и с тяхното осъществяване е бил накърнен престижът
на службата. Посочена е и правната квалификация на нарушението. Заповедта е връчена
на К. срещу подпис. По изложените съображения съдът намира, че не е налице
нарушение на изискванията за форма на акта.
Процесната
заповед е мотивирана в достатъчна степен, като дисциплинарното нарушение –
несъобразяване с императивните правила, регламентирани в чл. 6, 15, 17, 27,
ал.3 от Етичния кодекс, е описано достатъчно подробно не само в заповедта, но и
в мотивите на дисциплинарноразследващия орган, като съдът счита, че мотивите на
административния акт могат да бъдат изложени не само в заповедта, но и в друг
предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в
административната преписка по издаването му (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
Органът е
изпълнил задължението, визирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и е предоставил възможност на жалбоподателя да даде
обяснения относно установеното дисциплинарно нарушение.
Спазени са
и изискванията на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, доколкото със Заповед №Л-1657/20.04.2022 г. на главен
директор на ГДИН ( л.26-28) е било образувано дисциплинарно производство с цел
изясняването на всички факти и обстоятелства по постъпилите данни за
извършеното от К. деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата. Със заповедта била
назначена и комисия, която да извърши тази проверка. В хода на проверката
комисията е разгледала всички постъпили данни и е събрала сведения.
Процесната
заповед съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта.
Дисциплинарното
наказание е наложено в рамките на срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две
години от извършването му.
Нормата на
чл. 196, ал. 1 от ЗМВР сочи, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал. 2
на текста, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган.
В
конкретния случай нарушението е открито на 15.04.2022г. (л.31), когато чрез
писмо от началника на РУ Средец, адресирано до началника на Затвора Бургас,
последния е разбрал за действията на своя служител.
След като
нарушението е било открито на 15.04.2022 г., то заповедта за налагане на това
наказание е следвало да се издаде най-късно до 15.06.2022г. В случая процесната
заповед е издадена именно на 15.06.2022г., с оглед на което е спазен
двумесечния срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и възражението в
тази насока е неоснователно..
По
изложените съображения съдът счита, че в хода на дисциплинарното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната
на оспорената заповед само на това основание.
Ирелевантно за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е и възражението,
че на К. е съставен АУАН и са издадени две ЗППАМ. Издаването на АУАН за
извършеното нарушение, респ. влизането му в сила, няма връзка с дисциплинарното
производство, което се развива самостоятелно и независимо от
административнонаказателното производство за нарушение на ЗДвП, респективно за
извършени други нарушения.
За да се ангажира дисциплинарна отговорност за посоченото нарушение е
необходимо да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение. Според настоящия съдебен състав такова е
налице в разглеждания случай. В нормата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР са посочени
тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“. В случая дисциплинарното наказание е наложено на
основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, приложим на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и по отношение на държавните служители, пряко осъществяващи дейности по
изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража.
Според нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР такива нарушения са извършването на деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата.
От данните по делото е видно, че на посочената в заповедта дата, като водач
на МПС, жалбоподателят е осуетил извършвана от МВР проверка, като е отказал
тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Отказът да
изпълни полицейското разпореждане без съмнение е несъвместим с правилата на чл.
6, чл. 15, чл. 17, чл. 27, ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН, които задължават държавния служител да допринася за
гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите
в Република България чрез стриктно спазване на закона; да пази доброто име на
институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си; независимо от заеманата длъжност, в
качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на разпорежданията
на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. В случая
същият не е изпълнил разпореждането на контролния орган, пряко свързано със
задълженията му като водач на МПС, не е съобразил законността на действията,
които е предприел, и е дал отрицателен личен пример с поведението си, с което е
накърнил авторитета на институцията. Предвид специфичната дейност на
служителите в ГДИН и нейната обществена значимост, правилата за етично
поведение са въздигнати в законови норми и те следва да бъдат съблюдавани както
при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях, а тяхното
нарушаване съставлява тежко дисциплинарно нарушение. Допуснатото от
жалбоподателя поведение е и морално укоримо, тъй като е осъществено от служител
на Министерството на правосъдието, призван да съблюдава законността и да дава
личен пример в тази насока, и е от естество да урони престижа на службата, като
създаде впечатление, че служителите на МП, в частност на ГДИН, не спазват
разпорежданията на полицейските служители.
Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:... деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата.
В случая правната квалификация на
деянието напълно съответства на установените факти, послужили за издаването на
заповедта. След като установеното дисциплинарно нарушение е тежко,
санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е
задължително и при налагането органът по чл. 204, т. 1 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност.
Тежестта на провинението е преценена нормативно като обуславяща най-тежкото
дисциплинарно наказание по начин, който изключва правомощието на органа по чл. 204, т. 1 от ЗМВР да определи по реда на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР друга по вид и размер санкция по своя преценка,
поради което не се прави и преценка на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства в каквато връзка са възраженията на жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът намира, че
в съответствие със закона дисциплинарнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и е ангажирал
неговата дисциплинарна отговорност.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на
административно-производствените правила, при напълно изяснена фактическа
обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Поради това
заповедта се явява мотивирана и постановена в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото искането на
представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, размерът на възнаграждението следва да е 100. 00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Т.К. ***, с ЕГН **********, против
Заповед № Л-2449/15.06.2022г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието гл.комисар И.Й., с която на К.,
заемащ длъжността надзирател І-ва степен в затворническо общежитие Дебелт
към Затвора в гр. Бургас, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА М.Т.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието сумата
от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчване на съобщението.