Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр. Велико
Търново, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10219/ 2021 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от „Вселена 2017“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Елена, ул. „Никифор Попконстантинов“ № 35, срещу Решение № 16/ 25.06.2021
г. по НАХД № 140/ 2020 г. по описа на Районен съд – Елена. С решението на
районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 04-001232/ 12.10.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново,
с което на „Вселена 2017“ ЕООД – гр. Елена, за извършено нарушение на чл. 303,
ал. 3, вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416,
ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 лева. Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила
- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че
районният съд е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, като
не е отдал значение на факта, че майката на наетото непълнолетно лице е била предварително
запозната с условията по трудовия договор и за сключването на същия е било
надлежно уведомено ТП на НОИ – Велико Търново. Изтъква, че съгласно твърденията
на майката, за дъщеря й е било издавано предходно разрешение за
започване на работа като непълнолетна от Инспекция по труда - Велико Търново,
както и че тя е дала изрично писмено съгласие пред работодателя за започване на
процесната работа. Сочи, че при проверката е предстояло скорошно навършване на
пълнолетие от З.Й., същата преди е работила многократно при този работодател,
като при първото й назначаване по негова инициатива е била изпълнена
процедурата по чл. 303, ал. 3 от КТ. Твърди липса на настъпили вредни
последици, както и че още в деня, следващ проверката е било депозирано искане
за издаване на разрешение по чл. 303, ал. 3 от КТ пред ДИТ – Велико Търново,
поради което са налице основанията за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ във
връзка с чл. 28 от ЗАНН – обстоятелство, игнорирано от районния съд. Освен това
счита за неправилни изводите на въззивната инстанция, че от АНО не е нарушена
разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, тъй като ответникът е следвало да съобрази, че
деянието за което е образувано административнонаказателно производство,
съставлява престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, да прекрати производството
пред себе си и да изпрати материалите на Районна прокуратура - Велико Търново.
Изтъква, че това действително е сторено, но въпреки това АНО е издал
наказателното постановление, преди произнасянето на прокурор от ВТРП с отказ да
се образува досъдебно производство. С тези доводи от настоящата инстанция се
иска да отмени обжалваното решение и разреши спора по същество, като отмени
издаденото от директора на ДИТ – Велико Търново наказателно постановление. В
съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото адв. В.Д. от ВТАК,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни такива, развити в хода на устните състезания. Заявява, че не
претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по
касационна жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител
в открито съдебно заседание. В писмени бележки, чрез пълномощника си по делото ***С.,
заявява становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни доводи за
правилност на обжалваното съдебно решение и законосъобразност на потвърденото
от въззивната инстанция наказателно постановление. Моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото
производство, прави възражение за евентуална прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че въззивният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка и приложил материалния закон, като споделя съображенията, развити в
представените от ответника писмени бележки. Предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Не е спорно, че „Вселена 2017“ ЕООД стопанисва заведение за хранене – пицария, находяща се в гр. Елена, на адрес пл. „Христо Ботев“ № 1. С трудов договор № 22/ 25.04.2019 г. дружеството е назначило непълнолетната З.Д.Й.с ЕГН **********, на работа в посочения обект считано от 26.04.2019 г., на длъжността „сервитьор“. За приемането на работа на лицето, на „Вселена 2017“ ЕООД по реда на чл. 303, ал. 3 от КТ е било издадено Разрешение изх. № 19027370/ 15.04.2019 г. от ДИТ - Велико Търново. Това трудово правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ със Заповед № 6/ 09.10.2019 г., считано от датата на издаване на заповедта. Впоследствие дружеството сключило със същото лице трудов договор № 28/ 02.01.2020 г. /прекратен на 18.03.2020 г./ и трудов договор № 29/ 07.05.2020 г., за изпълнение на същата длъжност в същия обект. Не се спори, че за сключването на тези последващи трудови договори „Вселена 2017“ ЕООД не е правило искания и не е имало издадени разрешения по чл. 303, ал. 3 от КТ, независимо, че към датите на сключването им и към тези на фактическото й постъпване на работа /последно на 08.05.2020 г./, З.Д.Й.не е била навършила 18 години.
На 14.07.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството, от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Велико Търново е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в посочения по-горе обект, стопанисван от „Вселена 2017“ ЕООД гр. Елена. При проверката на място е била установена да работи като сервитьор и З.Д.Й., която към него момент изпълнявала трудовите си задължения. За заварените при проверката по работни места работници е бил изготвен нарочен списък, утвърден от управителя на „Вселена 2017“ ЕООД гр. Елена и предаден на проверяващите. От работниците били попълнени и подписани декларации, предоставени им от служителите на ДИТ, като конкретно З.Й.е посочила в декларацията си, че работи по трудов договор в проверявания обект и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 305,00 лева. На проверяващите били предоставени също правилник за вътрешния трудов ред и графици с разпределение на работното време. Същите за задължили представител на работодателя, на посочени дата и час да се яви в сградата на дирекцията в гр. Велико Търново, и да представи изискани му документи, което е било изпълнено от управителя на дружеството. В резултат от проверките на място и по документи от служителите в ДИТ – Велико Търново са били установени описаните по-горе факти относно сключения със З.Й.трудов договор от 07.05.2020 г. и фактическото постъпване на работа на последната без подадено искане от работодателя и съответно без издадено предварително разрешение за приемане на работа по чл. 303, ал. 3 от КТ. Били са установени и други нарушения, включително сключване на трудов договор и приемане на работа от 29.06.2020 г. като сервитьорка на още едно непълнолетно лице, без да е изпълнено посоченото по-горе изискване. Така констатираните обстоятелства са отразени в Протокол № ПР2019469/ 04.08.2020 г., връчен на „Вселена 2017“ ЕООД на дата 04.08.2020 година. С писмо изх. № 20060695/ 04.08.2020 г. на ДИТ - Велико Търново, е бил подаден сигнал в Районна прокуратура - Велико Търново с оглед данни за извършено престъпление по чл. 192а от НК. С постановление № 2269/ 13.10.2020 г. на прокурор във ВТРП е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка № 2269/2020 г. на ВТРП.
Междувременно на датата на проверката от ДИТ, трудовото правоотношение между „Вселена 2017“ ЕООД и З.Й.е било прекратено от работодателя със Заповед № 05/ 14.07.2020 г., считано от датата на издаване на заповедта. Последвало е подаване на заявление и издаване на Разрешение изх. № ИЗХ20056794/ 15.07.2020 г. от ДИТ - Велико Търново, с което на дружеството е разрешено да приеме на работа непълнолетната З.Д.Й.на длъжност „сервитьор“ в пицария „Елена“. Между касатора и непълнолетното лице е бил сключен трудов договор № 38/ 16.07.2020 г. и на 17.07.2020 г. З.Й.е приета на работа в посочения обект на длъжността „сервитьор“.
На „Вселена 2017“ ЕООД е бил съставен АУАН № 04-001232/ 04.08.2020 г., за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, във връзка с приемането на работа на непълнолетната З.Й., без съответното предварително разрешение. Актът е бил предявен на управителя на дружеството на датата на съставянето му и подписан без възражения, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са били депозирани писмени такива. Въз основа на него от директора на ДИТ – Велико Търново е било издадено Наказателно постановление № 04-001232/ 12.10.2020 г., с което за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Вселена 2017“ ЕООД - гр. Елена, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. Наказателното постановление е връчено на адресата му на 21.10.2020 г. и е обжалвано пред РС - Елена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът е
установил въз основа на събраните в производството пред него документи от
административната преписка, допълнително представени такива от ответника,
изисканата от него преписка № 2269/ 2020 г. на ВТРП и разпит на свидетелите Ж.Д./актосъставител/,
Г.П., Х.П., Д.А., З.Й.и С.Д.. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него
жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил като безспорно
доказано извършването на нарушението, при правилна квалификация от АНО на деянието и законосъобразно
проведена дейност по индивидуализиране на наказанието.
С нарочно изложени мотиви е приел е и че нарушението не представлява
маловажен случай, като не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН
или на чл. 415в, ал. 1 от КТ. С тези мотиви въззивният съд
е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Елена е
неправилно. Касационната жалба е частично основателна.
Неоснователни са направените в касационната жалба
оплаквания за наличието на отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил
делото с необходимия доказателствен материал, вкл. чрез събиране на гласни
доказателства. Същият е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за проведеното открито заседание е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в нарушение на закона. Касационният съд споделя
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция досежно безспорната
установеност на противоправното деяние и извършителя, и законосъобразност на
проведената административна процедура, като съответстващи на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. В тази насока
ксасационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд.
Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и
обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които в тази им част
изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно въззивната инстанция е приела
за установено административното нарушение въз основа на документите,
представени от „Вселена 2017“ ЕООД - гр. Елена, съставените такива при
проверките на място и по документи, и събраните гласни доказателства. Доказано
по категоричен начин е обстоятелството, че към момента на започване на работа -
08.05.2020 г. и към момента на проверката на място от органите на ДИТ –
14.07.2020 г., не е било налице издадено по реда на чл. 303, ал. 3 от КТ,
разрешение за приемане на работа на непълнолетната тогава З.Д.Й., във връзка
със сключения между нея и касатора трудов договор от 07.05.2020 година.
Обстоятелството, че такова разрешение е било издадено по предходно възникнало
трудово правоотношение през 2019 г., прекратено през месец октомври същата
година, е без значение за съставомерността на конкретното деяние, доколкото
посочената по-горе законова норма изрично въвежда изискване за издаване на
такова разрешение преди всяко приемане на работа на непълнолетно лице. Без
значение е и колко време е предстояло до навършването на пълнолетие на
конкретното наето на работа лице, доколкото съставът на нарушението е довършен
със започване на фактическото изпълнение по трудовото правоотношение.
Неоснователни са и втората група
възражения на касатора за нарушаване от АНО на разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН.
В тази връзка съответни на закона са изложените от въззивния съд съображения
относно липсата на идентичност между субектите в двете производства, доколкото
извършител на престъпление по чл. 192а от НК може да бъде единствено физическо
лице, а в случая на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, в качеството
му на работодател. Правилни са и изводите на районния съд относно
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Както
се посочи, според събраните по делото доказателства, касаторът е извършил и
други нарушения на КТ, вкл. такива от вида на процесното, и вкл. по отношение
на конкретното непълнолетно лице. Подобно поведение сочи на пренебрегване на
нормативно установени задължения, не може да се квалифицира като такова с
по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно
управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Освен това
самото нарушение по вида си е такова, предполагащо висока степен на обществена
опасност, предвид значимостта на отношенията, охранявани чрез нарушената
забрана. В тази насока решаващият съд е изложил подробни мотиви, които изцяло
се споделят и не е необходимо да бъдат дословно преповтаряни.
Настоящият състав обаче намира за
неправилни изводите на районния съд относно неприложимостта на привилегирования
състав на чл. 415в от КТ. Нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ, приложена от АНО
гласи, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
Посочената норма въвежда общите състави на посочените в нея нарушение. В случая
по отношение на касатора е налице безвиновна /обективна/ отговорност, състояща
се в неизпълнение от него на вменено му с чл. 303, ал. 3 от КТ задължение – да
не приема на работа непълнолетно лице преди получаването на разрешение за това
от Дирекция „Инспекция по труда“. Посочената норма представлява общия състав на
описаното нарушение. В случая АНО се е позовал само на нея, като е счел, че не
е налице привилегирован състав на същото нарушение, установен в чл.415в от КТ.
Цитираната норма на кодекса е озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” и
очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ, които могат да
бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли
вредни последици за работници и служители. В този случай според закона
работодателят се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300
лева. При тълкуването на цитираната разпоредба се налагат следните изводи: 1.
нарушението, което законът квалифицира като „маловажно“, може да е само за
неизпълнение на задължение, вменено на съответното административно-наказателно
отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт, тъй като
самото нарушение следва да е „отстранимо“ съобразно предписана в КТ /а не в
друг закон/ процедура; 2. приложимостта на разпоредбата е функция от
установяването на конкретното нарушение по КТ по надлежния ред, но преди
издаването на наказателното постановление; 3. следва от нарушението да не са
настъпили други неблагоприятни за работника или служителя негативни последици,
като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред
съда, който е инстанция по съществото на спора; 4. отговорността може да има
чисто административно наказателен характер или да е безвиновна заради
предвиждането за налагане на имуществена санкция. В конкретния случай са налице
предпоставките по т. 1 и 5 от изброените, като спорни са въпросите относно „отстраняването“
на нарушението и липсата на негативни последици за непълнолетния работник.
Както се отбеляза, при издаването на наказателното постановление АНО е счел, че
не е налице превилегирования състав на нарушението, като се е задоволил да
отбележи, че „не са налице кумулативно двата признака“ за квалифицирането на
същото като маловажно. За пръв път конкретни мотиви в тази насока са изложени
от районния съд, по повод направеното пред него възражение за приложимост на
чл. 415в, ал. 1 от КТ. За отхвърли това възражение съдът е приел, че в случая
се касае за нарушение, което не може да бъде отстранено и от което за работника
са произтекли вредни последици. Първият си извод е обосновал с обстоятелството,
че нарушение от вида на процесното не може да бъде отстранено, а вторият – че
изначално приемането на работа без изискуемото предварително разрешение води до
накърняване на трудовите права на работника и до настъпване на вредни последици
в правната му сфера, тъй като не е извършвана предварителна преценка дали конкретната
работа може да се извършва от непълнолетен и дали работодателят е изпълнил
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за
лица, ненавършили 18 години. В тази насока е изложил и съображения относно
високата степен на обществена укоримост на деянията от конкретния вид и фактът,
че същите са обект на засилена законова защита. Настоящата инстанция намира
тези изводи на районния съд за неправилни. Безспорно, извършеното деяние е
„неотстранимо“ в буквален смисъл на понятието, доколкото то се е проявило в
обективната действителност чрез настъпването на определени факти, а и на
съответните им правни последици в отминал период от време, като тези
факти/последици не могат да бъдат заличени с обратна сила. Изначално обаче, посочените
характеристики са типични за преобладаващата част от административните
нарушения, вкл. за деянията, съставляващи нарушения на разпоредбите на КТ.
Поради това настоящият състав намира, че буквалното тълкуване на понятието
„отстранени“ в чл. 415в, ал. 1 от КТ, каквото е извършено от районния съд, не
съответства на разума на закона, доколкото би изключило от приложението му
всички формални и голяма част от резултатните административни нарушения по КТ,
изцяло обезмисляйки изискването за липса на неблагоприятни за работника или
служителя негативни последици. Поради това непрецизно използваното от
законодателя понятие следва да се тълкува в смисъл на „преустановяване“ на
нарушението, чрез привеждане поведението на субекта в съответствие с нормативно
предписаното. Тоест касае се за налична обективна възможност да бъде
преустановено нарушението, като това преустановяване следва да се реализира до
издаване на наказателното постановление. По тези съображения съдът намира, че
обратно на възприетото от въззивната инстанция, по характера си извършеното от
касатора нарушение е отстранимо. В случая по делото е безспорно доказано, че
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с непълнолетната З.Д.Й.на
дата 14.07.2020 г., т.е. на датата на установяването му при извършената на
място в обекта проверка, а непосредствено след това е отправил до ДИТ искане за
разрешение да приеме на работа същото лице, което е било удовлетворено на
15.07.2020 година. Или констатираното при проверката нарушение е било
отстранено непосредствено след установяването му, чрез незабавното прекратяване
на трудовото правоотношение с непълнолетния и последващо изпълнение на
установените в чл. 303, ал. 3 от КТ изисквания.
Чрез свидетелските показания на самото
непълнолетно лице и тези на неговата майка, пред съда е установено и че по
време на работата си като сервитьорка в обекта пицария „Елена“ в периода
08.05.2020 г. – 14.07.2020 г., З.Д.Й.не изпитвала затруднения при изпълнение на
трудовите си задължения. Същата не е търпяла негативно отношение от
работодателя, от други членове на персонала или клиенти, което да е имало
някакво отражение върху здравословното й състояние. Индикация за истинността на
цитираните твърдения е и обстоятелството, че 2 дни след прекратяване на
процесното трудово правоотношение, З.Й.отново е постъпила на работа при същия
работодател и в същия обект, и е продължила да работи там до затварянето му
като противоепидемична мярка, както и заявеното от нея пред районния съд
намерение, при последващото преустановяване на въпросната мярка отново да се
върне на тази работа. Обстоятелството, че конкретната работа може да бъде
извършвана от непълнолетен, се установява от съдържащите се в преписката карти
за медицински преглед от 28.03.2020 г. и 12.05.2020 г., и медицинско заключение
от 15.07.2020 година. Относно осигуряването от работодателя на здравословни и
безопасни условия на труд за лица, ненавършили 18 години следва да се имат
предвид отново медицинското заключение от 15.07.2020 г., както и издадените от
ДИТ - Велико Търново Разрешение изх. № 19027370/ 15.04.2019 г., и Разрешение
изх. № ИЗХ20056794/ 15.07.2020 година. Макар и с характера на косвени
доказателства, доколкото не касаят периода 08.05.2020 г. – 14.07.2020 г., последно
изброените документи еднозначно установяват изпълнението от работодателя на
тези му задължения, предварително проверено от издателя на разрешенията.
Обратно – липсват данни, вкл. от извършената проверка на място, за неспазване в
обекта на приложимите изисквания на ЗЗБУТ. Безспорно е, че възнаграждението на
работника е било начислявано и заплащано, начислени са и съответните
задължителни осигурителни вноски, както и че в крайна сметка констатираното
нарушение е било преустановено преди датата на издаването на наказателното
постановление и дори преди датата на издаването на АУАН. По делото не се
установява, а не се и твърди да са настъпили някакви други вредни последици за
работника З.Д.Й.. Що си отнася до изложените от районния съд съображения
относно степента на обществената опасност на деянието, те както се каза, се
споделят от настоящия състав, но са относими към приложението на чл. 28 от ЗАНН, а не към това на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, в която законодателят изчерпателно е
изброил административните нарушения по отношение на които алинея първа от
същата норма не намира приложение, и сред които не попадат деянията от вида на
процесното.
Съобразно всичко изложено, настоящата
инстанция намира за безспорно, че установеното от органите на ДИТ – Велико
Търново нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл.415в от КТ.
Като не е приложил същата, административно наказващият орган е наложил
административна санкция в нарушение на материалния закон, а достигайки до други
изводи, районният съд неправилно е приложил закона.
По горните съображения решението на
Еленския районен съд за неправилно. Тъй като фактите по делото са изяснени
правилно, няма пречка настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл.415в от КТ
да се произнесе по съществото на спора, като измени наказателното
постановление, налагайки на търговското дружество - работодател имуществена
санкция в размер на 200,00 лв. с оглед на тежестта на конкретното нарушение.
Независимо от изхода на делото, на
касатора не се дължи присъждане на разноските, сторени в настоящото производство,
Съобразно изрично заявеното от него, че не претендира такива. На основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, „Вселена 2017“ ЕООД - гр. Елена следва да бъде осъдено да
заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, разноски за
производството пред настоящата инстанция, в размер на 100,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, и чл.
63, ал. 5 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 16 от 25.06.2021 г.,
постановено по НАХД № 140/ 2020 г. по описа на Районен съд - Елена съд и вместо
него
постановява:
Изменя Наказателно постановление №
04-001232/ 12.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Велико Търново, като за допуснатото нарушение на чл. 303, ал. 3 от
Кодекса на труда, вместо наложената имуществена санкция на основание чл. 414,
ал. 1 от КТ в размер на 1 500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание
чл.415в, ал. 1 от КТ налага на „Вселена 2017“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Елена, ул. „Никифор Попконстантинов“ № 35, имуществена
санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Осъжда „Вселена 2017“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Никифор Попконстантинов“
№ 35, да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, разноски
за настоящата инстанция в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.