Р Е
Ш Е Н
И Е №370
гр.
Русе, 23.10.2019 г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска
колегия, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Черкезова В.гр.д. № 466
по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.248 от ГПК.
В
молба от И.Г.К. и последваща молба –допълнение, чрез
пълномощника му адв. С.К., е направено искане за
изменение на Решението, постановено по В.гр.д. № 466/2019г. по описана РОС в частта му за разноските. Твърди
се, че такива не се дължат, тъй като по делото не са представени доказателства
за наличието на предпоставки за предоставяне на И.Й.Т. от адв.
М. Р.на безплатна правна помощ, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
По
делото е постъпила молба и от адв. М. Р., пълномощник
на И.Й.Т., с искане същият съдебен акт да бъде изменен в частта за разноските,
като вместо присъдените й 100 лева адв. възнаграждение,
се присъдят 300 лева, съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
Насрещната
по всяка от молбите страна изразява становище за неоснователността й.
След
преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
приема следното:
Молбите
изхождат от процесуално легитимирани лица, в преклузивния
срок, поради което се явяват допустими.
Същите
не са основателни, тъй като не са налице предпоставки за изменение на съдебното решение в частта за
разноските.
Искането
за разноски от адв. М. Р.е направено в с.з., като е
приложен списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че по В.гр.д. № 466/2019г. на РОС адв. М.Р.предоставя на И.Й.Т. правна помощ на основание чл.
38 ал.1 т.2 и т.3 от ЗА. Процесуалният представител на жалбоподателя К. – адв.С.К., е възразил само, че пълномощното не е конкретно,
а общо за производството / въпреки, че в него изрично е посочен номерът на настоящото
дело /, и не е направил възражения, че не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ал.2 от ЗА. Това е направено с молбата по чл. 248 от ГПК. Доколкото такова
възражение може да се противопостави на искане на присъждане на разноски на
посоченото основание, при липса на задължение на съда да следи служебно за
наличие на предпоставки за предоставяне на правна помощ по чл. 38 ал.2 от ЗА,
същото се явява несвоевременно направено, и като такова следва да бъде оставено
без уважение.
Неоснователно
се явява и искането на жалбоподателя Т. да се увеличи размерът на присъденото със
съдебното решение адвокатско възнаграждение от 100 лева на 300 лева, тъй
като присъденото е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и с конкретно извършените правни
действия от страна на адв. М.Р., на основание чл. 38
ал.2 от ЗА.
Предвид
изложеното, молбите за изменение на съдебното решение в частта за разноските се
явяват неоснователни.
Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от И.Г.К. и последваща молба
–допълнение, чрез пълномощника му адв. С.К., за изменение
на Решението, постановено по В.гр.д. № 466/2019г. по описана РОС, в частта му за разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. М. Р., пълномощник на И.Й.Т.,за
изменение на Решението, постановено по В.гр.д. № 106/2019г. по описана РОС, в частта му за разноските.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: