РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.04.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на
секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Сашо Тотев след като
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 844/2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по протест на
прокурор при СРП срещу присъда от 15.10.2018 г. постановена по НОХД № 16356/2017
г. по описа на СРС, НО, 121 състав, с която подсъдимия В.Л.К. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
131, ал.2, пр.4 т. 3, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК за това, че на 06.02.2017 г. около
11.15 ч. в гр. София, на кръстовището на ул. „Одрин” и бул. „Сливница”, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето и чрез
захапване на средния пръст на дясната ръка е причинил на лице от състава на МВР
- А.В.Ц.- командир на отделение, в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна
полиция” при 03 РУ-СДВР, при изпълнение на службата му /назначен като АП 121 за
времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 06.02.2017 г. осъществявал охранителна
дейност, свързана с опазване на обществения ред/, лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане на лицето и рани, оток и кръвонасядане на 3-ти
пръст на дясната ръка, което е реализирало медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
С протеста и допълнението към
него се излагат доводи на несъгласие с постановената присъда на районния съд.
Твърди се, че присъдата е неправилна. Според прокурора от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се разкрива обективната истина, които дават
възможност по категоричен начин да бъде установено, както реализирането на
престъпния състав, така и авторството на инкриминираното деяние. Държавният
обвинител не се съгласява с направения от първия съд доказателствен анализ в
мотивите към присъдата, като намира същия за неправилен. На следващо място
представителят на държавното обвинение не се съгласява и с направените от
първия съд правни изводи. Прокурорът твърди, че подсъдимият К. е извършил
вмененото му престъпление при форма на вина пряк умисъл, т.е. е оказал
съпротива на полицейски органи при задържането му, които са се опитвали да
изпълнят свои служебни задължения по ЗМВР и в рамките на тази съпротива е
осъществил съставомерните признаци от състава на вмененото му престъпление.
Според прокурора самото оказване на съпротива в случая води до извода за умишлени
действия от страна на подсъдимия, които са насочени към осуетяване на неговото
задържане и бягство от полицейските служители. В заключение се моли въззивният
съд да отмени присъдата на районния съд като неправилна и незаконосъобразна и
вместо нея да постанови друга, с която подсъдимият К. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131,
ал.2, пр.4 т. 3, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК.
С протеста и допълнението към
него не се иска събиране на нови доказателства,
С
определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събиране на нови доказателства, както и провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста, като счита, че деянието е извършено от
подсъдимия виновно, т.к. констатираните травми при пострадалия са причинени
виновно. Според представителя на СГП от доказателствата по делото се
установява, че травмата върху пръста на полицейския служител – Ц. е причинена в
резултат от захапване, с оглед на което няма как да бъде причинена по
непредпазливост. В тази връзка се твърди, че доказателствата по делото сочат по
един категоричен начин, че действията на подсъдимия са били умишлени,
независимо от това, дали ударите му са насочени към целени от него области на
тялото на полицейския служител или не. Прокурорът сочи, че травмите са
причинени на полицейски служител от лице при опит за задържаното му, поради
което могат да бъдат възприемани и интерпретирани по всякакъв друг начин, но в
никакъв случай не може да се приеме, че са причинени по непредпазливост, още
по-малко, че са резултат от случайно събитие. С оглед на изложеното държавния
обвинител посочва, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и оценил
събраните в хода на съдебното следствие доказателства приемайки, че травмите на
пострадалия са причинени от подсъдимия по непредпазливост. В заключение се
твърди, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, с оглед на
което се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение.
Защитникът на подсъдимия К. –
адвокат Г. моли постановената присъда да бъде потвърдена като правилна,
законосъобразна и почиваща на събраните
по делото доказателства. Според защитата в хода на първоинстанционното съдебно
следствие са събрани доказателства, част от които – показанията на свидетеля С.С., А. Ц., Т.В.и С.К., от които се установява, че
подсъдимият В.К. не е удрял и не е причинил травматично увреждане на
пострадалия. В тази връзка се посочва, че ангажираните по делото гласни
доказателствени средства напълно опровергават тезата на държавното обвинение. Застъпва
се още становище, че за да постанови обжалвания съдебен акт, първостепенният
съд обосновано е кредитирал свидетелските показания на вече изброените свидетели,
от които се установява, че подсъдимото лице не е нанасяло удари на пострадалия
полицейски служител. Във връзка с горното се сочи, че правилно първостепенният
съд е анализирал събраните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, при което фактическа обстановка по делото е изяснена правилно, като
този съд е стигнал до верен извод, че в хода на съдебното следствие не са
събрани нито преки, нито косвени доказателства, които да установяват
субективния елемент на деянието от състава на престъплението по чл.131 НК. Моли
въззивния съд при постановяване на своя съдебен акт да вземе предвид и крехката
възраст, на която се е намирал подзащитният му към инкриминираната дата. В
заключение се посочва, че по делото по безспорен начин се установява, че с действията
си подсъдимото лице не е целяло да накърни телесната неприкосновеност на който
и да било от полицейските служители, като действията му са били продиктувани от
емоционалното му състояние. По изложените съображения моли атакуваната присъда
да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подсъдимия К. –
адвокат Ч. поддържа изцяло казаното от адвокат Г., като моли въззивната
инстанция да постанови съдебен акт, с който да потвърди изцяло първоинстанционната
оправдателна присъда като правилна и законосъобразна. Твърди, че мотивите към
присъдата са изложени достатъчно съображения, които говорят за това, че
подсъдимия К. не е осъществил състава на престъплението по чл.131 НК за което
му е повдигнато обвинение, а именно причиняване
на лека телесна повреда на полицейски орган. Според защитата правилно е установена
фактическата обстановка по делото въз основа на събраните в хода на съдебното
производство доказателствени материали, както и че подсъдимия К. не е извършил
престъплението, което е предмет на обвинението, доколкото последното не е
доказано по категоричен начин. Твърди, че
по делото не са събрани категорични доказателства, от които да се изведе
извод за това, че подсъдимия К. с умишлени действия е причинил процесното
травматично увреждане, доколкото от показанията на всички разпитани свидетели –
очевидци на инцидента се установява, че подсъдимото лице е било обзето от
паника, която е разбираема, с оглед възрастта му и необичайната ситуация, в
която е попаднало. С оглед на изложеното и предвид липсата на събрани преки и
косвени доказателства, които да установят субективния елемент на процесното
престъпление се моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, защото същата
не може да почива на предположения по аргумент на чл. 303, ал. 1 НПК, а протеста
на прокурора при СРП да бъде отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият К. поддържа
казаното от своите защитници като изразява съжаление за възникналата ситуация.
В последна си дума,
предоставена на основание чл.333, ал.2 НПК, подсъдимия К. моли първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си
контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие, като е
положила значителни усилия за изясняване на
правно значимите обстоятелства относими към предмета на доказване по делото. При
пълна служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата
обстановка е изяснена правилно от контролираната инстанция, като не се налага
внасянето на съществени корекции и/или
допълнения в нея. Волята на съда е
обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически
констатации.
Районният съд правилно е приел
за установено въз основа на ангажираните по делото доказателствени източници, че
от обективна страна подсъдимият К. не е осъществил престъплението за което му е
повдигнато обвинение. В съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 НПК,
районният съд е постановил своята присъда на основата на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като е счел, че липсват
категорични доказателства, обосноваващи субективната страна на инкриминираното
престъпно деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал.2, пр.4 т. 3, вр.
чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК.
Формираното вътрешно съдийско
убеждение почива на приетите за установени фактически положения, които се
споделят и от настоящата инстанция, т.к. са основани на комплексния анализ на
събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в
предмета на доказване. Ето защо, приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е съответна на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: показанията на
свидетелите: Т.Г.В., С.К.К., тези на А. В. Ц., С.Г.С.,
Л.Я.Е./включително и приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 НПК/, В. Х.Г., /включително и прочетените на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК техни показания от досъдебното
производство/, показанията на Н. Л.Н., Й. Г.Г., С.М.Ц.,
А.К. П., събраните по предвидения в НПК ред писмени доказателства и
доказателствени средства: заповед за задържане по ЗМВР peг.
№ 227зз-316/06.02.2017 г., протокол за обиск, справка за съдимост, месечен
график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ППД за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017г., специфична
длъжностна характеристика за длъжността командира на отделение в група „Охрана
на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ-СДВР, както и
изготвените по делото експертизи: заключението по КСППЕ на подсъдимия и
заключението по СМЕ на пострадалия,
съдебномедицинско удостоверение №78/07.02.2017 г. от съдебен лекар при Клиника
по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска” ЕАД, протокол
рег.№513р-1885/14.03.2017 г. за проведени разговори по ефир и по телефон от
дата 06.02.2017 г. /л.77-л.80 от делото/, определения на СРС, 152-ри състав,
справка от ИДПС към 06 РУ-СДВР, както и всички приети по делото писмени
документи като доказателства.
Въззивният съд подложи
на внимателен анализ детайлно обсъдените в мотивите към присъдата на първата
съдебна инстанция доказателства и не установи възможност въз основа на тези
доказателства да стигне до различни изводи относно фактите по делото, като прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Л.К. е
роден на ***г., българин, български
гражданин, с основно образование, неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Към момента на деянието подсъдимият К. бил ученик в 10 клас на 127 СУ „Иван
Николаевич Денкоглу”, гр. София.
Свидетелите А.В.Ц.и С.Г.С.
на дата 06.02.2017 г. били назначени като АП-121 при 03 РУ-СДВР за времето от
07.00 ч. до 19.00 часа. След 11.00 часа получили сигнал от колегите си – свидетелите
Л.Е.и В.Г., че имат нужда от помощ, тъй като преследват три лица от мъжки пол с
качулки в района на ул. „Св.св.Кирил и Методий”. Насочвайки
се към мястото, полицейските служители Е. иГ., които
били „пеши патрул” се разделили, като свидетелятГ. задържал един от тичащите младежи – В.М.А., а
свидетелят Е. в опита си да догони друг от бягащите лица и при неправилно пресичане,
бил блъснат от таксиметров автомобил.
В същото време,
свидетелите Ц. и С. придвижвайки се със служебния си автомобил забелязали подсъдимият
К.,*** посока към ул. Одрин. Двамата слезли от автомобила и се насочили към него,
като му поискали документ за самоличност. В този момент подсъдимият К. започнал
да тича. Полицейските служители го последвали и успели да го спрат. Подсъдимият
К. започнал да се съпротивлява, да ръкомаха с ръце във всички посоки, воден от
желанието си да не му бъдат поставяни белезници и изпаднал в паника, като се дърпал,
мятал и непрекъснато повтарял на полицаите, че съжалява. Макар и на 16 години,
подсъдимият се отличавал с атлетична фигура, тъй като тренирал бокс към СК
„Левски”, поради което на свидетелите С. и Ц. им било трудно да го удържат. При
опит да го свалят на земята по очи и да му поставят белезници, подсъдимият К. махал
силно с ръце, при което ударил с ръка в областта на лицето свидетелят Ц.. Свидетелят
Ц. от своя страна, се опитал да натисне главата на подсъдимия К. към земята,
като по този начин част от ръката му попаднала в устата на подсъдимия, в
резултат на което свидетелят получил кръвонасядане на крайна фаланга на третия
пръст на дясната ръка.
Случайни свидетели на
задържането на подсъдимия станали свидетелите
Т.Г.В., който шофирал по бул. „Сливница” и С.К.К.,
който вървял пеша към автосервиз, намиращ се на ул. „Св. св. Кирил и Методий”,
за да вземе автомобила си.
Видно от данните на
записа за осъществена комуникация по радио ефира и телефоните на ОДЧ при 03
РУ-СДВР от 06.02.2017 г., за ранения от удара с таксиметровия автомобил полицейски
служител Е. бил повикан екип за оказване на спешна помощ. Същият екип обработил
и пръста на свидетеля Ц..
След инцидента подсъдимият
К. бил отведен в сградата на 03 РУ-СДВР и задържан за 24 часа.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза,
която е изслушана и приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие се
установява, че констатираните на свидетеля Ц. травматични увреждания - рана,
оток и кръвонасядане на 3-ти пръст на дясната ръка и кръвонасядане на лицето са
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на назначената
в хода на досъдебното производство КСППЕ, която е изслушана от първия съд и
приета по делото като обективно и безпристрастно дадена се установява, че
подсъдимия К. не боледува от психично заболяване, като към датата на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
След самостоятелен
анализ на подробно обсъдените в мотивите към присъдата на първата съдебна
инстанция доказателства, настоящият съдебен състав споделя доказателствените
изводи, до които е достигнал районният съд, т.к. същите почиват на правилното и
законосъобразно интерпретиране на събраната доказателствена съвкупност.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като противно на доводите на прокуратурата, съдът
е извършил коректен анализ на събраните по делото доказателствена съвкупност,
като е изяснил точния й смисъл и не е допуснал превратно тълкуване или
неоснователно подценяване на едни доказателства за сметка на други.
След самостоятелен
анализ на подробно обсъдените в мотивите към присъдата на първата съдебна
инстанция доказателства, настоящият съдебен състав счита, че съществена роля
при изясняване на подлежащите на доказване факти по делото имат показанията на
пострадалия - свидетеля Ц., дадени от него пред първия съд, допълнени с
показанията на същия свидетел от досъдебното производство, които са приобщени
по делото чрез тяхното прочитане по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 НПК. При извършения анализ на показанията на свидетеля Ц., първият
съд е подходил с особено внимание отчитайки обстоятелството, че свидетеля Ц. е
лице пострадало от инкриминираното деяние и като такова се явява пряко
заинтересован от изхода на процеса, поради което показанията на същия не само
са оценени внимателно, но са оценени също така и в контекста на останалите
ангажирани по делото доказателствени източници. Също както районният съд, така
и въззивната инстанция констатира съществени противоречия в показанията на
свидетеля Ц., дадени от него в двете фази на наказателния процес, конкретно в
частта относно изясняването на механизма на получените по време на инцидента
наранявания. Така в хода на досъдебното производство и непосредствено след
настъпване на процесния инцидент, свидетелят Ц.
посочва, че при задържането подсъдимия К., последният го е ударил с юмрук в лицето, след което го е
ухапал. В хода на съдебното следствие пред първия съд по време на неговия разпит,
свидетелят Ц. с категоричност отрича да е получил травматични увреждания вследствие
на преднамерени действия извършени от подсъдимото лице, като отдава полученото
нараняване в областта на лицето си, на силното ръкомахане на подсъдимия, който към
момента на задържането бил изпаднал в паника, а нараняването на средния си
пръст обяснява със случайното попадане на ръката му между зъбите на подсъдимия при
опита да му бъдат сложени белезници. За да кредитира като достоверни
показанията на свидетеля Ц. от съдебното производство, настоящият съдебен
състав отчете факта, че последните намират
подкрепа в показанията на свидетелите Т.В.и С.К., които не са полицейски
служители и които са станали случайни очевидци на процесния инцидент. По време
на разпита им пред съда и двамата свидетели потвърждават обстоятелството, че не
е имало размяна удари по време на задържането на подсъдимия, като и двамата
дават сведения, че полицаите са имали трудности със задържането на момчето
/подсъдимия/, доколкото последното е демонстрирало нежеланието си да му бъдат
поставени белезници, ръкомахайки с ръце, с оглед на което полицаите били
принудени да натиснат главата му надолу, като последният паднал на земята. Тук
е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите В. и К. кореспондират на
показанията на свидетеля Ц. дадени в хода на съдебното следствие след прочитане
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 НПК на показанията
му дадени в хода на досъдебното производство, т.к. свидетеля Ц. заявява, че
дадените от него показания пред разследващия полицай вероятно са в състояние на
афект, т.к. са дадени непосредствено след инцидента, но независимо от това не
намира, че действията на подсъдимия са били преднамерени. Въззивният съд се
довери на показанията на свидетеля Ц. и поради обстоятелството, че именно
двамата свидетели В. и К., които са станали очевидци на инкриминирания инцидент
заявяват в своите показания, че не са видели видими наранявания върху полицаите, които са участвали
в задържането на подсъдимия. Единствено свидетеля В. посочва в своите показания,
че е видял лека рана на пръста на ръката на един от полицейските служители, но
след като подсъдимия бил задържан, същият започнал да се извинява, като
изразявал съжаление за случилото се. Тези именно данни в показанията на
свидетеля В. опровергават по категоричен и несъмнен начин обвинителната теза на
прокуратурата за умишлено нанесена от подсъдимия телесна повреда на полицейския
служител Ц. при изпълнение на негови служебни задължения. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че извършената доказателствена оценка на обсъжданите
гласни доказателствени средства от първостепенният съд е правилна, т.к. този
съд е дал вяра на показанията на свидетелите В. и К., които са станали случайни
очевидци на процесния инцидент, т.к. за тях липсват основания за пристрастност
към която и да било от страните по делото, а също така според настоящия съдебен
състав отразяват достоверно настъпилите събития на инкриминираната дата.
В съответствие с изложеното
от така кредитираните от настоящата инстанция гласни доказателствени източници до тук са и показанията на свидетеля С.,
дадени от него пред първоинстанционния съд. По време на разпита си пред съда
свидетелят, като пряк участник в процесния инцидент дава сведения, че по време
на задържането на подсъдимото лице, не са били нанасяни удари нито от негова
страна, нито от страна на полицейските служители. От показанията на свидетеля се
установява несъмнено и факта, че по време на ареста подсъдимото лице е било
силно притеснено, като се е опитвало да избяга, което от своя страна е наложило
поставяне на лицето върху предната част на автомобила и слагането на белезници.
Също, както при свидетеля Ц., първият съд е констатирал противоречия между
дадените от този свидетел показания пред органа на досъдебно производство и в
хода на съдебното следствие, конкретно при изясняване на обстоятелството, дали
подсъдимият е нанасял целенасочени удари на свидетеля Ц. по време на
задържаното му. При извършената доказателствена проверка на процесните гласни
доказателствени източници, настоящия съдебен състав кредитира показанията на
полицейския служител – С., дадени от него в хода на съдебното следствие с
гарантирана състезателност, доколкото последните намират подкрепа в показанията
на разпитаните по делото незаинтересовани свидетели В. и К..
Подобно на районния съд
въззивната инстанция намира, че показанията на свидетелите В.Г., Н.Н., Й.Г. и А.П.и С.Ц.макар
и оценени като достоверни, не допринасят за изясняване на спорните по делото обстоятелства
около механизма на получаване на констатираните при пострадалия Ц. телесни
увреждания, доколкото показанията им в тази им част представляват производен
източник на информация, в които свидетелите пресъздават разказаното им по повод
на инцидента от страна на пострадалото лице.
Въззивната инстанция
възприе за достоверни и показанията на свидетеля Л. Е., който като полицейски
служител е участвал в акцията, при която е задържан подсъдимия К., като отчете
обстоятелството, че последните не съдържат пряка доказателствена информация
около инцидента, при който е пострадал свидетеля Ц.. Това е така, защото
свидетеля Е. е бил блъснат от таксиметров автомобил и е останал да лежи на
земята преди колегите му да догонят подсъдимия К., при което същия не е станал
свидетел на инкриминираните по делото наранявания на свидетеля Ц.. От друга
страна, показанията на свидетеля допринасят за изясняване не цялостната фактическа
обстановка по делото, свързана с началото на проведената специализирана
полицейска акция, провела се на инкриминираната дата.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и възприема
за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като по делото липсват други
доказателствени източници, които да ги оборват или опровергават. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането им, които от своя страна да обосновават изключването
им от доказателствения материал по делото, като от друга страна, констатира, че
събраните по делото писмени доказателствени източници съответстват на
кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка.
Аналогично на първоинстанционния съдебен състав
въззивната инстанция намира, че изготвените и приложени по делото протоколи от
06.02.2017 г. за претърсване и изземване от жилищата на подсъдимия К. и другият
задържан – В.А., следва да бъдат изключени от ангажираната по делото
доказателствена съвкупност, доколкото последните видно от определения по ЧНД
№2167/2017 г. /л.30 от ДП/ и по ЧНД №2168/2017 г. /л.34 от ДП/, не са получили
необходимото одобрение от съда.
Констатацията си за съдебното минало на подсъдимия К. законосъобразно
районният съд е направил въз основа на приложената и приета по делото справка
съдимост.
Въззивният съд се
довери и кредитира изцяло изготвените и приетите по делото и неоспорени от
страните експертни заключения, от които се установяват релевантни за предмета
на доказване факти. Експертните заключения са дали отговор на поставените на
вещите лица въпроси, а отговорите им са съответни на изложеното от свидетеля Ц.,
че е получил процесните наранявания. От заключенията на извършените в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска и експертиза по отношение на
пострадалия Ц. се изяснява в необходимата пълнота, че пострадалият е получил
рана, оток и кръвонасядане на 3-ти пръст на
дясна ръка и кръвонасядане на лицето, както и медико-биологичните им
характеристики.
От заключението на изготвената
по отношение на подсъдимия К. комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че към момента на инкриминираното деяние последният е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Така обсъдените
експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната специалност,
като са обективни и обосновани, поради което според настоящата инстанция
законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите си и правни изводи.
При проверка на
обжалваната присъда настоящата съдебна инстанция констатира, че въз основа на
правилно установените факти по делото, районният съд е достигнал и до
законосъобразни изводи от правна страна, а именно, че подсъдимият К. не е
осъществил престъплението по чл. 131, ал.2, пр.4 т. 3, вр.
чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК, за което е бил
предаден на съд чрез изготвения и внесен обвинителен акт.
Обсъждайки формата на
вината на процесния престъпен състав първоинстанционният съд е дал ясен и
недвусмислен отговор, че за да е съставомерно деянието по чл. чл. 131, ал. 2 т.
3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК от субективна страна,
същото следва да е извършено умишлено, при пряк или при евентуален умисъл,
както и че непредпазливата лека телесна повреда е ненаказуема по смисъла на НК,
с които изводи настоящата инстанция изцяло се съгласява.
От обективна страна по
делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата 06.02.2017 г. пострадалият Ц. е бил на работа за времето
от 07.00 часа до 19.00 часа в състава на автопатрул 121 към група „Охрана на
обществения ред”, сектор “Охранителна полиция” при 03 РУ-СДВР, както и че при
изпълнение на служебните си задължения (при охрана на обществения ред), на
кръстовището на ул. „Одрин” и бул. „Сливница”, в гр.София, по време на
задържането на подсъдимото лице е получил травматично увреждане, изразяващо се
в кръвонасядане на лицето и рани, оток и кръвонасядане на 3-ти пръст на дясната
ръка, с оглед заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза
показания на свидетелите очевидци.
Горното обаче според
настоящия съдебен състав не обуславя извод за извършено от страна на подсъдимия
престъпление по чл. 131, ал.2, пр.4 т. 3, вр. чл.
130, ал.1 НК, доколкото за съставомерността на деянието от субективна страна,
както беше посочено по-горе е необходимо да се установи по категоричен начин,
че подсъдимият К. е причинил констатираните при пострадалия Ц. травматични увреждания
с умишлени действия. В конкретния случай видно от кредитираните от двете
съдебни инстанции доказателствени източници не се доказва, че подсъдимият е
искал и е целял настъпването на противоправния резултат, а именно увреждане на здравето
на пострадалото лице (с оглед на което безспорно не се установява наличие на пряк умисъл при извършване на деянието).
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци на
инцидента, към момента на задържането, подсъдимият К. е бил изпаднал в паника,
обясняваща се с младата му възраст (едва 16 години) и специфичната ситуация в
която се е намирал. От друга страна, от събраните по делото гласни
доказателствени средства (приети от съда за достоверни) еднозначно се установи,
че единственият стремеж на подсъдимото лице, към момента на задържането му е
бил да избегне поставянето на белезници. Преследвайки именно тази цел,
последният е ръкомахал с ръце и се е опитвал да избяга, с оглед на което е бил
упражнен натиск над главата му от страна на полицейските служители (подкрепящо
се от наличното по делото СМУ по отношение на подсъдимото лице, установяващо
наранявания в теменната област и в областта на шията на подсъдимия К.), при каквито
обстоятелства се е стигнало и до констатираните при пострадалия Ц. наранявания
– по пръста и лицето му. От друга страна, противно на доводите на прокуратурата,
не може да се приеме, че с оглед на така установените действия от страна на
подсъдимия К., а именно оказаната от него съпротива при задържането му, то
следва да се приеме, че последният е причинил умишлено установените по делото
на пострадалия Ц. телесни увреждания, доколко според настоящия съдебен състав в
конкретния случай не се установява с нужната
категоричност и несъмненост, с оглед действията на подсъдимия, неговата възраст
и необичайност на ситуацията, в която е изпаднал, че последният /подсъдимият К./
въобще е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно увреждане
здравето на пострадалия Ц. вследствие на своите действия, което обстоятелство
безспорно е необходимо да е налице, за да се приеме, че е изпълнен състава на
инкриминираното престъпление и от субективна страна.
Предвид горното изводът на първия съд да признае подсъдимия К. за невиновен
и на основание чл. 304 НПК да го оправдае по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал.2, пр.4 т. 3, вр.
чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК, се явява
правилен и законосъобразен, а протестът на представителя на обвинението, с
който се иска отмяна на атакувания акт и постановяване на нова осъдителна
присъда, следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
При този изход на делото
обосновано първата инстанция е постановила направените по делото разноски да останат
за сметка на държавата на основание чл. 190, ал. 1 НПК.
В хода на първоинстанционното
производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на
материалния закон, които да обосновават отмяната на обжалвания съдебен акт на
това основание.
Така мотивиран и на основание
чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК, Софийски градски
съд, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда
от 15.10.2018 г., постановена по нохд № 16356/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 121 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.