Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин
16.07.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия ,в публичното заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:Даниел Димитров
при
секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора .................................
като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2083 описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
предявен от „БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19 ,ЕИК
********* против В.Г.К. ***,,Петнадесета“№4
,ЕГН **********,установителен иск по реда
на чл. 422 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че съгласно договор за кредит за
текущо потребление сключен на 21.07.2016 г. „Банка ДСК" АД е предоставила на ответника В.Г.К.
кредит в размер на 20 000 лв.
Сочи, че кредитът се усвоява и погасява чрез
разплащателна сметка с титуляр В.Г.К..
Поддържа, че
поради забава в плащането кредитът бил преструктуриран
с допълнително споразумение от 26.09.2018г.
Излага, че кредитът се погасява с месечни вноски,
дължими на всяко 20-то число от месеца съгласно погасителен план, неразделна
част от договора.
Твърди, че ответникът нарушил това свое задължение и
не погасил 9 броя вноски за обща сума от 2358.52 лв. ,които са с падеж както следва: 20.01.2019г. – 257.22
лв.; 20.02.2019г. – 262.64 лв.; 20.03.2019г. -262.64 лв.; 20.04.2019г. – 262.64
лв.; 20.05.2019г. – 262.64 лв.; 20.06.2019г. -262.64 лв.; 20.07.2019 г. –
262.64 лв.; 20.08.2019г. – 262.73 лв.; 20.09.2019г. -262.73 лв.
Подържа,че поради преустановяване погасяване на
задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2016г.
кредиторът „Банка ДСК" АД приложил санкциите, предвидени в т.18.2 на Глава
VII „Отговорности и санкции" от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за
кредит, а именно: „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
(десет) процентни пункта и с уведомление изх. №
08-20-00931/17.07.2019г връчено чрез ЧСИ С. Н. вписан в регистъра на КЧСИ под №
898 с район на действие ОС Видин обявил на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 3180/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист,както и че на основание издадените по ч.гр.д. № 3180/2019г.
по описа на Районен съд Видин Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по
молба на „Банка ДСК" АД срещу длъжника В.К. било образувано изпълнително
дело № 1834/2019г. по описа на ЧСИ С. Н., вписан в регистъра на КЧСИ под № 898
с район на действие ОС Видин. Сочи се, че заповедта за изпълнение и поканата за
доброволно изпълнение са връчени на длъжника В.К. при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Излага се, че до датата на подаване на исковата молба
в съда няма плащания по кредита.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: 17208.95 лв., представляваща главница; договорени (дължими)
лихви за периода от 20.01.2019 г. до 07.10.2019 г. – 1854.19 лв.; наказателна
лихва за периода 27.01.2019 г. до 07.10.2019 г. – 29.63 лв., обезщетение за
забава (законна лихва) от датата на настъпване на изискуемост за периода:
08.10.2019 г. до 11.11.2019 г.- 162.53 лв., разходи при изискуем кредит в
размер на 120.00 лв., законната лихва върху главницата считано от 12.11.2019
г. до
окончателното изплащане на
задължението, които вземания
са присъдени със заповед за изпълнение издадена по
ч.гр.д. № 3180/2019г по описа на РС-Видин.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок от процесуалния представител на
ответника е представен писмен отговор, с който исковете се оспорват, както по
основание, така и по размер. Оспорва се твърдението, че кредитът е бил станал
предсрочно изискуем, като се твърди, че по делото не е представено
доказателство в тази насока, че липсва уведомление за предсрочната изискуемост,
и че не се сочи от кога е настъпила тази изискуемост. Ответникът счита, че
липсват доказателства за валидно извършено връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, поради което се прави
възражение в този смисъл.
Излага се, че договорът е сключен при неравноправни
клаузи, което противоречи на Закона за потребителския кредит, тъй като
уговорките са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност, което от своя страна води до значително неравновесие между
правата и задълженията на ищеца и потребителя, като в чл. 143 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ са посочени съответните хипотези. Поддържа се, че
е налице значително неравновесие между правата
и задълженията, изразяващо се в прекомерно високата стойност на лихвен
процент, което противоречи на добрите нрави и представлява неправомерно облагодетелстване
на дружеството. Освен това се твърди, че в условията за предоставяне на
кредита, който се изплаща на погасителни вноски не е включено задължение за
изплащане на лихва. Излага се, че в този случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя поради значително
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В този
смисъл се сочи, че с договора се налага на потребител приемането на клаузи, с
които потребителя не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; освен това тези клаузи представляват и други подобни условия на
изброените в т. 1-17 на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че анексът към договора е
сключен от пълномощник, а не от самия кредитополучател. В тази връзка се прави
искане за обявяване нищожността на клаузата относно уговорения годишен лихвен
процент, поради нарушение на добрите нрави, както и на целия договор.
Поддържа се, че искът е неоснователен, тъй като
приложеният „Договор за потребителски заем /кредит“ е недействителен поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10 – 12, т. 20 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/. За да е действителен договор за потребителски
заем е необходимо вида на предоставения кредит да е ясно посочен, без да се
смесват понятията „заем“ и „кредит“, да е посочен общ размер на кредита, което
да е ясно означено в договора, годишният процент на разходите да съответства на
Приложение № 1 към ЗП, в погасителния план да се съдържа не само размера и
датите на плащания на съответните вноски, но и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и разходи,
всички други условия и информация при отказ от договора да се погаси
главницата. Наличието на тези съществени предпоставки води до недействителност
на представения „договор“, поради което се прави възражение в тази насока.
Сочи се, че по смисъла на §1, т. 2 ЗПК „общата сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. Излага се, че в договора никъде не са посочени разходи
по кредита. Поддържа се, че общите разходи по кредита за потребителя са
определени от закона като всички разходи по кредита вкл. и лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит. Определянето на печалба за
дружеството не представлява разход, което следва да се начислява към сумите,
дължими от потребител.
Твърди се, че претенциите на ищеца за лихви са
погасени по давност поради което се възразява срещу тях. Поддържа се, че
предявените искове за заплащане на лихви са погасени на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Излага се, че размерът на
исковете е недоказан и ответникът не дължи посочените в молбата суми – главница
и лихви в размера, в който са конкретизирани. В отговора на исковата молба се
иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа следното: по ч.гр.д.№ 3180/2019
г. по описа на ВдРС, по реда на чл.417 и сл. от ГПК, са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в
полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника , за следните суми: 17208.95 лв.,
представляваща главница; договорени (дължими) лихви за периода от 20.01.2019 г.
до 07.10.2019 г. – 1854.19 лв.; наказателна лихва за периода 27.01.2019 г. до
07.10.2019 г. – 29.63 лв., обезщетение за забава (законна лихва) от датата на
настъпване на изискуемост за периода: 08.10.2019 г. до 11.11.2019 г.- 162.53
лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., законната лихва върху
главницата считано от 12.11.2019 г.
до окончателното изплащане
на задължението .
Заповедта на длъжника е връчена по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.
Видно от приложения договор от 21.07.2016 г. между
„Банка ДСК” ЕАД, в качеството и на кредитор и ответника ,в качеството му на
кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата
на който кредиторът предоставя на кредитополучателят потребителски кредит в
размер на 20 000 лв.,които следва да се усвоят до 21.08.2016 г.,като кредитът е
със срок на погасяване 120 месеца. Уговорено е,че кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който при сключване на договора е 9.15%
годишно,или 0.03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR – 0.331% и 8.819 % надбавка, която е преференциална и
е свързана с изпълнение на условията по програма ДСК Практика. Определен е и
максимален размер на променливият лихвен процент, като той не може да превишава
6-мес SOFIBOR и надбавка от 13.119%. Представеният екземпляр на
кредит и условия на банката са подписани на всяка страница от
кредитополучателят,включително и представеният погасителен план,съобразно
условията на допълнителното споразумение между страните от 26.09.2018 г. .
Видно от същото
е ,че кредитът е преструктуриран ,поради
допусната от страна на ответника забава.
Със споразумението е договорен нов срок/120 м./ за издължаване на остатъка по първоначалния
кредит,а именно на сумата в общ размер от 17460 лв.,като е определена и крайна
падежна дата 26.09.2028 г.
В споразумението е посочено,че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който при сключване на договора е 13.282% и 13.062 %
надбавка,както и ГПР от 14.12%.Отразено е също така,че на 15.03.2018 г. ответника е получил уведомление за предсрочната изискуемост на
кредита изх.№ 08-20-00164/24.01.2018
г..Във връзка с изпадането в забава по
новия погасителен план кредиторът отправя
до кредитополучателя покана-уведомление,изх.№ 08-20-00931/17.07.2019 г. ,с която го известява,че банката обявява кредита за предсрочно
изискуем.Поканата е връчена чрез ЧСИ ,рег.№ 898,район на действие ОС-Видин,като
от приложените книжа се установява,че
ответника,след три посещения, не е открит на адреса,поради което на 24.09.2019
г. е залепено уведомление на основание
чл.47 от ГПК.
В рамките на производството е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, която установява, че предоставеният кредит е усвоен ,като редовното
му погасяване е преустановено на 20.01.2019 г.,когато е падежът на вноска №4.
Посочено е,че непогасени са вноските от 4 до 120 ,съгласно погасителния
план/приложение №1,и поради което банката е обявшла кредита за предсрочно
изискуем.
Посочени са също така и дължимите суми: 17208.95 лв.,
представляваща главница; договорени
лихви за периода от 20.01.2019 г. до 07.10.2019 г. – 1854.19 лв.;
наказателна лихва за периода 27.01.2019 г. до 07.10.2019 г. – 29.63 лв.; обезщетение за забава (законна лихва) от датата на
настъпване на изискуемост за периода:- 08.10.2019 г. до 12.11.2019 г.- 172.09
лв.; разходи при изискуем кредит- 120.00 лв..
Предвид приетото от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи: страните не спорят по въпроса относно сключването на
процесния договор за кредит, усвоена ли е сумата, както и по отношение обстоятелството,
че кредита не е бил погасен изцяло.
Във връзка с изложеното по-горе е безспорно,че
ответника е неизправна страна по сключения договор и допълнителното
споразумение към него.
Установи се,че поради забавено плащане кредита е
преструктуриран като е изготвен нов погасителен план,като отново ,от страна на
ответника,е допусната забава, като не са платени на падежа общо 9 вноски.
При това положение банката се е възползвала от регламентацията
по т.18.2 от Общите условия и чл.60 ал.
ЗКИ и е обявила предсрочната изискуемост
на кредита,като ответника е уведомен по предвидения законов ред/ в случая по правилата на чл.47 ал.1 от ГПК/чрез ЧСИ.
От представените по делото писмени доказателства , се
установи, че поради забавата на длъжника да погасява на уговорения падеж
задълженията си по договора, банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като в поканата е отразено, че считано от получаването
ѝ от длъжника, цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима и върху се начислява лихва . От направените отбелязвания се установи, че на 09.07.2019 г.,27.07.2019 г.
и 16.08.2019 г. ответникът е търсен на посочения в поканата адрес и не е открит.Адресът
, на който е търсен ответникът съвпада с адреса, посочен от длъжника в договора
за кредит.В тази връзка, на основание чл.47 от ГПК, е пристъпено към връчване
на съобщението чрез залепяне на уведомление на 24.09.2019 г.,видно от
същото,като длъжностното лице е отразило че никой не се явява да получи
книжата,което налага се извод,че поканата е редовно връчена,с оглед чл.47 ал.5 ГПК, и ответника съответно е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Съгласно т.18 от ТР№4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В разглеждания казус, безспорно се установи, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора, като е изпаднал и в забава.
В случая са изпълнени договорните и законови
изисквания като са настъпили всички предпоставки за предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния договор, като последната е настъпила на датата, на която е изтекъл последният ден от
законоустановения двуседмичен срок, в който длъжникът е имал възможност да
получи уведомлението, изпратено от банката- кредитор.
Ответникът не е
ангажирал по делото доказателства за погасяване
изцяло на задължението си по договора или за настъпването на други
правопогасяващи обстоятелства. Фактът,че е налице погасяване,макар и частично,е
безспорно доказателство,че за ответника,в качеството на кредитополучател, е налице валидно облигационно правоотношение по
процесния договор,което е породило и съответните задължения за изпълнение и
връщане на заетата сума.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е
изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да
отпусне уговорения размер на заема на ответника, който обаче от своя
страна не е изпълнил поетото насрещно
задължение да погаси при съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по кредита.
Доказателства относно цялостно изпълнение на
задълженията на ответника по процесния договор не се ангажираха, поради което и
с установеното съдът приема, че същият е неизправна страна.
Поради изложеното и с оглед на установените факти, че
вземанията са възникнали и изискуеми, се поражда и задължението на ответника да
погаси ползваната по договора главница, ведно с уговорената възнаградителна
лихва, ведно с предвидените в договора санкционни, с оглед забавата на
длъжника, задължения.
Съобразявайки
приобщеното заключение по извършената съдебно –счетоводна експертиза и изложеното по-горе съдът стига до извода,
че главният иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.
Претенциите за възнаградителна лихва ,както и наказателна такава, са съобразени с т.2 от
ТР№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според която размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост на договор за кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането,и също са основателни.
В случая следва да бъдат уважени и останалите
акцесорни претенции за мораторно обезщетение и начислени такси, тъй като същите
представляват договорни, санкционни
последици в следствие забавата на длъжника и неизпълнение на основното
му задължение да плаща в сроковете и размерите ползваните от него суми по
договора.
Поради горното, предявените осъдителни искове са
основателни в заявените размери и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Възражението на
ответника относно липсата на уведомление за предсрочната изскуемост,при
изложените по-горе съображения , е неоснователно.
Във връзка с направените възражения и с оглед служебната преценка за неравноправност на договорни клаузи настоящия
състав приема следното: договора отговаря на законовите изисквания по ЗПК, и в
частност чл.11 ал.1 т.7-12,поради което надлежно обвързва страните и не е
недействителен.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК писмена
форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна
вноска, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи
условия, поради което чл.11 ал.2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК са изпълнени.
Не се
установява да е налице противоречие с чл.143 от ЗЗП и нарушаване принципа на добросъвестност, водещ
до неравновесие между правата и задълженията, като договорените клаузи не
противоречат на посочените в 19 точки на чл.143 от ЗЗП случаи на неравноправни
клаузи. В договора са посочени размера
на кредитния лимит, погасителната вноска, с които ответникът се е съгласил,
като е подписал договора.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и
съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка
между страните/обективиран е индивидуален погасителен план с посочени
размер,брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,поради което
чл.146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка не е налице неравноправност.
Не се разкрива неравноправност и при уговорените-
годишен процент на разходите и на възнаградителната лихва.
Към момента на сключване на процесния договор е била
приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК.
С приемането на посочените разпоредби е поставена
„рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
лихвите и съответно при нарушение на законовата разпоредба клаузите в договора
за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за
действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели общо
установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно
принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне
при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че
едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата
икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.
Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при
уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът намира, че меродавна е именно
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и
уговорената лихва в размер на 13.282 % и
ГПР- 14.12 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе
съображения, а по тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена
със законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични
правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.
В случая възнаградителната лихва, представляваща по
естеството си договорна лихва, се дължи,
както се посочи по-горе, в размера в който е уговорена и посочена. С оглед
обстоятелството,че като като санкционната последица при забава и неизпълнение е
предвидено и заплащане на такса, такава също се дължи.
Възражението за настъпила давност е също е
неоснователно ,по следните съображения: от указанията, дадени с ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата
на чл.422 ал.1 ГПК /според която искът за установяване
съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от
общото правило на чл.125 ГПК относно момента на предявяване на
иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на
давността/. В случая заявлението е подадено на 12.11.2019 г.. Съпоставяйки тази
датата и дата на сключване на допълнителното споразумение -26.09.2018 г. се
установява ,че не изтекла нито петгодишната давност ,нито кратката тригодишна
такава.
С оглед изхода на делото ответника следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство, а именно: 431.24 лв.-платена държавна такса, 1111.30
лв.-възнаграждение за особен представител,
100.00 лв.-депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв., или сумата в общ
размер от 1742.54 лв..
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В случая
разноските по ч.гр.д.№ 3180/2019
г. по описа на ВдРС са в общ размер от 487.51 лв. /387.51 лева за платена държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, за която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.К. ***,,Петнадесета“№4
,ЕГН **********,че ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19 ,ЕИК ********* следните суми: 17208.95 лв./главница/;1854.19 лв.-
договорена/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 07.10.2019 г.
; 29.63 лв.- наказателна лихва за периода от 27.01.2019 г. до 07.10.2019 г. ; 162.53 лв.- обезщетение за забава за периода от
08.10.2019 г. до 11.11.2019 г.;120
лв.-разходи при изискуем кредит , законната лихва върху главницата, считано от
12.11.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №3180/2019 г. по описа на ВдРС/ до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В.Г.К. ***,,Петнадесета“№4 ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска” № 19 ,ЕИК *********
сумата в общ размер от 487.51 лв. /387.51 лева за платена държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение/-разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3180/2019 г. по описа на
ВдРС.
ОСЪЖДА В.Г.К. ***,,Петнадесета“№4 ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска” № 19 ,ЕИК *********
сумата в общ размер от 1742.54 лв. /разноски в исковото производство/,от които: 431.24 лв.- държавна такса, 1111.30 лв.-възнаграждение за особен
представител, 100.00 лв.-депозит за вещо лице,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.,като отхвърля същото
до пълния претендиран размер.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
3180/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: