Р
Е Ш Е Н И Е
№ 25 29.03.2019
г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Бургаският
окръжен съд,
наказателно
отделение
На петнадесети
февруари
година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Мл.с.: МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Г. Пепеляшев ВЧН дело № 1138 по описа за 2018 година за
да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 157/09.10.2018 г., постановена по НЧХД №
4394/2017 г., Районен съд - гр. Бургас е признал
подсъдимия Ц.И.Г. с ЕГН ********** *** за НЕВИНЕН в това, че в периода от
13.07.2017 г. до 16.07.2017 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано
престъпление, като длъжностно лице по повод изпълнение на службата си,
разпространил в интернет чрез различни електронни медии, позорни обстоятелства
по отношение на Т.И.А. ЕГН **********, както следва:
1.
На
13.07.2017 г. в гр. Бургас, като длъжностно лице по повод изпълнение на
службата си, в интернет чрез електронна медия „Флагман“ в статия на сайта на
медията: http://www.flagman.bg/article/132789,
разпространил позорни обстоятелства по отношение на Т.И.А.,
с изразите „подло и нечовешко е да се отнасяш по подобен начин“ и „експлоатира
психично болни хора, гони ги щом попитат за пари“;
2.
На
16.07.2017 г. в гр. Бургас, като длъжностно лице по повод изпълнение на
службата си, в интернет чрез електронна медия „Черноморски фар“ в статия на
сайта на медията: http://www.faragency.bg/bg/burgaski-biznesmen-ostavi-desetki-bez-zaplati-mesetsi-nared/ разпространил позорни обстоятелства
по отношение на Т.И.А. с израза „Това е подигравка с хората. Гавра“,
поради което и на основание чл. 304 от НПК и го е оправдал по обвинението по
чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Със
същата присъда съдът отхвърлил предявения от Т.И.А. граждански иск срещу Ц.И.Г.
за сумата от 40000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в
едно с акцесорния иск за законна лихва, считано от датата на увреждането. Съдът
осъдил А. да заплати на Г. направените от него разноски по делото в размер на
500 лева.
Недоволен от така постановената присъда останал Т.И.А., която я обжалва в срок
по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд – Бургас чрез своя процесуален
представител адв. Слав Даскалов от АК – Пловдив. В жалбата се сочи, че
обвинението е доказано и се прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен
и да му бъде наложено наказание към максимума предвиден в закона.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.И.А., редовно призован се явява лично и с
повереника си адв. Слав Даскалов, който поддържа въззивната жалба, настоява за
отмяна на първоинстационната присъда и признаване на подсъдимия за виновен.
В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и с адв. Т. Досев от БАК. Защитата моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
При последната си дума подсъдимият Г. заявява, че не се смята за
виновен.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на
страните и като съобрази закона, намира за установено следното:
Жалбата е
допустима, след като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 319, ал. 1
от НПК. По същество е неоснователна.
При
постановяване на своя съдебен акт районният съд е изхождал от една категорично,
точно и напълно изяснена фактическа обстановка, от която е направил обоснован
извод за липса на виновно поведение от страна на подсъдимия Г.. По делото
безспорно е установено, че подсъдимият Г. по силата на трудов договор от
19.04.2017 г. бил назначен за временно изпълняващ длъжността управител на
„Защитено жилище за лица с психични разстройства“, находящо с в гр. „Бургас,
ж.к. „М. Р.“,
ул. „К.“ № ***.
Тъжителят Т.И.А. бил едноличен собственик на капитала и управител на „П.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „П.“,
ул. „Г.“ и „С. Г.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, районен Централен, ул. „П.“
№ *. По силата на сключен договор с
Агенцията по заетостта – София, дружеството „П.“
ЕООД наемало работници включително и хора с психични увреждания от „Защитено
жилище за лица с психични разстройства“ в гр. Бургас, за работа свързана с
рециклиране на отпадъци. В началото на месец април 2017 г. св. М. В.,
страдаща от ******* и обитаваща защитеното жилище, чрез
бюрото по труда в гр. Бургас била насочена за работа в дружество „П.“ ЕООД с управител Т.А.. В. започнала
работа в дружеството без трудов договор и за три месеца до месец юли 2017 г.
получила на два пъти по десет лева или общо двадесет лева за пътни разходи. Тъй
като В. работела без договор и без заплащане, свидетелите Г. Х. и
К. С.
– и двамата социални работници в защитеното жилище, в което живеела В., на
няколко пъти се свързали по телефона с Т.А. и го питали кога ще бъде заплатено
на М. В. и кога ще има трудов договор с нея.
На въпросите на Х. и С., А. отговарял уклончиво - в края на
седмицата или другия месец, или когато бъде одобрен някакъв проект. В крайна
сметка нито са получени заплатите, нито е подписан договор с В..
На
13.07.2017 г. на сайта на електронната медия „Флагман“, била публикувана статия
със заглавие „Бургаска фирма експлоатира, психично болни, гони ги щом попитат
за пари“. Като подзаглавие на статията било посочено „Подло и нечовешко е да
се отнасяш по подобен начин, алармира Ц.Г..“ В статията се сочи, че
по твърдение на директора на „Защитено жилище за лица с психични разстройства“
– Ц.Г. фирма, работеща с Бюрото по труда и Агенция по заетостта в гр.
Бургас, се възползва от психично болни по най-долния начин. Пояснява се, че
става въпрос за „П.“ ЕООД,
собственост на Т.А.. В статията се цитира името на подсъдимия Ц.Г., според
който А. наемал хора от защитеното жилище във фирмата, занимаваща се с
рециклиране на отпадъци, за което не са необходими кой знае какви умения, тъй
като е ниско квалифицирана работа. Те нямали договори, а започвали с
уговорката, че са на „изпитателен срок“. В момента, в който попитали за пари
или договор, ги уволнявал „за несправяне с работата без да им плати стотинка“.
По
информация на „Флагман“ от отлично информиран източник близо двадесет човека са
се оплакали в Бюрото по труда, от където в същност са разбрали за предложението
за работа. След като били набързо експлоатирани, в последствие били
освобождавани от длъжност, без да им дадено обещаното парично възнаграждение.
На
16.07.2017 г. на сайта на електронна медия „Черноморски фар“ била публикувана
статия „Бургаски бизнесмен остави десетки без заплати месеци на ред“. В
статията ставало въпрос за лица, оставени без заплати, сред които имало лица с
увреждания. Сочило се, че тези лица се водили на отчет в Бюрото по труда и по
програма били наети от дружество „П.“
ЕООД, собственост на тъжителя Т.А.. Сред работниците без заплата била и
36-годишната М. В., която живеела в защитено жилище за
лица с психични разстройства и въпреки, че работила близо три месеца, получила
само двадесет лева. В подобно положение били и други десетки лица, наети от
Т.А., чрез фирмата му „П.“
ЕООД. Тези лица не са подписвали трудови договори, а получавали само
възнаграждение от по 50 лв.
Така приетата за установена фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че се доказва от показанията на свидетелите: М. В., Г. Х., К. С., Т. Н., С. Г., И. К. – ********* на „Флагман“, който потвърждава автентичността на публикуваната
статия. К. сочи, че повод за статията бил подаден сигнал в електронната
платформа „Вашият сигнал до Флагман“, който бил добре аргументиран и по тази
причина голяма част от него била използвана в статията. К. възложил материала на колегата си свид. Г. Р., който от своя страна
направил проверка, чрез свой човек в Бюрото по труда и провел разговори с
подсъдимия Г. и тъжителя А.. Според свид. Р. написаното в статията отговаря на истината, а именно, че
психично болно лице полагало труд в фирмата „П.“ ЕООД. Когато е използвал в статията си цитати от разговора си с
Г., той ги е поставял в кавички. Свид. В. Ч. – авторка на статията в
„Черноморски фар“ е получила информация за статията от лице, работещо в Бюрото
по труда в ж.к. „Меден рудник“, като в заключителната част на статията е
цитирала споделеното от управителя на защитеното жилище на лица с психични
разстройства - инкриминирания в тъжбата израз „Това е подигравка с хората.
Гавра“, като не може с категоричност да потвърди дали е цитиран буквално или
след нейна намеса. Установената обстановка се потвърждава и от събраните
писмени доказателства: статия от сайта на медия „Флагман“, статия в
„Черноморски фар“ - електронно издание на сайта на „Черноморски фар“, експертно
решение на ТЕЛК към МБАЛ – Бургас на М. В. В., писмо от 12.12.2017
г. от Агенция по заетостта, дирекция Бюро по труда – Бургас, трудов
договор № 1/12.04.2011 г., длъжностна характеристика за длъжността медицинско
лице, трудов договор № ЧР385/19.04.2017 г., длъжностна характеристика за
длъжност „временно изпълняващ длъжността управител“, решение по гр. д.***,
справки за актуално състояние на действащите трудови договори към 26.01.2018 г.
в „П.“ ЕООД, трудова характеристика на Ц.И.Г. за длъжността медицинско
лице в „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ – Бургас, справка
съдимост.
Настоящият въззивен състав намира, че изводите на
първоинстанционния съд, че подсъдимият Г. не е извършил деянието, съставляващо
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК са правилни и законосъобразни. Правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че инкриминираните изрази „Подло и нечовешко е да се
отнасящ по подобен начин“, „експлоатира психично болни хора, гони ги щом питат
за пари“ и „Това е подигравка с хората. Гавра“ не изпълват състава на
горецитираното престъпление.
Районният съд изрично е цитирал Европейската конвенция за правата
на човека и основните свободи относно ограниченията за упражняване на
конституционното право на изразяване, мнение и разпространяване на информация,
което ограничение произтича от спазването на конституционния принцип
„достойнство на личността“. В тази връзка правилно е становището на районния
съд, че написаните в електронните мрежи изрази „Подло и нечовешко е да се
отнасящ по подобен начин“, експлоатира психично болни хора, гони ги щом питат
за пари“ и „Това е подигравка с хората. Гавра“ по отношение на тъжителя Т.А. не
представляват по смисъла на НК клеветнически твърдения.
По
отношение на присъдата в гражданската й част настоящият съдебен състав намира
изводите на районния съд за обосновани и законосъобразни с оглед на така
установеното от фактическа страна и предвид това, че подсъдимият е изцяло
оправдан за извършването на престъплението, за което е обвинен. След като
липсва противоправно деяние извършено от ответника, не би могло да се уважи и
претендираното обезщетение за граждански деликт, за което са необходими
предпоставките предвидени в закона.
При
тези изводи Бургаският окръжен съд не намира основание за отмяна на обжалваната
присъда. Същата е обоснована законосъобразно, постановена при спазване на
процесуалните правила, поради което и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена изцяло.
Предвид
изложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 157 от 09.10.2018 г., постановена по ЧНХД № 4394/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас.
Решението
е окончателно.
На
основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че
въззивното решение е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.