Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.07.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.06. 2020 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1087 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 35/24.01.2020г. постановено по гр.д. № 1522/2019 г.
по описа на Районен съд – К., в частта с която е признато за установено, че Т.А.Т., дължи
на „В." ЕООД по издадената Заповед № 421/06.03.2019 г. по ч.гр.д. №
678/2019 г. по описа на РС - К. сумата 136,20 лв. главница, представляваща
неизплатени от 01.12.2016 г. до 01.07.2017 г., задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода ведно със законна лихва върху главницата от
05.03.2019 г. до изплащане на вземането и Т.А.Т. е осъден да заплати на „В."
ЕООД разноски в общ размер на 1035 лв.
Въззивникът
Т.А.Т. чрез
назначения особен представител излага подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния
съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от въззиваемия „В." ЕООД, с който се оспорва жалбата. Взема се становище по
направените в жалбата оплаквания с искане да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД.
Ищецът „В." ЕООД моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът Т.А.Т. дължи на "В."
ЕООД, сума 136.20 лв., представляваща задължение за консумирана и незаплатена
питейна и отведена канална вода по партида № 37888, за имот, находящ се в гр. К., ***, за периода 01.12.2016 г. -
01.07.2017 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
РС - К. по ч.гр.д. № 678/ 2019 г. - 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Т.А.Т. чрез назначеният му особен
представител адв. М.Д. оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 678/2019 г. по описа на Районен съд – К. е издадена Заповед №
421/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на която Т.А.Т. следва да
заплати на „В.” ЕООД,
сумата 136, 20 лв. - главница; 17,84 лв., представляващи лихва за забава от 01.01.2017
г. до 17.08.2018 г.; законна лихва от 05.03.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането и разноски по делото 25 лв. - държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.1,
т. 2 ГПК кредиторът е предявил настоящият иск за установяване съществуването на
вземането си.
Видно от
представеното по делото заверено копие на партиден лист на името на Т.А.Т. и в последствие на Н.К.П. има
открита партида във "В." ЕООД гр. С.З., район К. с номер 37888 за
имот, находящ се в гр. К., ***. Върху партидата има
записване „дог. 07.06.2009“, но по делото не се твърди, че има и не се
представя сключен с ответника договор за В. услуги. В периода 01.12.2016 г. – 01.07.2017 г. по
партидата има направени седем записвания в графата „показания“, но само срещу едно
от тези показания, това за м. март 2017 г., има положен подпис. За 2016 г. има
записване на „показания“ за всеки месец и пет подписа в графата за „подпис на
потребител“.
Съгласно чл.2 Общи условия за предоставяне на В.
услуги на потребителите от „В.” ЕООД С.З., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г. потребители на В. услуги са физически лица - собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят В. услуги, както и физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост. Видно от представеното извлечение – справка по лице
от Службата по вписванията Т.А.Т. и С.Д.Т.
са били собственици на имота в
гр. К., *** през периода 01.12.2016 г. – 01.07.2017 г. и са се
разпоредили с него в полза на Н.К.П. и Г.Т.Г. на 15.03.2018 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 4
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. В случаите, в които потребителят на В. услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, в Наредбата
е определен ред за констатиране, респективно доказване на това неизпълнение –
съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по – дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да
бъдат и длъжностни лица на оператора.
От гореизложеното
следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от разстояние, каквото не
се твърди, нито се установява по делото, доставянето на определени количества
услуги се установява с представяне на документи (карнети)
за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния
имот и техните показания.
В настоящия
случай от представения по делото карнет се установява, че в процесния период 01.12.2016
г. – 01.07.2017 г. по партидата има направени седем записвания в графата
„показания“, но само срещу едно от тези показания, това за м. март 2017 г., има
положен подпис, като не е установено дали този подпис принадлежи на ответника, за
да се приеме че той е направил признание поне по отношение на отчетеното количество
вода за месец март 2017 г. Поради това въззивният съд
намира, че по делото не са представени доказателства, че отчитането на
количеството вода е осъществено по гореописания ред. Не са представени
доказателства, сочещи на отказ на абоната да осигури достъп до имота. Представените
от ищеца лихвен лист за партида № 37888 и квитанции по правния си характер представляват частни
свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила. Частните документи
по силата на чл. 180 от ГПК са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е
направено от лицето, които ги е подписало, но не представляват доказателство за
верността на това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този документ
свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти.
Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована
страна. В конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца
документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им
факти, не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни.
С оглед на изложеното въззивният
съд намира, че в настоящия случай отчитането на количествата питейна вода от
страна на оператора не е съобразено с правилата на чл. 32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и представените по
делото Общи условия. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него
следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск от „В."
ЕООД против Т.А.Т. за признаване на установено по отношение на Т.А.Т.
съществуване на вземането на „В." ЕООД за сумата 136,20 лв.,
представляваща неизплатени от 01.12.2016 г. до 01.07.2017 г., задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода ведно със законна лихва върху
главницата от 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, за което е издадената
Заповед № 421/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 678/2019 г. по описа на Районен съд – К.
като неоснователен и недоказан.
Съгласно
указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна
жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото
лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Ето защо, тъй като подадената въззивна жалба е изцяло
основателна, то дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лв. следва да бъде възложена в тежест на „В."
ЕООД.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 35/24.01.2020г. постановено по гр.д. № 1522/2019 г. по описа на Районен съд –
К. в обжалваната част, както и в частта относно разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „В." ЕООД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С.З., *** против Т.А.Т., ЕГН ********** с адрес:
*** за признаване на установено по отношение на Т.А.Т. съществуване на
вземането на „В." ЕООД за сумата 136,20 лв., представляваща неизплатени от
01.12.2016 г. до 01.07.2017 г., задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода, ведно със законна лихва върху главницата от 05.03.2019 г. до
изплащане на вземането, за което е издадената Заповед № 421/06.03.2019 г. по ч.
гр. д. № 678/2019 г. по описа на Районен съд – К. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „В." ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град С.З., *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.