Р
Е Ш Е
Н И Е №
44
гр.Видин ,
16.03.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател: В.В.
А.П.
В.М.
при секретаря Н.Кючукова , като разгледа докладваното от съдията В.М. в.гр.дело № 19 по описа за 2021г.,и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба “*, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: гр.В., Северна промишлена зона, бивш „*“, против Решение №
641/20.10.2020 по грд № 3146/2019г по описа на ВРС, в частта , с която
дружеството е осъдено заплати на К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, от настъпилата на 04.06.2019г. трудова
злополука в гр.Л., С., ведно със законната лихва,
считано от датата
на увреждането - 04.06.2019г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран разцмер от
20 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението е в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно, като не са обсъдени доказателствата в
тяхната съвкупност.
При определяне на обезщетението съдът не е съобразил
характера и степента на увреждането на ищеца, начина по който е понесена
вредата от него, последиците, продължителността и степента на интенз4итет,
възрастта на увредения, положението в обществото и икономическото положнение в
страната въобще.
Медицинската
експертиза пред ВРС е установила здравословното състояние на К., а именно че
същото е добро, без неврологична сиптоматика и нужда от специализирано лечение,
като разпитаната като свидетел негова съпруга установява, че само няколко
месеца след инцидента е започнал работа като международен шофьор, което говори
за добро здравословно състояние.
Молят съда да
постанови решение, с което отмени решението в обжалваната част и намали
присъденото обезщетение от 12000 лева до размер то 5000 лева.
Постъпил е отговор от К.И.К., чрез адвокат-пълномощник
А.М. , която посочва, че решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Поддържа се, че са събрани достатъчно доказателства установяващи
претърпените от него физически болки и душевни страдания към момента на
злополуката, по време на лечението, като продължава да изпитва такива и по настоящия
момент. Установено е, че след приключилото медицинско лечение лицето му е
обезобразено и се налагат допълнителни операции от външни следи от злополуката.
При определяне
размера на обезщетението ВРС е съобразил трайната практика на ВКС, данните по
делото, медицинската документация. На ищецът е била причинена значима фрактура
на левия фронтален синус, както и счупвания на черепни и лицеви кости на лице и
белег, който го е обезобразил вследствие на претърпяната злополука, което е
отразено в амбулаторен лист на доктор Е.Д. от 16.07.2019г.
Заявява, че продължава да търпи морални страдания от
настъпилата злополука, като тези неимуществени вреди от морален характер са
били съобразени правилно от ВРС при определяне на обезщетението. Цитира се
съдебна практика във връзка с размера на определените по справедливост неимуществени
вреди. Моли съда да постанови решение, с което остави без уважение въззивната
жалба на ответника и потвърди решението на ВРС.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените
по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявен е иск с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С Решение № 641/20.10.2020 по грд № 3146/2019г по
описа на ВРС, дружеството е осъдено да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпилата на 04.06.2019г. трудова злополука в гр.Л., С., ведно със законната лихва,
считано от датата
на увреждането - 04.06.2019г. до окончателното издължаване, като предявения иск до пълния
претендиран разцмер от 20 000 лева,
е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От данните по делото се установява, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, като ищецът започнал работа в ответното дружество на длъжността
„заварчик“ с място на робата гр.В., Р.Б..С командировъчна заповед № 24 от 20.05.2019г.,
че ищецът бил командирован на работа в чужбина – в гр.Л., С.
На 04.06.2019г.
е настъпила трудова злополука с ищеца К.
К., при работа по демонтаж на машини в индустриална зона гр.Л., С., като
увреждането е причинено от падане на метална тръба и удар по челото на
работника.
Злополуката
е призната за трудова с Разпореждане на НОИ ТП – В. № 12 от 17.06.2019г. на
основание чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
От
медицинската документация от Университетски клиничен център в М., представена в
превод на български език се установява, че ищецът К.К. е постъпил в центъра за
спешна медицинска помощ на 04.06.2019г. около 17.48 часа; че му е извършена
хирургична обработка на раната под локална анестезия, шевове и превръзка, с
насочваща диагноза фрактура и резултат от компютърна томография на глава:
значима фрактура на фронтален синус. А също, че поради липса на европейска
здравноосигурителна карта, пациентът е изписан, тъй като операцията не е спешна
и може да бъде отложена няколко дни и да бъде извършена, когато лицето
разполага с удостоверението за здравно осигуряване, а именно – с нов прием за
репозиция и остеосинтеза. За извършените интервенции, процедури и медицински
грижи ищецът е заплатил 1643.96 евро и 562.59 евро, след което последваща
интервенция не е осъществена и работникът се е завърнал в Б..
От
приложените по делото болнични листове се установява, че след злополуката, за
периода от 05.06.2019г. до 02.09.2019г. ищецът е бил в болничен поради
увреждането – счупване на неуточнена част от черепни и лицеви кости, с
оплаквания от главоболие и световъртеж.
От
заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява, че на ищеца е
причинена травма на главата в челно – лицевата област с разкъсно – контузна
рана между двете вежди, дълга 4 см. и счупване на предната стена на левия
фронтален /челен/ синус. Установява се още, че раната е обработена
хирургически, а пациентът е насочен към отоларинголог; че е приет в отделение
по отоларингология, предложена му е неспешна хирургична интервенция за
наместване на счупените кости, която е отложена до представяне на
здравноосигурителна карта. Заключението на вещото лице е, че травматичните
увреждания на ищеца се дължат на удар от или върху тъп, твърд предмет и по
характера си отговарят да са последица на тангенциално засягане на челната
област на главата, без да е налице пряк, директен удар, който би причинил по –
тежки увреждания. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Разпитният по делото свидетел И.И. установява, че през
лятото на 2019г. при работа в гр.Л., С., една отрязана тръба паднала от около
4м. и половина и ударила ищеца по главата; че ищецът бил в шок, не можел да
стои изправен, имал силни болки и бил закаран в болница; че имал белег на
челото и 12 шева; че се почесвал постоянно по челото и му че му било неудобно.
Св.Й.Й. установява, също фактите относно трудовата
злополука; че последният залитнал и паднал на земята, не знаел къде се намира,
не можел да пази равновесие, имал рана на челото и лицето му било в кръв; че
след връщането си в Б. ищецът се оплаквал от не много силна, но постоянна
болка, споделял, че му е неудобно да говори с колеги и хора, както и че се
срамува от останалия белег.
Свидетелят
С.К. – съпруга на ищеца установява, че разбрала за злополуката от самия ищец,
който й се обадил в края на деня за това, че се е ударил, кърви и че е в
болница. В последващите разговори разбрала, че съпругът й следва да го
преместят в друг медицински център за му сложат пластина на спуканата кост, но
не се е стигнало до тази манипулация, тъй като ищецът нямал медицинска карта;
че пет дни след инцидента ищецът се завърнал в Б. Бил посинял, подут, с марля,
отекъл, с болки, уплашен, нямал спокоен сън. Доста често се будел, хващал се за
главата, като това „хващане“ продължило и след това. Свидетелства, че първо
отишли при личния лекар, след това при неврохирург, а накрая в Травматологията
на Александровска болница в С. през м.Юли 2019г., където се установило, че
травмата не е животозастрашаваща, но тъй като се касае за пукната кост, било
желателно да се сложи пластина, за да се изправи костта, тъй като имало
вдлъбнатина. Но тъй като вече мястото било заздравяво, било желателно да не се
„пипа“ повече, тъй като в противен случай трябва да се разбива костта.
Препоръката била, да се ходи всяка година на преглед, защото е възможно на
мястото на удара да се събере мастна тъкан и да се образуват кисти. Установява
още, че ищецът ограничил контактите си, не излизал да се разхожда както преди,
не посещавал питейни заведения, както и че започнал работа като международен
шофьор, тъй като е сам в кабината така и няма да го виждат други хора.
Тези обстоятелства не са спорни между страните,
обстоятелствено са изяснени от ВРс и на основание чл.272 ГПК , съдът препраща
към мотивите на ВРс относно изяснената фактическа обстановка.
Спорен пред въззивна инстанция е размерът на
присъдените с решението обезщетение за неимуществени вреди .
В настоящия случай са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 КТ: установи се наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответното
дружество, както и наличието на трудова по характер злополука, причинила
травматични увреждания на здравето на ищеца на 04.06.2019г. по
време на изпълнение на служебните си задължения при командировка в чужбина.
По общо правило размерът на
обезщетението за доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче
не е абстрактно. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /Р. № 33/04.04.2012 г., ТД №
172/2011 г., II т. о.; Р. № 198/3.10.2014 г., ГД № 2307/2014 г., III г. о.; Р.
№ 95/2013 г., ГД № 5805/2013 г. на III г. о.; Р. № 389/04.08.2014 г., ГД №
40/2013 г., IV г. о. и др./. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /Р. № 204/07.11.2016 г., ТД №
3568/2015 г., I т. о./. В този смисъл принципът за справедливост включва в
най-пълна степен компенсиране вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
В
процесния случай от доказателствата по делото се установи, че претърпяната от
ищеца травма е причинила болки, страдание,
след медицинската интервенция се оказало, че травмата не е животозастрашаваща,
но същата е оставила трайни последици върху ищеца – средновременни болки и
неразположение /главозамайване и световъртеж/, за което ползвал продължителен
болничен – временна нетрудоспособност, и дългосрочни – белег на челото, който
го загрозява.Следва да се отчете начинът, по който ищецът е понесъл травмата, а именно – че се притеснявал от останалия белег
върху лицето си - ограничил контактите си, не излиза да се разхожда както
преди, включително започнал друга работа, при която няма да го виждат други
хора. А също, че поради липсата на своемвременна хирургична интервенция за
изправяне на счупената кост, ищецът следва да ходи ежегодно на допълнителни
прегледи с оглед възможността за образуване на кисти на травмираното място съдът следва да съобрази обществено – икономическите условия в
страната към момента на настъпване на увреждането - 2019г., тъй като
икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на
обезщетение, което да има на практика реална стойност.
При определяне на размера на
обезщетението за претърпените морални вреди, от една страна съдът
отчита, че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина му
на общуване с околните в един продължителен период от време. От друга страна от
приетата по делото медицинската документация съдът съобрази, че към датата на
подаване на исковата молба следва да се приеме, че не е налице пълно
оздравяване от травмите, получени от трудовата злополука - възстановяването на
ищеца е продължило и все още ще продължава.
Макар
и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав
съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията, в подобни случаи
съдилищата в страната присъждат обезщетения в широк диапазон, чийто среден
размер е по - висок от предявения. В този смисъл настоящият съдебен състав е
длъжен да отбележи отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен
ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния
казус и вътрешното убеждение на съда. Предвид
всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на трудовата злополука 04.06.2019 г., съдът намира, че определянето
на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 12
000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти
и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Принципът
за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални
вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този
принцип.
Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди
от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност
/виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав
съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи
– решение №. 200/13.11.2012 г. по т. д. №249/12 г. на II т. о. на ВКС, решение № 148/19.10.2012 г., по т. д. №
39/2012 г. на II т. о. на ВКС, решение 155 от 30.09.2013 г. по т. д. 212/2012
г. на на II т. о. на ВКС и решение № 32/19.02.2016 г., по гр. д.№ 3335/2015г.
на III г. о. на ВКС. Като настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи
отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не
коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното
убеждение на съда.
Съобразявайки всички изброено
по-горе, ВРС е постановил обоснован съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 641/20.10.2020 по грд № 3146/2019г по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА “* ” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: гр.В., Северна промишлена зона, бивш „*“, представлявано от К.Х., да заплати
на К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1360 лева разноски
по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКс в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател
:
Членове : 1.
2.