№ 14220
гр. София, 04.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110151157 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 11976/18.9.2021 година, с която е разпоредил длъжникът
М.В. Ш, ЕГН **********, с постоянен адрес – Я, да заплати на кредитора „И, следните
суми:
- сумата от 1000,00 лева – представляваща главница за погасяване на задължения до
погасяване по Договор за потребителски кредит SO № 2520/13.5.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозирането на заявлението пред заповедния
съд – 29.7.2021 година до окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 66,00 лева – неплатена договорна лихва за периода от 12.7.2021 година до
12.7.2021 година;
- сумата от 4,44 лева, представляваща законна лихва за забава, дължима върху
главницата по договора за периода на забава, считано от 13.7.2021 година до 27.7.2021
година;
- сумата на сторените по делото разноски – 25,00 лева –заплатена държавна такси и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 550,00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414 и чл.414а от ГПК като е заявил, че е не оспорва размеран а главницата
и лихвата за забава, като е заплатил сумата от 480,00 лева главница и е оспорил
дължимостта на сумата от 66,00 лева – договорна лихва и размера на присъдените разноски
на кредитора в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, с Разпореждане № 12274/8.2.2022 година е дал указания на заявителя да
предяви иск и да изрази становище, като му е изпратил препис от възражението.
В указания срок заявителят е депозирал становище, с което е заявил, че признава
плащането от 480,00 лева, оттегля искането си за сумата от 66,00 лева и възразява срещу
основателността на възражението на длъжника срещу неговите разноски, като твърди, че
такива се дължат тъй като длъжника е станал повод за образуване на делото.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
1
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение на
част от претендираната главница в размер на 480,00 лева, за което страните не спорят за
съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за
доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта
за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумата от 480,00 лева и му дължи върху остатъка от главницата от
520,00 лева и лихва за забава, като не предявява иск за остатъка от сумата от 66,00 лева –
договорна лихва.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, приема, че срещу
длъжника следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение за
които не е извършено плащане в срока за възражение – за сумата от 520,00 лева главница и
за сумата от 4,44 лева – лихва за забава и за сумата от 575,00 лева разноски, като за сумата от
66,00 лева следва да обезсили заповедта, доколкото не е предявен иск в срок, въпреки
дадените указания.
Следва да се посочи, че вземането по заповедта за изпълнение – дълг и разноски в
производството не е удовлетворено изцяло. При това заповедта за изпълнение е влязла в
сила с изтичането на срока само за неплатения размер и невъзразен.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
2
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено.
По отношение на заявеното от длъжника в депозираното възражение за присъдените
разноски – съдът следва да посочи,че заповедта подлежи на обжалване в частта за
разноските – така по аргумент от чл.413, ал.1 от ГПК в срока за възражение. Такава жалба не
е депозирана, поради и което в частта за разноските заповедта е влязла в сила и не се следва
произнасяне по заявеното възражение за прекомерност, което не подлежи на разглеждане от
заповедния съд на фаза – издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за
изпълнение.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, и на основание чл.407 от ГПК във връзка с чл.416 от ГПК, и на
основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 48703/1.9.2021 година на Софийски районен
съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
11976/18.9.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 51157/2021 година по описа на Софийски
районен съд - в частта, с която съдът е разпоредил длъжникът М. ВЛ. Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес – Я, да заплати на кредитора „И, следната сума - за сумата от 480,00 лева
– представляваща част от главница в размер на 1000,00 лева за погасяване на задължения до
погасяване по Договор за потребителски кредит SO № 2520/13.5.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозирането на заявлението пред заповедния
съд – 29.7.2021 година до окончателното изплащане – поради плащане на това вземане по
заповедта, признато от заявителя.
Да се издаде изпълнителен лист, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 11976/18.9.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
51157/2021 година по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 2.11.2021 година - в
частта, с която съдът е разпоредил длъжникът М. ВЛ. Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес – Я, да заплати на кредитора „И, следната сума – за сумата от 520,00 лева –
представляваща част от главница в размер на 1000,00 лева за погасяване на задължения до
погасяване по Договор за потребителски кредит SO № 2520/13.5.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозирането на заявлението пред заповедния
съд – 29.7.2021 година до окончателното изплащане; - сумата от 4,44 лева,
представляваща законна лихва за забава, дължима върху главницата от 1000,00 лева по
договора за периода на забава, считано от 13.7.2021 година до 27.7.2021 година; - сумата на
сторените по делото разноски – 25,00 лева –заплатена държавна такси и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 от ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 11976/18.9.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
51157/2021 година по описа на Софийски районен съд - в частта, с която съдът е
разпоредил длъжникът М. ВЛ. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес – Я, да заплати на
кредитора „И, следната сума – за сумата от 66,00 лева – неплатена договорна лихва за
периода от 12.7.2021 година до 12.7.2021 година.
3
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването му.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4