О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова
в.ч.гр.д. № 6588 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от ПВп.
Образувано е по подадена от молителя О.б.
АД частна жалба срещу определение № 512 от 22.04.2019 г., постановено от съдия
по вписванията при СРС, с което е отказано заличаване на възбрана, наложена по
изп. дело № 4125/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното
определение е неправилно, тъй като посочената от съдията по вписванията съдебна
практика не е приложима в случая, но и препраща към разрешенията в мотивите на
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г., с които той не се е съобразил.
Излага съображения, че неправилно съдията по вписванията е приел, че искането е
следвало да се отправи не към него, а към съдебния изпълнител, и че съобразно
проверката, която е следвало да извърши, не е бил налице акт, подлежащ на вписване,
тъй като е налице искане за заличаване на възбрана, искането е направено от
лице, което е придобило възбранения имот на публична продан, възбраната му е
непротивопоставима и не брани права. Иска обжалваният отказ да бъде отменен и
да бъде постановено заличаване на възбраната, наложена по изп. дело № 4125/2014
г. на ЧСИ С.Х..
Жалбата е подадена в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 32а от ПВп акт на съдията по вписванията, а именно – отказ за извършване
на заличаване (вдигане) на вписана възбрана по подадена от молителя молба.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна.
Частният жалбоподател с молба от 22.04.2019
г. е поискал заличаване на възбрана, вписана в СВп – София с вх. рег. № 53725
от 24.10.2014 г., том ХХ, акт 89, наложена по искане на ЧСИ С.Х. по изп. дело №
4125/2014 г. Направеното искане за заличаването на посочената възбрана е обосновал
с твърдения за възлагането му на имота след проведена публична продан по изп.
дело № 8886/2014 г. на ЧСИ Н.М., по което е вписана възбрана с вх. рег. № 39391
от 07.08.2014 г. и което е продължило при друг съдебен изпълнител под изп. дело
№ 366/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Н., присъединяване на кредиторите по изп. дело
№ 4125/2014 г. на ЧСИ С.Х. – В.Р ЕООД, НАП и О.б. АД, по изпълнителното производство
по изп. дело № 8886/2014 г. на ЧСИ Н.М., в което е проведена проданта, и
участието им в разпределението на сумата, получена от публичната продан, с
което правата на всички кредитори по изпълнението били удовлетворени, а
последното водило до извод за непротивопоставимост на възбраната и неосъществяването
на защита на други права.
Към молбата са приложени удостоверения
по изп. дело № 4125/2014 г. на ЧСИ С.Х. с първоначален взискател В.Р ЕООД,
присъединени взискатели НАП и О.б. АД и длъжник Б.С.А.М.ЕАД и по изп. дело №
366/2017 г. на ЧСИ Г.Н., представляващо продължение на изпълнителното
производство по изп. дело № 8886/2014 г. на ЧСИ Н.М., по което първоначален
взискател е О.б. АД, а длъжник отново Б.С.А.М.ЕАД, и постановления на съдебните
изпълнители за налагане на възбрани от 06.08.2014 г. и 20.10.2014 г., от които
се установява, че по всяко от изпълнителното производство е наложена и вписана възбрана
върху имота, представляващ офис 21, находящ се във вход Б (бивш блок № 1) на
сграда в гр. София, район *****, на втори терасовиден етаж от сградата със
застроена площ от 98.50 кв.м., състоящ се от офис помещение и санитарно помещение.
Видно от посочените документи, молба от
27.10.2014 г., удостоверение по чл. 456 от ГПК от 24.10.2014 г., издадено на
взискателя В.Р ЕООД по изп. дело № 4125/2014 г. на ЧСИ С.Х., и постановление от
27.10.2014 г., същият по негова молба е присъединен като взискател по изп. дело
№ 8886/2014 г. на ЧСИ Н.М. за посочените в удостоверението парични вземания. По
последното изпълнително производство е проведена публична продан от 14.07.2015
г. до 14.08.2015 г. за процесния имот, възбраната за който по това принудително
изпълнение е вписана на 07.08.2014 г., като на жалбоподателя и първоначален
взискател О.б. АД, обявен за купувач при проданта, съдебният изпълнител е възложил
имота с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.02.2016 г., влязло в
сила и вписано в СВп – София.
За получената от проданта сума е
извършено разпределение по изп. дело № 8886/2014 г. на ЧСИ Н.М., с което
присъединените по него взискатели В.Р ЕООД по негова молба и по право държавата,
представлявана от НАП, не са получили изпълнение на вземанията си поради липсата
на достатъчно суми, като разпределението е предявено на страните с протокол от
28.08.2015 г. По жалба на длъжника срещу така извършеното разпределение е
образувано гр. дело № 12745/2015 г. на СГС, с постановеното решение по което
същата е оставена без уважение.
В удостоверението от 15.04.2019 г. по
изп. дело № 4125/2014 г. на ЧСИ С.Х., по което е наложена последващата възбрана
върху имота и чието заличаване се иска от жалбоподателя, съдебният изпълнител е
посочил, че имотът е отчужден след проведена публична продан, поради което принудителното
изпълнение по производството не може да бъде насочено спрямо него. В същото
липсва постановено от съдебния изпълнител заличаване на вписването на
възбраната, наложена от него по изпълнителното производство, образувано по
молба взискателя В.Р ЕООД.
При така установените по делото данни и
разрешението, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по
тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на съда намира, че в
случая не е налице предвидена в закона хипотеза за заличаване на вписаната
възбрана, наложена в изпълнителното производство по изп. дело № 4125/2014 г. на
ЧСИ С.Х.. С посоченото тълкувателно решение е прието, че вписаните възбрани не
се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот,
освен в изрично предвидените от закона хипотези. В мотивите на даденото тълкувателно
разрешение са посочени някои такива хипотези, обуславящи заличаване на възбраните,
като: освобождаване на имота от изпълнение по чл. 494, ал. 2 от ГПК;
прекратяването на производството по обезпечения иск (когато възбраната е наложена
в обезпечително производство); прекратяване на изпълнителното производство по
чл. 433, ал. 1 от ГПК в редакция до изменението в ДВ - бр. 86/2017 г., и приключването
на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 и 3 от ГПК в редакцията след
измененията в ДВ - бр. 86/2017 г. Посочено е също в решението, че „след влизане
в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността
купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на
вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани
права“.
В разглеждания случай не е налице нито
една от посочените в решението и предвидени в закона хипотези. Жалбоподателят О.б.
АД, като придобил собствеността купувач от публичната продан, иска заличаване
не на наложената възбрана по изпълнителното производство, по което е насочено
изпълнението върху процесния имот от него като конкуриращия взискател и проданта
по което изпълнение е извършена, а по друго изпълнително производство. Наложената
по другото изпълнително производство възбрана е последваща (наречена втора
възбрана от жалбоподателя), поради което тя не му е противопоставима, но същата
е наложена по искане на друг взискател – В.Р ЕООД, и брани именно неговите
права, поради което жалбоподателят, макар и да се легитимира с влязло в сила
постановление за възлагане на недвижимия имот от публичната продан, не може да
иска нейното заличаване (тя не е възбрана по изпълнението, по което е проведена
проданта), противно на изложените доводи в жалбата. Възбраната брани
правата на взискателя, по чието искане е наложена, поради което същата би
следвало да бъде вдигната (заличена) по негово искане или при наличието на
изрично предвидените в закона предпоставки, каквито в случая също липсват.
Не е налице писмено нареждане или
удостоверение от надлежно учреждение за постановено заличаване на вписването на
възбраната, въз основа на което по арг. от чл. 31, ал. 1 и 2 от ПВп съдията по
вписванията да може да извърши заличаване съгласно чл. 32 от ПВп.
Необходимостта от тях в случая следва не само от посочената разпоредба, която е
от императивен порядък, но и от задължителното за съдилищата разрешение, дадено
в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдията по вписванията не разполага с
правомощието да извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта,
чието вписване, отбелязване или заличаване се иска. Проверката за наличието на
предпоставките за заличаване на вписаната възбрана е следвало да бъде
осъществена от съдебния изпълнител по изпълнителното производство по изп. дело
№ 4125/2014 г. на ЧСИ С.Х., който при установяването им съобразно дадените му
от закона властническите функции писмено да постанови заличаването на
възбраната, така както е постановил и нейното вписване, каквото нареждане от
него обаче в случая също липсва.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав на съда приема, че законосъобразно съдията по вписванията при СРС е
отказал извършването на исканото с молбата заличаване на вписаната възбрана, наложено
по изп. дело № 4125/2014 г. на ЧСИ С.Х., поради което постановеното от него определение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 512
от 22.04.2019 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, за отказ да се
извърши искано с молба № 24142 от 22.04.2019 г. заличаване на вписана възбрана в
СВп – София с вх. рег. № 53725 от 24.10.2014 г., том ХХ, акт 89, наложена по
искане на ЧСИ С.Х. по изп. дело № 4125/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчване на съобщението на жалбоподателя, към което да приложи препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.